Решение № 13 от 22.02.2024, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. Бургас, 21.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Радостина К. Калиманова

Членове:

Веселка Г. Узунова

Янко Н. Новаков при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Радостина К. Калиманова Въззивно търговско дело № 20242001000001 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

С решение от 25.11.2021 година, постановено по търговско дело № 480/2020 година по описа на Бургаския окръжен съд е отхвърлен предявения от „БОС Енерджи“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище град Приморско и и адрес на управление ул. „Трети март“ №35, представлявано от Б. М. С. инцидентен установителен иск против „Застрахователна компания „Уника“ АД, ЕИК *********, със седалище град София и адрес на управление ул.

„Юнак“ №11-13, представлявано от Д. Т. и Н. И. за прогласяване нищожността на основание чл. 146 от ЗЗП на т. 4.1.1 от Общите условия към договор за застраховка на имущество по комбинирана застрахователна полица „Бизнес план“ № 171576 S1007, с покритие „Престиж“; осъдено е „Застрахователна компания „Уника“ АД да заплати на „БОС Енерджи“ ЕООД сумата от общо 60 000 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди по договор за застраховка на имущество по комбинирана застрахователна полица „Бизнес план“ № 171576S1007, с покритие „Престиж“, със срок на валидност 21.11.2017 година - 20.11.2018 година, за настъпило на 07.01.2018 година застрахователно събитие „пожар“, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба - 07.12.2020 година до окончателното плащане, както и сумата от 4772.95 лева съдебно деловодни разноски; отхвърлен е иска на „БОС Енерджи“ ЕООД за осъждане на ответника „Застрахователна компания „Уника“ АД да му заплати сумата от 17 716.67 лева лихва за забава върху главницата за периода от 09.01.2018 година - датата на уведомяване за настъпилото събитие до датата на подаване на исковата молба и е осъдено „БОС Енерджи“ ЕООД да заплати на „Застрахователна компания „Уника“ АД сумата от 228.08 лева 1 разноски по делото.

С решение № 26 от 18.03.2022 година, постановено по въззивно търговско дело № 305/2021 година Бургаският апелативен съд е отменил решение № 368 от 25.11.2021 година, постановено по търговско дело № 480/2020 година по описа на Окръжен съд - Бургас в частта, в която е отхвърлена претенцията на „БОС енерджи“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Б. М. против „Застрахователна компания „Уника“ АД, представлявано от Д. Т. и Н. Г. за присъждане на законна лихва за забава върху главницата от 60 000 лева за периода от 16.07.2019 година до подаване на исковата молба - 07.12.2020 година в размер на 8 500 лева, като вместо това е постановил друго, с което е осъдил „Застрахователна компания „Уника“ АД, ЕИК *********, представлявано от Д. Т. и Н. Г. да заплати на „БОС енерджи“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Б. М. законна лихва за забава върху главницата от 60 000 лева за периода от 16.07.2019 година до подаване на исковата молба 07.12.2020 година в размер на 8 500 лева; обезсилил е посоченото по-горе решение в частта, в която е отхвърлен инцидентния установителен иск на „БОС енерджи“ ЕООД против „Застрахователна компания „Уника“ АД за прогласяване нищожността на т. 4.1.1 от Общите условия към договор за застраховка на имущество по комбинирана застрахователна полица „Бизнес план“ с покритие пакет „Престиж“ и е прекратил производството в тази част; потвърдил е решението в останалата обжалвана част; осъдил е „Застрахователна компания „Уника“ АД да заплати на „БОС енерджи“ ЕООД разноски във въззивното производство в размер на 3 170 лева и е осъдил „БОС енерджи“ ЕООД да заплати на „Застрахователна компания „Уника“ АД разноски във въззивното производство в размер на 150 лева.

С решение № 50102 от 20.12.2023 година, постановено по търговско дело № 1234/2022 година ВКС на РБ е отменил въззивно решение № 26 от 18.03.2022 година, постановено по въззивно търговско дело № 305/2021 година от Бургаския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 368 от 25.11.2021 година по търговско дело № 480/2020 година на Бургаския окръжен съд за осъждане на „Застрахователна компания „Уника“ АД със седалище град София да заплати на „БОС Енерджи“ ЕООД със седалище град Приморско сумата от 60 000 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди по договор от 20.11.2017 година, както и след частична отмяна на първоинстанционното решение касаторът е осъден да заплати на „БОС Енерджи“ ЕООД законна лихва за забава върху главница от 16.07.2019 година до 07.12.2020 година в размер на 8 500 лева, както и в частта за разпределение на отговорността на разноските и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Бургаския апелативен съд.

При новото разглеждане на делото „БОС Енерджи“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Б. М., чрез процесуалния си пълномощник, поддържа депозираната от него въззивна жалба против решение № 368 от 25.11.2021 година, постановено по търговско дело № 305/ 2021 година по описа на Окръжен съд-Бургас.

Изразено е от него със същата недоволство от обжалвания съдебен акт в посочените части. Въззивникът-ищец оспорва извода на съда, че подписването на основният договор с включена в него разпоредба, че страната приема Общите условия водело до приемане на 2 същите в отношенията между страните. Навежда аргументи, че тежестта на доказване на изразеното от потребителя съгласие с Общите условия и получаването им при подписване на договора се носела от търговеца. Поддържа, че клаузата, съгласно която застрахователят не заплаща вреди от палеж, била неравноправна на основание чл. 143, т. 10 от ЗЗП. Твърди, че дружеството нямало възможност да се запознае с Общите условия, същите не му били предоставени при подписване на договора и не му било дадено време за запознаване с тях.

