Определение № 1707 от 14.12.2021, Окръжен съд - Плевен
- Съд
- Окръжен съд - Плевен
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 877/2021
- Вид
- Определение № 1707
- Подписан
- 14.12.2021
- В сила
- 14.12.2021
- Състав
- ТАТЯНА ГЕОРГИЕВА БЕТОВА, ГЕОРГИ ИЛИАНОВ АЛИПИЕВ, СВЕТЛА ЙОРДАНОВА ДИМИТРОВА-КОВАЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.129, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 397, ал. 1,т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.402 · Граждански процесуален кодекс
- чл.402, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.433 · Граждански процесуален кодекс
- чл.433, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 449, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 451 · Граждански процесуален кодекс
- чл.452 · Граждански процесуален кодекс
- чл.452, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 452, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.453 · Граждански процесуален кодекс
- чл.453, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.459 · Граждански процесуален кодекс
- чл.459, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.494, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.496, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.496, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.540 · Граждански процесуален кодекс
- чл.570 ал.1,изр.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.135 · Закон за задълженията и договорите
- чл.31 ал.1 · Правилник за вписванията
- чл. 31, ал. 2 · Правилник за вписванията
- чл.7 · Правилник за вписванията
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1707 гр. Плевен, 13.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: ТАТЯНА Г. БЕТОВА
Членове:
СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА
ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Въззивно частно гражданско дело № 20214400500877 по описа за 2021 година Производството пред Плевенския окръжен съд е образувано по повод частната жалба, подадена от „СТУДИО ИВАНОВИ“ЕООД, представлявано от управителя И. Р. И. от с.***, Плевенска област, подадена чрез пълномощника адв.Ю.С. от АК-Плевен, против определението на съдията по вписванията П. Н. при Служба по вписванията РС-Плевен, постановено на 04.11.2021г., с което е отказано заличаване на вписана възбрана върху недвижими имот, с вх.№ 3738/10.04.2017г., акт № 60, том 2 на СВ-Плевен.
В жалбата се твърди, че частния жалбоподател „Студио Иванови" ЕООД е придобил от публична продан, проведена от ЧСИ Т. К. по изпълнително дело № 20138150401540 на 16.09.202 година описания в частната жалба недвижим имот. На 20.09.2021г. ЧСИ е издала Постановление за възлагане на недвижим имот, с който продадения имот му е бил възложен.
Постановлението за възлагане е влязло в законна сила на 07.10.2021 г., след което е било вписано в Служба по вписвания с вх. per. № *** година.В хода на изпълнителното производство по ИД № 250/2017 г. ЧСИ М. О. е вписала възбрана върху недвижимия имот предмет на публичната продан, като делото е присъединено по изпълнително дело № 20138150401540 по описа на ЧСИ Т.
К. за 2013. Възбраната е вписана в Службата по вписванията с вх. № ***, на основание чл. 449, ал. 2 от ГПК.След придобиване на имота и вписване на 1
Постановлението за възлагане „СТУДИО ИВАНОВИ“ЕООД - купувач по публичната продан, е депозирало молба с вх. № 13095 от 04.11.2021г. пред Съдията по вписванията с искане да се заличи възбраната върху недвижимия имот, на основание чл. 31, ал. 2 от Правилника за вписванията /ПВ/ и чл. 433, ал. 4 от ГПК. С обжалваното Определение № 3 от 04.11.2021 г. на Съдия по вписвания при Районен съд гр. Плевен е отказал да заличи възбраната, поради липса на писмено нареждане или удостоверение от длъжностното лице наложило възбраната по смисъла на чл. 31, ал. 2 от Правилника за вписванията.Позовал се е на Тълкувателно решение № 1 от 10.07.2018 г. по тълкувателно дело № 1 от 2015 г. на ОСГТС на ВКС, според мотивите на което, вписването по реда на чл. 397, ал. 1,т. 1 от ГПК или наложените в производството по индивидуално принудително изпълнени по чл. 451 от ГПК и чл. 452, ал. 2 от ГПК възбрани не се заличават след провеждане на публична продан на възбранения недвижим имот, освен в изрично предвидените в закона хипотези.
