Решение № 927 от 04.07.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 927 гр. София, 03.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Коледжикова

Членове:

Мария Яначкова

Десислава Б. Николова при участието на секретаря Мария Г. Паскова като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20221000502576 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 262084 от 23 юни 2022г. по гр. д. № 5335/2019г.

Софийски градски съд, І ГО, 29 състав е отхвърлил предявения от Е. Д. М., ЕГН **********, против Българско национално радио, ЕИК 000672343, иск по чл. 49 от ЗЗД за заплащане на сумата 50 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени през периода ***г. - 13.04.2019г. неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на неговите чест и достойнство от обидни изявления в статия от ***г. на електронната страница на Българско национално радио със заглавие „Делото срещу братя М. започва отначало“ чрез посочването му като „К.“ или като част от „т. нар. К.“, заедно със законната лихва върху тази сума от 17.04.2019 г. до окончателното й изплащане.

Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба на Е. Д. М. срещу решението по гр. д. № 5335/2019г. на СГС, І ГО, 29 състав.

С доводи за неправилност на решението, постановено като резултат в нарушение на материалния закон – чл. 49 ЗЗД, иска отмяната му и уважаване на предявения иск изцяло.

1

От насрещната страна Българско национално радио е подаден отговор на въззивната жалба, с който тя е оспорена.

За да постанови решението си на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, първоинстанционният съд е приел, че по делото са събрани гласни доказателства, според които ищецът е известен в обществото и преди процесната статия с процесното прозвище „К.“, „К.“ и е определян като част от „Т.нар. К.“, въпреки че от близките си е наричан със собствено име.

Използването на това прозвище в статията, в предмета на делото, наред с името му и това на брат му, е насочено към конкретизиране на самоличността му, а не за внушаване на унизителни за честта и достойнството му характеристики. В тази връзка съдът е приел, че липсва противоправно поведение, съответно и другите елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, поради което предявеният иск се явява неоснователен, отделно от това е прието, че е погасен и по давност, тъй като процесната статия е от ***г., а исковата молба е подадена на17.04.2019г.

Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а като косвен резултат от решаващата си дейност счита същото за правилно.

Предявен е иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв.

Ищецът Е. Д. М. твърди в исковата си молба от 17.04.2019г., така, както е уточнено и в съдебно заседание, и в молба от 29.04.2021г., че на ***г. на официалния сайт на БНР www.*** била публикувана статия със заглавие „Делото срещу братя М. започва отначало“, в която се съдържали обидни думи за него - наричали го „К.“ и част от „т. нар. К.“. Узнал за статията на 11.02.2019г. по нчхд № 21576/2014г. на СРС, НО, 135 състав, по което подсъдимият Г. М. се позовал на тези обиди в статията на БНР. За периода ***г. – 13.04.2019г. търпял неимуществени вреди от нанесените му публично обидни квалификации. Иска от съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв., ведно със законната лихва от предявяване на иска на 17.04.2019г. до окончателното изплащане на сумата.

2

Ответникът БНР е предприел процесуална защита срещу иска с доводи, че същият е недопустим, вкл. и като предявен с нередовна искова молба. Оспорил e иска и като неоснователен поради липса на предпоставки за ангажиране на отговорността му, направил е и правопогасяващо възражение за давност за претендираното вземане за обезщетение поради обида, която се твърди, че е нанесена на ***г., по което съдът , противно на становището на ответника, дължи произнасяне по съществото на спора в случай, че установи, че искът е основателен до определен размер на претендираното обезщетение.

За допустимостта на иска е достатъчно твърдението за нуждаещо се от защита право, накърнено от ответника/лице, на което е възложена работа, а санкцията за несъвпадане на твърдението с реалните страни на материалното правоотношение не е отричане на възможността да се води процес, а неблагоприятно за ищеца решение. Ето защо, при твърдения, обуславящи процесуалната легитимация на ответника като възложител на работата, направени в исковата молба и уточненията към нея, въпрос по същество е дали в действителност отговорността на ответника може да бъде ангажирана.

По тези съображения при служебната проверка на допустимостта на обжалвания акт, въззивният съд счете, че той е допустим като постановен при наличие на процесуални предпоставки за възникване и упражняване на правото на иск, като е разгледан предявеният с редовна искова молба иск, така както са уточнени обстоятелствата, с които е субстанцирано спорното право (чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК).

По съществото на спора: за да бъде ангажирана отговорността на ответника на основание чл. 49 ЗЗД (с оглед обстоятелствата, на които се основава исковата молба) ищецът следва да докаже по безспорен начин кумулативното наличие на следните предпоставки: противоправно поведение на служител на ответника (лице, на което е възложена работа, като по принцип тази отговорност може да се реализира и при неоткрит конкретен нарушител) при или по повод изпълнението на работата, претърпени от него вреди и причинна връзка между тях. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД ищецът не дължи да доказва, че поведението на лице, на което е възложена работата е виновно. Вредата, противоправното поведение и причинната връзка представляват елементите от обективното основание на отговорността, а субективното й основание е вината, която се презумира (чл.

