Решение № 1745 от 17.03.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1745 гр. София, 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Д.а

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова при участието на секретаря А.на К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Д.а Въззивно гражданско дело № 20251100501786 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение от 16.08.2024 г., постановено по гр. д. № 20221110156487 по описа за 2022 година на Софийски районен съд, 48 състав, са отхвърлени като неоснователни предявените от А. Б. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. ****, срещу Н. Д. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. ****, искове с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответника Н. Д. Г. да преустанови за в бъдеще неправомерните с и действия спрямо собствените на ищеца А. Б. М. имоти - ПИ с идентификатор № *** съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-40/20.07.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри от 22.03.2021 г., с адрес на поземления имот: с. Волуяк, район „Връбница“, ул. „Шеста“ с площ от 457 кв. м. с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди, предишен идентификатор: няма, номер по предишен план: квартал 26, парцел VI, при съседи: ПИ с идентификатори: № ***,

***, 12084.2761,101, *** и

ПИ с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-40/20.07.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри от 22.03.2021 г., с адрес на поземления имот: с. Волуяк, район „Връбница“, ул. „Шеста“ с площ от 486 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди, предишен идентификатор: няма, номер по предишен план: квартал 26, парцел VII, при съседи: ПИ с идентификатори: №№ ***, ***, 12084.2761,101, като преустанови премахването на оградата на имотите на ищеца откъм улицата (ул. „Живи камъчета“) и да възстанови положението отпреди извършването им като изгради (възстанови) ажурната ограда (бетонна, плътна ажурна ограда) на посочените имоти откъм улицата, както и за осъждане на ответника Н. Д. Г. да заплати на ищеца А. Б. М., по иска с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 1250 лв., 1 частично от 5000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат от неправомерните действия на ответника (системно събаряне и разрушаване на оградата, придружено със системни заплахи за убийство), ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, като неоснователни. На основание чл. 78, ал. 3 ищеца А. М. е осъдена да заплати на ответника сумата 1450 лв. - разноски по делото.

Постъпила е въззивна жалба от А. Б. М., в която са изложени оплаквания за неправилност на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за уважаване на предявените от него искове, с присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна Н. Д. Г. оспорва жалбата и моли постановеното от СРС решение като правилно да бъде потвърдено.

Постъпила е въззивна частна жалба с вх. № 19386 от 20.01.2025 г. от А. Б. М. срещу Определение №50065/09.12.2024г. по гр.д.№56487/2022г. на СРС. 48 с-в. Частният жалбоподател твърди, че в полза на ищеца А. М. следва да бъдат присъдени разноски и да поставите в тежест на ответника сторените от ищеца съдебно-деловодни разноски. Моли да се отмени Определение №50065/09.12.2024г. по гр.д.№56487/2022г. на СРС, 48 с-в. като неправилно и да се постанови друго, с което да бъде осъден Н. Д. Г., ЕГН ********** да заплати на А. Б. М., ЕГН **********, сторените в първоинстанционното производство съдебно-деловодни разноски в общ размер на 2325 лева.

Постъпил е отговор на частната жалба с вх. № 41540 от 06.02.2025 г. от Н. Д. Г., в който се посочва, че жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима, но по същество е неоснователна. Моли частната жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение да бъде потвърдено като пра вилно.

Предявени са искове с правно основание чл. 109 ЗС и частичен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 1 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият въззивен съд, е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по вА.дността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останА.те въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е вА.дно и допустимо- в обжалваната част.

Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно в обжалваната част, като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за отхвърляне на предявените от чл. 109 ЗС и чл. 45 ЗЗДдо посочения по- горе размер, като основателен и доказан- чл. 272 ГПК.

Установява се въз основа на събраните в процеса писмени доказателства, приети като неоспорени от страните, че ищецът е собственик на ПИ с идентификатор № *** съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-1840/20.07.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри от 22.03.2021 г., с адрес на поземления имот: с. Волуяк, район „Връбница“, ул. „Шеста“ с площ от 457 кв. м. с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди, предишен идентификатор: няма, номер по предишен план: квартал 26, парцел VI, при съседи:

ПИ с идентификатори:

№№

***,

***,12084.2761,101,*** и ПИ с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-182 40/20.07.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри от 22.03.2021 г., с адрес на поземления имот: с. Волуяк, район „Връбница“, ул. „Шеста“ с площ от 486 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди, предишен идентификатор: няма, номер по предишен план: квартал 26, парцел VII, при съседи: ПИ с идентификатори: №№ ***, ***, 12084.2761,101, което се установява и от приетия Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 166, том I, рег. № 1482, дело № 158 от 14.12.2020 г., както и че ответникът е собственик на ПИ с идентификатор № ***, находящ се на ул. **** в с. Волуяк.

Съвкупният анА.з на събрания в процеса доказателствен материал не може да обоснове изводи на настоящия въззивен съд за основателност на така предявените от А. М. искове.

Съгласно заключението на вещото лице, сега действащият подробен устройствен план за кадастър, регулация и застрояване на квартал „Република 2 (втора) част“, местност „Толева махала“, Столична община - район „Връбница“, е одобрен с Решение № 68 по Протокол № 32 на Столичен общински съвет от 10.12.2001 г. Стществуващата стара автомобилно- пешеходна алея, записана като улица „№ 6“ (сегашна улица „Живи камъчета“) е предвидена да бъде разширена в североизточно направление за сметка на територията на поземлени имот с идентификатори № *** и № ***. Същото се отнася и до перпендикулярната й улица „№ 2“ (сегашна улица „Дафиново клонче“).