Жалбоподателят счита, че изводите на Съдията по вписванията при PC - Плевен са неправилни, незаконосъобразни, необосновани и са в противоречие с материалните законови разпоредби. Отказът не е съобразен със задължителните указания, които са дадени в мотивите на т. 3 на ТР № 1/2015 г. от 10.07.2018 г. на ОСГТК на ВКС, новата разпоредба на чл. 433, ал.
4 от ГПК /обнародвана в ДВ. бр. 100/2019 г./ и задължителната съдебна практика на ВКС в тази насока.В т.З от Тълкувателно решение № 1 от 10.07.2018 г. по тълк. д.№ 1 от 2015 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че вписаните по изпълнително дело възбрани не се заличават след провеждане на публичната продан на възбранения имот, освен в изрично предвидените от закона случаи, /един от които е чл.433, ал.З ГПК/ и че след влизане в сила на постановлението за възлагане, придобилият собствеността купувач и всеки последващ приобретател на имота може да поиска заличаване на вписаната възбрана по изпълнението, но само ако тя не му е противопоставима и не брани права.
В конкретния случай молителят твърди, че не е бил страна по изпълнителното дело, по което е наложена вписаната възбрана, като същата не брани други права и не е противопоставима спрямо него, като купувач на недвижимия имот, както и последният не е поемал никакви задължения 2 спрямо взискателите на длъжника. Запазването на възбраната след публичната продан не е оправдано, тъй като възбраната е изпълнила функциите си и съществуването и се обезмисля.Счита също, че съдията по вписванията е постановил своя съдебен акт, без да отчете факта, че след приемането на горното тълкувателно решение е извършена законодателна промяна, която изрично урежда въпроса какво е действието на заличаването на възбраната. С новата разпоредба на чл. 433, ал. 4 ГГЖ /Нова - ДВ, бр. 100 от 20.12.2019 г./, е указано, че вдигането на запорите и заличаването на възбраните по отношение на имущества, продадени в хода на изпълнителното производство, има действие занапред. С това ново законодателно разрешение изрично се запазва действието на възбраните в периода от вписването им до тяхното заличаване. Това означава, че се запазва поредността на вписванията и съответно противопоставимостта на правата на купувача по публичната продан, на взискателя и на присъединилите се кредитори по изпълнителното дело спрямо правата на лица, вписали актове след вписването на възбраната, независимо че по-късно тя е заличена.
Целта на възбраната е да запази възбранения имот от изменение, повреждане и унищожаване, както и от разпоредителни сделки, до изнасянето му на публична продан и удовлетворяване на паричното вземане на взискателя и присъединилите се кредитори от цената на продадения имот.
Тази цел се обезпечава с разпоредбите на чл.451, чл.452, чл.453 и чл.496, ал.2, предл.2 ТПК. Целта на възбраната се постига с приключване на публичната продан на възбранения имот, влизане в сила на възлагателното постановление и заплащането на цената или част от нея на взискателя или извършване на разпределение между взискателите на тази цена. Новата разпоредба на чл.433, ал.4 ГГЖ е гаранция, че действието на възбраната ще се запази от нейното вписване до приключването на публичната продан на възбранения имот, независимо от последващото й заличаване. Запазването на възбраната след публичната продан не е оправдано, тъй като тя е изпълнила функциите си.
