Решение № 55 от 06.01.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. Пловдив, 06.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Д. Голчев при участието на секретаря Цветина Ил. Косева - Червенкова като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело № 20235330117564 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по повод на искова молба, подадена от “Банка ДСК“ ЕАД срещу М. А. С., гражданин на В., с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 420, ал. 1 и ал. 2 Търговски закон, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 5, ал. 1, т. 1 Закон за кредитиране на студенти и докторанти, с които се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми: 12 197, 47 лева – главница, дължима по Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти от 05.12.2014 г. и Допълнително споразумение към него от 13.02.2015 г.; 2066, 18 лева –възнаградителна лихва за периода 28.07.2021 г.- 29.11.2023 г. и 239, 92 лева – наказателна лихва за периода от 28.07.2021 г. до 29.11.2023 г., дължима на осн. т. 17.1 от приложимите към договора за кредит Общи условия, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.11.2023 г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба и в уточняващите молби на ищеца от 20.12.2023г. и 12.01.2024г. са изложени твърдения, че между страните е сключен посочения по –горе договор, по силата на който ищецът се задължава да предостави на ответника целеви кредит в размер на 78 233, 20 лева за заплащане на такси за обучение, подлежащ на връщане на месечни вноски за срок от 120 месеца. Усвояването на отпуснатия кредит се осъществявало чрез преводи по банковата сметка на висшето училище Медицински университет- гр. Пловдив. В договора била уговорена фиксирана договорна лихва в размер на 7 % годишно, начислявана върху усвоената част от главницата в срок не по1 късно от последната дата за заплащане на таксата за обучение за съответния семестър.

На 13.02.2015 г. между страните е сключено Допълнително споразумение към договора, с което размера на кредита е намален на 7 823, 32 лева. Към главницата били капитА.зирани лихви в размер на 4374, 15 лева. Ищецът сочи, че по кредитното правоотношение е начислена и наказателна лихва на осн. т. 17.1 от общите условия, равна на 10 % пункта. Ответникът реА.зирал забава в плащанията повече от 90 дни, поради което и на осн. т. 17.2 от Общите условия ищецът обявил вземанията по кредитното правоотношение за предсрочно изискуеми. В случай, че съдът прецени, че предсрочна изискуемост не е обявена преди входиране на исковата молба в съда, то моли се същата да се счита обявена с предявяването на иска и това да бъде съобразено на основание чл. 235, ал. 3 ГПК като факт, настъпил в хода на процеса. Моли се исковете да бъдат уважени. Претендират се сторените разноски в процеса.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от назначения на ответника особен представител, който счита исковете за неоснователни. Възразява се, че вземанията претендирани от ищеца са погасени по давност. Моли се предявените искове да бъдат отхвърлени.

По допустимостта на производството: съгласно разпоредбата на чл. 4 от Кодекса за международно частно право, българския съд е компетентен да разгледа даден спор не само когато ответникът има обичайно местопребиваване в страната, но и тогава когато ищецът е юридическо лице и е регистрирано в Република България. В случая ищецът е юридическо лице, което е регистрирано в Р. България.

Съгласно чл.16 от КМЧП, уреждащ компетентността на съда по спорове засягащи права на потребители, в случаите когато страна по делото е потребител, следва да се приложи чл. 4 КМЧП. Предвид това, именно българският съд е компетентен да разгледа спора стига ищецът да е регистриран в Р. България, какъвто е и настоящият случай.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по Закона за кредитиране на студенти и докторанти /ЗКСД/ от 05.12.2014 г., сключен между ищеца „Банка ДСК“ ЕАД, в качеството му на заемодател и ответника М. А. С. като заемател ( л. 9- 12). По силата на посочения договор, на ответника е предоставен кредит за заплащане на такси за обучение в размер на 78 233, 20 лева със срок за издължаване 120 месеца, считано от датата на изтичане на гратисния период. Съобразно чл. 3 от договора, гратисният период обхваща времето от датата на първото усвояване до изтичането на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна 2 работа съгласно учебния план за съответната специалност и образователноквА.фикационна степен, съответно от датата, на която изтича срокът на докторантурата. Предвидено е в чл. 4 от договора, че кредитът се усвоява на части въз основа на представен документ, удостоверяващ качеството на кредитополучателя на студент или докторант, като сумата за всяка дължима такса за обучение се превежда по сметка на съответното учебно заведение. В чл. 5 от договора е посочена банковата сметка, по която кредитът се погасява с равни месечни вноски съобразно погасителен план, който се изготвя и предоставя на кредитополучателя след изтичане на гратисния период. Съгласно чл. 7 от договора кредитополучателят заплаща фиксирана лихва, която не може да надхвърля 7 % на годишна база.

