Решение № 354 от 27.10.2023, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 354 гр. П., 27.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Венцислав Ст. Маратилов

Членове:

Димитър П. Бозаджиев

Асен В. Велев при участието на секретаря Виолета Сл. Боева като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20235200500452 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение на Велинградски районен съд №181 от 18.05.2023г. постановено по гр.д.№202252101011009 по описа на съда за 2022г., Е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от А. А. Ш., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: с. С. П., ул. „Б." №**, против А. М. Ш., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: с. С. П., ул. „Б." №**, иск с правно основание чл.124, ал. 1 ГПК, че А.

А. Ш., с ЕГН: ********** е собственик на поземлен имот с пл. № 383, в кв. 17 по настоящия действащ план на с. С. П., одобрен със заповед № 1198 от 24.11.1989 г., за който е отреден УПИ X-383, в кв. 17, със Заповед № 72/23.04.2015 г. на кмета на община Велинград, с площ 557 кв.м., като регулацията не е приложена откъм улица с о.т. 152-71, при съседи на имота от изток - УПИ 384, от запад- УПИ XII-152, от север УПИ **-***, от юг улица с о.т. 152- 71, ведно с построените в него двуетажна жилищна сграда, със застроена площ от 116 кв.м., състояща се от два жилищни етажа, изби и таван и гараж със застроена площ от 45 кв.м., на основание изтекла придобивна 1 давност. Със същото решение е осъден А. М. Ш., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: с. С. П., ул. „Б." №** ДА ЗАПЛАТИ на А. А. Ш., с ЕГН:

**********, с постоянен адрес: с. С. П., ул. „Б." №**, на основание чл. 78, ал.

1 ГПК, сумата от 2144,13 лева, представляваща разноски в производството.

Решението се обжалва с въззивна жалба с вх.№2947 от 07.06.2023г. от ответника по иска А. М. Ш., ЕГН-********** от с.С. П., ул.“Б." №** чрез процесуалния си представител адв. В. Д. от АК-П., с доводи за порочност като неправилно и незаконосъобразно и се иска да се постанови ново решение с което предявеният установителен иск на ищеца се отхвърли, с присъждане на направените по делото разноски. Коментира се като неправилен извода на първоинстанционния съд досежно приетата от него обвързваща доказателствена сила на два КНА №150 от 1981г. и №136 от 1984г. и договор за покупко-продажба от 1981г./ непредставен по делото/, установяващи право на собственост за ищеца, възприетото от съда въз основа на разпитаните по делото свидетели относно упражняваната фактическа власт върху имота от ищеца както и построените от последния сгради. Поддържа, че ищецът не е представител доказателства за идентичност на имената на А. А. Ш. с имената на ищеца А. А. Ш. по нотариалния акт № 150 от 1981г. и без да сочи доказателства кой е собственик на другата половина /1/2 ид.ч./ от имот пл.

№136. По отношение на другия нотариален акт №136/ 1984г. липсвА. данни кой е третия съсобственик на имота/ пл.№137 и пл.№138, с отреден парцел Х в кв.17 по плана на с.С. П., заедно с А. А. Ш.. Не били представени доказателства от ищеца във връзка с оспорването от ответника на истинността на протокола за покупко-продажба по реда на чл.193 от ГПК поради липса на форма и на дата, както и е оспорен извода на съда за квА.фицирането на протокола като договор за покупко-продажба от 1981г., по силата на който ищецът придобил по давност правото на собственост.

Коментират се и останА.те събрани по делото доказателства- удостоверение за идентичност на имот №829 от 10.09.2021г и удостоверение за идентичност на УПИ, №646 от 28.09.202г., доколкото съдържанието в двете удостоверения бил различно, момента на нанасяне на процесния УПИ *-*** в кадастралния план на с. С. П. през 2014г. като самостоятелен парцел, като до този момент е бил част от имот №153 в кв.17, което не кореспондирало с изводите на съда относно началния момент на установена фактическа власт върху имота от ищеца лично и/или чрез другиго-сина си, който бил непълнолетен към този 2 момент без дееспособност да упражнява самостоятелна фактическа власт върху имота и сградите и при не изтекъл към началото на настоящото производство 10г. давностен срок. Акцентира се, че имотът със сградите в него не са еднолична собственост на ищеца, а на всички наследници на А. А.

