Решение № 7669 от 15.12.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 7669 гр. София, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-12 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: К. Ст. Петров при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от К. Ст. Петров Гражданско дело № 20201100109898 по описа за 2020 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от А. В. Ч., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. „********, срещу А. В. П., ЕГН **********, с адрес гр.

София, ж. к. ******** и И. В. Ч., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. „********.

С протоколно определение от 09.02.2023 г. е оставено без уважение искането на ищцата за допускане за съвместно разглеждане на предявен иск с правно основание чл.

124 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че тя е придобила включените в наследство на наследодателя В. Ч. недвижими имоти въз основа на упражняваното давностно владение /виж и определение от 06.06.2022 г./.

В исковата молба с вх. № 93233/18.09.2020 г. ищцата А. В. Ч. е изложила твърдения, че с брат й И. В. Ч. са наследници по закон на В. К. Ч.– техен баща, починал на 15.09.2007 г.

Сочи, че наследодателят им В. К. Ч. е бил съсобственик, заедно със сестра си М. К.а Ч. на по 1/2 идеална част от следните недвижим имоти: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, представляващ АПАРТАМЕНТ, находящ се в гр. София, ул. „********, с площ от 67.24 кв.м., ведно с 20 % идеални части от общите части на сградата и самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, представляващ АПАРТАМЕНТ № 32, находящ се в гр. София, ж.к. „Гео Милев“, бул.

„********, с площ от 83.56 кв. м., ведно с 3.09 % идеални части от общите части на сградата.

Сочи, че по силата на сключения с И. В. Ч. договор за продажба на наследство от 13.05.2015 г., вписан в Службата по вписванията с вх.№ 66437, акт № 272, том 13/10.11.2015 г., е придобила наследствения му дял от оставеното му от В. К. Ч. наследство. Сочи, че на 1

29.12.2015 г. в Службата по вписванията е вписан договор с вх. № 80277, том 16, д. № 59557 за продажба на наследство, сключен между И. В. Ч. – в качеството му на продавач и А. В. П.

– в качеството й на купувач. Навежда доводи, че по-късно вписаният договор за продажба на наследство, сключен между И. В. Ч. и А. В. П., не може да й бъде протИ.поставен, тъй като сключеният между нея и И. В. Ч. договор за продажба на наследство от 13.05.2015 г. е вписан в Службата по вписванията по-рано.

Когато исковата молба е останала нередовна, то предприетото от ищеца /по негова инициатива или по указание на съда по реда на чл. 129 ГПК/ уточнение на исковата молба, не съставлява изменение на иска по смисъла на чл. 214, ал. 1 ГПК, и посочените в тази разпоредба изисквания не важат в тези случаи. Това е така, защото спазването на тези изисквания може да се провери от съда само при редовна искова молба – решение № 105 от 09.09.2021 г. по гр. д. № 2256/2020 г. на IV г. о. на ВКС. В тези случаи не важат ограниченията на чл. 214 ГПК за изменение на иска.

Исковата молба е била нередовна, като по делото са постъпили множество уточнителни молби: молба с вх. № от 03.12.2021 г., становище с вх. № от 16.02.2022 г., молба с вх. № от 16.02.2023 г., молба с вх. № от 07.04.2023 г., молба с вх. № от 01.02.2024 г., молба с вх. № от 19.03.2024, молба с вх. № от 07.06.2024 г.

С определението от 14.08.2024 г. след поредната уточнителна молба съдът е приел, че по делото е предявен иск по чл. 124 ГПК, при евентуалност иск по чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД, при евентуалност иск по чл. 26, ал.1, пр.3 ЗЗД, при евентуалност иск по чл. 42 ЗЗД, при евентуалност претенции по чл. 27 и 28 ЗЗД.

С влязло в сила протоколно определение от 30.01.2025 г. /потвърдено от САС по в. ч. гр. д. № 916/2025 г./ производството в частта по отношение на претенциите по чл. 27, чл.

28, ал.1, изр. 2 ЗЗД и чл. 42, ал. 2 ЗЗД е прекратено, като недопустимо.

