Решение № 260090 от 14.10.2020, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 260090 гр. Перник, 14.10.2020год.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия в публичното заседание на 14.09.2020год. / четиринадесети септември през две хиляди и двадесета година / в състав :

Председател: Рени Ковачка при секретаря Емилия Павлова като разгледа докладваното от съдията, гр. дело № 188 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба , подадена от „ Банка ДСК“ ЕАД гр.С., с искане да бъде осъден ответника К.Т.Й. от *** да заплати на ищеца сумата от

35 726.94лева, дължаща се по договор за кредит от ***год., сумата от 25 723.30лева ,представляваща договорна лихва за периода от 10.03.2014год. до 05.12.2019год.,както и сумата от 508.33лева, представляваща обезщетение за забава съгласно чл.20.1 от общите условия към Допълнително споразумение № * към договор за ипотечен кредит от ***год., ведно със законната лихва върху главницата от 35 726.94лева ,считано от датата на предявяване на иска- 05.02.2019год. до окончателното й изплащане и разноските по делото.

Ищецът твърди ,че на ***год. е сключил с наследодателя на ответника- В. С.

Р. договор за ипотечен кредит, по силата на който й е предоставил кредит в размер на 37 700лева за срок от 240 месеца, считано от усвояване на сумата, а именно ***год. Твърди, че съгласно договореностите кредитополучателя е следвало да заплаща на кредитора лихва , формирана от базов лихвен процент за този вид кредит и надбавка,като към датата на сключване на договора базовият лихвен процент бил 4.19 %, а стандартната надбавка- 6.80%. Уговорено било заплащането и на такси и комисионни. Ищецът сочи ,че кредитът бил погасяван на месечни вноски съгласно погасител план като падежната дата била всяко 27-мо число на месеца. Сочи също така, че на ***год. било сключено допълнително споразумение, с което остатъкът от дълга в размер на 40 370лева бил разсрочен на нови погасителни вноски като се запазил крайния срок на издължаване , а именно ***год. Определена била нова падежна дата- 10 число на месеца, а лихвата – променена на 12.49%.

Ищецът твърди, че кредитополучателя е допуснал забава в плащанията по погасителния план, поради което е настъпила предсрочна изискуемост на целия кредит съгласно т.20.2 от Общите условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити. Сочи, че на ***год. кредитополучателя е починал, като от двамата наследници- К.Й. и К. Й., единствено ответникът К.Й. е приел наследството на В. Р.. Предвид на това и същият отговаря за нейните задължения, произтичащи от сключения договор за ипотечен кредит. Посочва,че непогасеният остатък е станал предсрочно изискуем, поради което и задълженията на ответника по него са в претендирания размер и моли исковата претенция да бъде уважена изцяло.

В срока по чл. 367, ал.1 от ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска като изцяло неоснователен и недоказан. Твърди, че ищецът не е изпълнил задълженията си по чл.84, ал.1, изр.2 от ЗЗД и не са налице предпоставките за ангажиране на неговата отговорност ,като наследник на кредитополучателя, за задълженията на последния по кредита.

Поддържа ,че не са налице условия за предсрочна изискуемост на процесния договор, тъй като липсва достигнало до него като наследник изявление на банката ,че прави кредита предсрочно изискуем. Такава не съставлявала и исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото дело. Твърди се ,че наследодателят на ответника не е подписал Общите условия ,приложени към исковата молба,поради което не е налице предсрочна изискуемост на кредита, не е налице забава и не се дължи обезщетение за забава съгласно чл.20,ал.1 от Общите условия. Оспорва се представеното извлечение от тарифа на „ Банка ДСК“ ЕАД като неподписано от кредитополучателя,поради което се твърди недължимост на претендираните „дължими заемни такси“ /такса за подновяване на договорна ипотека, такса за застраховка обезпечение и такса управление/.Твърди ,че клаузите на т.7 от договора за ипотечен кредит и т.9.1, т.25.3 от Общите условия и т.4, т.4.2 от допълнително споразумение № 1/13.05.2010год. и т.9.1 и т.4.3 и Общи условия към Допълнително споразумение са нищожни ,респ. съставляват неравноправни клаузи и като такива не пораждат права и задължения за страните. По отношение претендираната главница се твърди,че част от нея е погасена по давност ,каквото възражение за изтекла погасителна давност се прави и по отношение на претендираната договорна лихва и обезщетение за забава съгласно т.20.1 от Общите условия към допълнително споразумение,сключено между страните. По изложените съображения се прави искане за отхвърляне на предявения иск с присъждане на направените по делото разноски.

