Определение № 747 от 21.10.2024, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 747 гр. Перник, 21.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

РОСИЦА ВЕЛКОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20241700500539 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 - чл. 278, във вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.

С разпореждане № 407 от 27.08.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 312/2024г.

Районен съд – Брезник е отхвърлил заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с вх. № 1612 от 27.08.2024 г., с което се иска издаване на заповед за изпълнение за сумата от 171.81 лв. договорно възнаграждение, за сумата от 17.28 лв. дължима лихва върху главницата за периода от 06.102019 г. до 02.10.2020 г., както и претендираната законна лихва в размер на 67.96 лв. за периода от 02.10.2020 г. до 26.08.2024 г. и законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение – 27.08.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.

В срок е постъпила частна жалба от „Профи Кредит България" ЕООД, с която жалбоподателят излага подробни доводи и съображения, въз основа на които иска отмяна на разпореждането в обжалваната част, като вместо него се постанови да бъде издадена заповед за изпълнение относно обжалваните вземания. Излага, че с промените в чл. 411, ал.2, т. 3, законодателят е предоставил възможност на заповедния съд да преценява дали искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. Счита, че заповедния съд не следва да извършва преценка за валидност на договора за потребителски кредит или отделни негови клаузи на основание нарушение на закона или на добрите нрави. Намира, че неправилно заповедния съд не е отчел и разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗЗП, че преценяването на неравноправната, както и съответствието между цената или възнаграждението от една страна и стоката и услугата от друга страна, при условие, че тези клаузи на договора са ясни и 1 разбираеми. На следващо място се сочи, че кредиторът няма задължение да изготвя и посочва методика на формиране на ГПР, тъй като е уговорен фиксиран лихвен процент. Въз основа на изложените съображения за неправилност на атакуваното разпореждане се иска неговата отмяна в обжалваната му част, като се постанови акт, с който да бъде постановено издаване на Заповед за изпълнение относно обжалваните вземания. Прави се искане за присъждане на сторените разноски.

Съгласно чл. 413, ал.2 ГПК не е връчван препис от частната жалба на длъжника.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на жалбоподателя, както и служебно всички правно релевантни факти, приема следното:

Частната жалба е допустима, същата е подадена в законоустановения едноседмичен срок от легитимирана страна, имаща интерес и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт .Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Ч. гр.д. № 313/2024г. на РС- Брезник е образувано по реда на чл. 410 от ГПК от „Профи Кредит България" ЕООД срещу К. К. Г. за вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит № *** от *** за непогасено падежирало договорно възнаграждение в размер на 171.80 лева, дължимо за периода от 05.10.2019 г. до 02.10.2020 г. - дата на предсрочната изискуемост, 17.28 лева непогасена лихва за забава от 06.10.2019 г. - дата на изпадане на длъжника в забава до 02.10.2020 г. - дата на предсрочната изискуемост, законна лихва в размер на 67.96 лева, дължима от 02.10.2020 г. - датата на предсрочна изискуемост до 26.08.2024г.

Видно от договора за потребителски кредит, същият е сключен при параметри: сума на кредита - 500.00 лева, срок на кредита - 24 месеца, размер на вноската по кредита - 30.53 лева, ГПР 48.86%, Годишен лихвен процент 41.00%, Лихвен процент на ден: 0.11% Дължима сума по кредита - 732.52 лева. Общото задължение по кредита и по закупена допълнителна услуга „Фаст“: 150.00 лева и възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“: 310.00 лева е в размер на общо - 1192.52 лева и общ размер на вноска: 49.70 лева.

Разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК урежда, че освен за формалната редовност, съдът е длъжен да провери служебно и дали вземането не противоречи на закона и/или добрите нрави, както и дали не се основава на неравноправна клауза или е налице обоснована вероятност за това. Въз основа на тези правомощия, въззивната инстанция следва да извърши преценка за действителността на договора за кредит, с оглед изискванията на ЗПК относно ГПР и договорната лихва.

Съгласно процесния Договор за потребителски кредит годишният процент на разходите е 48.86%, като в договора е обособен раздел VI със заглавие „Параметри“, който се състои от две основни точки. В първата, наименувана „по кредита“, е посочен 2 годишният лихвен процент - 41.00%, и годишният процент на разходите - 48.86%. Във втората, наименувана „по поискана и закупена допълнителна услуга“, отделно е посочена цената на услугите „Фаст“ - 150.00 лева и „Флекси“ - 310.00 лева. Други уговорки, касаещи ГПР в договора или в общите условия няма. Съществува неяснота както какво включва ГПР, така и относно начина, по който заемодателят е определил ГПР 48.86% /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият от 48.86% /. В ГПР следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Не е ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото е предвидена дължимост и възнаграждение и за закупен пакет от допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“. От една страна в противоречие с чл. 10а, ал. 2 ЗПК клаузите „Фаст“ и „Флекси“ предвиждат заплащане на такси за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, а не за същински допълнителни услуги. Тези клаузи са недействителни на основание чл. 21 ЗПК, съгласно която норма всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. От друга страна обаче, в основната част на договора цената на тези услуги е посочена по начин, от който е недвусмислено ясно, че същите не са взети предвид и включени при изчислението на размерите на годишния лихвен процент и на годишния процент на разходите и те водят до скрито увеличение на договорното възнаграждение. Присъединяването на възнаграждението за тези услуги към погасителните вноски води до скрито оскъпяване на кредита, защото посоченият размер на разходите по кредита за потребителя като ГПР от 48.86% нараства над 50% допълнително и обогатява неоснователно кредитора като въвежда допълнителен източник на доход на икономически по-силната страна, извън посочените ГЛП и ГПР.

По този начин се заобикаля ограничението и в чл. 19, ал. 4 от ЗПК при определяне ГПР и не попада в обхвата на дефинираните понятия за дължими суми по ДПК в § 1-3 от ДР на ЗПК. Тези съставни елементи обаче остават неизвестни, при което се създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. От изложеното не може да се направи еднозначен извод, че тези разходи са включени при формиране на ГПР, нито че същите са изключени. Не е ясно по какъв начин е формиран, както и кои са включените компоненти. Освен това неясен остава и алгоритъмът, по който се формира годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях. Въз основа на изложеното, нарушена се явява нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, съгласно която договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите. Следва да се отбележи, че така посоченият размер на разходите следва да е математически точен, а не подвеждащ. Съгласно чл.

3

22 ЗПК неспазването на въпросното изискване, какъвто е процесния случай, води до недействителност на целия договор, в резултат на което дължима остава само главницата /чл. 23 ЗПК/.

След като по изложените съображения длъжникът - кредитополучател не дължи заплащане на договорно възнаграждение в размер на 171.80 лева, дължимо за периода от 05.10.2019 г. до 02.10.2020 г. - дата на предсрочната изискуемост, то това се отнася и за претендираното акцесорно задължение за 17.28 лева непогасена лихва за забава от 06.10.2019 г. - дата на изпадане на длъжника в забава до 02.10.2020 г. - дата на предсрочната изискуемост, законна лихва в размер на 67.96 лева, дължима от 02.10.2020 г. - датата на предсрочна изискуемост до 26.08.2024 г.

По тези съображения претенцията на кредитора-заявител за присъждане на договорно възнаграждение във всичките му разновидности, включително и възнаградителна лихва за забава и законна лихва, е изцяло неоснователна и правилно е била отхвърлена от районния съд. Поради което и разпореждането в обжалваната част следва да бъде потвърдено.

По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 407 от 27.08.2024 г. по ч.гр.д. № 313/2024г. по описа на РС – Брезник, в обжалваната част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4