Решение № 38 от 28.01.2025, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Русе, 28.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Антоанета Атанасова при участието на секретаря Иванка Венкова като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Гражданско дело № 20244500100334 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Ищецът В. А. Н. твърди, че като лишен от свобода към настоящия момент изтърпява наказание в Затвора в гр. Ловеч, където полага доброволен труд по чл. 80 ЗИНЗС без заплащане. Твърди, че на основание чл. 86, ал. 1, т. 4 ЗИНЗС лишените от свобода имат неотменно право на парични суми за задоволяване на лични нужди, като за това получавал спорадично записи от своите близки по личната си затворническа партида, много под МРЗ за страната. Заявява, че съгласно чл. 56, ал. 2 ЗИНЗС лишените от свобода имат неотменно право по специалния закон да разполагат с парични суми до размер на една МРЗ, към момента 910 лв. Твърди, че съгласно чл. 446 ГПК доходът до МРЗ е несеквестируем. Ищецът заявява, че не получава доход, тъй като пощенските записи не били доход, за което се позовава на Определение на ВАС по адм. д. № 10634/2014 г. Позовава се и на т. 3 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК, съгласно която несеквестируемят минимум е определен абсолютно и това е МРЗ.

Какъвто и да е източника на дохода, абсолютната несеквестируемост е еднаква за всички длъжници, в т. ч. и за тези, които изтърпяват наказание лишаване от свобода, според ищеца. Позовава се още на чл. 445 ГПК и чл. 444 ГПК. Заема позиция, че принудителното изпълнение не може да бъде насочено срещу вещи за обикновеното потребление на длъжника, посочени в списък, приет от МС, за каквото се харчат парите от лишените от свобода, получени от близките им. В лавката на затвора стоките били само от такова естество. Позовава се на чл. 444, т. 2 ГПК, като твърди, че затворническата храна не е качествена и достатъчна и който не се дохранва от лавката гладува. От всичко това ищецът извежда извода, че парите които получава от своите близки по чл. 86, ал. 1, т. 4 са несеквестируеми освен в случаите за издръжка на деца след решение на съд, какъвто настоящият случай не е. Въпреки това ответникът му наложил запор върху личната партида и получаваното възнаграждение при полагане на труд, посочвайки като правно основание чл. 450, ал. 3, чл. 507 и чл. 508 ГПК1 ирелевантни правни основания за конкретното изпълнително действие като релевантните чл. 444, чл. 445 и чл. 446 липсват в запорното съобщение от 10.01.2024 г. по изп. д. № 23/2024 г., връчено на ищеца на 12.04.2024 г. без приложено копие от изп. лист, въз основа на който е образувано изп. дело, неразделна част от ПДИ, какъвто и не му е връчван. Твърди, че налагайки запор върху личната му пратида без правно основание, ответникът го лишил от инструмент и възможност да ползва правото си по чл. 86, ал. 1, т. 4 ЗИНЗС, с което го лишил и от други негови права, свързани със заплащане на лавката – на тел. разговори и социални контакти /предплатените карти се закупували от лавката/. Лишен бил от тел. връзка със семейството си, от кореспонденция, тъй като консумативите и пощенските разходи се закупували от лавката. Лишен бил от възможност да получава медицински и дентални услуги, тъй като здравноосигурителната каса покривала минимална част от тези услуги, да заплаща държавни такси по водените от него дела за нарушени негови права и законни интереси, вследствие на което е възпрепятстван от достъп до съд и правосъдие, от бутилирана вода за пиене, тъй като от чешмите доста често тече мътна и негодна за консумиране вода, а затворът бутилирана не осигурява, нито достатъчно плодове и зеленчуци. Освен незаконосъобразен запор на личната партида, ответникът секвестирал всички постъпления по нея на 100 %. На 19.02.2024 г. на името на ищеца постъпили 90 лв., които били секвестирани и преведени по сметка на ЧСИ В. М. по изп. д. № 23/2024 г. Взискател по това дело била Община Русе за дължими местни данъци и такси, т. е. задължението му било извън обхвата на чл. 445 ГПК.

