Решение № 314 от 08.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 314 гр. София, 08.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Ст. ТА.а като разгледа докладваното от Мария Ст. ТА.а Гражданско дело № 20241110136501 по описа за 2024 година

Подадена е искова молба от И. Д. М., ЕГН: **********, с адрес: гр.

София, ж.к. , и И.”, представлявано от адв. Т. Т., срещу З,А, в която се твърди, че на 10.03.2024 г., около 20:30 часа, в гр. София, в района на бул. “Сливница” след кръстовището с ул. “Насте Стоянов” е настъпило ПТП, при което водачът на МПС “Ауди Кю7” с рег. № С,Н, поради управление с несъобразена скорост е катастрофирал в паркираният МПС “Форд Ф 150”, с рег. № С,М, собственост на ищеца. От силата на удара МПС “Форд Ф 150” се отмества и се удря с предната си част в паркирания пред него МПС “Пежо” с рег. № ,С.

Излага, че към момента на ПТП-то гражданската отговорност на собственика на МПС “Ауди Кю7” с рег. № С,Н е била покрит застрахователен риск при ответника по застраховка "Гражданска отговорност", за която е издадена застрахователна полица № B,90. Ищецът твърди, че е уведомил ответното дружество за настъпилото ПТП и е образувана щета № 5000-5000-24-250588.

Излага, че ответникът е извършил два огледа на МПС “Форд Ф150” и негови служители са описали констатираните щети на МПС в описи и заключения по щета № 5000-5000-24-250588. Излага, че на 25.04.2024 г. ответното дружество му е заплатило 4408.33 лв.. Твърди, че сумата е крайно недостатъчна за отремонтирането на МПС “Форд Ф150”, поради което моли съдa да осъди ответника да му заплати сумата от 2000 лв. за претърпените вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба 18.06.2024 г., до окончателното заплащане на сумата, както и мораторна лихва 1 върху дължимото застрахователно обезщетение в размер на 62,06 лв. за периода от 30.03.2024 г. до 17.06.2024 г. Претендира разноски по делото.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ,Д чрез юрисконсулт Х. П. е подал отговор на исковата молба, като оспорва иска по основание и размер. Излага, че във връзка с ПТП-то е била образувана преписка-щета № 5000-5000-24-250588 по претенция на ищеца за заплащане на имуществените вреди от увреждането на неговото МПС. Същата преписка-щета е образувана на основание сключен застрахователен договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите за лек автомобил “Ауди Кю7”, с рег. № С,Н, със застрахователна полица № B,90/от 29.08.2023 г. до 28.08.2024 г. Излага, че застрахователното обезщетение било определено по експертна оценка в размер на 4408, 33 лв., което напълно съответства на на действителния размер на вредите, констатирани по МПС-то, собственост на ищеца. Изтъква, че ищецът не бил представил документи за ремонт или закупуване на части за автомобила. Ответникът сочи, че е заплатил така определеното от експертите обезщетение, поради което моли съдът да отхвърли като неоснователен предявения от ищеца иск. Претендира деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Преди приключването на съдебното дирене в хода на производството е допуснато изменение на предявения иск чрез увеличаване на размера му до сумата 12 314,77 лв. - за главница и сумата 377,38 лв.- мораторна лихва за периода 30.03.2024г.-17.06.2024г.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Между страните са безспорни обстоятелствата, че на 10.03.2024 г. в град София, на бул. “Сливница” е реализирано ПТП между товарен автомобил “Форд Ф 150”, с рег. № С,М, собственост на ищеца и лек автомобил “Ауди Кю7” с рег. № С,Н, управляван от виновния водач, за който автомобил е налице задължителна застраховка

"Гражданска отговорност" на автомобилистите при ответното дружество и лек автомобил “Пежо” с рег. № ,С. При ПТП-то водачът на лек автомобил “Ауди Кю7” с рег. № С,Н, движейки се в локалното платно на бул. "Сливница", губи контрол над превозното 2 средство и реализира ПТП с паркирания отдясно товарен автомобил “Форд Ф 150”, с рег. № С,М, собственост на ищеца, който вследствие на удара се измества напред и удря спрелия пред него в колона лек автомобил “Пежо” с рег. № ,С. Тези факти са обявени за безспорни с изготвения по делото доклад и не са оспорени от страните. Освен това, механизмът на процесното ПТП се установява с представения по делото протокол за ПТП № 1886976/10.03.2024 г., както и от приетото по делото заключение по основна съдебноавтотехническа експертиза (САТЕ), което съдът кредитира като обосновано и компетентно дадено. В същото заключение се установява, че произшествието е в прямо причинно-следствена връзка с вредите на ищцовия автомобил.

Не е спорно, че ищецът е предявил застрахователна претенция пред ответника, за което е образувана щета № 5000-5000-24-250588, като по същата застрахователното дружество е заплатило сумата в размер на 4408.33 лв. - с платежно нареждане от 25.04.2024 г.