Ш., починал през 1999г. и придобил собствеността по давност и по разписен лист по обезсиления план на селото от 1961г., продължили владението на наследодателя си върху имотите. Коментират се наследствените права върху имота като се акцентира, че правата на ответника са от 1/8 ид.ч. като е заведено делбено дело за подялба на наследството на общия наследодател №685/2021г. на РС-Велинград. Счита, че от доказателствата се установявало, че имотът след строежа на сградите е станал собственик на сина на ищеца със същите имена-А. А. Ш. ЕГН-**********. Генералният извод на жалбоподателя е, че имотът не е загубил наследствения си характер, към момента на съставянето на двата КНА от 1981г. и от 1984г. Посочва се съдебна практика по въпроса за правната природа и знание на КНА и по приложението на чл.69 от ЗС и за правната фигура за владелеца и държателя на чужди идеални части в зависимост от намерението за своене на вещта, както и за трансформирането на държането на чуждите идеални части на другите съсобственици от имота в държане лично за себе си с намерение да ги свои като свои, доведено до знанието на останА.те съсобственици. Счита, че в случая основанието за начало на упражняване на фактическата власт върху вещта от ищеца е наследяването, като намерението за своене не се предполага от закона и презумпцията по чл.69 от ЗС се счита оборена. И че ищецът не е установил да е превърнал държането на чуждите идеални части във владение за себе си, нито да е довел тези едностранни действия до знанието на останА.те съсобственици и да се е превърнал от съсобственик съвладелец в съсобственик владелец. Акцентира, че ищецът не владее и не осъществява фактическа власт върху процесния имот, като живее само на първия етаж в старата къща, построена в другия парцел от построяването на къщата, а в новата къща построена в процесния недвижим имот живеел синът му А. А. Ш., като чрез него ищецът владее само своята идеална част от имота и от сградите. Предвид недоказаност упражняването на фактическа власт и на владение върху имота ищецът не е станал изключителен собственик на имота, поради което моли да се отмени решението и се отхвърли предявения иск за собственост. Не се сочат нови доказателства по 3 реда на чл.266 от ГПК.

В срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната по спора страна- А. А. Ш. чрез адв. В. М.. Жалбата се квА.фицира като неоснователна и се моли да бъде оставена без уважение. Акцентира се на факта за представено удостоверение за идентичност на имената на ищеца още с исковата молба. Като ирелевантно се определя обстоятелството кое е третото лице собственик на част от имот пл.№137 и имот пл.№138, отразени за парцел Х в кв.17,като предмет на доказване е правото на собственост на ищеца върху процесния имот, придобито на посоченото в исковата молба основание. Счита, че протоколът за покупко-продажбата от 28.03.2023г. е истински документ след представения оригинал. Оспорват се всички доводи изложени в жалбата относно идентичността на имота предвид смяната на различните планове и промените в номерата на имотите чрез одобряване на ПУП. Коментират се данните от издадените от Община Велинград удостовери за идентичност и посочените в тях нотариални актове. Оспорва се и твърдението в жалбата, че общия наследодател е станал собственик по записване в разписния лист по плана на селото доколкото това не било придобивен начин на собственост както и да го е придобил по давностно владение. Моли да се потвърди обжалваното решение. Няма ангажирани доказателства по реда на чл.266 от ГПК.

Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК провери вА.дността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на А.

М. Ш., както и постъпилия отговор от насрещната страна и за да се произнесе взе в предвид следното:

Предявен е установителен иск за собственост с правно основание в чл.124 от ГПК във връзка с чл.79 от ЗС , за приЕ.не на установено по отношение на ответника А. М. Ш., че ищецът А. А. Ш., ЕГН-********** от с.С. П., обл.П. е собственик на поземлен имот с пл.№383 в кв.17 по действащия план на селото при посочени съседи, за който е отреден УПИ *-*** в кв.17 , ведно с построените в него двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 116кв.м. и гараж със застроена площ от 45кв.м.

