Определение № 157 от 16.01.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 157 гр. София, 16.01.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Владимир Йорданов

Членове:

Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян като разгледа докладваното от Димитър Димитров Касационно гражданско дело № 20248002100996 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 4738/16.01.2024 година, подадена по ССЕВ на 15.01.2024 година, от В. В. Б., срещу решение № 6264/06.12.2023 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІІ брачен въззивен състав, постановено по гр. д. № 8636/2023 година.

С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното решение № 4893/28.03.2023 година на Софийски районен съд, 92-ри състав, постановено по гр. д. № 45 999/2021 година, с което е оставено без уважение искането на В. В. Б. по чл. 73, във връзка с чл. 76, ал.

4, във връзка с чл. 45, ал. 1, т. 8, пр. 1 от ЗГР и по чл. 19, ал. 1 от ЗГР за допускане промяна на пола му от мъжки на женски и за допускане на промяната на имената му на Г. В. Б..

В подадената от В. В. Б. касационна жалба се излагат доводи за това, че решението на Софийски градски съд е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и да се постанови ново, с което искането му по чл. 73, във връзка с чл. 76, ал. 4, във връзка с чл. 45, ал. 1, т. 8, пр. 1 от ЗГР и по чл. 19, ал. 1 от ЗГР за допускане промяна на пола му от мъжки на женски и за допускане на промяната на 1 имената му на Г. В. Б. да бъде уважено. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът твърди, че са на налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Софийски градски съд по чл. 280, ал.

1, т.1, пр. 2, т. 2, пр. 2 и т. 3 от ГПК.

Насрещните страни по касационната жалба не са подали отговор на същата, като не са изразили становище по допустимостта и основателността й.

В. В. Б. е бил уведомен за обжалваното решение на 04.01.2024 година, а подадената от него срещу същото касационна жалба е с вх. № 4738/16.01.2024 година, като е подадена по ССЕВ на 15.01.2024 година.

Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:

Съставът на Софийски градски съд е изложил мотиви, че от служебно изготвената от първоинстанционния съд справка по реда на Наредба № 14/18.11.2009 година за реда и начина за предоставяне достъп на органите на съдебната власт до регистъра на населението-Национална база данни "Население", заверено копие на акт за раждане № 0153/17.04.1991 година съставен от длъжностно лице по гражданското състояние при Столична община, район „К. с.“ и личен регистрационен картон се установявало, че жалбоподателят бил роден на 07.04.1991 година в гр.С.. Посочено било че той бил от мъжки пол, носел името В. В. Б. и му бил предоставен единен граждански номер, чиято деветата цифра сочела мъжки пол. Освен това Б. бил баща на дете, родено на 19.05.2019 година, а сключеният от същия граждански брак бил прекратен с развод на 27.04.2021 година. Установявало се от приетите от първоинстанционния съд писмени доказателства, че на 10.05.2019 година от МВР София на Б. била издадена лична карта с горепосочените данни. От резултати от лабораторни изследвания, извършени в МДЛ „Цибалаб“ ЕООД гр. София от 15.05.2019 година се установявало, че нивата на тестостерон при жалбоподателя били в референтни стойности за мъже.

Представените резултати от лабораторни изследвания, извършени в СМДЛ 2

„Рамус“ ООД гр. София от 21.06.2021 година показвали нива на естрадиол и прогестерон при Б. в референтни стойности за жени, нива на тестостерон под референтните стойности за мъже и нива на пролактин значително надхвърлящи горната референтна граница за мъже и жени. От приетите по делото свидетелства за съдимост се установявало, че жалбоподателят не бил осъждан. От заключението на комплексната съдебна психиатрична и медицинска експертиза се установявало, че при В. В. Б. било налице транссексуално състояние от мъж към жена с характерното за него разминаване между телесния пол и чувството за полова идентичност, което по анамнезни данни било налично от най-ранна възраст. В периода на детство несъответствието било потискано под влияние на родителската намеса и натиска на социалната среда. С началото на пубертета джендърната дисфория се била засилила и била довела до чести депресивни епизоди, наложили контакт с психолози и психиатри. След опит за интегриране чрез ролята на съпруг и баща В. В. Б. разбирал, че това за него било непостижима задача.