Поддържа също, че на основание чл. 409 от КЗ застрахователят дължал законна лихва за забава за периода от 16.07.2019 година до датата на завеждане на исковата молба 07.12.2020 година.

Моли за отмяна на обжалваното съдебно решение. Претендира разноски. Не ангажира доказателства.

В срока по чл. 263 от ГПК „Застрахователна компания „Уника“ АД е депозирала отговор на въззивната жалба, в който се навеждат аргументи за нейната неоснователност.

Сочи, че палежът не фигурирал в изброяването на покритите по полицата рискове, а ищецът-въззивник не бил доказал възраженията си за наличие на уговорки в негова вреда, които не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В подписаната от въззивника полица, същият бил декларирал, че е получил и е запознат с Общите и Специалните условия и ги е приел, както и че му е предоставена информация като потребител на застрахователни услуги. Клаузите на договора били съставени по ясен и недвусмислен начин относно покритите рискове и не била налице твърдяната от ищеца нищожност, още повече, че същият бил клиент на застрахователя от 2014 година и имал сключени предходни три застрахователни полици за същия обект. Твърди, че ищецът не бил изразил неприемане на отделни клаузи, поради което бил обвързан от тях. Твърденията му за неравноправност на посочената от него клауза счита неоснователни.

Моли за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение. Не ангажира доказателства.

„Застрахователна компания „Уника“ АД също поддържа депозираната от него въззивна жалба против посоченото по-горе съдебно решение в частта, в която същото е осъдено да заплати застрахователно обезщетение за настъпил риск „пожар“. Поддържа, че по делото безспорно било доказано, че причина за възникналото събитие е умишлен палеж, като изготвеното заключение по пожаро-техническата експертиза било аргументирано и прието от страните. Според т. 4.1.1. от Общите условия, застрахователят не покривал щети, настъпили вследствие на палеж, довел до пожар на застрахованото имущество, поради което по смисъла на КЗ липсвало настъпило застрахователно събитие. Застрахователното дружество не дължало обезщетение за този риск, което сочело на неоснователност на иска.

Отправя искане за отмяна на съдебното решение в обжалваната му част. Претендира разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 263 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от „БОС Енерджи“ 3

ЕООД. Моли се за оставяне на въззивната жалба без уважение. Сочи, че съгласно чл. 147а, ал. 5 от ЗЗП, клаузата за съгласие с Общите условия на договора и деклариране на получаването им от потребителя, включена в индивидуални договори не била доказателство за действителното им приемане и получаване на екземпляр от негова страна.

Застрахователят не бил предоставил подписан от двете страни екземпляр от Общите условия, а представеният документ „Потвърждение за приемане и съгласие“ не бил подписан от потребителя. Според експертното заключение били възможни и други причини за пожара.

Въззивните жалби са подадени в преклузивния срок, от легитимирана да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговарят на изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същите са допустими за разглеждане по същество. При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по чл. от 269 от ГПК, след връщането на делото от ВКС за ново разглеждане в посочените части, Апелативен съдБургас констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По отношение на наведените в жалбите съображения за неговата неправилност, Бургаският апелативен съд, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства поединично и в тяхната съвкупност и съобрази и разпоредбите на закона, намира следното:

Установява се от доказателствения материал по делото, а и това не е спорно между страните, че на 20.11.2017 година между тях е сключен договор за имуществено застраховане по комбинирана застрахователна полица „Бизнес план“ с покритие пакет „Престиж“, със срок на валидност 21.11.2017 година - 20.11.2018 година. В срока на покритието, на 07.01.2018 година, около 2.30 часа е възникнал пожар в застрахованото заведение за бързо хранене „Ред корнер“, при който обектът, ведно с оборудването и обзавеждането са изгорели напълно - т. нар. „тотална щета“, призната от представител на застрахователя при съставянето на описа на вредите и констативния протокол от 09.01.2018 година. Застрахователят не оспорва, че застраховащото лице - „БОС енерджи“ ЕООД е депозирало на 09.01.2018 година уведомление, че собственикът на застрахованото имущество Б. С. е одобрил застрахователния договор, както и че с договор за продажба на вземане от 21.01.2018 година Б. М. С. е прехвърлил на „БОС енерджи“ ЕООД вземането си по застрахователния договор в размер на 60 000 лева срещу заплащане на сумата от 30 000 лева.

От съдържанието на образуваната при застрахователя преписка по щетата се установява, че след нейното завеждане са изискани документи, включително копия от такива за собственост на сградата и оборудването, а в случай на липса - декларация, в която да се опишат година на закупуване и стойност, както и пълна счетоводна справка по сметки 203 /сгради/ и 206 /стопански инвентар/ към датата на събитието. На 16.09.2019 година, в получено от „Застрахователна компания „Уника“ АД на 13.11.2019 година писмо-отговор и във връзка с изпратено му такова от застрахователя и изисканите от него книжа, дружеството е посочило, че цялото застраховано имущество е било собственост на 4 физическото лице, поради което не е заприходено по сметки 203 и 206. Представило е в тази насока декларация, съдържаща описание на година на закупуване и стойност на имуществото, изходяща от физическото лице Б. М. С.. Това твърдение на първо място съдът намира, че не оспорва от ответното дружество, още повече, че именно това обстоятелство наличие на право на собственост по отношение на увреденото имущество в патримониума на физическото лице Б. С. го е мотивирало да постанови отказ, приемайки, че не са налице основания за изплащане на застрахователно обезщетение /лист № 58 от кориците на образуваното пред Бургаския окръжен съд производство/. В подкрепа на горното следва да се разглежда и факта, че от обявения в търговския регистър последен ГФО, а именно за 2016 година търговското дружество не е отчело сгради, машини и съоръжения.