Решение № 1172 от 14.05.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1172 гр. Бургас, 14.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско дело № 20252120106131 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на И. М. П. с ЕГН **********, адрес: гр. Бургас, ул. ****, действащ чрез пълномощника си адвокат Т. С., против „А1 България“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано заедно от ***, с която се претендира да бъде установено в отношенията им недължимостта на следните суми: 60.74 лв. по фактура № 0498856702 от 25.02.2025 г., 45.78 лв. по фактура № 0700521804 от 25.03.2025 г.и 57.00 лв. по фактура № 0702009376 от 25.04.2025 г., начислени за телевизионни услуги и интернет, т.е. общо на сумата от 163. 52 лв. с равностойност от 83. 61 евро. Моли си и за присъждане на направените по делото разноски.

Ищецът заявява, че спорът между страните се основа на сключения между тях договор № 505686401 от 02.12.2022 г. за предоставяне на абонатна услуга – телевизия и интернет, който бил сключен за срок от две години. След изтичането му през месец март 2025 г. ищецът посетил офис на ответното дружество в опит за прекратяване на договора чрез отправяне на едномесечно предизвестие и връщане на оборудването, който се оказал неуспешен, с твърдението за трансформирането му в безсрочен, а покъсно и за наличие на просрочени задължения, които той отказал да плати, тъй като бил прекъснати интернета и телевизията, поради което и не дължал сумите по горните 1 фактури, тъй като липсвало предоставяне на услуга най-късно след неплащането на първата фактура. В крайна сметка по-късно изпратил нарочно предизвестие за прекратяване на договора на официалния сайт на дружеството.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който се излага, че ищецът действително е депозирал предизвестие за прекратяване на фиксираните услуги за ползване на интернет и телевизия на 25.05.2025 г., поради което и те прекратили договора на 06.06.2025 г. Предизвестието обаче следвало издаването на фактурите, поради което и сумите по тях били дължими, тъй като след изтичането на двугодишния срок на договора същият се превърнал в безсрочен такъв и за периода до прекратяването му били дължими сумите в периода от 07.01.2025 г. до 06.05.2025 г., тъй като били изпълнявани и поетите задълженията по него.

Предявява и насрещни искове за заплащане на дължимите суми съгласно уговорките по договора и приложение № 1 към него, преди датата на прекратяването им, поради отправеното предизвестие, а именно: сумата от 208. 82 лв. - цена на предоставени електронни съобщителни услуги за отчетния период 07.01.2025 г. до 06.05.2025 г., начислена съгласно условията на рамковия договор № 505686401, приложенията към него и Общите условия по партида № M6474365 и сумата от 200.

00 лв. - начислени неустойки за невърнатото оборудване, както и законната лихва върху сборната сума 408. 82 лв. от датата на подаване на настоящия иск до окончателното изплащане на задължението. Също се търси присъждане на направените по делото разноски, в това число и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Също търси присъждане на разноските по делото.

По делото не е постъпил отговор по насрещните искове, като към настоящия момент срокът за това вече е изтекъл.

Правното основание на главния иск е чл. 124, ал. 1 от ГПК, а на насрещните такива е чл. 79, ал. 1 и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.

Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в същата факти и обстоятелства, становището на насрещната страна по нея и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото няма спор между страните, че са сключили процесния договор № 505686401 от 02.12.2022 г. и приложенията към него. Съгласно същите се предоставя телевизия при тарифен план ТВ 170 +, с допълнителен пакет Max Sport Plus и фиксиран достъп до Интернет по тарифен план А1 Нет 150 срещу заплащането на месечна абонаментна такса – промоционална от 29. 99 лв., при стандартна от 33. 99 лв.

Изрично е посочено, че срокът на договора е 24 месеца, след което става безсрочен.

2

Предвидена е възможност за прекратяване преди изтичане на срока – по искане или по вина на абоната с неустойки, както и възможност за прекратяване след изтичането на срока с едномесечно предизвестие. Изрично е посочено също така, че подновяването на договора става след подписването на нов анекс или приложение между страните.