Приети по делото са и приложимите към кредитното правоотношение Общи условия за предоставяне на целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти ( л. 13- 25 ) .

Съобразно чл. 10.2 от ОУ дължимата лихва се начислява върху усвоената част от кредита, включително по време на гратисния период, в който случай се капитА.зира годишно. Представен е и първоначален погасителен план към договора за кредит (л.

26- 31).

От представеното по делото Допълнително споразумение от 13.02.2015г. (л. 25л. 36) към Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти от 05.12.2014 г. се установява, че страните са постигнА. съгласие за намаляване размера на кредита от 78 233,20 лева на 7 823, 32 лева при запазен срок за издължаване. Представен е и приложимият към кредитното правоотношение актуален погасителен план ( л. 37- 39), видно от който първата вноска по кредита е дължима от ответника на 28.07.2021г., като възнаградителната лихва се начислява не върху сумата от 7823, 32 лв. (която е реално усвоената стойност по кредита), а върху сумата от 12 337, 91 лв. (величина, при която към усвоената главница са включени и изтеклите лихви в гратисния период ).

Представено е Уверение, издадено на основание чл. 10, ал. 3 ЗКСД от Медицински университет – гр. Пловдив ( л. 44), видно от което ответникът е имал право да запише зимен семестър на учебната 2014/2015 г. при семестриална такса в размер на 4000 евро и годишна такса в размер от 8000 евро.

От приетата по делото съдебно- счетоводна експертиза ( л. 113- 128 ) се установява, че по сключения договор за кредит, от ответника е усвоена сума в размер на 7 823, 32 лева. Посочено е, че ответникът е извършил само едно плащане в насока погасяване на задълженията си по договора за кредит, което е в размер на 1, 97 лв. В заключението експертът е отразил и че претендираната с исковата молба главница в размер от 12 197, 47 лв. е формирана по следния начин: 7 823, 32 лв.- усвоен от ответника финансов ресурс и 4 374, 15 лв. – прибавени към усвоената главница 3 изтекли лихви в гратисния период на кредита. Отразено е, че размерът на възнаградителната лихва за периода 28.07.2021г.- 29.11.2023г. възлиза на 2066, 18 лв., като същият е изчислен върху главница в размер от 12 197, 47 лв. (тоест, върху главница, към която са включени изтеклите в гратисния период лихви). Мораторната лихва върху главница в размер от 12 197, 47 лв. възлиза на 239, 92 лв. за периода 28.07.2021г.- 29.11.2023г.

Съдът кредитира в цялост заключението на вещото лице, като счита същото за обективно, обосновано и съответно на останА.я, приобщен по делото доказателствен материал.

При така установената фактическа обстановка, съдът счита следното от правна страна:

Съобразно изложеното от фактическа страна, то не съществува съмнение, че между ищеца „Банка ДСК“ ЕАД, в качеството му на кредитор и ответника М. А. С. като кредитополучател, са сключени Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти от 05.12.2014г. и Допълнително споразумение към него от 13.02.2015г., по силата на които на ответника е предоставен кредит в размер от 7 823, 32 лв. за заплащане на семестриални такси за обучение в университет (посочената сума е чистата стойност на усвоения от ответника финансов ресурс).

Изяснява се и че заемодателят е банкова финансова институция по смисъла на ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Същевременно, ответникът е физическо лице, което му придава качеството на потребител на финансова услуга. Предвид това, приложение ще намерят не само общите норми на Закона за задълженията и договорите и Търговския закон, но и особените правила на Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит. В допълнение, така сключеният между страните договор попада в приложното поле на Закона за кредитиране на студенти и докторанти, с който е въведена специална правна уредба и защита на кредитополучателите с оглед гарантиране достъпа до образование чрез държавна подкрепа.

