Решение № 66 от 02.03.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. София, 02.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Джурковски

Членове:

Александър Желязков

Емилия Колева като разгледа докладваното от Емилия Колева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211000600554 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК.

С присъда от 18.12.2019г. по НОХД № 17/2019г. Окръжен съд-Монтана е признал подсъдимия З. Д. С. /със снета по делото самоличност/ за виновен в това, че на 06.08.2014г., в землището на с.***, област *** направил опит умишлено да умъртви Р. Л. Р. от с.***, област ***, ЕГН **********, като изпълнителното деяние е останало недовършено по независещи от волята на извършителя причини, поради което на основание чл.115 във вр.18, ал.1 от НК и чл.54 от НК го е осъдил на десет години лишаване от свобода.

Със същата присъда съдът е признал подсъдимия З. Д. С. за виновен в това, че нанасяйки на 06.08.2014г., в землището на с.***, област ***, на А. И. А., ЕГН ********** от с.***, област *** три продобно-порезни наранявания в областта на гръдния кош вляво с проникване в гръдната кухина, умишлено умъртвил А. И. А. /смъртта е настъпила на *** година/, поради което на основание чл.115 и чл.54 от НК го е осъдил на тринадесет години лишаване от свобода.

На основание чл.23, ал.1 от НК съдът е определил на подсъдимия З. Д. С. едно общо най-тежко наказание за извършените от него престъпления по чл.115 във вр. с чл.18, ал.1 от НК и по чл.115 от НК в размер на тринадесет години лишаване от свобода, което на основание чл.57, ал.1, т.2, б.„а“ от ЗИНЗС, да изтърпи при първоначален „строг“ режим на изтърпяване на наказанието.

С присъдата съдът е осъдил подсъдимия З. Д. С., ЕГН ********** да заплати на Р.

Л. Р. сумата от 5 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди от престъплението по чл.115, във вр. с чл.18, ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.08.2014г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 400 лева - разноски по делото.

С присъдата съдът е осъдил подсъдимия З. Д. С. да заплати на Х. А. И., Д. А. И., В. А. И. сумите от по 70 000 /седемдесет хиляди лева/ лева на всеки един от тях 1 обезщетения за неимуществени вреди от престъплението по чл.115 от НК, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от *** година до окончателното им изплащане, като е отхвърлил предявените от тях граждански искове до претендираните размери от по 150 000 лева.

Съдът е осъдил подсъдимия З. Д. С. да заплати на Д. В. Я. сумата от 100 000 /сто хиляди/ лева - обезщетение за неимуществени вреди от престъплението по чл.115 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от *** година до окончателното й изплащане, като е отхвърли като неоснователен гражданския иск в останалата му част до претендирания размер от 150 000 лева.

С присъдата си съдът е възложил направените разноски на подсъдимия З. Д. С. и и постановил какво да стане с веществените доказателства по делото.

За проверка на присъдата в законния срок е постъпила въззивна жалба и допълнение към нея от адв.И. С., защитник на подсъдимия З. Д. С.. Поддържа, че при разглеждане на делото и постановяване на присъдата били допуснати съществени процесуални нарушения свързани с необективното и непълно установяване на фактическата обстановка, неправилна интерпретация на действително установените факти, довело до неправилно приложение на материалния закон. Счита, че деянието е несъставомерно по чл.115, вр.чл.18 от НК с оглед вида и характера на причинените на Р. телесни повреди, които не биха могли да доведат до смърт, тъй като са леки телесни повреди. Няма изменение на обвинението по чл.287, ал.5 от НПК, тъй като деянието се преследва по тъжба на пострадалия. Поддържа, че подсъдимият бил действал при неизбежна отбрана по чл.12, ал.1 от НК. Неправилно съдът бил приел, че подсъдимият е автор на деянието по чл.115 от НК.