Намира, че ответникът ЧСИ не е изпълнил императива на чл. 507, ал. 2, изр. 2 ГПК. Не е установил дали тези средства са секвестируеми и ако да, да определи размер за секвестиране. Заема позиция, че ответникът ЧСИ не е изпълнил вменено му от закона служебно задължение, с което нарушил процесуалния закон. В процесуалната му противоправност- незаконосъобразност на действията/бездействията се състои противоправността, елемент от фактическия състав на вземане за обезщетение, съгласно Решение № 6/21.04.2016 г. по гр. д. № 2362/2015, ІІІ Г.О., ВКС, като от това процесуално нарушение неминуемо следват и нарушенията на материалния закон от ГПК и ЗИНЗС- чл. чл. 445, 446 ГПК, чл. 86, ал. 1, т. 4 ЗИНЗС, чл. 56, ал. 2 ЗИНЗС, както и на чл. 1 от Протокол № 1 от ЕКПЧОС, наименован „защита на собствеността“, съгласно който всяко физическо лице има право мирно да се ползва от своите притежания. Нарушена в случая била и Конституцията.

Ищецът твърди, че от посочените действия и бездействия на ЧСИ търпи вреди от материален и нематериален интерес, изразяващи се в лишаване от лична партидасредство за получаване на лични средства за лични нужди, до настоящия момент 90 лв., а нематериалните били с интензивен и траен във времето характер, изразяващи се в психоемоционален стрес, дискомфорт, психически и физически болки и страдания, незащитеност, отхвърленост, незачитане на човешкото достойнство, унизително отношение, лишаване и от основни други права- тел. разговори, кореспонденция, тоалетни принадлежности, защото в затвора получава само сапун, веро и прах за пране и всичко друго било за сметка на лишения от свобода. Който не разполагал с пари умирал по- рано, не оцелявал, от което следвало, че ЧСИ застрашавал живота и здравето на ищеца. Претендира ЧСИ да бъде осъден да му заплати 29 910 лв. нематериални вреди и 90 лв. неправомерно отнети от личната партида на ищеца, ведно със законната лихва, считано от 19.01.2024 г. до окончателното плащане на сумите.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът ЧСИ В. М. е депозирал отговор на исковата молба, с който намира предявените искове за неоснователни и претендира тяхното 2 отхвърляне. Оспорва всички фактически твърдения за допуснати и/или извършени от него незаконосъобразни и/или неправилни принудителни изпълнителни действия, заявени в исковата молба, както и оспорва, че ищецът е претърпял каквито и да било имуществени и неимуществени вреди във връзка с тях в хода на изп. дело № 23/2024 г.

Заема позиция, че това изп. дело е образувано по молба на Община Русе против ищеца в качеството му на длъжник на основание Акт за установяване на задължения по чл.

107, ал. 3 ДОПК № 1961-1/25.09.2023 г. В хода на изпълнението, ответникът установил, че ищецът е лице, което изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в Затворническото общежитие в гр. Ловеч. По молба на взискателя, със запорно съобщение, връчено на 12.01.2024 г. ЧСИ В. М. наложил запор върху личната партида и получаваното възнаграждение при полагане на труд от длъжника, за което последният бил уведомен на 16.01.2024 г. В отговор на запорното съобщение, Началникът на Затвора Ловеч отговорил, че длъжникът полага доброволен труд без възнаграждение. На 19.01.2024 г. сумата в размер на 90 лв. била преведена от затворническата партида на ищеца по сметка на ответника за погасяване на задълженията му по изп. дело № 23/2024 г. С жалба до ЧСИ В. М. длъжникът поискал да не се извършва изпълнение върху получените от него средства от близки, които твърди, че са несеквестируеми, тъй като са му преведени от тях за закупуване на лекарства и храна. Впоследствие обжалвал действията на съдебния изпълнител пред ОС Русе, който с Решение № 196/15.05.2024 г. по в. гр. д. № 386/2024 г. разгледал жалбата по същество и я оставил без уважение.

Заема позиция, че съгласно чл. 442 ГПК цялото имущество на длъжника служи за удовлетворяване вземането на взискателя. Изключения са предвидени в чл. 444 и чл.

