Решение № 549 от 20.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 549 гр. София, 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседА.е на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Младенов

Членове:

Вилислава Янч. Ангелова

РАДИНА К. КАЛЕВА при участието на секретаря Рени Ив. А.ова в присъствието на прокурора Д. Г. Д. като разгледа докладваното от Николай Младенов Въззивно административно наказателно дело № 20261100600459 по описа за 2026 година

Производството е по реда на глава XXI НПК.

С решение от 10.04.202г. на СРС, НО, 114-ти с-в, постановено по НАХД № 9150/2024г. обвиняемият А. Г. е признат за виновен в това, че на 27.10.2023г. в гр. София, ж.к „Манастирски ливади“, ул. „********“ № ********, магазин 3, чрез блъскане и нанасяне на удари с ръце в областта на тялото и в областта на ръцете на Д.Ф.Ф., причинил на същата лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане в областта на левия лакът, издраскване в областта на лявата китка и кръвонасядане на дясната китка, реализирайки медикобиологичният признак „болка без разстройство на здравето“, като деянието е извършено в условията на домашно насилие – извършено е чрез упражняване на физическо насилие и е осъществено спрямо лице, от което има дете – престъпление по чл.131, ал.1, т.5А вр. чл.130, ал.2 от НК. С решението съдът на основА.е чл.378, ал.4, т.1 от НПК вр. чл.78а от НК е освободил обвиняемия от наказателна отговорност, като му е наложил административно наказА.е „глоба“ в размер на 1000лв.. Направените по делото разноски на основА.е чл.189, ал.3 от НПК са възложени в тежест на обвиняемото лице.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба и допълнение към нея, в които се излагат две оплаквА.я – за неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт. Твърди се, че няма безспорни и категорични доказателства за авторството на обвиняемия към приписаното му престъпление. Застъпва се тезата, че показА.ята на пострадалата и на св. Т. били противоречиви, общи и объркващи, което довело до 1 неправилно установена фактическа обстановка и до противоречия в доказателствения материал. С оглед изложените съображения защитата счита, че са допуснати съществени процесуални нарушения, с оглед на които подсъдимият следвало да бъде оправдан по повдиганото му обвинение.

В проведеното на 23.02.2023г. разпоредително заседА.е въззивният съд прецени, че за изясняване на обективната истина по делото не е необходим допълнителен разпит на свидетели, обвиняемия и вещи лица, както и събирането на нови писмени доказателства.

В проведеното пред въззивният съд открито съдебно заседА.е обвиняемият Г., редовно уведомен, не се явява. Правото му на защита е обезпечено посредством участието на защитник в лицето на адв. В..

В хода по същество защитата на обвиняемия намира първоинстанционното решение за неправилно и незаконосъобразно по изложените жалбата и допълнението към нея съображения. Липсва подобрен анализ на събрА.я доказателствен материал, като СРС е достигнал до неправилни правни изводи. Моли съдът да оправдае подзащитния й.

Алтернативно пледира за връщане на делото за ново разглеждане на друг състав на съда, в случай че съдът прецени, че е налице липса на мотиви в постановеното първоинстанционно решение.

Представителят на СГП намира жалбата за неоснователна, а решението за правилно и законосъобразно. Застъпва тезата, че са събрА. достатъчно по обем доказателства, от които по безспорен начин се установява престъпната съпричастност на обвиняемия по повдигнатото му обвинение. Прави кратък доказателствен анализ, като в заключение предлага на съда да потвърди решението на контролирА.я съд.

Съдът, като прецени събрА.те по делото доказателства, доводите и възраженията на стрА.те и като извърши цялостна служебна проверка на атакувА.я съдебен акт съобразно изисквА.ята на чл. 314 НПК, намери за установено следното:

Фактическата обстановка е изяснена правилно и не се налага внасянето на корекции и/или допълнения в нея. Констатира се правилно приложение на материалния закон, като изведените от първоинстанционния съд констатации относно авторството на деянието, участието на обвиняемия Г. в неговото осъществяване и наличието на вина за правилни и законосъобразни, почиващи на събраната в хода на досъдебното производство доказателствена съвкупност по делото. Настоящият съдебен състав не установи и нарушения на процесуалния закон, които да доведат до отмяна на проверявА.я съдебен акт.

Волята на районният съд е обективирана ясно, което позволява проверка на изведените фактически констатации.

