Разпореждане № 127263 от 21.10.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 24885/2026
- Вид
- Разпореждане № 127263
- Подписан
- 21.10.2026
- Състав
- ПОЛИНА АНДОНОВА ХАДЖИМАРИНСКА
Цитирани разпоредби
- чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 416 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 127263 гр. София, 21.10.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ПОЛИНА АНД.
ХАДЖИМАРИНСКА като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА
Гражданско дело № 20261110124885 по описа за 2026 година
Производството по делото е образувано по искова молба от „..“ ЕАД срещу ... за признаване за установено между страните съществуването на вземания на ищеца от ответницата, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3365/2025г. на Районен съд – Габрово.
Заповедта за изпълнение е била връчена от заповедния съд при условията на чл.
47, ал. 5 ГПК, без да са събрани данни от връчителя, че длъжникът – сега ответник по делото, не живее на адреса.
Съдът приема, че съдържанието на удостовереното от връчителя при опита да връчи съобщението на длъжника не е равнозначно на изискването на закона връчителят да е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост или по друг начин и да е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението – арг. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.
Съгласно актуалната редакция на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК указания за иск се дължат при кумулативно наличие на две предпоставки – връчване чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 5 ГПК и събрани данни от връчителя, че лицето не живее на адреса с посочване на източника на така събраните сведения. В случая не е налице втората предпоставка на закона, поради което следва да се приеме, че след като лицето не е намерено на адреса и е залепено уведомление при спазване на изискванията по чл. 47, ал. 1 ГПК, без удостоверяване от връчителя, че лицето не живее на адреса, заповедта за изпълнение е била надлежно връчена при прилагане на фикцията на чл. 47, ал. 5 ГПК. След като е изтекъл срокът за подаване на възражение по чл. 414 ГПК, считано от датата, на която изтича срокът за получаване на книжата от канцеларията на съда (2 – седмичен срок от залепване на уведомлението – чл. 47, ал. 2 ГПК), то заповедта за изпълнение е влязла в сила на основание чл. 416 ГПК. При това не са били налице 1 предпоставките по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК за даване на указания на заявителя да предяви иск за вземанията си. При извода, че заповедта за изпълнение е влязла в сила за ищеца не е налице правен интерес от водене на производство по реда на чл. 422 ГПК. Поради това предявените по реда на чл. 422 ГПК искове са недопустими и исковата молба следва да се върне на основание чл. 130 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА искова молба от „..“ ЕАД с вх. № 270186/01.09.2026 г. срещу ....
Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2