Решение № 1220 от 31.03.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1220 гр. София, 31.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ М. УРУМОВ като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно наказателно дело № 20251110201999 по описа за 2025 година Производството е образувано по жалба на лицето Д. И. М., с ЕГН **********, чрез процесуалния му представител адв. Е. Н., срещу Заповед за задържане на лице № ****************** г., издадена от В. С., на длъжност „мл. разузнавач“ при 03 РУ-СДВР.

В жалбата се иска отмяна на оспорената заповед, като се сочи, че процесното задържане не било законосъобразно, като се твърди, че обжалваната заповед е незаконосъобразна и издадена при неправилно прилагане на материалния закон. Твърди се още, че издадената заповед не съдържала всички изискуеми от закона реквизити, като се изтъква липсата на фактически основания за задържането в самата заповед и се иска отмяната й.

Сочи се наличието на процесуални нарушения при издаването на заповедта.

Наведени са доводи и за прекомерност на въпросната мярка, тъй като целите на производството били могли да бъдат постигнати с по-леки мерки по реда на ЗМВР. Иска се отмяната на обжалваната заповед и се претендират разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява лично, но се представлява от адв. Н.. Последният поддържа подадената жалба и иска от съда да отмени обжалваната заповед като преповтаря аргументите, изложени в жалбата. Претендира разноски.

Ответникът, редовно призован, не се явява, но се представлява от юрк.

Страхинов, като последният иска от съда по същество да постанови решение, с което да остави жалбата без уважение. Сочи, че издадената заповед не противоречи на материалния и процесуалния закон, твърди, че съдържа всички необходими реквизити. Претендира разноски.

1

Съдът, като съобрази доказателствата по делото и становищата на страните, намира следното:

От събраните по делото доказателства е видно, че на 18.01.2025 г., е започнато досъдебно производство с № 132/2025 г. по описа на 03 РУ, тъй като е бил подаден сигнал за осъществен грабеж в сградата на МОЛ-София, находящ се на ***. На същия ден е разпитан пострадалият Б. Б., който в показанията си като свидетел е заявил, че на посочения ден е бил в търговския център МОЛ София, където е искал да си закупи храна, като докато чакал на опашката да получи поръчката си към тях се приближили група момчета от ромски произход, които поискали да му видят очилата, които бил сложил на главата си. Б. отказал да ги предаде, като решил да ги прибере в дрехата си и ги взел с ръка от главата си.

Когато обаче опитал да ги прибере, едно от момчетата се присегнало и със сила ги издърпало от ръцете му.

След тази случка, Б. се прибрал у дома и заявил на родителите си какво е станало, поради което заедно с тях отишъл да подаде сигнал за извършеното престъпление в 03 РУ СДВР. Той подробно описал както очилата си, така и лицето, което е посочил, че е отнело вещта му със сила. При осъществено разпознаване на 21.01.2025 г. Б. категорично разпознал две от лицата, които са го обградили – С. Т. и А. В.. След разпит на Т. било установено, че към въпросната група момчета спада и жалбоподателят Д. М.. На 21.01.2025 г. жалбоподателят бил задържан за срок от 24 часа по реда на ЗМВР, със заповед за задържане на лице № ************* г., издадена от В. С. – на длъжност „мл. Разузнавач“ при 03 РУ-СДВР. А посоченото в нея основание за задържането му е „във връзка с ДП 227 ЗМК 132/2025 г.“.

Заповедта е връчена на лицето срещу подпис, а към заповедта е приложена декларация от 21.01.2025 г., с която задържаният е декларирал, че е запознат с правата си.

При установените факти съдебният състав намира следното от правна страна:

Предмет на това производство е законосъобразността на издадената заповед, като производството се движи по правилата на АПК за оспорване на индивидуални административни актове, по реда на чл. 145 и следващите от посочения закон.

За да е законосъобразна една заповед за задържане на лице, същата следва да е издадена от лице с установена от закона компетентност, в определената за това форма, при спазване на правилата на административното производство, при правилно прилагане на материалния закон и в съответствие с целта на закона.

В ЗМВР е предвидена възможност за осъществяване на арест от страна 2 полицейските органи по отношение на лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Този арест може да продължи най-много 24 часа, съгласно нормата на чл. 73 от същия закон.

