Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 54 от 16.01.2024, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно частно гражданско дело 16/2024
Вид
Определение № 54
Подписан
16.01.2024
В сила
16.01.2024
Състав
Милен Петров Славов, Мария Кръстева Маринова, Юлия Русева Бажлекова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 54 гр. Варна, 16.01.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Мария Кр. Маринова

Юлия Р. Бажлекова като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно частно гражданско дело № 20243000500016 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Образувано/след изпращане от ВКС по реда на чл.23, ал.3 от ГПК/ по подадена частна жалба Г.

В. В. против определение №961/29.09.2023г., постановено по в.гр.д.№653/23г. по описа на ВТОС, с което е оставена без разглеждане жалба вх.

№57870/15.08.2023г., подадена от Г. В. В., в качеството на длъжник по изп.д.

№337/23г. по описа на ДСИ при РС-Велико Търново, против насрочен от ДСИ опис на движими вещи, и производството по делото е прекратено.В жалбата се твърди, че определението е неправилно по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и делото върнато на ВТОС за продължаване на съдопроизводствените действия по подадената от страната жалба.

Въззиваемата страна Апелативен съд-Велико Търново, представляван от адм.ръководител-председател Я.Янев, в депозирания отговор по жалбата в срока по чл.276, ал.1 от ГПК поддържа становище за нейната неоснователност и моли обжалваното определение да бъде потвърдено.

Въззиваемата страна НАП, редовно уведомена, не е депозирала отговор по жалбата в срока по чл.276, ал.1 от ГПК.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по в.гр.д.№653/23г. по описа на ВТОС е образувано по подадена от Г. В. В. жалба вх.№57870/15.08.2023г. против действие на ДСИ по изп.д.№20234110400337 по описа на СИС при ВТРС-разпореждане от 31.07.2023г./връчено на длъжника на 04.08.2023г./ за насрочване на опис на 1 движими вещи на длъжника на адрес с.***, общ.Велико Търново, за 25.09.2023г. от 10, 00ч.В жалбата се излага, че имотът на посочения от ДСИ адрес и вещите в него са собственото на трето лице/лица, за които жалбоподателят няма информация.Някога, преди много години, е живял на този адрес, но всичките си находящи се там движими вещи е продал.Понастоящем постоянният му адрес е в Затвора-Ловеч, където изтърпява наказание доживотен затвор без право на замяна и ДСИ може да извърши опис на негови движими вещи там, за което той ще съдейства.Предвид изложеното, моли обжалваното действие да бъде отменено.

Въззиваемата страна Апелативен съд-Велико Търново в депозираното възражение по жалбата в срока по чл.436, ал.3 от ГПК поддържа становище за нейната недопустимост, евент. неоснователност.

Въззиваемата страна НАП, редовно уведомена, не е депозирала възражение по жалбата в срока по чл.436, ал.3 от ГПК.

ДСИ е депозирал мотиви по обжалваното действия.

Изп.д. №20234110400337 по описа на СИС при ВТРС е образувано на 13.07.2023г. след изпращане на осн. чл.427, ал.1, т.5 от ГПК на изп.д.

№20234310400146 по описа на СИС при ЛРС, последното образувано на 14.06.2023г. по молба на Апелативен съд-Велико Търново въз основа на изпълнителен лист №76/29.05.2023г., издаден по гр.д.№377/22г. по описа на ЛОС, с който Г. В. В. е осъден да заплати по сметка на Апелативен съдВелико Търново сумата от

15лв., представляваща държавна такса.Присъединен по право на осн. чл.458 от ГПК взискател е държавата за посочените в представеното по делото удостоверение по чл.191, ал.4 от ДОПК от 28.07.2023г. и дължими й от Г. В. В. публични вземания-общо сумата от 12 895, 83лв.С разпореждане от 31.07.2023г. ДСИ е насрочил за 25.09.2023г. опис на движими вещи на длъжника на адрес с.***, където, според НБД „Население“, длъжникът има регистрирани от 16.09.2010г. и понастоящем постоянен и настоящ адрес.

В нормите на чл.435, ал.2 и ал.3, чл.462, ал.2 и чл.521, ал.3 от ГПК са лимитативно изброени действията на съдебния изпълнител в изпълнителното производство, които длъжникът разполага с правото да обжалва, съответно не е предвидена възможност за общо обжалване на всички извършени от него действия.Действието по насрочване на опис/при липса на твърдения за несеквестируемост на имуществото, към което е насочено принудителното изпълнение, а в случая такива твърдения няма/ не попада в хипотезите на посочените норми от ГПК, съответно не е действие, подлежащо на самостоятелно обжалване.Жалбоподателят твърди и, че собственик на движимите вещи, за които е насрочен опис, е трето лице, т.е. те не са негова собственост като длъжник за парично вземане, и при евентуално извършен опис/съответно продажба/ ще се увредят правата на това трето лице.Жалбоподателят не е процесуално легитимиран да упражнява пред съд 2 чужди права по чл.435, ал.4 от ГПК, доколкото упражняването на чужди права е допустимо само в изрично предвидените от закона случаи, между които процесният не е.

По изложените съображения съдът приема, че подадената пред ВТОС жалба, като насочена против неподлежащо на обжалване от длъжника действие, е била недопустима, съответно образуваното по нея производство е подлежало на прекратяване.Постановеното от ВТОС в този смисъл обжалвано определение, като правилно, следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №961/29.09.2023г., постановено по в.гр.д.

№653/23г. по описа на ВТОС.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3