Решение № 8247 от 08.05.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 8247 гр. С., 08.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20221110125777 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на М. Д. Ч. срещу ответниците Н. И. Ц., Е. И. Н. и Я.

Е. Л., с която са предявени: срещу ответниците Н. И. Ц. и Я. Е. Л. иск с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС, съединен при условията на евентуалност с иск по чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД, съединен с иск по чл. 33, ал. 2 ЗС, и срещу ответниците Н. И. Ц. и Е. И. Н. иск с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС, съединен при условията на евентуалност с иск по чл. 26, ал. 1, пр.

1 ЗЗД, евентуално по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.

Ищцата твърди, че през 2015 г. заедно с първия ответник Н. И. Ц. въз основа на договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 36, том 1, рег. № 1907, дело № 032/2015 г. на нотариус Ц. С., рег. № 030 на НК, вписан с рег. № 8612/20.02.2015 г., акт № 6, том XVIII, дело № 5828/2015 г. придобили по 1/2 идеална част от следните недвижими имоти: апартамент № 4.9.4, находящ се в гр. С., район „И.“, ж. к. „Д. 2“, бл. 290, в десететажна жилищна сграда, вх. Г, ет. 9, секция 4, състоящ се от: антре, баня, дневна, кухня с трапезария, спалня, складово помещение и тераса, представляващ съгласно схема на СГКК гр. С. самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** , с площ от 52,36 кв. м., заедно с 0,44 % идеални части от общите части на сградата, както и паркомясто № ПМ 55, находящо се в гр. С., С. община, район „И.“, ж. к. „Д. 2“, бл. 290, вх. Е, ет. 1, кота 0.00 метра, с площ от 21,20 кв. м. Посочва, че поради влошените съпружески отношения бракът й с ответника Н. И. Ц. бил прекратен с Решение от 04.01.2018 г., постановено по гр. д. № 2/2018 г. на Окръжния съд в Л., като разводът бил признат и регистриран в Б. с Решение № 6/27.04.2018 г., постановено от кмета на Община П.. Ищцата посочва, че живее в Л., като упълномощила майка си С. Ч. да я представлява където е необходимо, във връзка с правата и задълженията й в Б.. Твърди, че след направена от майка й на 30.03.2022 г. справка 1 в имотния регистър научила, че бившият й съпруг се е разпоредил с притежаваната от него 1/2 идеална част от съсобствените им имоти без изпълнение на изискванията на чл. 33, ал. 1 ЗС. Твърди, че Н. И. Ц. е учредил на втория ответник - Е. И. Н., пожизнено вещно право на ползване върху описаните по-горе съсобствени имоти за сумата от 1 000 лв., след което е прехвърлил на Я. Е. Л. правото на собственост върху притежаваните от Ц. идеални части от имотите вместо плащане на сумата от 26 000 лв. по договор за заем, т. е. за продажна цена от 26 000 лв. С оглед гореизложеното ищцата моли съда да постанови решение, с което да признае правото й да изкупи правото на ползване и правото на собственост върху 1/2 идеална част от процесните имоти при условията, обективирани в Нотариален акт № 2, том 1, рег. № 164, дело № 2/2020 г. на нотариус В. В., с район на действие СРС, вписан в НК с рег. № 268, вписан в СВп - С., с вх. № 325/09.01.2020 г., акт № 65, том 1, сключен между Н.

И. Ц. и Е. И. Н. за учредяване право на ползване върху тези имоти срещу сумата от 1000 лв. и между Н. И. Ц. и Я. Е. Л. за прехвърляне право на собственост върху имотите срещу сумата от 26 000 лв. В условията на евентуалност ищцата моли сделката, с която Н. Ц. е прехвърлил на Я. Л. правото на собственост върху притежаваните от него идеални части от общите им имоти вместо плащане на сумата от 26 000 лв. по договор за заем да бъде прогласена за нищожна, поради относителна симулация, прикриваща договор за покупко продажба, сключен между първия и третия ответник, като при установяване на действителните правоотношения между ответниците – да бъде уважено правото на ищцата да изкупи процесните имоти. Освен това моли сделката, с която Н. Ц. е учредил пожизнено на Е. Н. вещно право на ползване върху описаните по-горе имоти за сумата от 1 000 лв. да бъде прогласена за нищожна поради нарушение на забраната на чл. 57, ал. 2 КРБ за злоупотреба с право, тъй като същата е сключена с цел да бъдат увредени интересите на ищцата, както и поради накърняване на добрите нрави – предвид нееквивалентност на престациите. Моли за уважаване на исковете и за присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК са постъпили отговори от ответниците Я. Е. Л. и Е. И. Н..

