Решение № 1070 от 02.08.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1070 гр. Пловдив, 02.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно гражданско дело № 20245300501157 по описа за 2024 година Производство по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

Образувано по въззивна жалба от ЗАД „АРМЕЕЦ“, ЕИК 121076907; против решение № 132/11,03,2024 г., постановено по гр. д. № 2119/2022 г. на РС А..

С оплакване за незаконосъобразност на обжалваното решение поради необоснованост и противоречие с материалния закон, жалбоподателят претендира същото да бъде отменено и вместо това предявеният иск да се уважи.

Ответникът по жалбата АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ – София, ЕИК 000695089; заявява становище за неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на първоинстанционното решение.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът приема следното:

Въззивната жалба е допустима – предявена е против обжалваем съдебен акт в законоустановения срок от процесуално легитимирано лице, което има интерес от обжалването, и подлежи на разглеждане по същество.

1

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо – постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

По отношение правилността на решението, проверката в настоящото производство следва да се ограничи до посочените в жалбата оплаквания (чл. 269 изр. второ ГПК), като служебно се провери правилното приложение на императивните материалноправни норми, относими към спорното правоотношение между страните. Не се констатира неправилно приложение на императивни материалноправни норми при подвеждане на фактите към приложимата нормативна уредба.

Производството е образувано по иск с правна квалификация чл. 410 ал. 1 от КЗ. Предявен от ЗАД „АРМЕЕЦ“, ЕИК 121076907; против АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ – София, ЕИК 000695089.

От съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 1102,50 лв., представляващо заплатено застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско“, сключен с комбинирана застрахователна полица № *** г. за имуществени вреди на лек автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № ***, причинени вследствие на ПТП, настъпило на 14,11,2017 г. при преминаване на посочения автомобил през несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно на републикански път между гр. С. и гр. А.; ведно със законната лихва върху посочената сума за периода от предявяване на исковата молба – 14,09,2022 г., до окончателното й изплащане, както и сумата от 335,96 лв. – обезщетение за забавено плащане на посочената погоре главница за периода от 15,09,2019 г. до 14,09,2022 г.

Ответникът оспорва основателността на предявените искове.

Пред настоящата инстанция не се спори, че към процесната дата по отношение на описания по-горе автомобил е бил сключен валиден договор за застраховка Каско при ищцовото дружество. Не се спори и по отношение на това, че сумата от 1092,50 лв. е била заплатена от ищеца на собственика на автомобила по заведена преписка за щета.

От показанията на св. А. – собственик на автомобила, за който се твърди да е управлявал същия при настъпване на застрахователното събитие, не се установява настъпването на описаното в исковата молба ПТП. Свидетелят си спомня, ме е управлявал описания в исковата молба автомобил преуз м. ноември 2017 г., като сочи: „не се сещам за инцидент от С. към А., не помня автомобила 2 какви щети е имал, нямам спомен дали дупката е била сигнализирана“.

Следователно наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на ответника остава недоказано и предявения иск следва да се отхвърли като неоснователен. До същия извод е достигнал и РС по съображения, които настоящата инстанция напълно споделя. Затова обжалваното решение следва да се приеме за законосъобразно и да се потвърди.

На въззиваемата агенция следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение , което следва да се определи в размер на 100 лв.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 132/11,03,2024 г., постановено по гр. д. № 2119/2022 г. на РС А..

ОСЪЖДА ЗАД „АРМЕЕЦ“, ЕИК 121076907; да заплати на АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ – София, ЕИК 000695089; сумата от 100 лв. (сто лева), представляваща разноски за въззивното производство.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3