Решение № 39 от 04.08.2025, Окръжен съд - Смолян
- Съд
- Окръжен съд - Смолян
- Дело
- Търговско дело 47/2024
- Вид
- Решение № 39
- Подписан
- 04.08.2025
- Състав
- Валентина Тотева Бошнякова Събинска
Цитирани разпоредби
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 115 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1, пр. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
- чл. 76, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 39 гр. Смолян, 04.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Валентина Т. Бошнякова
Събинска при участието на секретаря Недялка М. Кокудева като разгледа докладваното от Валентина Т. Бошнякова Събинска Търговско дело № 20245400900047 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 55, ал. 1, предл. първо, чл. 45, ал. 1 и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД.
Образувано е по искове, предявени при условията на обективно кумулативно съединяване от „Д.“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Д., кв. П. № *, с ЕИК *******, представлявано от управителя Е. А., чрез адв. В. Я. срещу ЕТ „А.“, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Б.“ № *, ет. *, ап. *, с ЕИК *******, представлявано от собственика А. В. К. за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: 1/ 32 223.32 лв., представляваща платена без основание сума по Договор за заем от 08.03.2018 г., както и съответната лихва върху тази сума в размер на 9 432.89 лв. за периода 18.05.2022 г. – 16.09.2024 г., ведно със законната лихва от завеждане на делото до окончателно изплащане на задължението и 2/ 15 855.67 лв., увеличени в хода на производството на 39 483.41 лв., представляваща пропуснати ползи от запорирани суми по изп. д. № 55/2021 г. по описа на ЧСИ Х. П. с № * в КЧСИ, ведно със законната лихва върху всяка от запорираните суми до окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото разноски.
Ищецът сочи, че е получил в заем от ответника парична сума в размер на 1
200 000 лв. със срок за връщане – 08.07.2018 г. по силата на сключения помежду им Договор от 08.03.2018 г. Навежда доводи, че във връзка с възникнал спор досежно размера на остатъка от заемната сума ответникът се е снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, и двете от 23.12.2020 г., издадени по ч. гр. д. № 546/2020 г. по описа на РС – Момчилград, като срещу ищцовото дружество е било образувано изп. д. № 55/2021 г. по описа на Х. П.
– ЧСИ с № * на КЧСИ.
На следващо място е посочено, че предвид депозираното възражение е образувано исково производство по чл. 422 от ГПК, предмет на т. д. № 46/2021 г. по описа на ОС – Кърджали, в което с влязло в сила решение е установено, че „Д.“ ООД, гр. Д. е надплатил по посочения договор за заем сума в размер на 32 223.32 лв., представляваща плащания на главницата по договора, които плащания са разпределени за погасяване на разноски, разходи за управление, обслужване, такси, комисионни и др., главница, без да е налице основание за такова плащане.
Изложени са аргументи, че с Решение № 242/18.05.2022 г. по в. т. д. № 78/2022 г. по описа на АС – Пловдив предявеният от едноличния търговец иск по чл. 422 от ГПК е отхвърлен изцяло, като неоснователен, а с Определение № 50300/04.05.2023 г. по т. д. № 2048/2022 г. по описа на ВКС не е допуснато касационно обжалване на постановеното въззивно решение и същото е влязло в законна сила. Ищецът е направил извод, че с оглед постановените съдебни актове и на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД ответникът му дължи връщане на получената без основание сума в размер на 32 223.32 лв., която не е погасена по давност, ведно със законната лихва за периода от датата на постановяване на въззивното решение – 18.05.2022 г. до датата на подаване на исковата молба по настоящото дело – 03.10.2024 г. в размер на 9 432.89 лв.
Ищецът навежда твърдения, че по образуваното срещу него изп. д. № 55/2021 г. по описа на ЧСИ Х. П. в периода 2021 г. – 2023 г. са били запорирани и постъпили парични суми в размер на общо 178 098.31 лв., които са му били върнати, както следва: 40 697.45 лв. - на 12.09.2022 г.; 73 424.18 лв.