По делото е приета допълнителна САТЕ, изготвена от вещото лице инж. Й. Й., от която се установява, че действителната стойност на товарен автомобил “Форд Ф 150”, с рег. № С,М лв., определена към датата на настъпване на застрахователното събитие, е 10 059 лв., а стойността, необходима за възстановяване на автомобила, е 16 723,10 лв. Според изготвеното експертно заключение налице е тотална щета, тъй като стойността, необходима за възстановяване на автомобила, надхвърля неговата действителна стойност. В отговор на третата задача, вещото лице определя, че стойността на запазените части на автомобила е равна на 30 % от общата му стойност - 3018 лв. С оглед последното и след извършени математически изчисления е посочил, че стойността на уврежданията на ищцовия автомобил, определени при условията на тотална щета и след приспадане на запазените части, е в размер на 7 041 лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

С ъ гл а с н о чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по задължителна застраховка “Гражданска отговорност”. За да 3 възникне това право, следва да са налице следните предпоставки: 1) настъпване на процесното застрахователно събитие- ПТП и причинноследствената връзка между него и размера на причинените на ищеца имуществени вреди; 2) наличието на валидна застраховка “Гражданска отговорност” между застрахователя- ответник и виновния водач, която е действаща към момента на застрахователното събитие; и 3) отправяне на искане до застрахователя за заплащане на причинените вреди.

Безспорни в отношенията между страните са следните обстоятелства:

1) настъпването на застрахователното събитиеПТП; 2) наличието на застрахователно правоотношение по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” между застрахователното дружество ответник и собственика на “Ауди Кю7”, което е било валидно към датата на произшествието; 3) предявяване на писмена застрахователна претенция от ищеца по чл. 380 КЗ; 4) извънсъдебно заплащане на сумата в размер на 4408.33 лв.

С оглед на това, съдът приема предявения иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за доказан по основание, следователно в полза на ищеца е възникнало вземане за застрахователно обезщетение за имуществени вреди срещу ответника.

Правният спор между страните е концентриран върху размера на дължимото застрахователно обезщетение.

Съгласно разпоредбата на чл. 499, ал. 2 КЗ, респективно чл. 386, ал. 2 КЗ, при съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, като ползва заключение на вещо лице (№ 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І т. о.; решение № 109/14.11.2011 г.по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, т. о.; решение № 79/2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС, т. о. и решение № 165/24.09.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС, т. о. относима при действието на новия КЗ).

Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната стойност на имуществото към момента на застрахователното събитие, а от своя страна действителната стойност не може да надвишава пазарната му стойност (чл. 400, ал. 1 КЗ). В конкретния случай по делото е прието, без възражения от страните, заключение по допълнителна САТЕ. Настоящият 4 съдебен състав кредитира изцяло същото като обективно и компетентно изготвено от специалист в съответната област и приема въз основа на него, че възстановителната стойност надхвърля 70 % от действителната стойност на увреденото имущество, което покрива легалното определения за тотална щета на МПС. Съгласно изричната законова разпоредба – чл. 390, ал. 2 от КЗ , при увреждане, при което разходите за необходимия ремонт надвишават 70% от действителната му стойност, е налице тотална щета, т. е. касае се за хипотези, в които е обективно невъзможно и/или икономически нецелесъобразно възстановяването на процесното МПС.

В тази връзка следва да бъдат разгледани доводите на ищеца против възприемането на наличието на тотална щета. Ищецът твърди, че ответникът е направил недопустимо възражение за наличие на тотална щета.

В действителност ответникът не е формулирал възражение, а се касае за доказателствено искане, което съдът е счел за допустимо и необходимо за изясняване на обстоятелствата по делото. Допълнителната САТЕ, установяваща тоталната щета, е приета от страните без никакви възражения.

Съдът съобразява в решението си установените по делотото факти и прилага към тях релевантните материалноправни норми. Поради това, доводите на ищеца, приканващи съда да пренебрегне установен по делото факт, не следва да бъдат взети предвид.

При определяне на застрахователното обезщетение за тотална щета, стойността на запазените части следва да се приспадне от действителната стойност на автомобила към момента на настъпване на застрахователното събитие. Целта на приспадането на запазените части е да не се допусне собственикът на увредения автомобил да получи едновременно обезщетение от застрахователя в пълен размер и стойността на запазените части, които биха могли да бъдат реализирани на вторичния пазар. Последните са "ползи от вредите", които трябва да се приспаднат от обезщетението, за да не се допусне неоснователно обогатяване на увредения. Метод за изчисляване на обезщетението в случаите на тотална щета не е закрепен в специални императивни правни норми, а се извлича чрез тълкуване на общите правила за отговорността на застрахователя и прилагане на генералния принцип за недопускане на неоснователното обогатяване.

Налице е формирана съдебна практика, с която е възприето, че 5 застрахователното обезщетение при наличие на тотална щета се определя като от действителната стойност на увреденото имущество към датата на ПТП се приспадне стойността на запазените части (Решение № 65 от 9.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 865/2012 г., III г. о., ГК; Решение № 165 от 24.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 469/2012 г., II т. о., ТК; Определение № 392 от 19.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 66/2018 г., II т. о., ТК; Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д.

№ 469/2012 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО). Поради изложеното, съображението на ищеца, че застрахователното обезщетение не следва да бъде намалено със стойността на запазените части, поради липсата на законова норма, която изисква това, не следва да бъде възприето. Противното би довело до неоснователно обогатяване на увреденото лице със стойността на материалите, които биха могли да се реализират като вторични суровини.

Съгласно заключението по допълнителната САТЕ, стойността на дължимото застрахователно обезщетение за товарен автомобил марка “Форд Ф 150”, с рег. № С,М, при условията на тотална щета и след приспадане на запазените части, е в размер на е в размер на 7 041 лв. При тотална щета застрахователят е длъжен да репарира изцяло причинените вреди - в размер, съответен на действителната им стойност към момента на настъпването на застрахователното събитие – в случая до изчисления от вещото лице размер 7 041 лв.. Ответникът извънсъдебно е заплатил застрахователно обезщетение в по-нисък размер - 4408,33 лв.