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника Н. И. Ц..

Ответникът Я. Л. оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни.

Счита, че искът по чл. 33, ал. 2 ЗС е приложим единствено относно договори за покупкопродажба, поради което не би могъл да се прилага по отношение на други сделки. Освен това твърди, че искът е предявен след двумесечния преклузивен срок, поради което същият е недопустим. Счита, че искът за прогласяване на нищожността на сделката, обективирана в нотариален акт № 2, том 1, рег. № 164, дело № 2/2020 г. на нотариус В. В., с район на действие СРС, е недопустим поради липса на правен интерес. Оспорва иска и като неоснователен, доколкото договорът за даване вместо изпълнение съществено се различава от договора за покупко-продажба по основание, а освен това посочва, че от самата сделка не може да бъде определена цената. Твърди, че действителната сума, която е била погасена е в размер на 39 000 евро (76 277,37 лв.). Моли исковете да бъдат оставени без разглеждане като недопустими, евентуално като неоснователни, а в случай на уважаване на иска по чл. 33, ал.

2 ЗС - ищцата да заплати действителната стойност на дължимата продажна цена, а именно 2

39 000 евро. Претендира разноски.

Ответникът Е. Н. оспорва исковете като недопустими и неоснователни. Счита, че искът по чл. 33 ЗС по отношение на вещното право на ползване е недопустим, тъй като вещното право на ползване не попада в приложното поле на сочената разпоредба, което включва единствено договори за покупко-продажба. Оспорва исковете по чл. 26 ЗЗД за прогласяване нищожността на сделката по учредяване на вещно право на ползване като недопустими поради липса на правен интерес от страна на ищцата, тъй като не се засягат нейните права в съсобствеността. Моли исковете да бъдат оставени без разглеждане като недопустими, а евентуално същите да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира разноски.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията, възраженията и доводите на страните и при съобразяване с разпоредбите на чл. 235 и сл. от ГПК, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 36, том I, рег.

№ 1907, дело № 32/2015 г. на 20.02.2015 г. „С. Б. Е.“ ЕАД е продало на Н. И. Ц. и съпругата му М. Д. Ч. следните недвижими имоти, находящи се в десететажна жилищна сграда /Г+8/, състояща се от Секции 1, 2, 3 и 4, с паркоместа, находяща се в гр. С., район „И.“, ж. к. „Д. 2“, бл. 290, представляваща по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-27/03.04.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК сграда с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор *** със застроена площ от 1 400 кв. м., брой етажи – 10, с предназначение – жилищна сграда със смесено предназначение, стар идентификатор – няма, предходен план – няма, а именно: апартамент № 4.9.4, находящ се в гр. С., район „И.“, ж. к. „Д. 2“, бл. 290, вх. Г, ет. 9 по плана на Цариградско шосе – Караулката, в десететажна жилищна сграда с паркоместа, секция 4, цялата сграда с разгъната застроена площ от 14 590,45 кв. м., на кота +24,55 метра, състоящ се от антре, баня, дневна с кухня и трапезария, спалня, складово помещение и тераса, представляващ по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-27/03.04.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с адрес на имота: гр.

