Решение № 7 от 13.01.2025, Окръжен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№7 гр. Враца, 13.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

Мирослав Д. Досов

Пламен К. Кучев като разгледа докладваното от Пламен К. Кучев Въззивно гражданско дело № 20241400500679 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по въззивна жалба на „БОНАТА“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: г***, представлявано от управителя И. Ф. срещу Решение № 479/19.07.2024 г., постановено по гр. д. № 71/2024 г. по описа на Районен съд – Враца, с което е признато за установено, че жалбоподателят дължи на С. Д. С., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 3 476,39 лева, от които 1 955,83 лева, представляваща неустойка в размер на 5 евро на ден, но не повече от 1 000,00 евро за времето от 01.01.2023 г. до 20.07.2023 г. и 1 520,56 лева неустойка в размер на 5% годишна лихва върху платената от купувача цена на недвижимите имоти за всеки ден забава, за периода от 01.01.2023 г. до 20.07.2023 г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 5266 от 01.08.2023 год. по ч. гр. дело № 11204 по описа на Районен съд - Пловдив за 2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 31.07.2023 год. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК/ С решението в тежест на жалбоподателят са възложени и направените по делото разноски.

С въззивната жалба се твърди, че атакуваното решение е неправилно.

От събраните в производството по гр.д. № 20241420100071, V-ти гр.с-в на PC Враца доказателства се установявало, че предявените искове били неоснователни и недоказани.

Неспазването на посочения от продавача срок за въвеждане в експлоатация на сградата, в която се намира *** не било в компетентността на жалбоподателя. От 1 представените от ответното дружество писмени доказателства се установявало, че към датата на сключване на тристранното споразумение към процесния предварителен договор 04.06.2021 г. - строителните дейности били завършени от „БОНАТА“ ЕООД на 01.07.2020 г„ и съответно били съставени и подписани Акт образец 15 за УПИ V-680 и УПИ VI-680.

Ответното дружество като инвеститор изпълнило задължението си да построи сградата, след което били продължени процедурите по присъединяване на сградата към ЧЕЗ АД, Софийска вода АД и Топлофикация София АД, но поради обективни причини същите били забавени.

Обективните причини, довели до забавянето били подробно описани в отговора на исковата молба, а от събраните писмени доказателства и изготвената и приете съдебно-техническа експертиза по недвусмислен начин се установили две групи обективни причини. За процесната сграда, находяща се в ***, в УПИ V- 680 и УПИ VI-680, кв.2, мест. ***, от СОрайон „Връбница“ били извършвани строителни дейности в периода 2006-2010 г., до степен на завършеност „груб строеж“, а в периода 2010-2017 г. работата по сградата била спряна и била възстановена в началото на 2018 г. Поради посочените обстоятелства, след възобновяване на строителството, възникнала необходимост да се актуализират параметрите на предварителните договори с доставчиците на електроенергия, топлозахранване, водоснабдяване и канализация, както и процедурите по съгласуване на проектите със СОНАГ.Установило се, че тъй като сградата била построена в квартал „Модерно предградие“, за който и към настоящия момент не бил приет застроителен, регулационен и кадастрален план (ЗРКП), (издадената в този смисъл заповед № РД-09-50- 340/23.06.1998 г. на Главния архитект на София била обявена за нищожна с влязло в сила на 09.11.2007 г. решение по адм.д. № 3009/2000 г. на АК, Ш-Г с-в по описа на СГС), то на това основание в Столична община - Направление Архитектура и Градоустройство, по заявленията на ответното дружество било налице значително забавяне или отказ по образувани преписки. Описано е развитието на преписките. От друга страна, били събрани писмени доказателства (кореспондениция по електронната поща), от които е видно, че ищецът е бил уведомяван переодично на посочен от него имейл за развитието на присъединителните процедури след сключването на тристранното споразумение от 04.06.2021 г. В периода 14.12.2021 г. 18.03.2024 г. били изпратени многобройни имейли, с приложени към тях документи, относно процедурите по въвеждане в експлоатация на сградата. Тези съобщения удостоверявали факта, че ответникът чрез своя пълномощник спазил задължението си да информира ищеца за забавянето на предвидените срокове за въвеждане в експлоатация на сградата. Тези изводи се потвърждавали и от заключението на съдебно-техническата експертиза.

Първоинстанционният съд не обсъдил в мотивите си посочните доказателства, както и не ги взел предвид в тяхната цялост, което довело до неправилност на решението. В първоистанционното решение не били обсъдени възраженията на ответното дружество за неподсъдност на делото по чл.119 ГПК. Спорното правоотношение не било с предмет договор по чл.258 ЗЗД за изпълнение на строителни работи. Договорът не бил сключен между търговец във връзка с упражняваното от него занятие и физическо лице-потребител.

В чл.24 от процесния договор страните са определили като компетентен да разглежда споровете във връзка с изпълнение на договора съда в гр.София. Сключеният между страните договор по същността си бил предварителен договор за продажба на недвижим имот в степен на завършеност „груб строеж” и за довършване на строителните дейности, както и въвеждане в експлоатация на сградата. Изцяло неоснователно се явявало твърдението в исковата молба за неизпълнение задължението на ответното дружество за 2 издаване на разрешение за ползване в договорения срок, доколкото това зависило не само от инвеститора, но и от административни органи - Столична община-НАГ, „ЕРМ“ Запад, „Софийска вода“ АД, „Топлофикация София“ ЕАД, ДНСК, и т.н. Цитира се чл. 2, ал. 1 на процесния договор. При наличие на обстоятелства, които водели до обективна невъзможност продавачът-изпълнител да изпълни в срок дължимото, като например забавяне на общински, държавен или друг административен орган, от целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността, произтичал изводът, че договореният срок следвало да се счита продължен с толкова, колкото било необходимо за отстраняване на последиците от тези обстоятелства. Разпоредбата на чл. 12, ал.3 предвиждала задължение за заплащане на обезщетение, но при забава на продавача-изпълнител да предаде обекта с разрешение за ползване в срок до 2 месеца от 31.12.2009 г., респективно — в срок до 2 месеца от 31.12.2022 г. (съгласно новия срок в споразумението към договора от 04.06.2021 г.). В този смисъл, неоснователна се явявала претенцията за заплащане на обезщетение от 01.01.2023 г.

