Решение № 453 от 18.06.2024, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 453 гр. Шумен, 18.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, X-И СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Жанет М. Христова при участието на секретаря Стела Любч. Димитрова като разгледа докладваното от Жанет М. Христова Гражданско дело № 20233630102759 по описа за 2023 година

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ по отношение на главниците по фактури и по чл.294 от ТЗ по отношение на акцесорната претенция за лихвата за забава.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от “Виас“ ЕООД с ЕИК 127029365 със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от В.И.В. чрез адв. И.К. със съдебен адрес *** срещу „Пластинженеринг БГ“ ЕООД с ЕИК 204367572 със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Н.Н.Р..

В исковата молба се сочи, че по силата на сключени между страните по делото неформални договори за търговска покупко-продажба, ищецът в качеството му на продавач доставило на ответника алуминиеви профили и аксесоари, които били приети без забележки от него, в качеството му на купувач. Продажбите били оформени във Фактура № 0360038061/08.08.2023г. на стойност 2 369.84 лв. с ДДС и Фактура № 0300015218/23.08.2023г. на стойност 182.47 лв., от която били платени авансово 79.30 лв. и останало задължение за плащане от 103.17 лв.. Цената по фактурите следвало да се плати по банков път в деня следващ издаването на фактурите. Поради неизпълнението на задължението за заплащане по фактурите се претендира и лихва от 109.69 лв. само върху главницата от 2 369.84 лв. за периода от 09.08.2023г. до 14.12.2023г. Продажната цена на стоките не била заплатена и до момента.

В заключение си иска ответникът да бъде осъден да заплати цената на доставените стоки по издадените фактури № 0360038061 от 08.08.2023г. за сумата от 2 369.84 лв. с ДДС и по фактура № 0300015218/23.08.2023г. за остатъчното задължение на стойност 103.17 лв., 1 ведно със законната лихва върху сумите считано от 14.12.2023г. – датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и лихва в размер на 109.69 лв. върху главницата от 2 369.84 за периода считано от деня следващ падежната дата на фактурата – 09.08.2023г. до деня на депозиране на исковата молба в съда - 14.12.2023г.

Претендират се разноски по настоящото производство и тези направени в обезпечителното производство.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са редовно връчени на ответника по реда на чл.50 от ГПК. Въпреки предоставения му по чл.131 от ГПК срок, ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, като не е изразил становище по допустимостта и съществото на предявените искове.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание за ищеца се явява адв. Кузманов и счита, че са налице основанията за постановяване на неприсъствено решение. Моли се за присъждане на направените разноски по настоящото дело и тези, направени в предхождащото обезпечително производство, като се прилага списък за разноските по чл.80 от ГПК.

Ответникът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Същият не прави искане и за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Съдът, като взе предвид, че на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, както и че исковете са вероятно основателни, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че са налице предпоставките по чл.238, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.239 от ГПК. Ето защо решението по делото следва да бъде основано на положителна преценка за наличие на предпоставките за постановяване на неприсъствено такова.

Изходът на спора и искането от ищеца за присъждане на реализираните от него разноски, подкрепено с доказателства за действително реализирани такива, обосновават основателността на искането да бъдат заплатени разноски в исковото производство в размер на 902.80 лв. В хода на обезпечителното производство са направени разноски в размер на 1003.00 лв. Искането за присъждането им е основателно, съгласно точка 5 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС по т.д.№ 6/2012г. на ВКС.

Водим от горното и на основание чл.239 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА “ПЛАСТИНЖЕНЕРИНГ БГ“ ЕООД с ЕИК 204367572 със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Н.Н.Р. да заплати на „ВИАС“ ЕООД с ЕИК 127029365 със седалище и адрес на управление в ***, представлявано от В.И.В. сумата общо о т 2 473.01 лв. (две хиляди четиристотин седемдесет и три лева и една стотинки), 2 представляваща неплатена главница по данъчна фактура № 0360038061 от 08.08.2023г. и неплатен остатък от главница по данъчна фактура № 0300015218 от 23.08.2023г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 14.12.2023г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 109.69 лв. (сто и девет лева и шестдесет и девет стотинки), представляваща мораторна лихва върху главницата от 2 369.84 лв. за периода от 09.08.2023г. до 14.12.2023г.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „Пластинженеринг БГ“ ЕООД с ЕИК 204367572 д а заплати на “Виас“ ЕООД с ЕИК 127029365 разноските направени по настоящото дело в размер на 902.80лв.(деветстотин и два лева и осемдесет стотинки) и разноските направени в обезпечителното производство по гр.д.№ 2488/2023г. на ШРС в размер на 1003 лв.(хиляда и три лева), съгласно представен списък на разноските по чл.80 от ГПК.

На основание чл.239, ал.4 от ГПК решението не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________

3