Решение № 209 от 03.05.2023, Окръжен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 209 гр. Перник, 02.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

Диана Мл. Матеева при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно гражданско дело № 20211700500297 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивни жалби на страните срещу решение № 260064/17.11.2020 г., постановено по гр.д. № 201/2019 г. на Районен съд – Радомир, както следва:

1. Въззивна жалба с вх. № 261604/14.12.2020 г. на И. А. С., подадена чрез адв. Б. Б., срещу решението в частта му, с които са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу Д. И. З., Л. И. В., Н. В. Й., Х. Н. П., Х. Х. Н., А. О. С., Д. О. А., Д. А. А., М. К. К., С. К. Н.,

С. Б. И., Б. И. Т., Л. Г. И., Б. М. Б., С. М. М., А. А. С., Л. А. М., С. К. М., В. С. Ш. и А. С. К. искове с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца разликата над присъдения размер от 1767,45 лева до пълния предявен размер от 6980,00 лева, представляващи припадащата се на ответниците част от увеличената стойност на недвижим имот, находящ се в населената част на гр. ***, общ. ***, обл. *** и представляващ поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-75 от 10.11.2015 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, ведно с построената в поземления имот сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 169 кв. м, брой етажи - 1 (един), с предназначение - жилищна сграда - еднофамилна, вследствие на извършени от ищеца подобрения в имота, ведно със законната лихва, считано 1 от 06.03.2019 г. до окончателното изплащане.

2. Въззивна жалба с вх. № 261635/15.12.2020 г. на Д. И. З. и Л. И. В., срещу решението в частта му, с която тези жалбоподатели са осъдени, заедно с останалите ответници, да заплатят на И. А. С. на основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД сумата от 1767,45 лева, представляваща припадащата им се част от увеличената стойност на недвижим имот, находящ се в населената част на гр. ***, общ. ***, обл. *** и представляващ поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-75 от 10.11.2015 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, ведно с построената в поземления имот сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 169 кв. м, брой етажи - 1 (един), с предназначение - жилищна сграда - еднофамилна, вследствие на извършени от ищеца подобрения в имота, ведно със законната лихва, считано от 06.03.2019 г. до окончателното изплащане.

Решение № 260064/17.11.2020 г., постановено по гр.д. № 201/2019 г. на Районен съд – Радомир, е влязло в сила като необжалвано в частта, с която Н. В. Й., Х. Н. П., Х. Х. Н., А.

О. С., Д. О. А., Д. А. А., М. К. К., С. К. Н., С. Б. И., Б. И. Т., Л. Г. И., Б. М. Б., С. М. М., А. А.

С., Л. А. М., С. К. М., В. С. Ш. и А. С. К. са осъдени да заплатят на И. А. С. на основание чл.

61, ал. 2 ЗЗД сумата от 1767,45 лева, представляваща припадащата им се част от увеличената стойност на недвижим имот, находящ се в населената част на гр. ***, общ. ***, обл. *** и представляващ поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-75 от 10.11.2015 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, ведно с построената в поземления имот сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 169 кв. м, брой етажи - 1 (един), с предназначение - жилищна сграда - еднофамилна, вследствие на извършени от ищеца подобрения в имота, ведно със законната лихва, считано от 06.03.2019 г. до окончателното изплащане.

В жалбата на И. А. С. са изложени подробни съображения за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната част поради съществени процесуални нарушения. Твърди се, че в нарушение на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК районният съд не е обсъдил доводите и възраженията на ищеца, както събраните писмени и гласни доказателства. Иска се отмяна на решението в тези части и постановяване на ново, с което предявеният от жалбоподателя иск да бъде уважен до пълния му размер. Твърди се, че процесната сграда е в режим на етажна собственост, като се поддържа, че извършените разходи за ремонта са били свързани с нормалното състояние на имота и ползването му по предназначение, като същевременно представляват подобрения. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

Насрещните по въззивната жалба на И. А. С. - Д. И. З., Л. И. В., Н. В. Й., Х. Н. П., Х.

Х. Н., А. О. С., Д. О. А., Д. А. А., М. К. К., С. К. Н., С. Б. И., Б. И. Т., Л. Г. И., Б. М. Б., С. М.