Следвайки женската си идентичност той избрал да прекрати брака си и да осъществява родителската си роля като майка. Предприетата хормонална терапия и избраното женско име създавали трайни предпоставки за приемането му като индивид от женски пол. Към момента на проведеното изследване Б. категорично бил възприел женска полова роля, съответстваща на женската му полова идентичност. Последното се изразявало в избор на женско име, облекло, маниери и начин на говорене. В резултат от хормоналната терапия били настъпили трайни промени в окосмяването, преразпределението на мастната тъкан и гласа. Като последица от прилаганата антитестостеронова терапия вещите лица приемали, че можело да се предположи трайно увреждане на мъжките репродуктивни способности при жалбоподателя. При последния нямало данни за психично боледуване. От разпита на вещите лица се установявало, че обратимостта на процеса на трансформация при Б. зависела от личната му воля и субективен избор. Въз основа на приетата по делото съдебна медицинска експертиза, изготвена от вещо лице ендокринолог се установявало, че прилаганата от жалбоподателя терапия, съчетаваща антитестостеронов медикамент и естрадиол били довели до промяна в окосмяването, редукция на мускулна тъкан, преразпределение на мастна тъкан в такава от женски тип и промяна на гласа. От разпита на вещото лице ендокринолог се установявало, че при спиране на медикаментозната 3 терапия във времето можело да се очаква поява на окосмяване, но не до нивата преди началото на тази терапия. Свидетелката Т. М. Б. посочвала, че преди три години (т. е. през 2019 година) бившият й съпруг В. В. Б. разкрил пред нея, че не се възприемал като мъж и повече не можел да живее по този начин, след което предприел промяна във външния си вид, започнал да се представя като жена с името Г. и преминал хормонална терапия. Лица, които го познавали след този момент го възприемали като жена. Сключеният между Б. и свидетелката Б. през 2017 година граждански брак бил прекратен с развод през 2021 година, поради настъпилата при първия промяна. Роденото от брака дете двамата отглеждали съвместно, като то наричало жалбоподателя „тате Г.“ и свързвало ролята на бащата с това име и визията на Б. понастоящем.

При тази установеност на фактите въззивният съд намирал, че с решение № 15/26.10.2021 година, постановено по конституционно дело № 6/2021 година на Конституционния съд било дадено задължително тълкуване на чл. 5, ал. 1, ал. 2 и ал. 4, чл. 6, ал. 2, чл. 13, ал. 3, чл. 14, чл. 32, ал. 1, чл. 46, ал. 1 и чл. 47, ал. 2 от КРБ, като бил даден отговор и на въпроса за съответствието на чл. 8 от КЗПЧОС и на чл. 7 от ХОПЕС с възприетото от Конституцията обяснение на понятието „пол“, което следвало да се разбира в неговия биологичен смисъл. Изяснено било, че половото самоопределяне можело да е основание за промяна на вписания в актовете за гражданско състояние пол единствено в граничната хипотеза, при която поради отклонения от типичните комбинации на половите хромозоми лицето притежавало отличителни полови белези и на двата пола и следователно половата принадлежност не била биологично детерминирана, поради което такава промяна нямало да бъде в противоречие с вложеното в Конституцията на страната разбиране за пола, основаващо се на половата бинарност. По делото не се твърдяло и доказвало случай на недетерминирана биологично половата принадлежност при В. В. Б., която да била основание за допускане на исканата промяна в данните за гражданска регистрация. В мотивите на ТР № 2/20.02.2023 година, постановено по тълк.д. № 2/2020 година на ОСГК на ВКС било прието, че правото на ЕС не налагало различен от горния извод относно понятието за пол, а в решенията си СЕС оставял правното уреждане на гражданското състояние и на брака в автономията на държавите членки.