Установената от първостепенния съд фактология е била изведена след преценка на събрА.те в хода на досъдебното производство и приети по реда на чл. 378, ал. 2 във вр.чл.

283 от НПК доказателства, а именно: устни доказателствени средства: свидетелските показА.я на Д. Ф. (л.22-23 от ДП и л.82-86 от ДП), на св.Ц. Т. (л.26-27 и л.87-88 от ДП);

Писмени доказателства: справка за съдимост; издадено съдебно медицинско удостоверение 232/2022г. (л.6-7 от ДП), протокол за доброволно предаване; изготвен социален доклад (л.96 от ДП); справка от НАП за трудови договори на обвиняемия (л.109 от ДП), справка от СРП за заведени прокурорски преписки по подавА. жалби от св. Ф. срещу обвиняемия (л.60 от ДП), справка от СРС, ГО (л.62 от ДП), справка от МВР, 06 РУ относно регистрирА. сигнали от св. Ф. срещу обвиняемия (л.63 от ДП) , както и способи за доказване: заключение от изготвена съдебно медицинска експертиза (л.70-71 от ДП).

Въз основа на посочените доказателствени източници районния съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

Обвиняемият А. А. Г., ЕГН: ********** е роден на ******** год. в гр. Пазарджик.

Същият е български граждА.н, неосъждан, неженен, със средно образовА.е, с постоянен 2 адрес: с. Мокрище, общ. Пазарджик, ул. „********. Св. Д.Ф.Ф. и обв. А. Г. живеели във фактическо съжителство в продължение на период от около две години и половина – първоначално в гр. Пазарджик, а впоследствие се преместили в гр. София на адрес ул.

„********” № ********, магазин 3, партер. От съвместното им съжителство двамата имат едно дете – А. Г. Г., който към датата на извършване на деянието бил на 1 г. От момента, в който заживели заедно, обв. Г. често злоупотребявал с алкохол като започнал да проявява вербална и физическа агресия по отношение св. Ф.. Същата се изразявала в отправяне на обиди и нанасяния на удари. Свидетелката Ф. неколкократно подавала сигнали в 06 РУСДВР, както и в РУ - Пазарджик. В жилището в гр. София, на горепосочения адрес живеела и св. Ц. Г. Т. – майка на пострадалата Д. Ф., която неведнъж ставала непосредствен свидетел на поведението на обв. Г. по отношение на дъщеря й.

На 26.10.2023 г., около 23:30 ч., обв. Г. отново злоупотребил с алкохол и се прибрал в жилището им в гр. София, където се намирали св. Д. Ф. и св. Ц. Т. заедно с малолетния А. Г.

Г., ЕГН: ******** и Ф.Й. – син на св. Ф. от друг мъж. Обв. А. Г. започнал да отправя обидни реплики спрямо св. Ф. и св. Т. като ги наричал „курви” и „проститутки”, чупил и хвърлял покъщнина в жилището, след което си легнал да спи. Рано сутринта на 27.10.2023 г. докато се намирали в жилището, между обв. А. Г. и св. Д. Ф. отново възникнал скандал като обв. Г. започнал да я блъска и да нанася удари с ръце по тялото и ръцете на Д.Ф.Ф.. Отново чупил покъщнина и отправял обиди. Тогава св. Ц. Т. подала сигнал до Дирекция „Национална система 112”, а през това време обв. А. Г. избягал от жилището. На 27.10.2023 г. в сградата на 06 РУ-СДВР по реда на чл. 158, ал. 3, пр. 1-во от НПК е извършено освидетелстване на Д.Ф.Ф., при което на лявата ръка в областта на лакътя било намерено петно в светлосин цвят с размери 2x3 см. с неправилна форма; в областта на китката е била констатирана драскотина с размер 5 мм., изразена в червен цвят; на дясната ръка в областта на китката било намерено петно в светлосин цвят с неправилна форма с размери 1x1 см.

Вследствие на така нанесените удари на св. Д. Ф. са причинени следните травматични увреждА.я: кръвонасядане в областта на левия лакът, издраскване в областта на лявата китка, кръвонасядане на дясната китка. Травматичните увреждА.я, причинени на Ф. са в резултат от действието на твърди тъпи предмети, каквито характеристики имат и човешките пръсти и могат да се получат по начин и време както е отразено в предоставените материали. Същите са реализирали медико-биологичния признак „болка”.