От нормата на чл. 74, ал. 1 от ЗМВР се извежда и законоустановената форма на заповедта, с която лице може да бъде задържано по реда на този закон – тя е задължително писмена и задължително следва да съдържа реквизитите, посочени в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР.

Практиката на ВАС, както и на ЕСПЧ, е константна по отношение на въпроса, че от заповедта за задържане трябва да се установява недвусмислено какво е основанието, заради което лицето е задържано.

Според закона за МВР, заповедта за задържане на лице следва да бъде мотивирана така, щото задържаното лице да получи ясна представа защо именно се налага неговото задържане, какво е основанието за задържането му, както и какви са правата му от момента на задържането. В случая формата на административен акт е спазена, тъй като заповедта е издадена в писмена форма, съгласно чл. 59 от АПК. В заповедта се съдържат реквизитите, посочени в чл. 74 от ЗМВР, именно името, длъжността, местоработата на служителя, който е издал заповедта и макар и формално посочено се посочва и основанието за задържане на лицето. Посочени са година, дата и час на задържането на лицето, както и къде същият следва да изтърпи това задържане. От посочената заповед е видно, че са налице данни за самоличността на задържания, като са посочени неговите три имена, ЕГН и адрес. От представената декларация е видно, че на задържания са разяснени правата, като е налице подпис срещу всяко посочено в декларацията обстоятелство.

Съдебният състав намира, че към момента на задържане на жалбоподателя е имало достатъчно доказателства, които да водят до извод за съпричастност на задържания към осъществяване на престъпление от общ характер.

Заповедта обаче е незаконосъобразна от външна страна, защото основанието за задържане, което е посочено в нея, не отговаря на изискванията за неговото съдържание.

Това е така, защото формално посоченото основание за задържане не изпълнява целта на закона, тъй като така формулирано, то не е достатъчно.

Словесното формулиране на основанието не изпълнява целта на закона, защото задържаното лице не може да разбере защо на практика се задържа от властите. Освен това, в самата заповед липсват каквито и да било фактически основания за задържането на лицето, а те задължително следва да бъдат част от нейното съдържание, за да се приеме, че тя е законосъобразна от външна страна.

Тук е моментът да се посочи, че така формулираното основание за задържане не води до никаква представа защо именно е задържан М., а от самото формално основание не може да се установи нищо освен номер на 3 воденото ДП – нито състав на НК, нито конкретни действия на задържания, нито място време и механизъм на деянието, нито кой е пострадалият, кой е извършителят, както и какъв е резултатът от деянието и т.н.

Липсата на основание за задържане или наличието на такова, което обаче е недостатъчно задържаното лице да разбере защо се налага временно ограничаване на свободното му придвижване, всякога е съществено нарушение на процесуалните правила по издаване на заповедта, което води до единствена последица - нейната отмяна.

Ето защо, съдът намира, че жалбата е основателна, защото е налице порок в издадената заповед (липса на основание), чиято последица всякога е отмяна на издадената заповед.

Доколкото са претендирани разноски от жалбоподателя, съдът намира, че следва да ги присъди по реда на чл. 38 от ЗА, защото адв. Н. е предоставил адвокатска защита на жалбоподателя именно по този ред. Ето защо, съдът следва да осъди СДВР да заплати на защитника Е. Н. сумата от 500 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, като намира, че този размер на възнаграждението е съответен на правната сложност на делото и на осъществената адвокатска защита.

При този изход на делото, съдът следва да осъди СДВР да заплати на жалбоподателя сумата от 10 лева, представляваща внесената държавна такса за разглеждане на жалбата.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на лицето Д. И. М., с ЕГН **********, чрез процесуалния му представител адв. Е. Н., Заповед за задържане на лице № 227зз-87/21.12.2025 г., издадена от В. С., на длъжност „мл. разузнавач“ при 03 РУ-СДВР, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.

ОСЪЖДА С. да заплати в полза на Е. Н. Н., с ЕГН **********, сумата от 500 лева, представляваща адвокатско възнаграждение в производството пред СРС, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.

1 от АПК и чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

ОСЪЖДА С. да заплати в полза на Д. И. М., с ЕГН **********, сумата от 10 лева, представляваща държавна такса за разглеждане на жалбата, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК.

Решението подлежи на обжалване и протестиране пред АССГ в 14дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му.

4

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5