Определение № 2057 от 28.04.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2057 гр. Варна, 28.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Н. Св. С. като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20243100502448 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба от К. П. С., П. Н. С. и Н. П. С., съдържаща се на стр. 5 от касационна жалба с вх. № 20067/11.07.2025 г., уточнена в молба с вх. № 7051/02.2026 г. и молба с вх. № 9902/25.03.2026г., с искане за изменение в частта за разноските на Решение № 579/28.05.2025 г. по в. гр. дело № 20243100502448 по описа на ВОС за 2024 г.

В молбата се моли съдът да намали присъдените с решението разноски. Излага се, че молителите не са имали възможност да се запознаят с депозирания от насрещната страна списък с разноски пред ВОС, съответно – да го оспорят. В съдебното заседание, в което е бил представен, те не са били представлявани. Навежда се, че с оглед фактическата и правна сложност, присъденият адвокатски хонорар за първа и въззивна инстанция е прекомерен.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК насрещната страна не е депозирала отговор.

Молбата е допустима, като подадена от процесуално легитимирани лица, в законовия срок и срещу акт, който подлежи на изменение по реда на чл. 248 от ГПК.

За да се произнесе съдът съобрази следното:

В решението по делото ВОС е потвърдил обжалваното решение, постановено по гр. дело № 20213110115427 от ВРС, в частите в които са отхвърлени исковете на Н. П. С., К. П.

С. и П. Н. С. срещу К. Д. К – М, с правно основание чл. 30 от ЗН - за намаляване на дарственото разпореждане, извършено от Д. МК и за възстановяване на запазените им части от наследството на последния, е отхвърлен искът на П. Н. С. срещу К. Д. К – М, с правно основание чл. 30 от ЗН - за възстановяване на запазена част от наследството на К. Х К, и за намаляване на дарственото разпореждане, извършено от последната в полза на ответницата, както и след отмяна на останалата част от решението е отхвърлил останалите искове на Н.

П. С., К. П. С. и П. Н. С. срещу К. Д. К – М, с правно основание чл. 30 от ЗН - за намаляване 1 на дарственото разпореждане, извършено от К. Х К в полза на ответницата и за възстановяване на запазените им части от наследството на К. Х К. Отменено е и Определение № 12404/01.11.2024 г. по гр. дело № 20213110115427 по описа на ВРС за 2024 г., с което е било изменено решението на районния съд в частта за разноските.

К. П. С., П. Н. С. и Н. П. С. са осъдени да заплатят на К. Д. К – М, на основание чл.

78, ал. 3 ГПК, сумата от 3512.58 евро (6870 лева) – разноски за двете инстанции.

По разноските пред районния съд:

В последното по делото открито съдебно заседание, пред ВРС ответницата е представила списък с разноски общо за сумата от 2224.12 евро (4350 лева) – 2045.17 евро (4000 лева) адвокатско възнаграждение, платено по договор за правна защита и съдействие (лист 191) и 178.95 евро (350 лева) депозит за вещо лице по вносна бележка от 27.09.2023 г.

В същото съдебно заседание адв. Н., като процесуален представител на ищците е възразила срещу претенцията за размера на разноските за адвокатско възнаграждение, поради прекомерност.

Възражението е своевременно релевирано, по същество е неоснователно.

При направено възражение за прекомерност, съдът следва да съобрази фактическата и правна сложност на делото, т.е. доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото разрешение на повдигнатите правни въпроси. Посочените въпроси следва да бъдат разглеждани през призмата на положените усилия за осъществената от адвоката защита в съответното производство (Определение № 50064 от 29.03.2023г. по гр.д. № 1748/2022г. по описа на IV гр. о. на ВКС). Като допълнителен критерии се счита обема от събрания по делото доказателствен материал, в т. ч. експертизи, брой на разпитани свидетели, както и брой на проведени съдебни заседания.