45, ал. 2 ЗЗД). Субективното основание за отговорността по чл. 45 ЗЗД се 3 презумира само, ако се установи, че някой е причинил вредата, като в този случай законът заключава, че съответно лице е действало и виновно, т. е., за да се приложи презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД на първо място следва да се установи противоправно поведение. Ето защо, предпоставките на презумпцията – елементите на обективното основание на отговорността - се доказват от ищеца, а делинквентът/възложителят на работата може да обори презумпцията за вина.

За да се произнесе по основателността на предявения иск, въззивният съд приема за установено следното, с оглед и оплакванията във въззивната жалба за необосновани изводи и неправилно приложение на материалния закон:

По делото е установено от препис-извлечение от електронна страница от сайта на ответника БНР, - приобщено като доказателство след изпращането му от СРС, НО, 135 състав, нчхд № 21576/2014г., - че на ***г. е била публикувана статия със заглавие „Делото срещу братя М. започва отначало“, в която братята Е. и Е. М. са посочени като „по-известни като Г. и К.“ и, че са „ Т.нар. К.… във фокуса на вниманието от средата на декември миналата година...“. Ищецът твърди, съобразно гореизложеното, че е научил за тази статия на 11.02.2019г., когато била представена по посоченото наказателно дело.

В статии от 15.12.2009г., 04.01.2010г., 06.12.2013 г. и 24.04.2020г. на различни електронни издания - dir.bg, bTV Новините и Mediapool.bg, ищецът Е. М. е посочван като известен с прозвището „К.“, „К.“ и като част от „К.“.

От показанията на св. П. (който познава ищеца отдавна, като с него са били и в една килия), е установено още, че свидетелят разбрал за статия на БНР от 2010г., в която наричали ищеца „К.“, която му била показана от Е. М. в килията разпечатана. Този прякор, според свидетеля, идвал от медиите, а не от близките на ищеца, които го наричали „Е., Бате Е., г-н М.“. Свидетелят няма конкретен спомен откога другите медии наричат така ищеца и не знае дали от въпросната статия е тръгнало това обръщение, но такива статии имало през 2016, 2018г., публикувани и във вестник Галерия, а имало и излъчвания по БНТ, в които наричали ищеца „К.“. В показанията си свидетелят е разказал, че Е. М. се чувствал унизен поради факта, че го наричали „К.“ и водел дела срещу медии и журналисти.

4

При така установените факти, въззивният съд прави следните правни изводи:

Не се спори, установимо и от съдържанието на процесната статия (съобщение) от сайта www.***, по факта на посочване на ищеца с прякор (прозвище) „К.“, както и като част от „Т. нар. К.“. Спорът е правен – осъществено ли е противоправно поведение от служител на ответника в причинно–следствена връзка с претърпени от ищеца негативни изживявания чрез посочването на този прякор.

Противоправността на увреждащото поведение е факт, подлежащ на доказване, който не се презумира. В случая се поддържа, че противоправното поведение при публикуването на процесната статия се състои в използване по отношение на ищеца на визирания прякор. От съдържанието на статията от сайта на ответника обаче, посветена на информация за хода на съдебно производство, съдът намира, че не може да се направи извод, че употребата на прозвището „К.“ и включването на ищеца към „Т. нар. К.“, при положение че той е бил назоваван преди това в медиите по този начин (въпреки че близките му не се обръщали така към него), е с цел присмех и подигравка и изобщо, че е направено, за да уязви и унизи ищеца като го обиди, накърнявайки честта и достойнството му. Дали даден прякор се използва в обиден контекст е въпрос на конкретна преценка. В случая обсъжданите, възприети от ищеца като обидни, изрази са употребени само за индивидуализиране на лицето, за което се отнася съобщението по конкретен информационен повод, поради което употребата им не е противоправна.

Следователно не е доказано от ищеца, чиято е тежестта на доказване (чл. 154, ал. 1 ГПК), при условията на главно и пълно доказване (създаващо сигурно убеждение в истинността на фактическото твърдение) наличието на противоправно поведение на служител, на който е възложена работа от ответника, като елемент от обективното основание на отговорността. Поради извода за недоказано противоправно поведение не са от решаващо значение за крайния извод по съществото на спора описаните в свидетелските показания негативни изживявания на ищеца, породени и от изразите в процесната статия след запознаването със съдържанието й (които дефинитивно не могат да се търпят от датата на публикуването й, щом се твърди, че узнаването за нея е в по-късен момент).

5

В обобщение на всичко изложено и въззивният съд намира, че предявеният иск е неоснователен и подлежи на отхвърляне. При това положение няма основание за разглеждане на правопогасяващото възражение за изтекла погасителна давност за предявявяне на иска, с характер на евентуално от защитата по същество на ответника. Поради съвпадане на крайните правни изводи на САС с тези на първоинстанционния съд обжалваното решение като правилно подлежи на потвърждаване и чрез препращане към мотивите, изложени към него за неоснователност на иска (чл. 272 ГПК). При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК, в полза на ответника се присъжда възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лв.

Водим от горното, Софийски апелативен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 262084 от 23 юни 2022г. по гр. д. № 5335/2019г. на Софийски градски съд, І ГО, 29 състав.

ОСЪЖДА Е. Д. М., ЕГН ********** заплати на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК на Българско национално радио сумата 100 лв. – разноски.

Решението може да се обжалва, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му пред ВКС на РБ.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6