Решение № 866 от 15.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 866 гр. София, 15.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Виктория Мингова при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело № 20231100510984 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.

ГПК.

С решение от 03.07.2023 г., гр.д. 52022/2022 г., СРС, 53 с-в се осъжда на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД Л.М. С. да плати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от

2 382,92 лв. главница за топлинна енергия през периода от м. 08.2019 г. до м. 04.2021 г. за имот с аб. № 208531, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба – 27.09.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 393,76 лв. - мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 08.09.2022 г., сумата от 45,65 лв. - главница за дялово разпределение за периода от м.

08.2019 г. до м. 04.2021 г. и сумата от 450 лв. - разноски в исковото производство, като отхвърля исковете за останалата им част.

Срещу решението в частта, с която са уважени исковете постъпва бланкетна въззивна жалба от ответника по тях Л.М. С.. Намира решението за неправилно. Иска се отмяна на решението в тази част и постановяване на друго, с което да се отхвърлят исковете.

1

Въззиваемият – ищецът „Топлофикация София“ ЕАД оспорва жалбата.

Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл. 269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е допустимо и правилно.

Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.

Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл.

149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

Въззивната жалба е изцяло бланкетна. Поддържа се само общо оплакване за неправилност на решението. При липса на ясна конкретика за това по отношение на кои точно релевантни за спора факти, доказателствени средства и приложими разпоредби, първоинстанционният съд формира необосновани и неправилни изводи, това оплакване е формално.

Неуточненият характер на твърдения порок в решението води до невъзможност за упражняване на инстанционен контрол върху него.

С оглед липсата на конкретни оплаквания в жалбата и при съобразяване на чл.

269, изр. 2 ГПК, въззивният съд не дължи служебна проверка за правилност на решението, доколкото в произнасянето е ограничен от посоченото в жалбата. Поради това, същото следва да се приеме за правилно.

В полза на въззиваемия не следва да се присъжда претендираното възнаграждение за юрисконсулт, т.к. извършените от последния процесуални 2 действия се изчерпват с подаване на бланкетен отговор на жалбата и бланкетна молба, с които формално претендира уважаване на исковете и възлагане на разноски.

Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.

Първоинстанционното решение на основание чл. 271, ал.1, изр. 1, предл. 1 ГПК следва да се потвърди в частта, с която са уважени исковете.

По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение от 03.07.2023 г., гр.д. 52022/2022 г., СРС, 53 с-в в частта, с която се осъжда на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл.

149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД Л.М. С. да плати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 2 382,92 лв. - главница за топлинна енергия през периода от м. 08.2019 г. до м. 04.2021 г. за имот с аб. № 208531, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба – 27.09.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 393,76 лв. - мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 08.09.2022 г., сумата от 45,65 лв. - главница за дялово разпределение за периода от м. 08.2019 г. до м. 04.2021 г.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3