Така предмет на производството са иск за установяване несъществуването на едно правоотношение, а именно несъществуването (липсата) на договор за покупко- продажба на наследство между И. В. Ч. и А. В. П. от 24.04.2015 г., поради това, че прехвърлителят И. Ч. е продал полученото от наследодателя му В. Ч. наследство с договор за продажба на наследство на 13.05.2015 г. на ищцата, която е вписала този договор за продажба на наследството, преди да бъде вписан договорът, с който същото наследство е било продадено на ответницата А. П., евентуално, че договор за покупко-продажба на наследство от 24.04.2015 г., сключен между И. В. Ч. /чрез пълномощник Д.А. П./ и А. В. П., с нотариално заверени подписи с рег. № 1920, том I, № 65 от нотариус Т.А., нотариус в РС София с рег. № 272 на НК /не е възникнало/, е нищожен /правоотношението по договора не е възникнало/ поради липсата на основание, евентуално – поради накърняване на добрите нрави.

Ответникът А. В. П. оспорва предявените искове, сочи, че те са неоснователни и недоказани. Счита, че е придобила наследството по силата на сключения договор за наследство от 13.05.2015г., релевира възражение за погасяване по давност на правото на иск, относно нищожността и унищожаемостта на атакувания договор.

2

С оглед указания на съда исковата претенция е насочена и спрямо другата страна по сделката, а именно И. В. Ч. /конституиран по делото на 18.06.2024 г. виж л. 298, представляващ задължителен необходим другар като страна по процесния договор за покупно-продажба на наследство от 24.04.2015 г. С отговора на исковата молба И. Ч. признава предявения иск, като са изложени твърдения, че действията му са извършени в нетрезво състояние, в моменти, в който не е осъзнавал действията си.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Установява се от представеното по делото удостоверение за наследници /л. 8/, че А.Д.

Ч. е починала на 01.05.1984 г., а съпругът й К. В. Ч. – на 08.12.1987 г., като са оставили за наследници по закон – М. К.а Ч., ЕГН ********** /дъщеря/ и В. К. Ч., ЕГН ********** /син/.

Представен е договор за продажба на държавен жилищен имот, съгласно Наредбата за продажба на жилища от държавния жилищен фонд, предоставен от народните съвети от 17.11.1964 г., с който се продава на К. В. Ч. и А.Д. Ч. държавен имот, находящ се в гр. София, , ул. ******** с площ от 67.24 кв. м.

Установява се от нотариален акт за собственост на жилище по чл. 55 ЗПИНМ от м.02.1970 г., че М. К.а Ч. и В. К. Ч. са придобили с покупка от СГХС СУ Строител правото на собственост върху апартамент № ******** етаж VIII, ж. к. Гео Милев, бил. ********, с площ 83.56 кв. м.

Установява се от удостоверение за наследници /л. 9/, че В. К. Ч. е починал на 15.09.2007 г., като е оставил за наследници по закон – А. В. Ч., ЕГН ********** /дъщеря/ и И. В. Ч., ЕГН ********** /син/.

С договор за продажба на наследство от 13.05.2015 г. И. В. Ч. е продал на купувача А.

В. Ч. за сумата от 500 лв. наследството, оставено от баща му В. К. Ч., починал на 15.09.2007 г. Договорът е с нотариална заверка на подписите с рег. № 3824, том 2, № 71 при нотариус С.Т. и е вписан в СВ на 10.11.2015 г. с вх. № 66473.

С договор за покупко-продажба на наследство от 24.11.2015 г. И. В. Ч., чрез пълномощника си Д.А. П., ЕГН **********, е продал на купувача А. В. П. за сумата от 9000 лв. наследството, оставено от баща му В. К. Ч., починал на 15.09.2007 г. Договорът е с нотариална заверка на подписите с рег. № 1920, том 1, № 65 при нотариус Т.А. и е вписан в СВ на 29.12.2015 г. с вх. № 80277 /справка от СВ на л. 226-257/.

Представена е декларация от И. В. Ч. от 16.02.2022 г. с нотариално удостоверен подпис, с която същият декларира, че няма спомен да е подписвал договор за продажба на наследство с А. В. П., включително нямал спомен да е упълномощавал Д.А. П. да извършва действия, свързани с неговата част от наследството.

От свидетелските показания на К.Е.Б. се установява, че познавала А. В. Ч. и брат й 3

И., който пиел много. Според свидетеля И. Ч. от самото начало искал да се откаже от наследството на баща си, като подписал някаква декларация.

