Решение № 1262 от 07.12.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1262 гр. Перник, 07.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: И. Юл. Колев при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева като разгледа докладваното от И. Юл. Колев Гражданско дело № 202317******1335 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, депозирана от Н. С. П. с ЕГН:

**********, с постоянен адрес: ************ срещу Г. А. С. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: ****************, с настоящ адрес: ***********. Ищецът твърди, че двадесет и две години е съжителствал с А. А. Р. (майка на ответницата), която е починала на **********. Твърди, че по време на фактическото съжителстване е закупен апартамент на името на А. А. Р., в който са обитавали съвместно. Пояснява, че като купувач по сделката фигурира единствено Р. тъй като по това време все още не се е развел със съпругата си - В П. Я.. Покупката била обективирана в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ********** от ******* г. с предмет недвижим имот - жилище-апартамент, състоящ се от стая, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 46,30 кв.м., заедно с принадлежащо към този апартамент избено помещение - мазе ** с полезна площ от 4,22 квадратни метра, както и 0,98 % идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, при граници: от изток - стълбище и **********, от запад - двор, от север - ********** и от юг **********, а на избеното помещение при граници: от изток - **********“, от запад - ********, от север - коридор и от юг - стълбище, с идентификатор ********** с адрес на имота: *********, **********“, ****** (Имота), който самостоятелен обект се намира в сграда с идентификатор ********* с предназначение жилищна сграда - многофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор *********. Покупната цена била 6 000,00 лева, заплатена с лични средства и ипотечен заем, който бил погасен през ***** г.

Твърди, че независимо, че като купувач фигурира единствено майката на ответницата, заедно с нея той е установил владение, конкретно за себе си върху ½-ра идеална част от жилището, което било явно, спокойно, несъмнено, трайно и непрекъснато повече от двадесет години с намерение за своене през целия период.

Друг имот не притежава, а е стопанисвал единствено процесния. Твърди, че всички дейност по ремонт и преустройство с цел да се осигури самостоятелна стая за 1 ответницата, с която съжителствали са извършвани от него без противопоставяне.

Подробно описва извършените подобрения, за който се сочи, че е правил със съзнанието, че е собственик. За целта изтеглил редица кредити, последният от които през ******* г. Твърди, че е заплащал режийните разноски и данъците за апартамента.

Твърди, че ответницата е напуснала жилището веднага след средното си образование и е заживяла със съпруг си. Впоследствие се върнала за кратко и от края на ****** г. отново се изнесла като напуснала съпруга си и изоставила едногодишното си дете, след което спорадично посещавала майка си. Твърд, че от **** г. е избран и за домоуправител на етажната собственост. Междувременно А. А. Р. заболяла като той единствен оказвал грижи и заплащал медикаментите.

Твърди, че след смъртта на А. А. Р. ответницата заявила претенции спрямо имота, като му указала, че трябва да го напусне, сменила партидите за режийни разноски на нейно име и декларирала пред местната данъчна администрация, че е единствен собственик.

С оглед на изложеното моли съда да постанови решение, с което да признаете за установено по отношение на ответника, че е собственик на ½ -ра идеална част от Имота на основание давностно владение, продължило повече от десет години в периода след ******* г. до настоящия момент.

Претендира разноски.

Ответникът е депозирал отговор в срок. Намира предявения иск за допустим, но неоснователен. Не оспорва, че ищецът фактически е съжителствал с А. А. Р. в Имота, но оспорва да е изпълнен фактическия състав на владеенето по смисъла на чл. 68 и сл.

ЗС. Намира, че представените към исковата молба писмени доказателства не установяват твърдението на ищеца, че е владял имота за себе си, а единствено е ползвал същия като фактически съжител с А. А. Р. като дори не имал адресна регистрация на адреса на Имота.

Оспорва ищецът да е полагал грижи за отглеждането и възпитанието , като твърди, че всички разходи са поемани от майка . Твърди, че на ******** г. е опитала да вземе свои вещи от апартамента, но не е била допусната от ищеца, а същият бил сменил и патрона на вратата. Оспорва ищецът да е плащал данъци за апартамента. Това било сторено еднократно през настоящата година и сумата му била възстановена.

С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявените искове.

Претендира разноски.

В съдебно заседание страните поддържат изложените тези.

Представени са писмени защити, като страните правят собствен анализ на доказателствата по делото и приложимата съдебна практика, вкл. такава непостановена от ВКС, като ответникът представя мотивите на Решение № 275 от 9.03.2023 г. на САС по в. гр. д. № 2206/2022 г. без да се позовава на него.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Районен съд Перник е сезиран с установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване със сила на пресъдено нещо съществуването на право на собственост върху ½ идеална част от процесния имот в полза на ищеца спрямо ответника.

Съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от 2 това. Тази норма урежда по общ начин предявяването на установителен иск, като въвежда правния интерес от него като абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта му. Правният интерес се преценява винаги конкретно във всеки отделен случай, като такъв е винаги налице, когато се претендира едно оспорвано от ответника право, съответно – отрича се едно претендирано от ответника право и решението по установителния иск ще съхрани или увеличи правната сфера на ищеца. В конкретния случай с установяването на посоченото право ищецът ще увеличи своя актив, ако искът бъде уважен със сила на пресъдено нещо, поради което за него е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск и същият е процесуално допустим. В същата насока са и задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т. 2 от Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК и т. 3Б от Тълкувателно решение № 4 от 14.03.**** г. на ВКС по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГК.