Предвидено е да се отнемат (отчуждят) ивици с ширина от около 2,50 линейни метра.

Местоположението на оградата е указано на 1,50 линейни метра навън от предвидената североизточна регулационна линия. Ивица с ширина от около 2,50 линейни метра по югозападната периферия на процесния поземлен имот с идентификатор № *** териториално съставлява сектор от предвидената за прокарване според регулационните предвиждания локална улица „Живи камъчета“, представляваща по-широко трасе от сега нА.чната там подходна автомобилно-пешеходна алея. Перпендикулярно на гореописаната ивица е нА.чна друга аналогична ивица, с ширина от около 2,50 линейни метра по югоизточната периферия на процесния поземлен имот с идентификатор № ***, която териториално съставлява сектор от предвидената за прокарване според регулационните предвиждания локална улица „Дафиново клонче“, представляваща пошироко трасе от сега нА.чната там подходна автомобилно-пешеходна алея. Ивица с ширина от около 2,50 линейни метра по югозападната периферия на поземлен имот с идентификатор № *** териториално съставлява сектор от предвидената за прокарване според регулационните предвиждания локална улица „Живи камъчета“, представляваща по-широко трасе от сега нА.чната там стара, частично асфалтирана подходна автомобилно-пешеходна алея. Разпитано в съдебно заседание пред СРС, вещото лице уточнява, че оградата не е по имотната граница, а на разстояние около метър, метър и половина навътре, уличната регулация не е приложена, няма изградени тротоари, не е отделено автомобилното от пешеходното движение.

По делото пред първоинстанционния съд е прието и заключение на съдебно медицинска експертиза. Според вещото лице, няма нА.чие на причинно-следствена връзка между преживения стрес в резултат на конфликта с ответника и настъпилия исхемичен мозъчен инсулт на ищеца. Посочва се, че би могло да се направи теоретично предположение, че преживеният стрес би довел в някаква степен до повишено артериално налягане, по-силна клинична изява на съществуваща преди това ритъмно-проводна сърдечна патология, но не съществуват обективни доказателства за приемането на такава теза. Решението на ТЕЛК е след изписването на лицето от неврологична клиника и е постановено повече от половин година след това.

Искът по чл. 109 ЗС е правен способ за защита на правото на собственост и на ограничени вещни права срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие върху вещта, което без да отнема владението на носителя на правото, ограничава, смущава и пречи на неговото пълноценно упражняване, т. е. на използването на вещта според 3 предназначението й. Този иск е приложим срещу всяко противоправно посегателство или заплаха спрямо вещното право, което не може да бъде преодоляно чрез иска за възстановяване на отнето владение по чл. 108 ЗС. Правен интерес от исковата защита по чл.

109 ЗС съществува тогава, когато трето лице извършва въздействия, надхвърлящи законните ограничения на собствеността и обема на вА.дно учреденото в негова полза ограничено вещно право, които собственикът е длъжен да търпи. Легитимиран ищец по иска е собственикът или носителят на ограничено вещно право, в т. ч. и на сервитут. Легитимиран ответник е лицето, което извършва неоснователните въздействия върху чуждата вещ и ограничава правата на собственика /носителя на ограниченото вещно право/.

Ищецът по иска с правно основание чл. 109 ЗС дължи да докаже, че е собственик на вещта /носител на ограниченото вещно право/, спрямо която е насочено неоснователното въздействие на ответника, както и действията, извършвани от последния и нарушаващи правата му. Ответникът носи тежестта за установяване на възраженията си, които противопоставя в защита срещу иска. Защитата му може да се съсредоточи върху оспорване легитимацията на ищеца, оспорване извършването на твърдяните от ищеца въздействия, доказване, че ищецът е длъжен да търпи действията му по силата на закона и т. н.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че за да се уважи искът с правно основание чл. 109 ЗС е необходимо положението, което пречи на правоимащия да използва в пълен обем правото си на собственост, да продължава да съществува към момента на разглеждане на претенцията. Съгласно съдебната практика - решение № 57/26.03.2013 г. по гр. д. № 907/2012 г. по описа на ВКС, II г. о., решение № 48/16.08.2017 г. по гр. д. № 3809/2016 г. по описа на ВКС, II г. о., „в процеса следва да бъде установена връзката между неоснователното действие и създаденото състояние на пречене на упражняване правото на собственост.“ В решенията са изложени съображения, че за да бъде уважен искът по чл. 109 ЗС (actio negatoria), с който съдът дава търсената защита за нарушеното право на собственост от всяко неоснователно действие, което пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем, собственикът следва да установи кое е действието, което препятства упражняване правото на собственост, кой е авторът на това действие и в какво се състои нарушението. Граматическото тълкуване на употребената глаголна форма, сочеща на резултат в сегашно време, изисква установяване на действието и съществуването му в рамките на висящия процес, както и нА.чието на връзката между конкретното неоснователно действие на ответника и обема на препятстване упражняването на правото на собственост на ищеца от тези действия, т. е. за да бъде ангажирана отговорността следва в резултат на неоснователното действие да има позитивно изразен резултат в смисъл на измерение на реално установено вредоносно поведение или на поддържане на такъв резултат от ответника. Искът по чл. 109 ЗС е неоснователен, ако към момента на приключване на съдебното дирене действията, препятстващи упражняване на правото на собственост на ищеца или резултатът от тези действия, не съществуват.