Определение № 180 от 20.02.2025, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 180 гр. Разград, 20.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валентина П. Димитрова

Членове:

Ирина М. Ганева

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20253300500105 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 във вр. с 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на "П рофи Кредит България" ЕООД, ЕИК 175074752, гр.

София, подадена чрез пълномощник юрисконсулт Г. А. против разпореждане № 189/03.02.2025г., постановено по ч. гр. дело № 74/2025 г. по описа на Кубратски РС, в частта му с която съдът е отхвърлил заявлението на "ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против Х. М. К. с посочен постоянен адрес в ****** за заплащане в полза на заявителя на парични задължения за сумите: неплатена главница от 2015,59 лв., 1612,64 лв. – неплатено договорно възнаграждение, начислено за периода от 10.12.2023 г. до 04.12.2024 г.;

542,51лв., лихва за забава, начислена от 11.05.2023 г. до 04.12.2024 г.; 199,67 лв. – законна лихва, начислена от 04.12.2024 г. до 29.01.2025 г., всички претендирани като неплатени задължения по Договор за потребителски кредит № ******

В частната жалба се застъпва становище, че заповедният съд не е следвало да прави прихващане на платени суми от остатъчната неизплатена главница, тъй като не разполага с правомощия да се произнася по валидността на сделката от която заявителят черпи права, а по отношение на отхвърлената законна лихва също счита разпореждането за неправилно, отново заявявайки,че дължима е цялата претендирана главница, а от там и законната лихва.Прави се искане за отмяна на разпореждането в атакуваните части и за уважаване на заявлението по чл. 410 ГПК в цялост.

При извършената проверка по реда на чл.278 от ГПК, окръжният съд намери частната жалба за допустима, като подадена в срок, от легитимирана страна-заявител срещу акт, подлежащ на разглеждане по реда на настоящото производство.

По същество на същата съобрази следното:

Частният жалбоподател „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, гр. София, е сезирал РС – Кубрат със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение 1 по чл.410 от ГПК срещу солидарните длъжници К. А. К. и Х. М. К., с постоянен и настоящ адрес ******, произтичащо от Договор за потребителски кредит № ****** за сумите : 4436,26 лв. – неплатена главница; 1612,64 лв. – неплатено договорно възнаграждение, начислено за периода от 10.12.2023 г. до 04.12.2024 г.; 1555,52 лв. – неплатено възнаграждение за използвана допълнителна услуга Фаст; 1944,48 лв. неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги Флекси; 500,00 лв. – такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за неплащане на вноска по договора за кредит; 542,51 лв. – лихва за забава, начислена от 11.05.2023 г. до 04.12.2024 г.; 199,67 лв. – законна лихва, начислена от 04.12.2024 г. до 29.01.2025 г.; законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски – заплатена държавна такса в размер на 215,82 лв. и претендирано възнаграждение за юрисконсулт в размер на 260,00 лева.

Районният съд с обжалваното разпореждане е отхвърлил, на основание чл.411, ал.2, т.2 и т. 3 от ГПК, заявлението на частния жалбоподател, подадено на 30.01.2025г. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу солидарните длъжници, посочени в същото и приложените документи, в частите за заплащане на следните суми : неплатена главница за разликата над 2420,64 лв., 1612,64 лв. – неплатено договорно възнаграждение, начислено за периода от 10.12.2023 г. до 04.12.2024 г.; 1555,52 лв. – неплатено възнаграждение за използвана допълнителна услуга Фаст; 1944,48 лв. неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги Флекси; 500,00 лв. – такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за неплащане на вноска по договора за кредит; 542,51 лв.

– лихва за забава, начислена от 11.05.2023 г. до 04.12.2024 г.; 199,67 лв. – законна лихва, начислена от 04.12.2024 г. до 29.01.2025 г., всички претендирани като неплатени задължения произтичащи от посочения по-горе договор за потребителски кредит, както и по съразмерност за деловодни разноски.Уважил е заявлението срещу солидарните длъжници за сумите 2420,64 лв. – неплатена главница по договора за потребителски кредит, ведно със законната лихва от 30.01.2025 г. до окончателното изплащане на сумата; съответно по съразмерност

ДТ и юрисконсултско възнаграждение от 100 лева.