В исковата си молба против А. М. Ш., ЕГН-********** от с.С. П., 4 обл.П., ул.“Б." №**, ищецът А. А. Ш., с ЕГН-**********, живущ на същия адрес, се твърди, че ищецът е собственик на ПИ с пл.№383 в кв.17 по действащия план на с.С. П., община Велинград, одобрен със заповед №1198 от 24.11.1989г., за който имот е отреден УПИ *-***, в кв.17, със заповед №72 от 23.04.2015г. на Кмета на Община Велинград. Твърди се още, че площта на УПИ *-*** в кв.17 е от 557кв.м., като регулацията не е приложена от към улицата с о.т. 152-71, а съседи на УПИ са от изток-УПИVII-384; запад-УПИ XII-152;от север УПИ IX-153, от юг улица с о.т. 152-71. Твърди се още, ч в имота има построена двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 116кв.м. и гараж със застроена площ от 45кв.м., построени от сина на ищеца А. А. Ш. ,/ баща и син с едни и същи имена/,през периода 984г.-1989г.у и също били собственост на ищеца/бащата/.Посочва се, че за процесните сгради през 2105г. ищецът извадил удостоверение за търпимост, тъй като били построени без строителни книжа. За периода от 1981г. до 1984г. ищецът владеел имота самостоятелно, като в него държал строителни материА., а след това разрешил на сина си А. А. Ш. да построи в него къща и гараж, където да живее със семейството си. След строежа на сградите ищецът продължил владението си на имота чрез сина си А., сградите се заключвА. от построяването им до днес и до тях достъп имало само семейството на сина му като и самия ищец. Посочва, че имотът е ограден с ограда поставена от ищеца от началото на 80-те години на минА. век. Твърди, че всички в махалата знаят, че имота е на ищеца и се владее и ползва от него и от сина му. Допълва , че владението им е явно, непрекъснато и необезпокоявано и по отношение на ответника А. М. Ш. и по отношение на наследодателите му преди това.

Твърди се, че имотът деклариран от ищеца в Община Велинград и че той плаща за него данъци и няма непогасени задължения за него. Посочва ищецът, че собствеността му произтича по силата на нотариален акт за право на собственост по обстоятелствена проверка №150,том I ,дело №278/1981г., издаден от РС-Велинград, н.-а. за право на собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка №136,том I дело №244 от 11.05.1984г. издаден от РС-Велинград и договор за покупко-продажба, от 1981г. за 129кв.м. от недвижим имот с пл.№137 по прана на с.С. П. от 1961г. за който е отреден парцел Х-137,138 по прана на селото от 1961г., както и на основание давностно владение в продължение на 10г.,считано от 1981г. до днес. За посочените 129кв.м. от недвижим имот с пл.№137 по плана на селото от 5

19671г. бил отреден парцел Х-137,138 по същия план, кото закупил от наследниците на Р. А. Ш. въз основа на подписан и заверен от секретаря на кметството протокол на с.Св.Петка по това време.

Твърди ищецът още, че през 2021гт. ответникът/племенник на ищеца/ А. М. Ш. завел гр.д.№685/2021г. за делба на процесния имот като оспорил собствеността на ищеца върху целия имот и сградите в него, с твърдения, че имотът бил на бащата на ищеца- А. А. Ш., с ЕГН-**********/, като след смъртта му станал собственост по наследство на ищеца и на братът на ищеца М. А. Ш., като след смъртта на втория през 2014г., и на основание наследство по закон, един от наследниците му бил ответника А. А. Ш.. Ищецът посочва, че процесният имот никога не е владян от баща му А. А. Ш. роден през 1914г., нито от братът на ищеца М. А. Ш. нито ответника А. М. Ш.. Моли да се приеме за установено по отношение на ответника А. М. Шодров, че ищецът А. А. Ш., с ЕГН-********** и с посочен адрес, е собственик на ПИ с пл.№383 в кв.17 по настоящия действащ план на с.С. П., общ. Велинград, одобрен със заповед №1198 от 24.11.1989г. при съседи на имота-от изтокУПИ VII-384; запад-УПИ XII-152;от север УПИ IX-153, от юг улица с о.т.