По отношение обявяването на вземанията по процесното правоотношение за предсрочно изискуеми: с исковата молба ищецът излага твърдения, че поради незаплащане на двадесет и девет анюитетни носки, вземанията по процесния кредит са обявени за предсрочно изискуеми преди подаване на исковата молба в съда. Ищецъткредитор обаче, не представя доказателства вземанията по кредитното правоотношение да са обявени за предсрочно изискуеми преди входиране на исковата молба в съда. Същевременно, в случай че се прецени, че предсрочната изискуемост не е надлежно обявена преди иницииране на исковото производство, то се моли същата да се счита обявена с предявяването на иска и това да бъде съобразено на основание 4 чл. 235, ал. 3 ГПК като факт, настъпил в хода на процеса. В тази връзка, трайна е съдебната практика, че в хипотезата на обективирано в исковата молба волеизявление на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост, следва да се приеме, че с връчването на препис от исковата молба на длъжника това волеизявление стига до него, т.е. това е и моментът на настъпване на предсрочната изискуемост ( в тази връзка - Решение №139/05.11.2014г. по т.д. № 57/2012г. на ВКС, I т.о.; Решение №114/07.09.2016г. по т.д. №362/2015г. на ВКС, II т.о. Решение №198/18.01.2019г. по т.д.№193/2018г. на ВКС, І т.о.; Решение № 86/ 27.10.2020г. по т.д. № 2118/ 2019г, на ВКС, I - во т.о.). Предвид гореизложените съображения и доколкото в настоящото производство ответникът участва (макар и чрез назначен особен представител), то предсрочната изискуемост на вземанията по процесното кредитно правоотношение следва да се счита за надлежно обявена с исковата молба и съдът да съобрази това като факт, настъпил в хода на процеса ( арг. чл. 235, ал. 3 ГПК). Трайна е практиката на касационната инстанция, че не съществува пречка предсрочната изискуемост на вземанията по кредитното правоотношение да бъде обявена на длъжника- ответник и чрез назначения му в процеса особен представител (изрично в тази връзкаРешение № 198/ 18.01.2019г. по т.д. № 193/ 2018г. на ВКС, I- во т.о.; Решение № 86/ 27.10.2020г., по т.д. № 2118/ 2019г., по описа на ВКС, I- во т.о).

По отношение дължимостта на процесните вземания: съобразно разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от ЗКСД с договора за кредит банката предоставя на студента или докторанта, наречен кредитополучател, целеви кредит за заплащане на таксите за обучение и/или за издръжка, а кредитополучателят се задължава да върне заетата сума в срока и при условията и по реда, предвидени в договора, като съгласно ал. 4 кредитополучателят не е длъжен да извършва плащания, които не са включени в условията на сключения договор. За тази цел в чл. 18, ал. 3 ЗКСД е предвидено задължение на банката преди сключване на договора да уведоми кредитополучателя за всички условия на кредита. От своя страна разпоредбата на чл. 19, ал. 2 ЗКСД въвежда забрана при този вид договори за заплащане на нещо друго, а само това, което е уговорено с договора, т.е., законодателят забранява по тези кредити кредитополучателят да извършва плащания, които не са включени в условията на сключения договор и за които кредитополучателят не е уведомен преди сключване на договора. По този тип договори се дължи лихва, която не може да надхвърля 7 %, като в противен случай уговорката е нищожна /чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗКСД/. По време на гратисния период, който обхваща периода от сключването на договора за кредит до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа съгласно учебния план за съответната специалност и образователно-квА.фикационна степен, съответно от датата, на която изтича определеният срок на докторантурата, кредитополучателят не дължи плащане на главницата и лихвите по кредита, но през този период банката начислява лихва върху 5 кредита /чл. 23 ЗКСД/. В разпоредбата на чл. 24, ал. 1 ЗКСД е предвидено, че общият размер на задължението на кредитополучателя се формира след изтичане на гратисния период и включва: 1. главницата, чийто размер се определя от сумата на отпуснатите средства за такси и/или издръжка; 2. лихвата, дължима от кредитополучателя за срока на договора за кредит.