Решение № 1922 от 13.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1922 гр. София, 13.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Теодора Анг. Карабашева при участието на секретаря Даниела Т. Славенова като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20221100508484 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 5507 от 30.05.2022 г. по гр.д. № 30137/2021 г. по описа на СРС, 159 с-в, са отхвърлени исковете на С. Ч. С., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.

София, ул. „******* *******, за осъждане на ответника „Б.Т.К.“ ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „*******, да заплати на ищеца сумата от 6000,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от неизпълнение на сключено между страните Допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги № 1559848620102016-38608062/20.10.2016 г., изразяващи се в постоянен стрес, депресия, тревожност, безпокойство, безсъние и други негативни емоционални състояния, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 28.05.2021г., до окончателното плащане на дължимото, както и сумата от 1368,44 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 27.02.2019 г - 27.05.2021 г.

Решението е постановено с участие на подпомагаща страна на страната на ответника – „П.К.“ ЕООД.

Срещу постановеното решение в частта на уважаване на исковете е депозирана въззивна жалба от ищеца С. Ч. С.. В жалбата са развити оплаквания за неправилност на 1 обжалваното решение поради неизяснена фактическа обстановка, необоснованост на формираните от СРС изводи и нарушение на материалния закон. Освен това въззивникът счита, че в решението не са обсъдени доказателства, сочещи, че същият се е намирал в договорни отношения единствено с ответника, а не с третото лицепомагач. Отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение като неправилно в обжалваната част и постановяването на ново вместо него, с което исковете да бъдат уважени. Претендира разноски.

Въззиваемата страна „Б.Т.К.“ ЕАД не е депозирала в срок отговор на въззивната жалба. В с.з. на 08.02.2023 г. изразява становище за неоснователност на жалбата.

Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 3 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от третото лице помагач „П.К.“ ЕООД, в който е изразено становище за нейната неоснователност. Отправя искане за потвърждаване на решението на СРС в обжалваната част.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира същата за основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Съдът приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но същото е неправилно.

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД, предявен от С. Ч. С. срещу „Б.Т.К.“ ЕАД за обезщетение за неимуществени вреди от неизпълнение на договорно задължение, ведно със законната лихва върху сумата от 6 000 лв., считано от датата на подаване на исковата молба - 28.05.2021 г., до окончателното плащане на дължимото, както и сумата от 1368,44 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 27.02.2019 г - 27.05.2021 г.

Чрез събраните пред първата инстанция доказателства се установява, че ищецът е сключил с ответника Допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги № 1559848620102016-38608062, в което е договорено „Включено 2 облачно пространство 128 GB, предоставено от pCloud“. Допълнителното споразумение е за тел. номер ******* и е за срок от 24 месеца, след изтичането на който продължава действието си за неопределен срок.

Установено е, че съгласно Договор №34467/15.01.2014 г., сключен между ответника и „П.К.“ ЕООД, последното следвало да разработи брандирана версия на собственото си приложението „pCloud“, предназначена за потребителите на „Б.Т.К.“ ЕАД /“Виваком“/, а „Виваком“ следвало да промотира новото приложение и да събира цената от потребителите, които са изявили желание да го ползват, след което да превежда събраните суми на „П.К.“ ЕООД. Между ответника и третото лице помагач е сключено Допълнително споразумение към Договора от 15.01.2014 г., съгласно което считано от 30.06.2016 г. ще бъде преустановено предлагането на описаните в Приложение № 1/15.01.2014г. услуги, като абонатите на „Виваком“ ще имат възможност в едномесечен срок да заявят новата услуга, включваща 128 GB „облачно пространство“. За определени тарифни планове цената за предоставяне на услугата „облачно пространство“ следва да се включи в цената на съответната мобилна услуга, предоставена от „Виваком“. Съгласно Допълнително споразумение от 03.01.2018 г., срокът на Договора от 15.01.2014 г. е удължен с 1 месец, като е уговорено приложението „pCloud“ да се предлага от „Виваком“ само с определени тарифни планове на мобилния оператор. На 02.08.2018 г. между ответника и третото лице помагач е сключен Договор № 45603, съгласно който „Виваком“ следва да рекламира и разпространява на своите абонати услугата „pCloud“ в три версии, представляващи „облачно пространство“ в определен обем. Договорено е тази услуга да се предоставя, като част от тарифните планове на клиентите на „Виваком“, като при активиране на приложението потребителят следва да се съгласи с условията на „П.К.“ ЕООД.

Договорено е още, че „Виваком“ следва да събира плащанията за заявената от клиентите му облачна услуга и да ги превежда на „П.К.“ ЕООД.

С оглед посочените факти Софийски районен съд е приел, че по делото не е установено, че ответникът е имал задължение да предоставя на ищеца услугата „облачно пространство“, чрез приложението „pCloud“, по силата на сключеното между страните Допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги № 1559848620102016-38608062 от 20.10.2016 г. и, че събраните по делото доказателства водят до извода, че такова задължение е възникнало за третото лице помагач „П.К.“ ЕООД, когато съответният абонат на „Виваком“ реши да се възползва от предоставения му обем „облачно пространство“, като създаде акаунт в приложението „П.К.“ и приеме съответните условия за ползване, с което по същество сключва договор с доставчика на облачната услуга.