М., А. А. С., Л. А. М., С. К. М., В. С. Ш. и А. С. К., не са подали писмен отговор в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК и не са взели становище по жалбата.

2

Във въззивната жалба на Д. И. З. и Л. И. В. са наведени доводи за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваните части поради постановяването му в противоречие с материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост.

Поддържа се, че жалбоподателите не са давали съгласието си за извършване на строителни и ремонтни дейности в процесния имот, като ищецът е извършил такива единствено в ползваната от него част. Твърди се, че ремонтът не е бил неотложен и не допринася за заздравяване на сградата. Сочи се, че останалите съсобственици не са допускани до ремонтираната част от сградата, която се използва единствено от ищеца и съпругата му.

Ответната страна по въззивната жалба на Д. И. З. и Л. И. В.- И. А. С., с писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК чрез адв. Б. Б., е оспорил жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Претендират разноски.

Пернишкият окръжен съд, като разгледа въззивните жалби и съобрази предметните предели на инстанционния контрол, съобразно разпоредбата на чл.

269 ГПК, намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а по съществоправилно, с оглед наведените в жалбите оплаквания.

Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети за установени от районния съд се подкрепят от доказателствената съвкупност по делото и са основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционния съд и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.

Пред Районен съд – Радомир е предявен осъдителен иск с правно основание чл.

124 ГПК вр. чл. 61 ал. 2 от ЗЗД за сумата от 5 000 лева, претендирана от ищеца като стойност на направени от него подобрения в съсобствен с ответниците недвижим имот, ведно със законната лихва от датата на постановяване на съдебното решение до окончателното изплащане на сумата.

В открито съдебно заседание, проведено на 19.10.2020г. районният съд е допуснал изменение на иска, като е увеличен размера на същия за сумата от 6 980 лева.

Пред въззивната инстанция, в изпълнение на дадените от съда указания, ищецът е уточнил исковите си претенции, с което исковата молба е била приведена в съответствие с изискванията на чл. 127 ал. 1 от ГПК.

Не е спорно между страните, а и приетите в хода на производството нотариален акт за собственост върху недвижими имоти, придобити по давностно владение и наследство № ***, том ***, рег. № ***, дело № 320 от 01.09.2017г. и нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № ***, том ***, рег. № ***, дело № 717 от 15.12.2017г., и двата на на Б. К. – нотариус с район на действие Районен съд – Радомир установяват, че ищеца и ответниците са съсобственици на следния недвижим имот: поземлен имот, находящ се в населената част на гр. ***, общ. ***, обл. ***, представляващ поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта 3 и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-75 от 10.11.2015 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, с адрес на този поземлен имот: ***, с площ на този поземлен имот от 715 кв. м, с трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване на имота ниско застрояване до 10 м, който поземлен имот по предходния план, предхождащ настоящата кадастрална карта, съставлява парцел *** (***) за имот с планоснимачен номер ***(***), в кв. ***, при граници на този поземлен имот по скица: поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор *** и поземлен имот с идентификатор ***, ведно с построените в този така описан поземлен имот сгради, представляващи: сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 169 кв. м, брой етажи - 1 (един), с предназначение - жилищна сграда - еднофамилна и сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 34 кв. м, брой етажи 1 (един), с предназначение - жилищна сграда - еднофамилна, които сгради са със статут на строежи по § 127, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията.

Не се спори и досежно обстоятелството, че ищецът ползва само част от процесната сграда.

От събраните писмени и гласни доказателства се установява, че сградата /къща/ е една, еднофамилна, (с идентификатор ***), с четири самостоятелни входа. Гласните доказателства по делото установяват, че ищецът е направил подобрения в жилищната сграда, както и в дворното място, като същите не са извършени със съгласието на останалите съсобственици, но и последните не са се противопоставили на тяхното извършване.

От изслушаната съдебно-техническа експертиза се установява, че стойността на всички подобрения, така както ги е заявил ищецът с исковата си молба, възлиза на 7 047,57 лева. Установява се още, че вследствие на направените подобрения, стойността на имота се е повишила с 4 808,00 лева, като стойността на къщата и дворното място с включени подобрения е 53 948,00 лева.

