Решение № 173 от 18.11.2022, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 173 гр. Варна, 18.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Диана В. Джамбазова

Росица Сл. Станчева при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Р. Сл. Станчева Въззивно гражданско дело № 20223000500371 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно, по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивни жалби на Гаранционен фонд, гр.София, вх. № 11704/18.05.2022г. и на Д. Т. Ж., в процесуалното й качество на трето лицепомагач на страната на ответника, вх. № 11237/12.05.2022г., против решение № 144/18.04.2022г., постановено по т.д. № 552/2021г. на ОС – Варна, в частта, в която Гаранционният фонд е осъден да заплати на С. Х. Р., ЕГН ********** сумата от 27 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди – причинени болки и страдания от телесни увреждания, настъпили в резултат на ПТП от 14.03.2020г. в гр.Варна по вина на Д. Т. Ж., ЕГН ********** като водач на МПС – л.а. „Опел Астра“ с рег. № В 86 27 ВР, управляващ без задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.03.2021г., на основание чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ вр. чл.558, ал.5 КЗ и чл.86 ЗЗД.

1

В жалбата на ответника Гаранционен фонд се излагат оплаквания за неправилност и необоснованост на решението в обжалваната му част. Твърди се, че определеният общ размер на обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди не кореспондира на критерия за справедливост по см. на чл.52 ЗЗД. Сочи се, че съдът неправилно е интерпретирал доказателствения материал, в резултат на което е направил необосновани изводи относно претърпените неимуществени вреди и следващото се за тях обезщетение, както и по възражението за съпричиняване. Твърди се, че определеното и изплатено от фонда обезщетение от 18 000 лева изцяло съответства на тези вреди, поради което и присъдената допълнително сума от още 27 000 лева не се дължи. Иска се от настоящата инстанция да отмени така обжалвания съдебен акт и постанови решение, с което исковата претенция да бъде изцяло отхвърлена.

Наведените в жалбата на третото лице-помагач оплаквания са за недопустимост и неправилност на първоинстанционното решение в осъдителната му част. Твърди се, че определяйки общо обезщетение в размер на 45 000 лева, съдът се е произнесъл свръх петитум, тъй като исковата претенция е предявена за сумата от 38 000 лева. Наред с това счита, че присъденото обезщетение е неоправдано завишено, не отчита относимите към чл.52 ЗЗД критерии и доказаното по делото съпричиняване от страна на ищцата. Отправеното искане е за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на предявения иск.

В о.с.з. жалбите се поддържат.

В срока по чл.263 ГПК ищцата С. Х. Р. не е депозирала отговор по така подадените въззивни жалби. При разглеждането им в о.с.з., чрез процесуалния си представител изразява становище за тяхната неоснователност. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗАдв.

В частта, в която исковете за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за горницата над присъдените 27 000 лева до претендираната сума от 38 000 лева, както и за законната лихва за периода 14.03.2020г. – 15.03.2021г. са отхвърлени, първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила.

При извършената проверка по валидността на обжалваното 2 решение, съобразно разпоредбата на чл.269 ГПК, съдът не открива пороци, обуславящи неговата нищожност или недопустимост.

ОС - Варна се е произнесъл по предявени от С. Х. Р. против Гаранционен фонд /ГФ/ искове с правно основание чл.558, ал.5, предл. второ, вр. чл.557, ал.1, т.2, б.„а“ КЗ и чл. 86 ЗЗД.