При настъпване на нови факти след заличаване на възбраната /например, последващо придобиване на същия имот от длъжника или прогласяване на недействителност на публичната продан по реда на чл.496, ал.З ГГЖ/ взискателят има възможност да впише нова възбрана, както и да предприеме други действия за защита на своите права /например предявяване на иск по чл.135 ЗЗД за отмяна на увреждащите действия на длъжника, в случай че 3 такива бъдат извършени след заличаването на възбраната/. Позовава се на съдебна практика : Определение № 72/28.04.2020 г. по ч. гр. д. № 532/ 2020 г. на ВКС - I ГО, Определение № 65/10.04.2020 г. по ч. гр. д. № 596/ 2020 г. на ВКС - I ГО, Определение № 81/12.05.2020 г. по ч. гр. д. № 632/ 2020 г. на ВКС - I ГО. Към жалбата са приложени:Заверено копие на придружително писмо;Заверено копие на Определение № 4 от 04.11.2021 г. на Съдия по вписвания при Районен съд гр. Плевен, с което е отказано заличаване на вписана възбрана с вх. № *** на СВ - Плевен, наложена от ЧСИ Т. К. с per. № 815 на КЧСИ по изпълнително дело № 20138150401540 по описа на ЧСИ Т. К. за 2013 г.; Заверено копие на молба с вх. № 13095 от 04.11.2021 г.; Заверено копие на Постановлението за възлагане, вписано в Служба по вписвания с вх. per. № 12079 от 18.10.2021 г., акт № 196, том 35, дело №7640/2021 г. и Заверено копие на Постановление за вписване на Възбрана под вх. № *** на СВ при АВ-Имотен регистър гр. Плевен.
В становището на съдията по вписванията се изтъква следното :
Съдията по вписванията при Плевенски районен, който съгл. чл.7 от ПВ и чл.570 ал.1,изр.2 от ГПК като териториално компетентен да разпореди заличаването на акта, се е произнесъл с отказ. Мотивирал е отказа си с разпоредбата на чл.31 ал.1 от ПВ, съгласно която вписването на възбраните се заличава по писмено нареждане на учреждението или длъжностното лице което е наложило възбраната или пред което е представена гаранция или обезпечението, съответно по искане на заинтересования със заявление,към което се прилага удостоверение от надлежно учреждение,че вписването може да се заличи.Преценил е постановеното с Тълкувателно решение №1 от 10.07.2018г. по тълк.д.№1 от 2015г. на ОСГТС на ВКС,според което вписването по реда на чл.397,ал.1,т.1 от ГПК или наложените в производството по индивидуално принудително изпълнени по чл.451 от ГПК и чл.452 ал.2 от ГПК възбрани не се заличават след провеждане на публична продан на възбранения недвижим имот,освен в изрично предвидените в закона хипотези на чл.402 от ГПК,чл.433 от ГПК и чл.31 ал.1 от ПВ, като е стигнал до извода, че процесната възбрана не подлежи на заличаване по ред, различен от цитираният в чл.31ал.1 от Правилника за вписванията. становището
Окръжният съд, като взе предвид изложените в жалбата и доводи, прецени доказателствата по делото, съобрази
4 изискванията на закона, намира за установено следното:
Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл.577, ал.1, вр. чл.275, ал.1 ГПК от лице, което е страна в нотариалното производство /жалбоподателят е поискал заличаване на възбрана върху придобития от него недвижим имот/ срещу подлежащ на обжалване отказ на съдията по вписванията, а разгледана по същество се явява и основателна.
С молба вх.№13095/04.11.2021г. от „Студио Иванови"ЕООД представлявано от управител И. Р. И., подадена чрез адв. Ю. С. адвокат от АК-гр.Плевен, е поискано заличаване на възбрана на недвижим имот наложена от ЧСИ Т.К. район на действие Окръжен съд Плевен по изп.дело№20138150401540/13г.Към нея е приложена квитанция за внесената такса.
За да откаже исканото вписване съдията по вписванията П. Н. е приел, след като е разгледал представените по преписката документи заедно и по отделно и в тяхната съвкупност,че искането за вписване за неоснователно, тъй като е представена молба за заличаване на възбрана наложена на недвижим имот, който е възложен с Постановление за възлагане на недвижим имот вписано в службата по вписвания гр.Плевен с вх.рег№12079 от 14.10.2021г., без прилагане на писмено нареждане или удостоверение от длъжностното лице наложило възбраната.
