Решение № 1111 от 11.08.2022, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1111 гр. Варна, 11.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теодора Шишкова при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно наказателно дело № 20223110201099 по описа за 2022 година

Производството образувано по повод жалбата на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД -гр. София, седалище и адрес на управление: ***, гр. София, 1309, депозирана чрез пълномощника - юрк. Г. Х., против Наказателно постановление № В-0050965 от 07.05.2021 г. на Директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Търговище и Силистра към Главна дирекция „Контрол на пазара" при Комисията за защита на потребителите, с което на основание чл. 210в от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ за нарушение на чл. 68и, т.4 от ЗЗП във вр. с чл. 68з от ЗЗП, на дружеството е наложено административно наказание - „имуществена санкция" в размер на 4 000 / четири хиляди/ лева.

С жалбата въззивникът оспорва наказателното постановление и моли съда да го отмени като незаконосъобразно и необосновано. Оспорва фактическата обстановка, посочена в НП, като твърди, че наказващият орган не взел предвид изпратеното становище от А1 във връзка с извършената проверка. В същото било описано, че на 01.07.2020 г., А1 е издало фактура № **********/01.07.2020 г., в която е включена дължимата сума от потребителя за всички ползвани от него услуги през периода 28.05.2020-07.06.2020 г. Във фактурата били включени таксите за мобилна услуга, ползвана чрез номер *** и на пакета от услуги - домашен интернет и телевизия, като общата дължима сума по фактурата е 66,74 лв. с ДДС. На следващо място, нямало данни и доказателства, че А1 е начислило такси по срочен договор „чието прекратяване е своевременно заявено“. Сочи се, че договорът се прекратявал с едномесечно предизвестие. В обжалваното НП липсвало каквото и да е описание на мястото, където се твърди, че А1 е извършило нарушение.Сочат се нарушения на разпоредбите на чл.34 от ЗАНН. Твърди се, че АНО не е изложил мотиви за липса или наличие на предпоставките на чл. 28 от ЗАНН за маловажност на случая и за конкретния 1 размер на наложената санкция.

В съдебно заседание въззивникът редовно призован се представлява от юрк. Хл., който поддържа жалбата на посочените в нея основания и добавя, че от показанията на св.

А. и Ст. не се установило дали е имало незаплатена фактура към датата на спиране на услугата, като обстоятелството дали същата е заявила преустановяване на услугите интернет и телевизия било без значение, тъй като това не било сторено в рамките на дължимия едномесечен срок за предизвестие, който започвал да тече от датата на издаване на последната фактура. Наред с това, неплащането на цялата сума по издадената фактура било основание за приложение на разпоредбата на чл. 40б от Общите условия на мобилния оператор, която давала възможност за извършване на кредитна оценка на потребителя във всеки един момент, която (в случай, че е негативна) от своя страна да доведе до ограничаване на услугите на мобилния оператор. Пледира за отмяна на издаденото НП, в условията на евентуалност за намаляване на приложимата санкция до законоустановения минимум от 3000 лева. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на органа издал НП, в писмено становище по делото оспорва жалбата, като моли НП да бъде потвърдено. Претендира и за юрисконсултско възнаграждение в максимален размер.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 06.08.2021 г. в КЗП-Варна постъпила жалба с вх. № В-03-1311/06.08.2021 г., подадена от св.Т.Р. Д.-Ст..

В жалбата било посочено, че според потребителката „А1 България“ ЕАД прилага нелоялна търговска практика спрямо нея в качеството й на потребител, изразяваща се в начисляване на такси по срочен договор, чието прекратяване е своевременно заявено; уведомяване от страна на мобилния оператор, че ще бъде ограничено ползването на мобилната услуга, поради незаплащане на дължими такси по прекратения договор за доставка на интернет и телевизия; отказ да бъде прието в обект на А1 оборудването за интернет и телевизия, което жалбоподателката е поискала да върне във връзка с прекратения според нея договор.