Лишени от основА.е са поддържА.те от защитата на обвиняемия оплаквА.я срещу аналитичната дейност на контролирА.я съд и твърденията, че е опорочен процеса на формиране на вътрешното му убеждение по фактите, касаещи престъплението по чл.131, ал.1, т.5а от НК. Настоящият съдебен състав не констатира избирателен или тенденциозен прочит на доказателствата по делото. Районният съд е извършил доказателствен анализ, макар и лаконичен, който му е позволил да установи значимата за решаване на делото фактология и престъпната съпричастност на обвиняемото лице към повдигнатото му обвинение.

Ноторно е, че липсата на задълбочен, обстоен, аргументиран и ясен анализ на доказателствената съвкупност, представлява съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото при това положение е налице липса на мотиви. Съдебната практика е константна и по отношение на обстоятелството, че вътрешната противоречивост на мотивите всякога съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, в частност на процесуалното право на стрА.те за пълноценно участие в процеса. В процесния случай районният съд действително е предложил един пестелив доказателствен анализ, но формираното му вътрешно убеждение е ясно проследимо, позволяващо формиране на еднозначни изводи по фактите. С оглед така изложените съображения бланкетно декларарината от защитата липса на мотиви не е налице.

Основен доказателствен източник по делото са показА.ята на пострадалата Ф., 3 ведно с тези на нейната майка – св. Т.. Изложеното от тези свидетелки е логично, последователно, детайлно и еднопосочно по фактите, част от главния предмет на доказване в хода и на двата им проведени разпита – пред разследващ полицай, и пред съдия по реда на чл.223 от НПК. В основата на своя доказателствен анализ и въззивният съдебен състав постави показА.ята именно на свидетелката Ф., съобразявайки обстоятелството, че същата се явява очевидец на извършеното физическо посегателство. ПоказА.ята й - както тези, дадени пред разследващ полицай, така и тези пред съдия, са изключително подробни и детайлни относно отношенията й с подсъдимия Г. - предхождащи и съпътстващи инкриминираното деяние, темпоралната линия, динамиката на събитията, интензитета на упражнената физическа агресия, насочеността на нанесените от обвиняемия удари. Логично е с оглед естеството на престъплението – телесна повреда, извършена в условията на домашно насилие, да няма други преки очевидци, а агресията да бъде понасяна и осмисляна единствено от лицето, спрямо което е насочена, в случая – св. Ф.. Изложените от нея твърдения остават непроменени през целия наказателен процес. В споделения от нея разказ по време и на двата й разпита тя възпроизвежда хронологично и конкретно извършените спрямо нея физическо и вербално насилие, както и спрямо нейната майка – св. Т.

(единствено словесна агресия от страна на обв. Г.). Въззивният състав счита, че изложеното от св. Ф. е отражение на реалния ход на събитията. При положение, че показА.ята на св. Ф. не са фрагментарни, уклончиви, непоследователни или нелогични и се отнасят до факти, които тя лично е възприела, въззивният състав намира, че няма процесуална пречка именно нейните показА.я да бъдат поставени в основата на осъдителната присъда.

Споделеното от св. Ф. на първо място намира подкрепа в показА.ята на св. Т.. Макар последната да не е възприела пряко упражнената от обвиняемия спрямо пострадалата физическа агресия, същата възпроизвежда непосредствените си впечатления за динамиката на отношенията между дъщеря й и обв. Г., разгръщащите се с времето им конфликти, ескалиращи освен до вербална агресия, така и до физическа такава, проявени от подсъдимия спрямо пострадалата. ПоказА.ята на Т. съдържат информация за състоянието на пострадалата непосредствено след нападението – „дъщеря ми плачеше“, „ръцете й бяха посинени“, „на лицето й имаше следа от шамари.“. В действителност между тези две свидетелки има роднинска връзка, която обаче a priori не може да обуслови необективност на показА.ята на св. Т.. Подобен подход би противоречал на принципите в наказателния процес, според които доказателствата не могат да имат предварително определена сила. В процесния случай следва да бъде отчетено, че показА.ята на св. Т. съдържат редица косвени доказателства, подкрепящи изложената от пострадалата фактология. Така св. Т. е възприела състоянието на св. Ф. след инкриминирА.я случай – освен физическите травми, така и емоционалното й състояние, обусловили и сигнализирането от страна на Т. на спешния телефон 112 за случващото се в апартамента.

Разпечатката съдържа 34 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/20e31506-3bd5-4833-8450-94d684e26dcc