Решение № 472 от 11.04.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 472 гр. Пловдив, 11.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Николай К. Стоянов при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20235300500386 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано въз основа на въззивна жалба от Националната здравноосигурителна каса, със седалище и адрес на управление в София , ул. „Кричим „ № 1, чрез юрисконсулт Л. против решение № 4096/05.12.2022 г., постановено по гр. д. № 3218/2022 г. по описа на РС -Пловдив, с което жалбоподателят е осъден да заплати на МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ПАРК

ХОСПИТАЛ ЕООД, ЕИК 202628753, със седалище и адрес на управление: с.

Браниполе 20Г, местност Герена , общ. Родопи, представлявано от управителя С. П. сумата от 20874,03 лв. (двадесет хиляди осемстотин седемдесет и четири лева и 03 ст.)обезщетение за забава на плащане в периода 04.03.2019-12.11.2020 г. на сумата от 121204 лв.-извършена през 2016 г. болнична медицинска помощ по клинични пътеки.

Със същото решение жалбоподателят е осъден да заплати на МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ПАРК ХОСПИТАЛ ЕООД сумата от 1995 лв. – разноски в производството.

Жалбоподателят оспорва първоинстанционното решение като материално и процесуално незаконосъобразно и необосновано по изложените в жалбата доводи.

Твърди, че в нарушение на материалния закон и в разрез с данните по делото, съдът е приел, че исковата претенция е основателна. Оспорва изводите на първоинстанцинния съд, че в споразумението от 04.11.2020 г. липсва нарочна уговорка за отказ от обезщетение за забава. Изразява становище, че съгласно сключеното споразумение страните изрично са заявили, че окончателно са уредили отношенията си и за в бъдеще нямат никакви претенции един към друг. Излага доводи относно характера на извънсъдебната спогодба по чл. 365 ЗЗД и нейното действие – декларативно и регулиращо. Моли обжалваното решение да се отмени и да се отхвърли предявеният 1 иск. Претендира разноски, включително юрисконсултско възнаграждение пред двете инстанции.

В срок е постъпил отговор от въззиваемата страна МБАЛ „Парк Хоспитал“ ЕООД, чрез адвокат М., с който се оспорва жалбата, като неоснователна, като се сочи, че не са налице твърдените в нея основания за отмяна на обжалваното решение. Твърди се, че не са налице твърдените във въззивната жалба основания за отмяна на обжалваното решение, като материално и процесуално незаконосъобразно и необосновано. Навежда доводи, че от съдържанието на процесното споразумение от 04.11.2020 г. е видно, че същото е сключено на основание Условия и ред в изпълнение на § 1, ал. 4 от Закона за бюджета на НЗОК 2020 г. за заплащане на установените чрез проверки от контролните органи на НЗОК/РЗОК стойности на незаплатените дейности в болничната медицинска помощ за 2015 и 2016 г. Сочи се, че със сключеното на 04.11.2020 г. между страните по делото споразумение НЗОК е признало основателността и размера на главното вземане – неплатената болнична помощ на стойност над договорената, извършена от въззиваемото дружество през 2016 г. В тази връзка твърди, че действителната воля на страните по делото в подписаното от тях на 04.11.2020 г. споразумение е изрично заявената в него – да бъде платена главницата неплатена болнична дейност за 2016 г., без да урежда въпросите за забавено плащане вкл. без да включва отказ от претенциите за обезщетение за забава. На основание изложените съображения моли обжалваното решение да се потвърди. Претендират се разноски за въззивна инстанция.

Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима, поради което следва да се разгледа по същество.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл. 269, изр. първо от ГПК съдът намира, че същото е валидно и допустимо.

Съдебното решение ще бъде недопустимо, когато не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, т. е. когато решението е постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване, когато съдът е бил десезиран, когато липсва положителна или е налице отрицателна процесуална предпоставка. В настоящия случай решението на Районен съд – Пловдив е допустимо, тъй като е постановено по допустим иск, надлежно предявен от легитимирана страна при наличието на необходимите положителни процесуални предпоставки и при липсата на отрицателни процесуални предпоставки. С оглед направеното възражение с отговора на исковата молба за административния характер на производството и липса на компетентност на съда, следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на § 149, ал. 4 от ПЗР на ЗИДАПК /ДВ бр. 77/18.09.2018г./ съдебните производства по спорове относно недействителност, изпълнение, изменение или прекратяване на административни договори, сключени преди влизането в сила на изменението на закона, се извършват по реда на ГПК пред гражданските съдилища, а именно такъв договор е процесния.

Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 от ГПК следва да бъде проверена правилността му по изложените във въззивната жалба доводи и при служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми, като въззивната инстанция се произнесе по правния спор между страните.

Първоинстанционното производство е образувано въз основа на предявен от 2

Многопрофилна болница за активно лечение „ПАРК ХОСПИТАЛ“ ЕООД против НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА иск с правна квалификация по чл. 86 от Закона за задълженията и договорите за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 20875 лв., представляваща обезщетение за забава на плащане в периода 04.03.2019-12.11.2020 г. на сумата от 121204 лв.-извършена през 2016 г. болнична медицинска помощ по клинични пътеки по сключените между страните по делото Договор № 164277 от 19.02.2015 г. и на допълнително споразумение № 29 от 27.05.2016 г. към него. В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор от 19.02.2015 г. за оказване от ищеца на болнична медицинска помощ по клинични пътеки, платима от ответника ежемесечно до 30-то число на месеца следващ отчетния. През 2016 г. е оказана такава на стойност 121204 лв. над утвърдената стойност на разходите. На 04.11.2020 г. между страните е сключено споразумение за заплащане на сумата. Същата е заплатена на 13.11.2020 г. Налице е забава на плащането от 01.01.2017 г.

Ответникът оспорва иска, отрича задължение да плаща обезщетение за забавата, тъй като в споразумение между страните от 04.11.2020 г. предварително са уредени въпросите, свързани със заплащане на дейностите, включително претенциите за лихви. Прави и възражение за погасяване на задълженията по давност.

От събраните по делото писмени доказателства се установява наличието на правоотношения по сключените договор № 164277 от 19.02.2015 г. за оказване на болнична помощ по КП, както и допълнително споразумение № 29 от 27.05.2016 г. за изменение и допълнение на договора от 19.02.2015 г. Ищецът е изпълнител по договора, който се задължава да оказва на здравноосигурени лица, по § 2, ал. 1 ЗБНЗОК за 2015 г. (за акушерска помощ по чл. 82, ал. 1, т. 2 ЗЗ) и на лицата по § 7, ал.

1 ЗБНЗОК за 2015 г., болнична помощ по клинични пътеки от Приложение 5 член единствен от Наредба № 40 от 24.11.2004 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК, описани в договора, а ответникът е възложител, който се задължава да заплаща на изпълнителя дейностите, визирани в договора. В чл. 28 и сл. от договора е предвидено, че дейностите се заплащат след представяне от изпълнителя на първични медицински и финансовоотчетни документи, изчерпателно посочени. Документите се представят ежемесечно до осмия работен ден на месеца, следващ месеца на дейността. Възложителят заплаща за извършена и отчетена дейност ежемесечно след проверка на документите. В договора е уреден редът за отчитане на дейностите (предвидено е задължение за изпълнителя да отчита извършената дейност ежедневно по електронен път), както и задължение на възложителя да изпраща на изпълнителя месечно известие, даващо информация за потвърдената за заплащане дейност, съответно отхвърлената от заплащане дейност и основанията за отхвърляне. В чл. 30 от договора е предвидено, че се заплаща ежемесечно договорената, извършена и отчетена дейност по чл. 1, ал. 1 от договора. В чл. 35 от договора е уговорено, че плащанията на изпълнителя се извършват чрез РЗОК до 30-то число на месеца, следващ отчетния. В чл. 41 от договора е предвидено, че корекция на стойностите, определени от възложителя, съгласно чл. 40, се извършва на тримесечие, за което страните се задължават да подпишат допълнително споразумение.

С допълнителното споразумение са предоговорени пакета от дейности, както други условия по договора в т.ч., но не само цени и условия за оказване на дейности по клинични пътеки. В Протокол от 18.09.2020 г. РЗОК – Пловдив е отразил констатациите от извършена проверка на ищцовото дружество с обхват: незаплатени на изпълнителя на болнична медицинска помощ дейности, маркирани в програмата, като „надвишаващи месечните стойности“ и преминали успешно през логически контрол в информационната система на НЗОК през 2015 г., 2016 г., 2017 г. и до 01 април 2018 г. Установено е, че общо за 2016 г. са представени 133 броя ИЗ на стойност 3