Във връзка с жалбата, на 12.08.2020г., св. М.А. извършила проверка в търговски обект на дружеството в гр. Варна, бул. „8-ми Приморски полк“ № 57А, в обект - магазин „А1“. В хода на проверката били изискани от дружеството-жалбоподател становище и документи, относими към жалбата.

По време на проверката било установено, че потребителят Т.Д.-Ст. има сключени два договора с търговеца „А1" - за предоставяне на мобилни услуги и договор за ползване на 2 пакет от услуги - фиксиран интернет и телевизия.

На 29.06.2018г. бил сключен Договор №501444994 за ползване на пакет от услуги фиксиран интернет и телевизия за срок от 2 години.

На 30.04.2020г. с Приложение №1 към Договор №501444994 между потребителят и търговецът бил подписан Договор за мобилна услуга по условия на тарифен план Al ONE Unlimited 30.

На 29.06.2020г. св.Д.-Ст. посетила офис на А1 в гр. Варна, бул. „8-ми приморски полк" 57а и заявила, че желае договорът за доставка на интернет и телевизия да бъде прекратен.

От служители в обекта й било заявено, че единствено договорът за интернет е със срок до края на месец юни 2020г., а за втората услуга -телевизия, независимо че е била в пакет с интернета, следвало да заплати неустойка за предсрочното му прекратяване.

От страна на потребителя било направено писмено искане, в което категорично било изразено искане за прекратяване на договора за доставка и на двете услуги - интернет и телевизия.

По това искане, от страна на оператора бил изпратен отговор до потребителя, в който било посочено, че договорът за телевизия и интернет е безсрочен и няма да бъде изисквана неустойка.

На 27.07.2020г. потребителят заплатила задължението си към договор за мобилна услуга за номер: *** в размер на 30.99лв.

На 29.07.2020г. св.Д. –Ст. получила съобщение от A1 с уведомление, че към 29.07.2020г. има просрочени 33.75лв. с ДДС и от 03.08.2020г. ще получава само входящи разговори и SMS в България.

Уведомена била още и за дължима такса за „обезщетение за обработка на просрочени задължения" в размер на 2.00лв. без ДДС, начислена допълнително към просрочените задължения.

На същата дата /29.07.20г./ тя направила искане пред оператора за сторниране на начислените задължения по прекратения договор за доставка на интернет и телевизия, за отразяване прекратяването на договора за доставка на интернет и телевизия, както и да не се ограничава ползването на мобилната услуга по отношение на телефон номер: ***.

На тази дата потребителят посетила офис на А1 в гр. Варна, бул. „8-ми приморски полк" 57А, като поискала да върне оборудването за интернет и телевизия.

Служителите категорично отказали поради неотразяване в системата, че договора е прекратен.

След час престой в обекта и разговор с трима служители в магазина, въпросното оборудване не било прието.

Впоследствие, в периода 03.08.-05.08.20г. мобилните услуги на потребителя били ограничени, като същата заплатила таксите по договора за доставка на услугите за интернет 3 и телевизия, за да възстанови ползването на мобилната си услуга.

В хода на проверката въззивното дружество депозирало становище по жалбата на потребителя Д.-Ст.. В него то посочило, че счита договор №501444994/26.04.2020г. за рамков, тъй като съдържа общи клаузи, важащи за всички ползвани впоследствие услуги към него, които се уреждат с приложения към този рамков договор.

Цитирани били членове от Общите условия към Допълнение към Приложение № 1, нямащи отношение по неизпълнението на договора, от страна на Оператора.

Търговецът счита, че не е допусната грешка при администрирането на услугите по Договор №501444994, като го прекратява съобразно желанието на потребителя и предоставя две отстъпки по 18.00лв. с ДДС за активната услуга. Кредитира и таксата от 2.00лв.

„обезщетение за обработка на просрочени задължения".