В исковата молба са изложени твърдения, че на 14.03.2022г., управлявайки л.а. „Опел Астра“, рег. № Н 4517 ВН ищцата /въззиваема в настоящото производство/ е претърпяла ПТП, при което водачът на л.а. „Опел Астра“, рег. № В 8627 ВН, Д. Т. Ж., в нарушение на правилата на ЗДвП, при червен за посоката й на движение светлинен сигнал на светофара е навлязла в кръстовището, образувано между бул.“Владислав Варненчик“ и ул.“Г.Бенковски“ и с предната част на автомобила си е блъснала управлявания от нея л.а, намиращ се в кръстовището при разрешен за него зелен сигнал. Твърди, че в резултат на удара е получила травматични увреждания – контузия на главата със загуба на съзнание, мозъчно сътресение и счупване на горно рамо на лява пубисна кост, установени при извършените прегледи в МБАЛ „Св.Анна – Варна“, където била приета по спешност, веднага след катастрофата. В болницата престояла до 16.03.2020г., след което лечението е продължило в домашни условия и общо 128 дни била в болнични.

Твърди се още, че в резултат на получените травматични увреждания и преживения стрес е търпяла и продължава да търпи болки и страдания – в продължение на месеци изпитвала силни болки в засегнатите области /главата и таза/, пробождания в областта на срамната кост, за които се налагало да приема обезболяващи; два месеца била обездвижена, на легло, не можела да се самообслужва /самостоятелно да се храни, къпе, облича и други ежедневни дейности/ и поради това трябвало да разчита на чужда помощ, в частност на 13-годишната си дъщеря; впоследствие около два месеца ходила с патерици и не можела самостоятелно да излиза навън, тъй като живеела в жилище на четвърти етаж, без асансьор; поради това, че не можела да стои дълго време права и да вдига тежки неща се наложило да напусне работата си. Сочи, че всичко това, както и преживения от самата катастрофа стрес, довели до влошаване на психическото й състояние – загубила апетит, страдала от безсъние, чувствала се безпомощна и непълноценна майка, изпитвала страх, стряскала се от всеки звук на автомобил, спирачки или друг по-силен шум, станала тревожна. Твърди, че и към днешна дата физическото и психическото 3 й здраве не е напълно възстановено. С влязло в сила решение № 260002/05.01.2021г. на Районен съд – Варна водачката Д. Ж. е призната за виновна за настъпването на ПТП и нанесената й телесна повреда, с оглед на което и предвид липсата на валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ е предявена претенция пред Гаранционния фонд за заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени и имуществени вреди. С писмо от 12.03.2021г. ГФ й е предложил и изплатил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 18 000 лева, което счита, че е крайно занижено. Сочи, че справедлив размер на следващото й се обезщетение е сумата от 56 000 лева. С оглед на това е предявила и исковата си претенция за заплащане сумата от 36 000 лева, представляваща горницата над доброволно изплатеното от Фонда до претендирания от нея общ размер, ведно със законната лихва върху исковата сума, считано от датата на ПТП – 14.03.2020г. до окончателното й изплащане.

С депозирания в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ГФ е оспорил предявения иск като неоснователен. Твърди, че с приемането на плащането на сумата от 18 000 лева ищцата се е съгласила с определения размер, за който в изпратеното до нея писмо изрично е посочено, че това не съставлява частично плащане по предявената щета. В тази връзка твърди, че е налице постигната извънсъдебна спогодба между тях и отношенията им относно дължимото обезщетение са окончателно уредени. Наведени са и възражения, че претендирания от ищцата размер е прекомерно завишен и не отговаря на изискванията за справедливост по см. на чл.52 ЗЗД. Оспорва се началният момент, от който се претендира лихва за забава.

По искане на ГФ, на основание чл.219 ГПК, като трето лице-помагач е конституиран водачът на другия л.а., участвал в ПТП – въззивницата Д. Т. Ж..

Същата е оспорила предявения иск с възражения, че за не всички твърдени от въззиваемата травматични увреждания е била призната за виновна, оздравителният процес не е бил толкова продължителен, а претендираният размер на обезщетението е завишен. Направено е и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на въззиваемата, уточнено в първото с.з. и основано на твърдения, че С. Р. не се е съобразила с наличен знак „Стоп“, движила се е с несъобразена скорост, управлявала е неизправен автомобил /без въздушни възглавници/ и без поставен предпазен колан.

4

Направеното във въззивната жалба на третото лице-помагач възражение за недопустимост на обжалваното решение е неоснователно.