Съгласно разпоредбата на чл.129, ал.2 ГПК, към която препраща чл.540 ГПК, за охранителните производство, освен общите правила на ГПК, следва да се прилагат съответно и правилата на исковото производство, при нередовност на заявлението, каквато нередовност в случая се явява непредставянето на посоченото в мотивите на СВ удостоверение от ЧСИ. СВ е следвало да съобщи на заинтересуваната страна да отстрани в едноседмичен срок допуснатата нередовност. В случая съдията по вписванията е могъл да извърши и служебна проверка за наличните възбрани, наложени върху имота, като в зависимост от резултатите би могло да се предприеме едно или друго процесуално действие, доколкото партидата на имота с наложените възбрани се съхранява именно в Службата по вписванията.
Окръжният съд намира за напълно основателни и съобразени с практиката на ВКС изложените в частната жалбата аргументи, които обосновават извода, че постановения от съдията по вписванията отказ е 5 неправилен, тъй като не е съобразен със задължителните указания, които са дадени в мотивите на т. 3 на ТР № 1/2015г от 10.07.2018 г. на ОСГТК на ВКС, новата разпоредба на чл.433, ал.4 от ГПК/ Дв. бр. 100/2019 г./ и съдебната практика на ВКС в тази насока. В диспозитива на ТР е посочено, че вписаните възбрани в исковото, обезпечителното и в изпълнителното производство не се заличават след провеждане на публичната продан, освен в изрично предвидените в закона хипотези. В настоящия казус не се твърди и не са установява някоя от посочените в ТР основания за заличаване на вписаната възбрана – чл.494, ал.2 ГПК (освобождаване на имота от изпълнение), чл.433, ал.3 ГПК(прекратяване на изпълнението) или чл.402, ал.3 ГПК(отмяна на обезпечението). Няма и направено искане от ЧСИ Т. К. до Службата по вписванията за заличаване на възбраната.
Съгласно приетото в мотивите на ТР вписаните възбрани не следва да се заличават след провеждане на публичната продан, за да се защитят правата на купувача в публичната продан, като съображенията в тази връзка са: След влизане в сила на постановлението за възлагане, по силата на чл.496, ал.2 ГПК, купувача в публичната продан "встъпва" едновременно в правното положение на длъжника и на взискателя. Купувача придобива всички права върху имота, които длъжника е имал. Освен това, правата, които трети лица са придобили върху имота не могат да се противопоставят на длъжника, ако тези права не могат да се противопоставят и на взискателите. На това основание актовете, които са вписани от трети лица след вписване на възбраната от взискателя до вписване на постановлението за възлагане не са противопоставими и на купувача, тъй като те не могат да се противопоставят на взискателя, макар постановлението за възлагане да е вписано от купувача последно.По правило заличаването на възбраната има обратно действие-правните последици на възбраната се заличават от момента на вписването й. Вдигнатата(заличена)възбрана губи своето действие, но действието на останалите незаличени възбрани остава според тяхната поредност. По този начин купувача от публичната продан би се оказал обвързан от предходни незаличени вписвания. По силата на чл.452, ал.1 ГПК и чл.453, т.1 ГПК прехвърлянето и учредяването на вещни права след вписване на първоначалната възбрана са непротивопоставими на взискателя и на присъединените кредитори. Ако първоначалната възбрана, която е вписана от взискателя бъде заличена, поради обратното действие на 6 заличаването, вписаните действия на разпореждане на длъжника с имота след вписване на първоначалната възбрана, както и вписването на уважени искови молби от трети лица, биха станали противопоставими на купувача, тъй като те вече са противопоставими и на взискателя /чл.496, ал.2 ГПК/.
Разпечатката съдържа 27 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/20de45db-2021-42ba-b8b1-446d43383e68