Настоящата инстанция не споделя направения от първоинстанционния съд правен извод при така установените и посочени по – горе обстоятелства. Въззивният 3 съд намира, че за сключения между С. Ч. С. в качеството му на потребител и „Б.Т.К.“ ЕАД в качеството му на търговец договор са приложими правилата на ЗЗП.

Сключеното между страните допълнително споразумение към Договора за електронни съобщителни услуги, с което е договорено „Включено облачно пространство 128 GB, предоставено от pCloud“ обвързва само страните по договора. Според чл. 20 ЗЗД при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните.

Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. В тази връзка е и изразеното становище в Решение № 1 от 24.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 777/2010 г., I г. о., ГК, постановено по реда на чл.290 ГПК, което се възприема от настоящия състав. Разпоредбата на чл. 20 ЗЗД е обща и се отнася за всички видове договори, независимо от формата на сключването им. Тълкуването може да се осъществи не само въз основа на самия договор, но и с оглед обстоятелствата, изявленията и поведението на страните при сключването на договора, както и според обкръжаващите сключването на договора факти, други сделки между страните или с трети лица, когато от самия текст не може да се открие точната воля.

Фактът, че ответната страна, предоставя услугата въз основа на договореност между нея и третото лице помагач „П.К.“ ЕООД е ирелевантен за ищеца, тъй като това е обстоятелство, което потребителят не е длъжен и не е могъл да узнае. В договора между ищеца и ответника не е изрично, ясно и недвусмислено посочено, че услугата ще се предоставя от трето лице търговец, както и не са посочени индивидуализиращите го белези. Но дори и в процесния договор да бе уговорено обратното, то, договорното правоотношение отново ще обвързва страните, посочени в него и задължението за предоставяне на облачно пространство от 128 GB ще е на ответната страна „Виваком“.

Допълнителното споразумение, в което е договорено облачното пространство от 128 GB е за тел. номер *******, чийто титуляр е ищецът. По делото се установява, че до същия телефонен номер, са били изпратени от ответника съобщения на 15.11.2018 г. и 14.12.2018 г., с които абонатът се уведомява, че до 15.12.2018г. следва да поднови достъпа в акаунта си, чрез новосъздаденото приложение „pCloud za Vivacom“, за да продължи да ползва 128 GB облачно пространство и да запази файловете си от старото приложение. Наред с това, до имейл адрес b_*******bg. третото лице помагач е изпратило следните уведомителни съобщения: съобщение от 13.11.2018 г., написано на български език, с което „П.К.“ уведомява потребителя, че следва да поднови достъпа си до новото приложение, за да продължи да ползва 128 GB облачно пространство и да запази файловете си от старото приложение - това съобщение не е отворено от адресата; съобщение от 18.12.2018 г., написано на български език, с което потребителят се уведомява, че за да продължи да ползва предоставеното му облачно пространство, следва да поднови достъпа си, като влезе с акаунта си в новото 4 приложение - това съобщение е отворено от адресата на 03.06.2019 г.; съобщения от 29.12.2018 г., 26.01.2019 г. и 28.01.2019 г., написани на английски език /с представен по делото официален превод на български език/, с които потребителят се уведомява, че файловете, които надвишават безплатната му квота, ще бъдат преместени в кошчето, след което ще бъдат изтрити безвъзвратно - само първото от трите съобщения е отворено на 03.01.2019 г.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Б.Ц. Б., съпруга на ищеца, която посочва, че акаунта b_*******bg е регистриран на нейно име, но и двамата с ищеца са го ползвали за достъп до „П.К.“ профила. Чрез показанията на свидетеля Б., преценени с оглед указанията на чл.172 ГПК с оглед събраните в производството доказателства, се установява, че в посоченото облачно пространство са съхранявани множество семейни снимки, медицински документи, обучения и книги, като повечето снимки са били качени от ищеца. Установява се, че загубата на посочените данни се отразила на ищеца негативно, чувствал се безсилен, бил гневен и не можел да повярва, че някой може да изтрие цялата им семейна история. В този период, както сочи свидетелят, не е било възможно съхраняването на тази информация на друг носител, тъй като личният им компютър изгорял и това било обичайното място, на което съхранявали допълнително ценна за тях информация.

Настоящият състав счита, че за ползване на посоченото облачно пространство потребителят е следвало да бъде информиран за извършване на посочените действия ясно, разбираемо и недвусмислено на български език, както от страна на търговеца, страна по сделката, така и от третото лице „П.К.“, което фактически предоставя услугата. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 5. ЗЗП, която гласи, че търговецът е длъжен да предоставя информацията за стоката или услугата в писмена форма или по друг подходящ начин, който позволява възприемането и от потребителя. Когато се предоставя в писмена форма, информацията задължително трябва да е на български език и да е изразена в единиците на величините от Международната система единици SI. Информацията трябва да бъде вярна, пълна, четлива, ясна и разбираема.