Степента на фактическа и правна сложност на делото е сравнително висока за този вид дела, предвид поставените правни въпроси, броят на проведените открити съдебни заседания, допуснатите и събрани доказателства, включително гласни такива и експертиза.

Съдът съобразява и и минималния размер, предвиден в Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който за неоценяеми искове е 511.29 евро (1000 лева). В случая само главните искове (с правно основание чл. 30 от ЗН), които са предявени в условията на кумулативно обективно съединяване са 3 на брой, а към всеки от тях е предявен и по един евентуален иск (с правно основание чл. 34 от ЗС). Всичко това налага извод, че уговореното адвокатско възнаграждение не е прекомерно и правилно присъдено в поискания размер.

По разноските пред ВОС:

Упражняването на правото на възражение съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК трябва да бъде направено най-късно до датата на приключване на последното заседание по делото в съответната инстанция. При нормално развитие на общия исков процес последно заседание по смисъла на чл. 80 от ГПК е откритото такова, в което съдът обявява устните състезания за 2 приключени. Възражението за прекомерност може да бъде направено с молбата по чл. 248 от ГПК, когато производството се е развило в закрито съдебно заседание, при липса на предвидена в закона процедура за уведомяване на насрещната страна за заявена претенция за разноски. Основанието за допускане на изключение от общото правило за срока, в който се преклудира правото е, че насрещната страна не е имала възможност да го упражни преди връчване на съобщението за изготвения краен акт на съда и следващ процесуален момент е молбата за изменение или допълване, на основание чл. 248 от ГПК.

В единственото по делото пред ВОС открито съдебно заседание, проведено на 24.02.2025г., К. Д. К., чрез адв. П. е представила списък с направените пред ВОС разноски за сумата от 1288,46 евро (2520 лева), от които 1022.58 евро (2000 лева) са за адвокатско възнаграждение по приложен на лист 68 по делото договор за правна защита и съдействие.

В същото съдебно заседание въззивният съд е дал ход на делото, независимо от отсъствието на К. П. С., П. Н. С. и Н. П. С., както и на техен представител, тъй като е обосновал липсата на пречки по хода на делото. Не са представени или посочени доказателства за възпрепятстване явяването на адв. Н., а и липсва обективна невъзможност въззивниците да се явят лично или да изпратят друг представител. В този смисъл обстоятелството, че молителите не са присъствали и не са представлявани в проведеното по делото открито съдебно заседание, в което съдът е обявил устните състезания за приключили, не е извинително за по-късно направеното възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, поискани от насрещната страна.

Тъй като до края на откритото съдебно заседание пред въззивна инстанция молителите не са възразили срещу размера на разноските, поискани от К. Д. К – М, направеното за първи път искане за намаляването им с настоящата молба по чл. 248 от ГПК, е преклудирано.

В хипотеза, в която адвокатското възнаграждение се присъжда при доказано плащане от страната на цената по договор за правна защита, сключен от страната, съдът няма правомощията служебно да намалява претендирания хонорар. Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК е израз на диспозитивното начало в гражданския процес и без да бъде сезиран, съдът няма основание да осъществява преценка дали възнаграждението е прекомерно.

Поради така изложеното молбата за изменение на решението е изцяло неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от К. П. С., П. Н. С. и Н. П. С., съдържаща се на стр. 5 от касационна жалба с вх. № 20067/11.07.2025 г., уточнена в молба с вх. № 7051/02.2026 г. и молба с вх. № 9902/25.03.2026г., с искане за изменение в частта за разноските на Решение № 579/28.05.2025 г. по в. гр. дело № 20243100502448 по описа на ВОС за 2024 г.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен 3 съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

По делото е подадена касационна жалба с вх. №20067/11.07.2025 г. срещу Решение № 579/28.05.2025 г. по в. гр. дело № 20243100502448 по описа на ВОС за 2024 г., която следва да бъде докладвана за изпращане по компетентност на ВКС след влизане в сила на настоящото определение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4