С обжалваното съдебно решение, правилно районният съд е приел, че ищецът И. С. е извършил лично със свои средства следните подобрения в съсобствения имот: закупуване и поставяне на 5 броя ПВЦ прозорци; закупуване и поставяне на 3 бр. ПВЦ врати; поставяне на външна облицовка със стиропор, в т. ч. закупуване на лепило за стиропор; закупуване и поставяне на гипсокартон; закупуване и поставяне на фаянсови плочки за баня и кухня; закупуване и поставяне на външни плочки, оградна мрежа, в т. ч. колове за мрежа; закупуване и поставяне на външна врата; изграждане на зид с наливане на бетон и изграждане на външни бетонови пътеки, като тези подобрения 4 възлизат на обща стойност 6545,00 лева. Изчислил е по реда на чл. 162 ГПК, че с тяхното влагане стойността на съсобствения имот се е увеличила със сумата от 4465,14 лева. Съобразно притежаваните от ответниците квоти, районният съд е приел за основателен иска до сумата от 1767,45 лева, като за останалата сума – до пълния предявен размер, е отхвърлил иска, като неоснователен.

Основното оплакване във въззивната жалба, депозирана от И. А. С. и касаеща отхвърлената част от иска, се заключава в това, че според жалбоподателя направените от ищеца разноски са необходими, доколкото жилищната сграда не е била поддържана и е могла да се разруши във всеки един момент, както и че в настоящия случай жилищната сграда е в режим на етажна собственост между страните по делото, а дворното място е съсобствено със съответните идеални части за всеки от съсобствениците. Жалбоподателя счита още, че районният съд не е обсъдил с необходимата задълбоченост и прецизност събраните писмени и гласни доказателства, като е подходил спрямо доказателствения материал избирателно.

Съдът, в настоящия му съдебен състав, не споделя обективираните в жалбата на И. С. възражения, респ. счита жалбата за неоснователна.

Най-напред следва да се посочи, че от събраните по делото гласни доказателства не може да се изведе еднозначен извод за състояние на сградата, близко до саморазрушаване, каквото твърдение се съдържа в жалбата. Действително, разпитаните по делото свидетели свидетелстват за това, че сградата е била неподдържана и в лошо състояние, но в показанията им не се съдържат такива, които да сочат, че е била застрашена от саморазрушаване. Не се съдържат и твърдени, които да сочат конкретни увреди върху конструкцията на сградата, които да биха могли да доведат до нейното разрушаване. На следващо място, от заключението на приетата по делото съдебнотехническа експертиза се установява, че извършените от ищеца подобрения са ремонтни работи /довършителни/, които не оказват влияния върху конструкцията на сградата. Те поддържат сградата и я пазят от атмосферни влияния, но не влияят пряко на конструкцията. Вещото лице е посочило, че не смята, че в случая се касае за неотложен ремонт, тъй като ремонтите са в помещенията и фасадата, а не по покрив, основи или конструкцията, а част от подобренията са и по терена. Необходимите разноски са парично оценими разходи, които се извършват, за да се запази вещта и без които тя би погинала или би се повредила. Те са наложителни и не увеличават стойността на вещта. Тези разноски са обективна последица от използването на вещта и от нейното ежедневно изхабяване. Критерият, от който се изхожда при тяхната квалификация, е обективна наложителност от извършването им – ако не бъдат направени при определени обстоятелства, вещта може да се повреди или изобщо да погине. В настоящия случай, доказателствата по делото не установяват извършване на необходими разноски, поради което възраженията на жалбоподателя в тази насока са 5 неоснователни. Неоснователно е и твърдението на жалбоподателя, че в случая е налице етажна собственост между отделните съсобственици. И това е така, тъй като в случая се касае за съсобственост по отношение на една жилищна сграда, еднофамилна, а не по отношение на четири самостоятелни обекта, всеки с индивидуализиран със собствения си идентификатор, обединени в една сграда, от което да е налице съсобственост досежно общите части на сградата.