С., район „И.“, ж. к. „Д. 2“, бл. 290, вх. Г, ет. 9, ап. 4.9.4, намиращ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 52,36 кв. м., прилежащи части: 0,44 % (11,25 кв. м.) идеални части от общите части на сградата, ниво: 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:

***, под обекта:

***, над обекта:

***, а по архитектурен проект: стълбищна клетка, етажна площадка – коридор, апартамент 4.9.3, заедно с 0,41 % идеални части от правото на собственост върху поземления имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД18-27/03.04.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед № КД-14-22-613/18.04.2013 г. на началника на СГКК-С., с адрес на поземления имот: гр. С., 3 район „И.“, ж. к. „Д. 2“, с площ: 4 586 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, стар идентификатор:

***, номер по предходен план: 1316, 911, 1126, квартал: 1, парцел ХХI, при съседи:

***,

***,

***,

***,

***, ***, 68134.4081,9574, и паркомясто № ПМ55, находящо се в гр. С., район „И.“, ж. к. „Д. 2“, бл. 290, вх. Г, ет. 1, кота +0,00 м., с площ от 21,20 кв. м., при съседи по архитектурния проект: паркомясто ПМ54, асансьорна клетка, маневрено пространство, заедно с 0,18 % идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 4,56 кв. м., както и 0,16 % идеални части от правото на собственост върху поземления имот с идентификатор *** по КККР, което паркомясто представлява 21,20/1400 идеални части от гараж в сграда, целият с площ от 1 400 кв. м., съгласно одобрен архитектурен проект и площообразуване, който е разделен на четири секции, всяка с отделен идентификатор, като паркомясто № ПМ55 попада в секция 4, представляваща самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД18-27/03.04.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. С., район „И.“, ж. к. „Д. 2“, бл. 290, вх. Г, ет. 1, като тези 21,20/1400 кв. м. в идеални части са обособени по архитектурен проект и се ползват в границите на паркомясто № ПМ55, при съседи по архитектурния проект: паркомясто № ПМ54, асансьорна клетка, маневрено пространство и с правото да се ползва по чл. 32 ЗС, за продажна цена в размер на 48 255,69 евро с ДДС (43 255,69 евро – за апартамента и 5 000 евро – за паркомястото).

По делото не се спори, а и се установява от представените документи, че ищцата М.

Д. Ч. и ответникът Н. И. Ц. са бивши съпрузи съгласно акт за сключен граждански брак № 430/12.09.2009 г., който е бил прекратен с решение от 04.01.2018 г. по гр. д. № 2/2018 г. на Окръжния съд в Л., IV състав, което е признато от български съд и отразено в регистрите на населението на община П., на основание чл. 117, чл. 118, ал. 1, вр. чл. 122 КМЧП и Регламент (ЕО) № 2201/2003 г. на Съвета от 27.11.2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с решение № 6/27.04.2018 г. на кмета на община П.. С решение № 6/23.03.2017 г. на кмета на община П. е признат и отразен в регистрите на населението на гр.

П. акт за промяна на имуществения режим между съпрузите М. Д. Ч. и Н. И. Ц., одобрен с делба – прекратяване № 276/07.04.2014 г., съставен и подписан в кантората на нотариус Ж.

Б. в Л., по силата на който имущественият режим на съпрузите се променя от законов режим на съпружеска имуществена общност в режим на разделност и протокол за поделяне на имуществената маса на съпрузите.

Съгласно Нотариален акт за учредяване право на ползване и прехвърляне на идеална част от недвижими имоти в изпълнение на задължение № 2, том I, рег. № 164, дело № 2/2020 г. на 09.01.2020 г. Н. И. Ц. като прехвърлител/учредител е учредил на Е. И. Н. – ползвател, пожизнено вещно право на ползване върху цялата своя 1/2 идеална част от горепосочените недвижими имоти, придобити чрез покупко-продажба и след прекратена СИО, представляваща негова лична собственост за сумата в размер на 1 000 лв., като 4 същевременно е прехвърлил на Я. Е. Л. – приемател, собствеността върху цялата своя 1/2 идеална част от имотите вместо изпълнение на задължение, което Н. И. Ц. има към Я. Е. Л. съгласно подписания между страните договор за заем от 11.02.2016 г., и само за част от задължението по договора в размер на 26 000 лв., заедно с учреденото право на ползване на Е. И. Н..