Пернишкият окръжен съд, преценявайки събраните по делото доказателства и доводите на страните, по реда на чл. 12 и чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна, следното:

От представените по делото писмени доказателства се установява ,че на ***год. е сключен договор за ипотечен кредит, по силата на който « Банка ДСК» ЕАД, РД Б. е предоставила на В. С. Р. кредит в размер на 37 700лева със срок на издължаване 240 месеца,считано от датата на неговото усвояване ,платим на месечни вноски с падеж 27-мо число на месеца по погасителен план. В чл.7 от договора страните са уговори кредитополечателят да заплаща лихва, формирана от базов лихвен процент за този вид кредит, определян периодично от кредитора и надбавка,която може да бъде намалена с отстъпка ,съгласно Условия за ползване на преференциален лихвен процент по програма « ДСК Уют»/Приложение № 2 към договора/.Посочено е ,че към датата на сключване на договора базовият лихвен пронет е 4.19, стандартната надбавка е в размер на 6.80 процентни пункта или лихвеният процент по кредита е общо 10.99 %.

Кредитът е обезпечен с ипотека върху следния недвижим имот, а именно: масивна двуетажна жилищна сграда- къща и дворно място с адрес: *** със застроена площ от 64.00кв.м.

На ***год. между « Банка ДСК» ЕАД и В. С. В. е сключено допълнително споразумение ,в което е посочено ,че към момента на сключването му -***год. остатъка на дълга по договор за ипотечен кредит № ***7год. е в размер на 40.576.29лева, от които 36.789.28лева главница, редовна лихва в размер на 3 776.79лева и наказателна лихва в размер на 10.22лева. ,както и че кредитополучателят е внесъл сума в размер на 210.00лева.

Посочено е също така, че падежната дата за издължаване на месечните вноски за главница и лихва остава 10-то число,както и че се запазва крайната падежна дата за окончателно изплащане на кредита- ***год.

Отразено е ,че към датата на сключване на допълнителното споразумение лихвата по кредита е в размер на 12.49%, че споразумението влиза в сила от ***год. и че остатъкът по кредита в размер на 40 370 лева ,включващ главница и дължимата текущо начислена към ***год. лихва ще се издължава на равни месечни погасителни вноски,включващи дължимите месечни плащания за лихва и за главница, отразени в индивидуален погасителен план. .

Представено е извлечение от счетоводните книги на ищеца, в които е отразено ,че дължимите суми по кредита са както следва: 35 726.94 лева дължима главница, 25 723.30лева договорна

/възнаградителна лихва/ за периода от 10.03.2014год. до 05.12.2019год., обезщетение за забава съгласно т.20.1 от Общи условия към допълнително споразумение № 1 в размер на 508.33лева за периода от 13.04.2016год. до 05.12.2019год., 1 431.26лева заемни такси, от които 276лева такса за подновяване на ипотеката, 275.26лева такса застраховка обезпечение и 880лева такса управление.

Представено е по делото Удостоверение за наследници изх.№ ***год., от което е видно ,че кредитополучателя В. С. Р. е починала на ***год. и е оставила за свои законни наследници синовете си К.Т.Й. и К. Т.Й..

Първият, видно от приложения протокол от проведено в с.з. на 18.11.2019год. съдебно заседание в производство по чл.51 от ЗН е приел наследството от своята майка В. Р. ,а вторият-е направил отказ от него.

Представени са застрахователна полица « Пожар и други щети на имущество» № ***, № ***, № *** и № *** за извършена в полза на « Банка ДСК» ЕАД застраховка, валидна за периода 21.12.2012год. до 11.01.2017год..

Представена е и молба до Агенция за вписване, установяваща извършено вписване на подновяване на договорна ипотека през ***год.,за което е заплатена държавна такса в размер на 18.85лева. Към молбата е приложен нотариален акт № *, том-**, рег.№ ***, дело № 973/2007год. за договорна ипотека върху поземлен имот, находящ се в ***,ведно със построените в имота двуетажна масивна жилищна сграда и гараж.