446 ГПК. Заявява, че е безспорно, че сумата в размер на 90 лв., преведена от затворническата партида на ищеца е вземане, което е извън обхвата на чл. 446 ГПК, доколкото запорът е наложен по личната партида на ищеца, по която не постъпват средства от положен от него труд, а са от друг източник и тези средства са извън обхвата на чл. 446 ГПК и не са несеквестируеми. Твърди, че наложеният запор е законосъобразен. Законосъобразно е удържана сумата от 90 лв. от затворническата партида на ищеца. Оплакването, че на ищеца не бил връчен ИЛ намира за неоснователно, предвид изпълнителното основание, сложило началото на изп. производство- АУЗ, издаден от Община Русе. Неправилно ищецът се позовала в исковата молба на определение № 13957/13.11.2014 г. по адм. дело № 1063482014 г. на ВАС, в мотивите на което съдът се е произнесъл единствено по въпроса, че предоставените средства от роднини не са с постоянен характер. Твърди, че в случая ответникът в качеството си на ЧСИ е насочил и реализирал принудителното изпълнение спрямо секвестируемо имущество на длъжника. Не са налице твърдените в исковата молба незаконосъобразни изп. действия. След като не е налице противоправно поведение на ответника, не е налице и деликт и липсва основната предпоставка за ангажиране отговорността по чл. 74 ЗЧСИ. Твърди, че ищецът не е търпял вреди във връзка с проведеното срещу него законосъобразно изп. производство.

Заявява, че за периода от 01.12.2023 г. до 30.11.2024 г. има сключена застраховка „Професионална отговорност на ЧСИ“ със ЗК „Лев Инс“ АД под формата на застрахователна полица № 13182310000099/30.11.2023 г., по силата на която е застраховал в посоченото дружество отговорността си за вреди при дейността си като ЧСИ. На основание чл. 219 ГПК иска да бъде конституирано в настоящото производство като трето лице по делото на страната на ответника ЗК „Лев Инс“ АД, 3

ЕИК 121130788. Претендира разноски по чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 3 ЗА.

Третото лице помагач на страната на ответника ЗК „Лев Инс“ АД, конституирано в производството с Определение № 1291/25.11.2024 г. депозира становище, с което заявява, че поддържа отговора на ответника и се присъединява към изложените в него твърдения. Излага и подробни съображения за неоснователност на предявените искове. Заема позиция, че в конкретния казус е наложен запор върху суми, които не постъпват от положен труд, а от друг източник и тези средства не са несеквестируеми, тъй като са извън обхвата на чл. 446 ГПК. Оспорва наличието на елементите от правопораждащия фактически състав на чл. 45 ЗЗД, в т. ч. наличието на неправомерни действия на ЧСИ, твърдените неимуществени вреди, които да са в причинноследствена връзка с предприетите изп. действия по налагане на запора. На самостоятелно основание оспорва и претенцията за неимуществени вреди, намирайки я за прекомерно завишена по размер.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

Между страните липсва спор, а това се установява и от приложените по делото писмени доказателства, че срещу ищеца в качеството му на длъжник, по молба на Община Русе, на 10.01.2024 г. е образувано изп. дело № 23/2024 г. по описа на ответника ЧСИ В. М. въз основа на АУЗ за неплатени местни данъци и такси. Липсва спор и относно обстоятелството, че на 10.01.2024 г. ЧСИ е изпратил запорно съобщение до Затвора Ловеч, получено на 12.01.2024 г., където тогава длъжникът по изп. дело изтърпявал наказание „лишаване от свобода“, с което наложил запор върху личната му партида и получаваното възнаграждение при полагане на труд за сумата от 918,31 лв.

Във връзка с това и на основание чл. 508, ал. 1 и ал. 2 ГПК от администрацията на Затвора Ловеч по изп. дело е постъпило писмо, приложено на л. 116 от гр. дело, с което ЧСИ е уведомен, че третото задължено лице признава вземането за основателно, като е готово да плати при постъпване на суми от възнаграждение за положен труд, дължимо от неговия работодател –Затвора Ловеч след погасяване на наложените преди това запори от други съдебни изпълнители, конкретно посочени в писмото. ЧСИ е уведомен още, че в момента В. Н. полага доброволен труд без възнаграждение.