121204 лв. Със заявление от 23.10.2020 г. ищцовото дружество е поискало да участва в преговори за сключване на споразумение относно сумата, представляваща отчетени, но незаплатени дейности по реда на §1, ал. 4 от ПРЗ на ЗБНОК за 2020 г., касаещи 2016 г. На 04.11.2020 г. между страните е сключено споразумение по силата, на което страните след проведени преговори и недвусмислено изразено намерение за постигане на извънсъдебно споразумение НЗОК е поело задължение да заплати на МБАЛ „Парк Хоспитал“ ЕООД сумата от общо 121 204 лв. – представляваща отчетени, но незаплатени дейности и установени по реда на § 1 ал. 4 от ПРЗ на ЗБНЗОК за 2020 г. и преминали успешно през логически контрол в информационната система на НЗОК през 2016 г. Уговорено е, че плащането се осъществява в срок до 30 дни от подписване на споразумението. Страните са заявили, че с така подписаното споразумение окончателно са уредили задълженията си и за в бъдеще нямат никакви претенции един към друг по предмета, описан в т. 1. Неразделна част от споразумението е справка за подлежащите за разплащане с РЗОК –Пловдив отчетени, но незаплатени дейности от изпълнителните на болнична медицинска помощ, които имат сключени договори с НЗОК за 2016 г., установено по реда на § 1, ал. 4 от Закона за бюджета на НЗОК за 2020 г., за които няма образувано съдебни производства.

От приетото по делото платежно нареждане се установява, че на 13.11.2020 г.

НЗОК е заплатило на МБАЛ „Парк Хоспитал“ ЕООД договорената сума в размер от 121 204 лв. Въз основа на така приетите доказателства първоинстанционният съд е приел, че предявеният иск е основателен и доказан.

Настоящият въззивен състав не споделя изводите на първоинстанционния съд.

Не се спори и от приетото по делото споразумение от 04.11.2020 г. се установява, че НЗОК е дължало на лечебното заведение заплащане на надлимитната дейност. При осъществяване на проверката, отразена в Протокол от 18.09.2020 г. не са установени нарушения, като са проверени представените ИЗ на обща стойност 121204 лв.

В изпълнение на §1, ал.4 от ПЗР на ЗБНЗОК председателите на НС на НЗОК и УС на БЛС са утвърдили Условия и ред № РД –НС-01-2 от 20.10.2020 г., като с тях са определени условията и редът за заплащане на отчетена, проверена и незаплатена дейност за БМ през 2015 и 2016 г. Към условията са приложени образците на споразумения като Приложение № 1, каквото е настоящото касае суми, които не са предявени по съдебен ред, Приложение 2 – касае суми за заведени дела извънсъдебна фаза и Приложение 3 за висящи дела при сключване на спогодба в открито съдебно заседание. Не се оспорва и от представените и приети доказателства се установява, че предвидените в така цитираните условия предпоставки за заплащане на болничната помощ са спазени, като страните са сключили споразумение по чл. 365 ЗЗД, съгласно утвърдения образец в Приложение № 1, като не се е стигнало до съдебна претенция. В разглеждания казус със сключеното споразумение от 04.11.2020 г. страните са установили стойността на извършените надлимитни дейности и са определили срок за заплащането й – 30 дни от подписване на споразумението. Плащането е извършено на дата 13.11.2020 г., т.е. в рамките на този уговорен срок. Съгласно чл. 365 от ЗЗД с договора за спогодба страните прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор /ал.1/, като си правят взаимни отстъпки; с взаимните отстъпки могат да се създадат, да се изменят или да се погасят и правоотношения, които не са били предмет на спора /ал. 2/. По аргумент за по-силното основание могат да се изменят и такива, които са предмет на спора между страните. С процесното споразумение страните са определили нов падеж на задължението за плащане на възнаграждение за извършените надлимитни дейности и след като плащането е осъществено преди този падеж, не е налице забава в изпълнението, за която да се дължи обезщетение в размер на законната лихва. Употребеният в споразумението израз, че страните са уредили окончателно задълженията си и за в бъдеще нямат никакви претенции един към друг 4 по предмета, описан в т.1, означава, че всички претенции, свързани с подлежащите на заплащане дейности, са окончателно разрешени, включително и акцесорната претенция за мораторна лихва за период преди датата на определения нов падеж. Фразите „окончателно уреждане на задълженията“, „никакви претенции“ са достатъчно категорични и са в смисъл, че всякакви претенции относно размера и дължимостта на задължението и срока за неговото плащането, занапред не могат да съществуват. След като страните са уговорили нов падеж на задължението, то забава би могла да съществува, ако до този нов падеж длъжникът не осъществи плащане – обстоятелство, което в случая не е налице.