Предвид горното св.А. приела, че в случая дружеството- жалбоподател е осъществило нелоялна търговска практика по чл. 68е т.4 от ЗЗП във вр. с чл. 68з от ЗЗП изразяваща се в упражняване на принуда, налагайки извъндоговорни пречки на потребителката, когато тя желае да упражни правата си по договор, по който е изрядна страна и да получи услугите, за които съвестно е заплатила, като по този начин дружеството имало за цел, вместо да отнася спорните договори за разрешаване пред компетентния съд, да накара жалбоподателката да заплати задълженията си по тях, с оглед това, че в противен случай, тя няма да може да ползва никакви услуги, включително и тези, за които своевременно заплаща задълженията си.

Приела, че прилаганата от „А1 България" ЕАД практика е идентична на осъществената нелоялна търговска практика с тази по Заповед № 281/21.03.2016г. на Председателя на КЗП, влязла в сила на 03.04.2018г. и е забранена за търговеца съгласно същата заповед.

Приела, че нарушението е извършено на 03.08.2020г. в гр.Варна, когато достъпът до услугите на потребителя са били спрени.

Поради това св. А. съставила АУАН за допуснато нарушение на чл. 210в от ЗЗП.

АУАН бил връчен на лице, което се намирало в трудовоправни отношения с въззивното дружество, което лице го подписало без възражения.

На 07.05.2021г., въз основа на материалите по преписката било издадено НП, предмет на настоящата въззивна проверка.

В хода на съдебното производство бе непосредствено разпитана като свидетел по делото актосъставителката М.А.. Съдът кредитира показанията на св.А. тъй като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с всички останали кредитирани от съда доказателства.

В хода на съдебното следствие, съдът извърши непосредствен разпит на св. Т.Р. Д.Ст., по чиято жалба е била инициирана проверката.

Нейните показания бяха кредитирани изцяло от съда, тъй като същите са 4 последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по делото.

В показанията си св.Д.-Ст. е категорична, че в периода от 03.08 до 05.08.20г. ползването на мобилната услуга й е било ограничено, като именно това я принудило да заплати недължими според нея такси по договор за интернет и телевизия. В показанията си на свой ред посочва, че няма спомен да не е заплащала съществуващи задължения по договора за мобилни услуги, в чиято връзка да е бил ограничен достъпа й до такива.

Съдът кредитира приобщените по делото писмени доказателства, тъй като същите са непротиворечиви по между си и взаимно се допълват.

Гореописаната фактическа обстановка безспорно се установи от показанията на свидетелите А. и Д.-Ст., дадени в с.з., както и от всички писмени материали по преписката, в това число Общите условия на мобилния оператор.

След преценка на доказателствата по делото и след цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. с чл.84 от ЗАНН, съдът намери от правна страна следното:

НП, предмет на разглеждане в производството е издадено от оправомощен за това орган, тъй като видно от приложената по преписката заповед, издалото НП лице е компетентно. АУАН също е съставен от компетентен служител, което се удостоверява с приложена към преписката заповед.

Съдът намира, че АУАН и НП са съставени в сроковете по ЗАНН. Съдът не споделя доводите в жалбата, че са допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неспазване на преклузивния срок по чл. 34 от ЗАНН за съставяне на АУАН, тъй като моментът, от който започва да тече срокът за съставяне на АУАН по чл. 34 ал. 1 ЗАНН е този на откриването на нарушението и нарушителя, като същото се счита за открито, когато са налице достатъчно данни за неговото извършване и за самоличността на нарушителя, респективно когато са били констатирани факти и обстоятелства за наличие на поведение, което от обективна страна сочи на допуснато административно нарушение.

В конкретния случай АУАН е съставен на 10.11.2020г., а нарушението и нарушителят са открити на 13.10.2020г., когато проверката по жалбата на потребителя е приключила и по нея е взето решение съгласно т.29 от Протокол №17/13.10.20г. на КЗП да бъдат предприети действия по реда на чл.210в от ЗЗП за ангажиране на административнонаказателната отговорност на търговеца.