Решение № 229 от 04.03.2025, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 229 гр. Пазарджик, 04.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ангел Ташев при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №

20245220103855 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.318 и сл.от ГПК.

Производството е образувано по постъпила искова молба от М. А. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ***, ет.9, ап.50, със съдебен адрес: гр. П., ул. „Ц. С.” №28, кантора №4, чрез адвокат З. М. от АК Пазарджик, против К. С. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ***, ет.3, като моли съда да постанови решение, по силата на което да прекрати гражданския брак между страните поради настъпило в него дълбоко и непоправимо разстройство. След прекратяване на брака се иска съпругата да носи предбрачното си фамилно име Щ.. Съпругата да ползва семейното жилище.

Ищцата твърди, че с ответника сключили граждански брак на 14.07.1996 г.. Сочи, че от брака си имат едно дете, което към момента на депозиране на исковата молба е пълнолетно.

Посочва, че първоначално живеели в гр. П., ***, ет.3, а впоследствие в гр.

П., ***.

Твърди, че през годините с ответника много пъти се разделяли и събирали, но през 2016 г. се разделили окончателно. Оттогава досега всеки от тях живеел свой самостоятелен живот и никой не се интересувал от другия. Всеки от тях имал свои финансови средства и нямат обща каса и общи парични средства. Отчуждили се както във физическо, така и в емоционално отношение.

В проведеното съдебно заседание ищецът се явява лично и с адвокат З. М. от АК Пазарджик, като моли съда да уважи исковата молба и да прекрати брака.

В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът депозира отговор на исковата молба, чрез назначения му особен представител – адвокат М. П. от АК Пазарджик, която не оспорва исковата претенция.

1

В проведеното съдебно заседание при редовност на призоваването ответникът не се явява. Представлява се от адвокат М. П. от АК Пазарджик, назначена в качеството й на особен представител, като заявява, че са налице предпоставките за уважаване на претенцията.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

На 14.07.1996 г. страните сключили граждански брак в гр. Пазарджик, с акт за граждански брак № 261 от 14.07.1996 г., видно от приложеното удостоверение за граждански брак от 14.07.1996 г. на общ. Пазарджик.

От приложеното удостоверение за раждане от 10.01.1997 г. на общ. Пазарджик се установява, че страните имат едно дете – Христина Л., която е родена на 06.01.1997 г., т.е. пълнолетна.

Представен е и нотариален акт за учредяване право на строеж и покупко-продажба срещу задължение за строителство от 20.04.2010 г., касеащ семейното жилище.

По делото е разпитан свидетеля – С. А. К., която споделя, че познава страните от около 30 години, тъй като е тяхна кума. Сочи че от около девет години съпрузите са разделени и не поддържат никакви контакти, в т.ч. и по телефон.

Съдът кредитира показанията на свидетелката като логични, последователни и подкрепящи се от събраните по делото доказателства.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от правна страна:

Районен съд Пазарджик е сезиран с иск с правно основание чл.49, ал.1 СК.

Съгласно чл.49, ал.1 СК всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. Правото на развод е субективно потестативно право, което се поражда от осъществен/и факт/факти, които са довели до такова състояние на брачната връзка, при което тя е лишена от предписаното й от закона дължимо съдържание.

Бракът е правоотношение, което означава комплекс от взаимни права и задължения.

Неизпълнението на задълженията от страна на единия или двамата съпрузи, независимо от процесуалната им роля на ищец и ответник, макар и неподлежащи на принудително осъществяване, има своята санкция в пораждане на правото на развод.

Въз основа на събраните гласни доказателствени средства, съдът приема, че между страните липсва изискваната чл.14 СК взаимност, разбирана като отношения между съпрузите, изградени на основата на взаимно уважение, общи грижи за семейството и разбирателство. Случилото се преди 9 г. окончателно разделно живеене на съпрузите, сочи че бракът е опразнен от съдържанието, което правните и нравствени норми предписват.

Съдът разглежда фактическата раздяла не само като проявена в териториален аспект, а чрез пълна липса на физическа и духовна връзка между съпрузите (в този смисъл и Р 3749-1981г. на ІІ ГО), което състояние не може да се определи като отговарящо на законовите 2 изисквания на чл.15 СК. По делото липсват каквито и да било доказателства, че са налице “важни причини” по смисъла на чл.15 СК за отделно живеене на страните.

Продължителната фактическа раздяла между страните сочи на липсата на всякакви съпружески отношения – прекъснати са всякакви духовни, икономически и интимни връзки между съпрузите, следователно раздялата е обстоятелство, което е разрушило трайно и необратимо семейната общност. Раздялата е причина и обективен факт, отразяващ дълбокото и непоправимо разстройство на брака (т.3 от ППВС 10/1971г.). Брачната връзка е невъзвратимо изпразнена от предписваното й от закона съдържание, поради което, като формална и ненужна, следва да се прекрати. Това настъпило фактическо състояние следва да намери и своята юридическа санкция с постановяване на решение за развод на страните.

С оглед липсата на изрично искане, съдът не е сезиран и не дължи произнасяне по въпроса за вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брачната връзка – чл.49, ал.3 СК.

По отношение на искането с правна квалификация чл.53 СК направено от ищцата, съдът счита, че същото следва да се предостави за ползване на М. А. Л..

Съгласно нормата на чл.53 СК след развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди този брак. С оглед нормата на чл.326 ГПК, която изисква съдът изрично да се произнася по въпроса за фамилното име, което съпрузите ще носят, следва да се постанови съпругата М. А. Л., след прекратяването на брака да носи предбрачното си фамилно име – Щ.. В този смисъл е и нейното желание.

Съгласно разпоредбата на чл.329, ал.1 ГПК, по брачните дела, когато няма вина, т.е. когато съдът не се произнася по въпроса за вината, съдебните разноски остават в тежест на страните така, както са ги направили. На основание чл.6, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, РС Пазарджик определя окончателна държавна такса за развода в размер на 25 лева. В този смисъл ищцата следва да заплати сумата от 25,00 лева, представляваща допълнителна държавна такса по допускане на развода, каквото желание изрази в проведеното с.з.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА с развод сключения на 14.07.1996 г. граждански брак с акт за граждански брак № 261 от 14.07.1996 г., между М. А. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул.

„Г. С. Р.” №3, ет.9, ап.50 и К. С. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ***, ет.3, като дълбоко и непоправимо разстроен.

ПОСТАНОВЯВА, на основание чл.53 СК, във връзка с чл.326 ГПК, след прекратяване на брака М. А. Л. да носи предбрачното си фамилно име Щ..

ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака ползването на семейното жилище, находящо се в гр. П., ***, ет.1, ап.1 се предоставя на М. А. Л., ЕГН **********.

3

ОСЪЖДА М. А. Л., ЕГН **********, да заплати по сметка на Районен съд Пазарджик, допълнителна държавна такса по бракоразводното производство в размер на 25,00 лева /двадесет и пет лева/.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните пред Окръжен съд Пазарджик.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________

4