От изготвената по делото и неоспорена от страните съдебно –икономическа експертиза се установява ,че кредитът по договора е усвоен на ***год. чрез превеждането му по банкова сметка № *** с IBAN *** с титуляр В. Р..

Установява се също така ,че непогасените суми по падежирани погасителни вноски към 05.12.2019год. са общо в размер на 32 572.64лева ,като от тях 6 849.34лева са главници по 69 броя погасителни вноски-частично по погасителна вноска с падежна дата 10.03.2014год. и 68 броя погасителни вноски с падежна дата на 10.11.2019год. и 28 877.60лева по непадежирани към датата на предявяване на иска вноски. Установяват се като неплатени от кредитополичателя и 25 723.30лева възнаградителна лихва за периода от 10.04.2014год. до

05.12.2019год.,както и 508.33 лева санкционна лихва, 275.26лева такса застраховка, 276 лева такса вписване ипотека и 880лева такса управление. Видно е също така ,че за вписване на подновяване на ипотека през ***год. е събрана такса в размер на 229.26лева ,както и че към датата на изготвяне на експертизата -11.06.2020год. задължението по договора за кредит възлиза на сума в размер от 35 726.94 лева главница / с ненастъпил падеж 28 166.45 лева и 7 560.49лева с настъпил падеж, 28 016.43 лева възнаградителна лихва за периода 10.04.2014год. до 10.06.2020год., 620.64лева санкционна лихва, 275.26лева такса застраховка, 276 лева такса вписване на ипотека и 880лева такса управление.

Препис от исковата молба и доказателствата са връчени на ответника лично на 08.01.2020год.

Предвид така събраните по делото доказателства съдът намира от правна страна следното:

Безспорно е установено по делото, че между банката –ищец и наследодателят на ответника са съществували облигационни отношения, породени от Договор за ипотечен кредит от ***год. и допълнително споразумение към него от ***год. По силата на така сключения договор банката - ищец в настоящото производство се е задължила да предостави на кредитополучателя ползването на кредит в размер на 37 700 лева , а кредитополучателят се е задължил да върне получения кредит до ***год. на равни месечни погасителни вноски ,съобразно индивидуален погасителен план. Подписът на кредитополучателя ,положен под договора за ипотечен кредит и допълнително споразумение от ***год. не е оспорен от ответника и доколкото в чл.10 от договора и с подписването му наследодателката на ответника е декларирала ,че е получила и приема Общите условия /клаузата на чл.10 от договора е останала непроменена при подписване на допълнителното споразумение от ***год./ ,то Общите условия към допълнителното споразумение я обвързват и възраженията на ответника за противното се явяват несъстоятелни.

Както се посочи по-горе, кредитополучател по процесния договор за ипотечен кредит е била В.

Р., която е починала на ***год. Доколкото договорът за кредит не е такъв сключен с оглед личността на кредополучателя,то неговото действие не се прекратява със смъртта на кредитополучателя. му. В този случай правата и задълженията на кредитополучателя по договора преминават към неговите наследници,какъвто в случая се явява ответникът, който е приел наследството по реда на чл.49 от ЗН с изрично изявление. Другият законен наследник на починалия кредитополучател- К. Т.Й. е направил отказ от наследството на своята майка В. Р., поради което ответникът К.Й. ,с приемането на наследството, се явява титуляр на задължението по процесния договор за кредит.

Ищецът обосновава дължимост на процесните суми с настъпила предсрочна изискуемост на кредита, което обстоятелство се оспорва от ответника. В чл.20.2 от договора за кредит е предвидено, че при допусната забава при плащанията на главницата /или на лихва над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. От изготвената по делото и неоспорена от страните съдебно-икономическа експертиза се установява ,че към датата на депозиране на исковата молба – 05.12.2019год. в просрочие са били 69 погасителни вноски, първата с падежна дата 10.03.2014год., а последната с падежна дата- 10.11.2019год. Предвид на горното, съдът намира, че е налице хипотезата на чл.20.2 от Общите условия към договор за ипотечен кредит от ***год., тъй като е установено просрочие на погасителни вноски по кредита над 90 дни и съответно е възникнало правото за кредитора- ищец в настоящото производство да обяви ползвания кредит за предсрочно изискуем.