Поддържа, доводите за неизбежна отбрана. Било игнорирано предприетото нападение против св.П., С. и подсъдимия от пострадалия и други лица. Мотивите на съда били непълни при определяне местоположението на участниците в инцидента и действията на всеки от тях. Налице били съществени противоречия в показанията на свидетелите Л., И., Т., В., Г., И. и К. относно това кой или кои са нанесли нараняванията на А. и Р., кой, кога и как е дошъл на мястото.Счита за неправилен извода на съда за достоверност на показанията на св.С.И., В. и Р.. Липсвало обсъждане на показанията на свидетелите Т., Г., К., Р.И., Г.К. и П., П. и С., както и на обясненията на подс.С., които били противоречиви относно местоположението на всеки от участниците в инцидента и възможността да възприема случващото се. Съдът не бил обсъдил твърденията, че и друго лице /св.С./ е държало в ръцете си нож и го е използвало. Счита, че това обстоятелство е от съществено значение за правилното решаване на делото. Сочи, че на д.п. именно против С. е било повдигнато обвинение по чл.115 от НК. Съдът не бил отговорил в мотивите си на възраженията на защитата в тази насока. Не било обсъдено дали приложеният по делото като веществено доказателство нож е използван от подсъдимия или друго лице, дали с него са причинени уврежданията на А.. Необосновани били съображенията на съда относно причините и повода за възникване на инцидента. Не бил даден отговор на въпроса как останалите участници в инцидента са се озовали на това място. В обобщение жалбоподателят поддържа, че обвинението срещу подсъдимия по чл.115 от НК е недоказано, като съдът бил направил едностранчив, непълен и необективен анализ на действително установената фактическа обстановка, игнорирал е част от установените факти и не е дал отговор на направените от защитата възражения. Моли присъдата да бъде отменена изцяло като подсъдимият бъде признат за невиновен и по двете обвинения и да бъдат отхвърлени предявените граждански искове като неоснователни и недоказани. Алтернативно моли да бъде върнато делото за ново разглеждане от друг състав на съда.босновани били съображенията на съда относно причините и повода за възникване на инцидента. ващото се.

С жалбата и допълнението към нея не се сочат и представят доказателства, не се 2 правят доказателствени искания.

Против присъдата е постъпила въззивна жалба и от адв.Б., повереник на частните обвинители и граждански ищци - Х. А. И., Д. А. И., В. А. И. и Д. В. Я.. Изразява се недоволството относно размера на наложеното на подсъдимия наказание, като се претендира същото да бъде увеличено на 13 години лишаване от свобода, както и да бъдат уважени изцяло предявените граждански искове. Счита, че наложеното наказание не съответства на обществената опасност на деянията и дееца, както и на отегчаващите вината обстоятелства – убийството е извършено с хладно оръжие, нанесени са множество удари, подсъдимият е проявил особена престъпна упоритост, жестокост и коравосърдечие.Моли да се вземе предвид, че обвинението неправилно е квалифицирано като престъпление по чл.115 от НК, а не като такова по чл.116 от НК. Оспорва претенциите на защитата за неизбежна отбрана. Счита, че неправилно съдът не е приложил чл.24 от НК. Моли да бъде увеличен размера на наказанието и размера на присъдените обезщетения.

Присъдата на ОС-Монтана е била предмет на въззивна проверка по ВНОХД № 742/20г. на САС, по което е постановено решение № 233 от 14.10.2020г., с което същата изцяло е потвърдена.

По повод на постъпила касационна жалба, решението на САС е било предмет на касационна проверка. С решение № 72 от 13.05.2020г. по н.д.