Първоинстанционният съд е разгледал и се е произнесъл в рамките на заявения размер на исковата претенция. При определяне на справедливия размер на следващото се обезщетение съдът не е обвързан от сочения от ищеца, но при уважаването на иска не може да присъди повече отколкото е поискано, независимо дали в исковата молба се признава или не наличието на съпричиняване. В т.см. са и мотивите на ТР № 1/2021г. на ОСГТК на ВКС.

По съществото на спора, съобразно предметните предели на въззивното производство и становищата на страните, въз основа на събраните по делото доказателства и приложимия закон, настоящият състав на съда намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Липсва спор, респ. наведени в жалбата оплаквания относно установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка досежно наличието на извършен деликт, установен с влязлото в сила решение № 26002/05.01.2021г. по НАХД № 4961/2020г. на РС – Варна и задължително за гражданския съд по въпросите за дееца, вината и противоправния резултат, на основание чл.300 ГПК, а именно, че на 14.03.2020г. в гр.Варна при управление на МПС л.а. „Опел Астра“ с рег. № В 8627 ВР Д. Т. Ж. е нарушила правилата за движение по ЗДвП – чл.31, ал.7, т.1 от ППЗДвП:

„червена светлина означава „Преминаването забранено“, водачите на пътни превозни средства не трябва да преминаванат „стоп-линията“ или, ако няма такава, да преминават линията, на която е поставен светофарът. Когато светофарът е поставен в средата на кръстовището, водачите не трябва да навлизат в кръстовището или на пешеходната пътека“ и по непредпазливост е причинила на въззиваемата С. Х. Р. – водач на л.а. „Опел Астра“ с рег. № Н 4517 ВН, средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на горното рамо на лява пубисна кост, което е обусловило трайно затруднение на левия долен крайник за период от около 1 – 1.5 месеца – престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, пр.2 вр. чл.342, ал.1 НК.

Към датата на настъпване на ПТП виновният водач не е имал сключена валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност", поради което и на 23.02.2021г. пострадалата С. Р. е предявила пред Гаранционния фонд 5 искане с вх. № 24-01-115/23.02.2021г. за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 56 000 лева. С писмо изх. № 24-01/115/12.03.2021г. на ГФ същата е била уведомена, че за претърпените от нея неимуществени вреди е определено обезщетение в размер на 18 000 лева, която сума й е изплатена преди иницииране на настоящото исково производство /платежно нареждане от 15.03.2021г./.

С оглед на горното, между страните не е налице спор относно наличието на предпоставките на чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ КЗ за заплащане на обезщетение от възззивника ГФ - виновно противоправно поведение от страна на незастрахован водач, претърпени от въззиваемата страна неимуществени вреди в резултат на причинените й телесни увреди, предявена претенция пред Фонда.

Спорните въпроси, с оглед наведените във въззивната жалба оплаквания, са относно определянето на справедливия размер на следващото се обезщетение, в това число обема и интензитета на претърпените от С. Р. вреди, както и относно това налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат от нея.

Съгласно задължителните разяснения на ППВС № 4/1968г. и константната съдебна практика определянето на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде направено въз основа на съвкупната преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, каквито при телесните увреждания са характера и тежестта на травмите, начинът на получаването им, интензитета на търпените болки, емоционални страдания и преживявания, периодът и възможността за пълно възстановяване, евентуално прогнозите за това, наличието на допълнително влошаване състоянието на здравето, отражението на получените травматични увреждания върху социалния и трудовия живот на пострадалия и др. При произнасяне по размера на обезщетенията за неимуществени вреди, следва да се съобрази и общественото разбиране за справедливост на съответния етап от развитието на обществото, при отчитане на конкретните икономически условия в страната, а като ориентир за това следва да се съобразят и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането. Последните са относим критерий и при определяне размера на дължимото от Гаранционния фонд обезщетение, независимо, че същият няма качеството на застраховател.