В рамките на съдебното производство, ищецът обосновават активната си материална легитимация и носител на спорното материално право като се позовава на давностно владение като способ за придобиване на абсолютното вещно право в периода след ******* г.

С оглед на тези данни и конкретни твърдения, в тежест на ищеца е да установи в условията на пълно, главно доказване, че е собственик на процесните имоти на посоченото основание – че е владял и упражнявал фактическа власт върху идеална част от Имота с намерението да я свои за себе си.

В случай, че ищецът докаже горното, в тежест на ответника е да установи, че със своите действия е прекъснал придобивната давност.

По делото не се спори, а същото обстоятелство се установява от представените писмени доказателства, че с нотариален акт за покупко – продажба, ********** **00 от ******* г. на нотариус Н. З. – А. А. Р. е придобила Имота. Не се спори, че ответницата е нейна дъщеря и единствен наследник по закон, както и че А. А. Р. е съжителствала фактически с ищеца преди и след покупката на Имота в него до смъртта си на ************ г.

Не се спори също, че в конкретната хипотеза е налице принципна възможност за придобиване на идеална част от Имота по давност, тъй като забраната по чл. 115, б. „в“ ЗЗД не е приложима, който правен извод се споделя и от съда.

Спорни по делото са наличието на предпоставките по чл. 68 ЗС, приложението на презумпцията по чл. 69 ЗС, които пряко рефлектират върху оригинерния придобивен способ по чл. 79, ал. 1 ЗС

Чл. 68, ал. 1 ЗС дефинира „владението“ като упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя, а ал.2 прави разграничаване с „държането“, което представлява упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като своя.

Чл. 69 ЗС въвежда оборима презумпция, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго, а съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.

Налице е и трета форма на упражняване на фактическа власт, нерегламентирана в закон, а наложила се в съдебната практика и цивилистика – „търпими и съизволителни действия“, които не произтичат от договор между собственика или владелеца, а се извършват с тяхно съгласие, поради което не пораждат последиците на владението и държането - така Решение № 122 от 3.12.2020 г. на ВКС по гр. д.

**549/2019 г., I г. о., ГК и Решение № 483/11.12.2012 г. по гр. д. № 493/2012 г., ВКС, І г. о. което ги дефинира като: онези действия, които представляват според 3 обстоятелствата незначително безпокойство за собственика или владелеца на един недвижим имот, които се извършват с изричното или предполагаемо съгласие на владелеца и за които може да се допусне, че той би търпял да се извършват само поради това от обикновена любезност, добронамереност, гостоприемство, по силата на лични отношения и поради това да се смятат за извършени с неговото съгласие. В първото от тук цитираните решения се приема, че при търпимите действия фактическата власт се придобива със съгласието на собственика или владелеца, като това съгласие може да бъде изрично или предполагаемо, но основано на добрите междуличностни отношения /съседски, приятелски или роднински/, поради което се търпи едно действие върху имот, действие, за което лицето, което го извършва няма никакво право.

По делото са събрани множество доказателства чрез показанията на разпитаните свидетели, от които се установи безпротиворечиво, че ищецът е заживял в Имота след покупката му от А. А. Р. – ******* г. (с която е съжителствал и преди това) в условията на фактическо съжителство. Съдът приема, че съгласието на А. А. Р., въз основа на което ищецът пребивава в Имота, не представлява фактическа власт и по това трябва да се различава от държането и от владението, поради което и не може да служи за основание за придобиване. Трайната съдебна практика (Решение № 291/9.08.****** г. по гр. д. № 859/2009 г. на II ГО на ВКС и Решение № 270/20.05.****** г., постановено по гр. д. № 1162/2009 г. на II ГО) приема, че за да промени държането във владение, държателят трябва да демонстрира открито пред собственика промяната в намерението за своене на имота. Аналогично, същото разбиране се отнася и за търпимите действия – лицето, което ги осъществява, следва да демонстрира по отношение на собственика настъпилата промяна – че започва да осъществява фактическа власт с намерение за своене на имота. В конкретния случай липсват данни ищецът изрично и явно да е демонстрирал пред А. А. Р. намерение, че свои, ремонтира и обзавежда имота за себе си. В конкретния случай, това е правено за общо благо. Трансформирането на търпимите действия във владение за себе си е следвало да бъде изразено в изрични недвусмислени действия от страна на ищеца и демонстрирано изрично пред собственика на имота (така т. 2 от Постановление № 6 от 27.12.1974 г. по гр. д. № 9/1974 г., пленум на ВС), което съдът не намира за установено.

По делото ищецът е поддържал, че имотът е закупен с общи средства, че е ползван кредит за финансиране на покупката, но като купувач, съответно собственик била вписана единствено А. А. Р., тъй като към ******* г. сключеният от ищеца с друго лице граждански брак не бил прекратен – последното обстоятелство се установява от представеното и прието съдебно решение за прекратяване на гражданския брак на ищеца. Участието с парични средства при закупуване на недвижим имот, респективно погасяване на кредита обаче не е годно придобивно основание по смисъла на чл. 77 от ЗС за правото на собственост върху недвижим имот.