№ 52/2021г., ВКС, ІІ н.о. е отменил въззивното решение на САС и е върнал делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд от стадия на съдебното заседание. В касационното решение са дадени указания да бъде извършен прецизен анализ на събраните по делото гласни доказателствени средства - показанията на св.К.Р. да бъдат съпоставени, от една страна с обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите П. и С., а от друга – с тези на мъжете от с.*** – Р., Г., И., Т. и В., с оглед установяване на обстоятелството, защо пострадалите и техните познати са отишли на мястото на инцидента, при положение, че самата Р. не е била там, каквито са били очакванията на нейния съпруг и придружилите го лица – баща му /подсъдимия/ и св.С.. Според върховната инстанция, при новото разглеждане на делото следва да бъде даден отговор на следните фактически въпроси: дали на подсъдимия и неговата група не е поставена „клопка“ с оглед идването им в с.***, дали стоящата насреща им група от мъже не ги е предизвикала да се влезе в сблъсък, дали някои от тях не са нападнали подсъдимия и/или С. и П., дали в хода на възникналия инцидент не са нанесени вреди на пострадалите лица при упражняване на правото на активна защита, кой участник къде се е намирал при сблъсъка, дали приложеният като веществено доказателство по делото нож е ползваният от дееца, какво е конкретното участие на св.С. в „препирнята“, обстоятелствата относно побоя, нанесен от хората от с.*** върху групата на подсъдимия – с какви оръжия и кога точно /след причиняване на уврежданията на пострадалите или в хода на евентуално нападение/.

В пледоарията си пред въззивния съд при повторното разглеждане на делото, представителят на Софийска апелативна прокуратура поддържа, че жалбата на подсъдимия е неоснователна. Счита за безспорно доказано авторството на деянието от показанията на разпитаните свидетели, заключенията на извършените експертизи и всички останалите доказателства, събрани по делото. Правилно са изведени направените от окръжния съд 3 правни изводи и не се установяват основания за отмяната или изменение на първоинстанционната присъда.

Повереникът на частните обвинители - адв.Б., поддържа в цялост подадената въззивна жалба с претенция за увеличаване на наложеното наказание спрямо подсъдимия.

Счита, че въпреки усилията, които съдът е положил, към настоящия момент фактическата обстановка, такава каквато е залегнала в обвинителния акт и в присъдата на ОС-Монтана, остава непроменена. Противоречията между съответните групи свидетели не водело до извод, че подсъдимият е действал при условията на неизбежна отбрана или евентуално физиологичен афект, а се касаело за ситуация, разиграла се между две фамилии, в рамките на която има загинало лице, и други пострадали лица. Поддържа, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпленията, в които е обвивен.

Според психолого-психиатрична експертиза подсъдимият не се е намирал в състояние на уплаха или смущение, нито е действал в условията на физиологичен или патологичен афект.

Моли да бъде изменена присъдата на ОС-Монтана в частта относно наказанието. Счита, че правилната квалификация би била по чл.116 НК, а именно за опит за убийство на две или повече лица, което обстоятелство поради непоправимостта му, да се отчете от съда като отегчаващо такова и да увеличи така наложеното наказание лишаване от свобода в размер на 13 години, към максималния размер предвиден в закона. В реплика повереникът оспорва достоверността на показанията на св.Р., като противоречиви и житейски нелогични. Счита, че няма данни за неизбежна отбрана, нито пострадалият А. А. да е осъществил нападение спрямо подсъдимия, още повече, че ударът е нанесен отзад. Моли да бъде потвърдена присъдата, като бъде увеличен размерът на наложеното наказание.

Гражданските ищци и частни обвинители В. А. И., Д. А. И., Х. А. И., Д. В. Я. и Р. Л. Р. поддържат изцяло заявеното от повереника си адв.Б..

Защитата на подсъдимия З.С. - адв.С., в пледоарията си пред въззивния съд моли да се приеме, че въззивната жалба на подсъдимия е основателна, а въззивната жалба на частните обвинители и граждански ищци – неоснователна. Счита за безспорно установено от фактическа страна, че от Фейсбук профила на св.Р. е подадена фалшива информация към сина на подсъдимия, че ще го чака на определено място и определено време, поради което подсъдимият, заедно със своя син и свидетеля С., се озоват на въпросното място, че подвеждащата информация е изпратена от свидетелите С. И. и В. В. с цел да отмъстят, като нанесат побой на свидетеля С. П., че същите организирали група, за да изпълнят своите намерения за нападение, като три лица са осъществили такова по отношение на подсъдимия.