Макар в системата/ЕИСС/ още при въвеждане на данните на страните по делото да е било видно, че длъжника К. А. К. е починал, то съдът е разгледал заявлението и е издал разпореждането, при възприемане ,че е налице надлежна страна в лицето на този длъжник.На следващия ден, 04.02.2025г.с определение №39, при съобразяване, че длъжника К. А. К. е починал на 21.11.2024г., преди подаване на заявлението е прекратил производството по делото по отношение на него и е обезсилил в частта за същия издадената заповед за изпълнение на парично задължение №56/03.02.2025г., като определението като необжалвано е влязло в сила.

За да отхвърли заявлението за част от претендираните суми, в т.ч. главница, възнаградителна лихва , такси и др. районният съд е приел, че договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен на осн. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като предвидените в договора такси за услугите "Фаст" и "Флекси" представляват общи разходи по кредита и следва да бъдат взети предвид при определяне на ГПР по договора за потребителски кредит, което не е сторено в процесния договор. Поради това съдът е приел, че на осн. чл. 23 от ЗПК потребителят дължи само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви и други разходи по кредита, като е приспаднал извършените плащания по кредита и е присъдил разликата ,оставаща от дължимата главница и е издал заповед за изпълнение за непогасения остатък 2 420,64 лв.

2

След запознаване с представените по делото доказателства, въззивният съд намира следното:

Видно от приложения към заявлението договор за потребителски кредит, със същия на кредитополучателя К. К. отпуснат потребителски кредит в размер на 5 000 лв. за срок от 36 месеца, при годишен лихвен процент в размер на 41, 00 % и ГПР в размер на 49.00 %, като е посочено, че общо дължимата сума е в размер на 8 765.02 лв., при месечна погасителна вноска в размер на 243.48 лв. Посочено е също така, че клиентът е поискал да закупи допълнителни незадължителни услуги "Фаст", даваща му право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит, и "Флекси" - право на промяна на погасителния план по договора, за които се дължат възнаграждения в размер съответно на 2 000 лв. и 2 500 лв., като тези възнаграждения стават изискуеми с подписване на договора, но плащането им е разсрочено за срока на договора, на равни месечни вноски, които се добавят към месечните вноски за погасяване на кредита.

Видно е от договора, че годишният процент на разходите по кредита е посочен като абсолютна величина – 49.00%, без да е уточнено кои компоненти са включени в него, но при извършване на прости математически изчисления се установява, че възнагражденията за закупените услуги "Фаст" и "Флекси", които са в общ размер от 4 500 лв., не са включени при формиране размера на ГПР, тъй като ако те бяха включени, при размер на главницата от 2 500 лв. стойността на ГПР би следвало да е над 100 %.

Съобразявайки задължителната съдебна практика, обективирана в Решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело С-714/22, РОС , както и в цялата си досегашна практика при горепосочените данни за размерите на възнагражденията за допълнителни услуги, както и невключването им в ГПР по договора за кредит, приема, че в случая в договора за потребителски кредит не е посочен действителният размер на ГПР, което се приравнява на липса на такъв и представлява нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което води до недействителност на целия договор на осн. чл. 22 от ЗПК. Поради това и на осн. чл. 23 от ЗПК потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Неоснователно е възражението на частния жалбоподател, че в заповедното производство съдът няма правомощия да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права, тъй като съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК заповедният съд следва да откаже издаването на заповед за изпълнение, когато искането противоречи на закона, а това включва и извършването на проверка дали сделката, от която произтича вземането, е действителна или не, както е в настоящия случай.

Предвид установената недействителност на целия договор, не е необходимо да бъдат разглеждани останалите оплаквания на жалбоподателя, съдържащи се в частната жалба.

С оглед на горното въззивният съд намира, че разпореждането на КРС в обжалваната му част се явява правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

В останалата част разпореждането не е обжалвано и е влязло в сила.

Ето защо, окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на "Профи кедит България"ЕООД против 3 разпореждане № 189/03.02.2025г., постановено по ч. гр. д ело № 74/2025 г. по описа на Кубратски РС, в частта му с която съдът е отхвърлил заявлението на "ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против Х. М. К. с посочен постоянен адрес в ****** за заплащане в полза на заявителя на парични задължения за сумите: 2015,59 лв. главница, 1612,64 лв. – неплатено договорно възнаграждение, начислено за периода от 10.12.2023 г. до 04.12.2024 г.; 542,51лв., лихва за забава, начислена от 11.05.2023 г. до 04.12.2024 г.; 199,67 лв. – законна лихва, начислена от 04.12.2024 г. до 29.01.2025 г., всички претендирани като неплатени задължения по Договор за потребителски кредит № ******

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4