Сключеното между страните тристранно споразумение на 04.06.2021 г. било относимо само към нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 22.12.2009 г., акт № 81, том CLXXX, д.№ 38869/2009 г., с покупна цена от 45 390 лв. В този смисъл се явявала неоснователна претенцията за неустойка върху платената продажна сума в размер на 54 468 лв. Прави се позоваване на чл. 306, ал. 2 от Търговски закон и на чл. 19 от процесния договор. Счита за неоснователна претенцията за заплащане на неустойка по процесния договор. Жалбоподателят бил изправна страна в процесното правоотношение и не дължал заплащане на обезщетение.

Иска обжалваното решение да бъде отменено, тъй като същото било неправилно.

Претендират се разноски за настоящето производство.

С въззивната жалба не се представят доказателства и не се правят искания за събирането на такива.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна, чрез адвокат Р. Х., депозира писмен отговор, с който счита въззивната жалба за неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.

Счита се за правилен изводът на първоинстанционния съд, че по делото не било установено наличието на форсмажорни обстоятелства или промени в нормативната уредба, уреждаща строителството, които да водят до настъпилата забава в изпълнението на задължението на продавача-изпълнител за довършване на сградата, в която се намират процесините недвижими имоти и предаването им на собственика с разрешение за ползване.

По делото безспорно било установено наличието на валидно облигационно отношение между страните по сключеното на 04.06.2021 г. Тристранно споразумение към предварителните договор от 21.09.2007 г. и от 11.08.2008 г., по което С. Д. С. бил изправна страна. По тази договорна връзка продавачът „Боната“ ЕООД поел задължението да довърши сградата, в която се намират продаваемите имоти и да я въведе в експлоатация в срок до 31.12.2022 г. Не било спорно, че разрешение за ползване до 31.12.2022 г. не било издадено. По делото не се установявало наличието на пречки от обективен характер, за които дружеството –жалбоподател да не е знаело към момента на поемане на задължението или да не е могло да узнае, както и да не било длъжно да узнае. Посочва, че с договор 3 сключен чак на 27.06.2023 г. – година и седем месеца след отказа на СО –НАГ за съгласуване на проекта за присъединяване към мрежата на топлофикация, инвеститорът възложил на „Номад Архитекти“ ЕООД преработка по чл. 154, ал. 5 ЗУТ на част „Електро“, „ Отопление и канализация“ и „ВиК“. Дружеството бездействало в продължение на година и седем месеца, тъй като не било предприело необходимите действия за извършване на строителномонтажни работи, свързване на сградата със съответните мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура и въвеждането й в експлоатациям. Неоснователно било и възражението, че причина за забавянето бил липсата на приет застроителен, регулационен и кадастрален план на кв. „Модерно предградие“, тъй като решениетопо административно дело № 3009/2000 г. на СГС било влязло в сила на 09.11.2007 г. – 14 години преди дружеството –жалбоподател да представи за одобряване на проекта, по който бил постановен отказът. От приложено като доказателство по делото писмо на СО –НАГ от 30.05.2024 г. по преписка САГ20-АП00-240 се установявали множество пропуски на дружеството –жалбоподател в комплектоването на преписката и в „коригираните проекти“, които са описани в отговора на въззивната жалба.

Излага се, че не е налице обективна невъзможност за изпълнение поради обективни пречки или непреодолима сила. Не се установявали форсмажорни обстоятелства, които да препятствали изпълнението, нито се установявало създаването на пречки от страна на ищеца за изпълнение на договора от страна на ответника. В тристранното споразумение от 04.06.2021 г. ясно и конкретно била определена крайната дата за изпълнение без допълнителни уговорки. Поради това неоснователно било възражение, че срокът за изпълнение се удължавал с два месеца след посочената дата – 31.12.2022 г. Неоснователно било и възражението, че претендираната неустойка неправилно била изчислена върху сумата от 54 468 лв., а не върху продажната цеба ит 43 560 лв., посочена в нотариален акт № 127, том VIII, рег. № 36917, дело № 1441/2009 г. на нотариус Р. Д., вписан в Служба по вписванията с вх. № 61715, акт № 81, дело № 38869/2009 г. В нотариалния акт било посочено, че продажната цена е в размер на 45 390 лв. без вкллючен ДДС, която сума и дължимият ДДС върху нея били изцяло заплатени от купувача на продавача. Така общият размер на заплатената продажна цена за недвижимите имоти била в размер на 54 468 лв. с влючен ДДС и претендираната неустойка правилно била изчислена върху тази сума.

Иска обжалваното решение да бъде потвърдено и да се присъдят направените по делото разноски.

С отговора на въззивната жалба не се представят доказателства и не се правят искания за събирането на такива.

С протоколно определение от 04.12.2024 г. на основание чл. 266, ал.2, т.2 ГПК е прието като писмено доказателство – разрешение за ползване № ДК – 07-С-322/20.08.2024 г. за въвеждане в експлоатация на строеж:Външно електрозахранване чрез изграждане на БКТП 1х800 kV: кабелна линия СрН-20 кV:кабелна линия НН-0,4 кV за “Жилищна сграда по плана на гр. София, район „Връбница“ – СО.“