Не се спори, че след изтичането на договора до момента на прекратяването му чрез изпратено предизвестие от ищеца на 23.05.2025 г. се издадените и процесните фактури за сумата от 208. 82 лв. с равностойност от 106. 77 евро - цена на предоставени електронни съобщителни услуги – в случая телевизия и интернет за отчетния период 07.01.2025 г. до 06.05.2025 г., предмет на заявения насрещен иск. Поконкретно претенцията касае фактура № 0498856702/10.02.2025 г. за отчетния период от 07.01.2025 г. до 06.02.2025 г. на стойност от 38. 15 лв. с ДДС досежно домашния интернет и телевизия, плюс 12. 47 лв. с ДДС – такси за събиране на дължими суми, достъп до услуги след просрочие и такса повторно включване или общо 60. 74 лв. с ДДС; фактура № 0700521804/10.03.2025 г. за отчетния период от 07.02.2025 г. до 06.03.2025 г. на стойност от 38. 15 лв. с ДДС 45. 78 лв. досежно пакет от услуги – телевизия и интернет; фактура № 0702009376/09.04.2025 г. за отчетния период от 07.03.2025 г. до 09.04.2025 г. на стойност от 38. 98 лв. досежно пакет от услуги – телевизия и интернет плюс такси от 8. 52 лв. – такса за събиране на дължими суми или общо 57 лв. с ДДС и фактура № **********/09.05.2026 г. за отчетния период от 07.04.2025 г. до 06.05.2025 г. на стойност от 38. 98 лв. с ДДС – 46. 78 лв. – 1. 48 лв. кредитиране т.е. по тази фактура 45. 30 лв. Действително ищецът не заявява да е заплатил тези фактури, а и предявяване на иска за плащане на сумите от страна на ответника, съставлява признание на липсата на плащане от страна на абоната. При това положение и предвид уговорките по договора следва да се приеме, че след като абонатът е преустановил плащанията, доставчикът е престанал да престира услугите по подаване на интернет и телевизия, при което и няма право да търси плащането на сумите по фактурите, тъй като същите не му се дължат на това основание. Така и при разпределението на доказателствената тежест по делото съдът изрично е указал на ответното дружество, че е негова тежестта да установи изпълнение на собствените си задължения по договора и приложенията към него, за което са издадени процесните фактури, както и предоставянето на уговорените услуги по тях – домашен интернет и телевизия, както и че не са представени доказателства за това. Ето защо заявения главен иск следва да бъде уважен и съответно насрещния такъв досежно цената на представените услугите отхвърлен, с изключение на част от сумата по първата фактура, тъй като няма данни за отчетния период по нея, а именно 07.01.2025 г. до 06.02.2025 г. договорът да е бил прекратен, а и същевременно операторът да не е предоставял интернет и телевизия, поради което и именно ищецът не включил тази фактура в своята претенция. В същото време видно от самата фактура № 0498856702/10.02.2025 г. за отчетния период от 07.01.2025 г. до 06.02.2025 г. същата 3 включва сумата от 38. 15 лв. досежно домашния интернет и телевизия, плюс 12. 47 лв. с ДДС – такси за събиране на дължими суми в размер на 7. 90 лв., 1. 66 лв. - достъп до услуги след просрочие и 2. 91 лв. - такса повторно включване или общо 60. 74 лв. с ДДС. Досежно начислените такси за събиране на дължими суми, достъп до услуги след просрочие и такса повторно включване не е ясно какви са тези такси, как се формира размера им и къде са уговорени, при което и съдът намира, че не се установява тяхната дължимост. Ето защо насрещния иск следва да бъде частично уважен досежно сумата от 45. 78 лв. с равностойност от 23. 41 евро – досежно сумата от 38. 15 лв. относно домашния интернет и телевизия плюс 7. 63 лв. ДДС.

За останалите фактури, издадени след преустановяване на плащанията от абоната и прекъсването на подаването на телевизия и интернет, доставчикът няма право да търси и получи цената на услуги, които не е предоставял. Евентуално същия би могъл да претендира неустойка за неизпълнение, каквато не е заявена за заплащане и не е предмет на настоящото производство.

По отношение на иска за заплащане на неустойка за невърнато оборудване:

Действително разпоредбата на т.9.2 от приложение № 1 към договора предвижда, че при прекратяването на договора оборудването следва да бъде върнато на оператора от абоната в изправно състояние, като ако бъде върнао в неизправно състояние или не бъде върнато, операторът има право да получи от абоната обезщетение в размер на стойността на оборудването, съгласно действащия ценоразпис на оператора. В тази връзка и предоставянето на оборудването във връзка със сключения договор се установява от представения по делото констативен приемопредавателен протокол, където има посочени два броя оборудване със серийни номера.

Независимо от това обаче в сключения между страните договор и приложенията към него никъде не е посочена стойността на оборудването, нито е приложен ценоразписа на оператора, подписан от потребителя, с което да се е съгласил със заплащане на неустойка в определен размер при невръщане на предоставено оборудване, поради което претендираните на това основание вземания за неустойки са недължими.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право да получи сторените от него разноски по делото в размер на 225. 90 евро за заплатеното от него адвокатско възнаграждение и заплатена държавна такса, предвид уважаването на иска му, за който е направил разноските. Неоснователно се явява възражението на ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, което е в минимален размер съгласно Наредбата за заплащането на адвокатска работа и освен това е съответно на степента на фактическа и правна сложност на делото. Съответно ответникът също има право да получи част от сторените от него разноски по делото съобразно частичното уважаване на насрещния иск, възлизащи на 17. 18 евро, и формирани от юрисконсултско възнаграждение в 4 минималния размер от 102. 26 евро и 51. 12 евро – държавна такса по насрещните искове.

Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

РЕШИ:

Приема за установено, че И. М. П. с ЕГН **********, адрес: гр. Бургас, ул.

****, не дължи на „А1 България“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано заедно от ***, следните суми: сумата от 60.74 лв. с равностойност от 31. 06 евро по фактура № 0498856702 от 25.02.2025 г., сумата от 45.78 лв. с равностойност от 23. 41 евро по фактура № 0700521804 от 25.03.2025 г. и сумата от 57.00 лв. с равностойност от 29. 14 евро по фактура № 0702009376 от 25.04.2025 г.

Осъжда И. М. П. с ЕГН **********, адрес: гр. Бургас, ул. ****, да заплати на „А1 България“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано заедно от

***, част от сумата от фактура №

0498856702/10.02.2025 г. в размер на 23. 41 € /двадесет и три евро и четиридесет и един евроцента/, като отхвърля иска за заплащането на сумата по горната фактура над уважения размер от 23. 41 евро до пълния заявен размер от 31. 06 евро, както и отхвърля исковете за присъждане на сумите по фактура № 0700521804/10.03.2025 г. за отчетния период от 07.02.2025 г. до 06.03.2025 г. на стойност от 45. 78 лв. с ДДС с равностойност от 23. 41 евро, по фактура № 0702009376/09.04.2025 г. за отчетния период от 07.03.2025 г. до 09.04.2025 г. на стойност от 57 лв. с ДДС с равностойност от 29. 14 евро и по фактура № **********/09.05.2026 г. за отчетния период от 07.04.2025 г. до 06.05.2025 г. на стойност от 45. 30 лв. с ДДС с равностойност от 23. 16 евро, както и отхвърля иска за присъждане на неустойка за невърнато оборудване в размер на 200 лв. с равностойност от 102. 26 евро.