От показанията на свидетеля И.Т.Б. се установява, че познавала А. В. Ч. и брат й И.

Ч.. И. й бил казвал, че се е отказал от наследството в полза на сестра си. Той й бил разказвал, че с някаква жена се запили два-три дни на някаква вила, като тези хора се опитвали да го накарат да подпише някакви документи. Това станало през 2015 г. – 2016 г.

От разпита на свидетеля Д.А. П. се установява, че познава И. Ч. повече от 10 години.

Той бил в много тежко състояние и си търсил работа. Свидетелката го наела във връзка с извършван ремонт. Сближили се и И. Ч. й споделил за влошените отношения със сестра му.

Идвали хора, които го карали да прехвърли на сестра си цялото му наследство от баща му. И.

Ч. я помолил за помощ. Свидетелката му предложила да продаде наследството от баща си и той се съгласил. Открили му банкова сметка. Започнали да се снабдяват с документи.

Докато обикаляли за документи, И. не посмял да й каже. Едва след около месец и половина, когато вече се била снабдила с всички документи, в Агенция по вписванията установила, че вече е направена продажба на наследство от И. на сестра му. Попитала И. Ч. какво става и той й казал, че насила са го закарали при нотариус. Свидетелката не се притеснявала, защото вече имала договор с И., който предхождал договора със сестра му, просто не успели да направят вписване в Агенцията по вписванията, защото трябвало да се снабдят с всички документи. Продажната цена по договора за продажба на наследство била договорена с И..

Това, което той поискал, това му било платено. Колкото си е определил наследството, което не владеел, толкова му било платено.

Снети са обяснения по реда на чл. 176 ГПК от И. В. Ч..

Относно иска по чл. 124, ал. 1 ГПК:

На ищеца многократно са давани указания, постъпили са множество уточнителни молби, като с предявения иск ищецът цели да установи, че възникналото правоотношение по договор за продажба на наследство от 24.04.2015 г. е непротИ.поставимо на възникналото правоотношение въз основа на договор за продажба на наследство от 13.05.2015 г.

Действително в част от уточнителните молби след указания на съда е формулиран петитум за липса на договорно правоотношение, но основанието за това /извън твърденията за недействителност на договора/ винаги са били свързани с изначално твърдяната непротИ.поставимост. В т. 2.4 от уточнителна молба с вх. № от 19.03.2024 г. ищцата твърди, че извършената от ответника сделка не е породила действие по отношение на нея и нея обвързва. В последната в хронологичен ред уточнителна молба с вх. № от 07.06.2024 г. е формулиран петитум да се признае за установено, че възникналото правоотношение въз основа на договор за покупко-продажба на наследство от 24.04.2015 г., включително придобитите права и задължения от страните по договора, са непротИ.поставими на възникналото правоотношение въз основа на договор за продажба на наследство от 13.05.2015 г. и на придобитите права и задължения по договора /подобен е петитумът и в уточнителна молба с вх. № от 01.02.2024 г./. Същевременно освен, че по реда на чл. 212 ГПК 4 не е приет за съвместно разглеждане вещен иск в производството, ищцата отрича да е предявила такъв. Многократно е давана възможност да се посочи дали всъщност не се предявява отрицателен установителен иск за собственост /последно указания в тази насока се съдържат в протоколно определение от 19.10.2023 г. /л. 268-269/. В съдебно заседание на 18.01.2024 г. изрично е заявено от процесуалния й представител, че „няколко пъти било уточнено, че няма предявен иск за собственост на имотите“ /л. 274 гръб/.

Действително, вписването има за цел да даде гласност на актовете, подлежащи на вписване, като съгласно чл. 112, б. ”б” ЗС и чл. 4, б. ”б” ПВ е предвидено вписване на договорите,с които се прехвърля наследство по чл. 212 ЗЗД, в което има недвижим имоти.

Вписването на договора, когато в наследството има недвижим имоти не е елемент от фактическия състав на сделката, но осигурява протипоставимостта му на трети лица. С вписването на актовете по чл. 112 ЗС се цели осигуряването на възможност на трети лица да узнаят за извършено разпореждане с недвижимия имот, а когато същото е предвидено в закона, вписването има и защитно действие – решение № 88 от 01.12.2017 г. по гр. д.