Посочено било, че полът се включвал в основните данни за гражданската регистрация на лицата (чл. 8, ал. 3 от ЗГР), като при съставянето на акт за 4 раждане се вписвал биологичният пол, определен при раждането. В същото, задължително съдебния състав по силата на чл. 130, ал.2 от ЗСВ, ТР било изведено, че обективното материално право, действащо на територията на Република България, не предвиждало възможност съдът да допусне в производството по реда на глава III, раздел VIII от ЗГР промяна на данните относно пола, името и единния граждански номер в актовете за гражданско състояние на молител, който твърдял, че е транссексуален. Изяснено било, че КЗПЧОС не била част от правото на ЕС и не притежавала присъщия му директен ефект и примат над вътрешното право, а в решенията си ЕСПЧ не бил приемал, че чл. 8 от КЗПЧОС установявал материалноправните предпоставки на правото на транссексуалното лице да поиска от национален съд на държава, която била страна по Конвенцията да допусне промяна в пола в съставените актове за гражданското състояние и не бил установявал нарушение, което да се изразявало в неизпълнение на позитивните задължения на държавата. Инкорпорирането на тази Конвенция в националния правен ред не било основание за извод, че нормите й не се нуждаели от национално законодателство, за да породят права за гражданите и задължения за Република България. Даденото с горепосоченото ТР задължително тълкуване, че обективното материално право, действащо на територията на Република България, не предвижда възможност съдът да допусне в производството по реда на глава III, раздел VIII ЗГР промяна на данните относно пола, името и единния граждански номер в актовете за гражданско състояние на молител, който твърди, че бил транссексуален, не сочело на недопустимост на сезиралата първоинстанционния съд молба, а последната следвало да се разглежда по реда на охранително производство. Дори да не бъдел възприет изводът в ТР, а се споделяло разбирането на В. В. Б., че новелата на чл.8 от КПЧОС била пряко приложима разпоредба във вътрешното право на Република България по силата на чл. 5, ал. 4 от КРБ и гражданите можели да се позоват на тази разпоредба, без да има национална уредба, за да поискат от съда да постанови промяна на пола при транссексуалност то следвало да се държи сметка, че в практиката на ВКС били изведени критериите за основателност на искането за промяна на данните в частта за пола в съставени актове за гражданско състояние, а именно необходимостта смяната на пола да била достатъчно личностно обоснована и сериозно предприета, за да доведяла до облекчаващо за транссексуалния и стабилно за обществото състояние.

5

Основателността на искането следвало да бъде обусловена от доказване на медицински критерий‑наличие на състояние на транссексуалност и юридически критерий‑сериозното и непоколебимо решение за биологично потвърждение на изпълняваната психична и социална полова роля. По делото били събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетел, писмени доказателства (резултати от кръвни изследвания) и било прието заключение на комплексна психиатрична и медицинска експертиза, които установявали състояние на транссексуалност при Б.. В производството се констатирало явно определяне на жалбоподателя като лице от женски пол и съзнателно търсене на телесни изменения в посока съответствие с преживяваната му полова идентичност чрез провеждане на самоволно хормонално лечение. Последните се установявали в един непродължителен период от време, чието начало се откривало в средата на 2019 година, когато били настъпили хормонални промени вследствие на прилаганата терапия, чиято обратимост зависела от личната воля и субективен избор на Б., като до момента на проведените за нуждите на производството експертни изследвания не били открити основания за обратимост на неговите субективни усещания. При разглеждане на молби във връзка с допускане на правна промяна на пола на транссексуален човек следвало да бъдат съобразени характерните особености на всеки конкретен случай и наличието на баланс между обществените и личните интереси, за да се осигуряла защитата на личния живот на лицата по смисъла на чл. 8 от КПЧОС, под чиято защита попадало правото на определянето на пола, името, сексуалната ориентация и половия живот. В случая промяната на данните в съставените актове за гражданско състояние на Б. щяла да рефлектира върху гражданскоправния статус на малолетната му дъщеря без последиците да били изрично предвидени в действащото право. По силата на чл. 74, ал. 3 от ЗГР при наличие на изрично искане промяната в имената на жалбоподателя можела да се отрази по административен ред в акта за раждане на детето му. Промяната на данните, касаещи пола на този родител, щяла да има за последица определяне на произхода на детето от лица от женски пол, без последното да било предвидено като възможност от действащото право на страната, което свързвало правния статут на родител с биологичното родство на детето, т. е. на съответствие между биологичното и законното родителство.