– на 02.12.2022 г. и 63 976.68 лв. – на 29.05.2023 г. Сочи, че в случая се касае за отношения между две търговски дружества, поради което не може да се говори за вина като елемент на деликтната отговорност. Излага доводи, че в 2 резултат на наложения запор е претърпял имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, равняващи са на законната лихва за периода, в който са били извън патримониума му, което е обективен факт, а не предполагаемо и хипотетично събитие, а именно: законна лихва върху сумата 24 390 лв. за периода 02.10.2021 г. – 12.09.2022 г. - в размер на 2 350.93 лв.; законна лихва върху сумата 16 304 лв. за периода 05.04.2022 г. – 12.09.2022 г. - в размер на 729.15 лв.; законна лихва върху сумата 73 424 лв. за периода 05.04.2022 г. – 02.12.2022 г. - в размер на 4 935.72 лв. и законна лихва върху сумата 63 976 лв. за периода 05.04.2022 г. – 29.05.2023 г. - в размер на 7 839.87 лв.
Ищецът претендира присъждане на пропуснатите ползи в размер на общо 15 855.67 лв., ведно със законната лихва върху всяка от запорираните суми от датата на увреждането /превеждането по сметката на ЧСИ/ до окончателното изплащане на задължението, както и разноските по делото. Във връзка с направеното от ответника възражение за прихващане ищецът е релевирал възражение за погасяването му по давност на основание чл. 111, б.
„в“ от ЗЗД.
В предвидения от закона срок е постъпил писмен отговор на ответника, чрез адв. В. В., в който е релевирано становище за нередовност на исковата молба, поради липса на надлежно индивидуализиране на начина на формиране на претендираното вземане по чл. 55 от ЗЗД. Изложени са съображения, че силата на пресъдено нещо не обхваща мотивите на съдебното решение, а единствено диспозитивът, с който съдът се произнася по същество по съответния материално-правен спор, в случая досежно паричното вземане, предявено по реда на чл. 422 от ГПК, без да е налице установяване на претендираната от ищеца в настоящото производство сума, както и недействителността на конкретни клаузи от договора за заем.
На следващо място е релевирано възражение за изтекла погасителна 5годишна давност, започнала да тече от момента на предаване на престацията, а не от постановяване на решението по в. т. д. № 78/2022 г. по описа на АС – Пловдив – 18.05.2022 г., което към тази дата не е било влязло в сила и което е ирелевантно за началния момент на давността. Оспорено е и твърдението за отправена покана чрез въззивната жалба и отговора на касационната жалба по цитираното дело, поради липса на изявления в този смисъл и постъпване на надплатените суми на дати след входиране на въззивната жалба и отговора, 3 като е посочено, че дори и да се приеме, че е налице покана, то тя нито прекъсва, нито спира давността, по аргумент на чл. 115 и чл. 116 от ЗЗД.
Наведени са твърдения, че за извършените плащания липсва заявяване от длъжника – ищец в настоящото производство кое задължение погасява с всяка една от вноските, от което е направен извод, че първо се погасяват разноските, след това лихвите и най-накрая главницата, по аргумент на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД. Релевирано е възражение и за погасяване на претенцията за лихва, поради погасяване на главното вземане по давност, респективно, че същата е недължима, поради липса на отправена покана.
Ответникът е оспорил и иска по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, като е навел доводи, че в случая презумпцията за вина е оборена, тъй като изпълнителното дело е образувано вследствие на издаден от съда изпълнителен лист и предприети от едноличния търговец, който е физическо лице, а не търговско дружество, действия по принудително изпълнение на дължимата престация. Посочено е, че твърдените от ищеца вреди не са съизмерими със законната лихва и липсват доказателства досежно реално пропуснатите ползи и възможността за сигурно увеличаване на имуществото, както и че е налице претендиране два пъти на една и съща сума – законна лихва за забава върху законната лихва.
При условията на евентуалност ответникът е заявил възражение за прихващане със сумата в размер на 8 502.78 лв., представляваща законна лихва за забава върху просрочените задължения от страна на ищеца по Договора за заем от 08.03.2018 г. Направено е искане за отхвърляне на предявените искове, а в условията на евентуалност за извършване на прихващане, вкл. и ако е погасено по давност при условие, че е могло да бъде извършено преди изтичането на давността, тъй като при установяване наличието на надплатени суми, същите биха били дължими преди изтичане на давностния срок, както и за присъждане на разноските по делото.
Смолянският окръжен съд, като взе предвид изложеното в исковата молба и писмения отговор, както и становището на страните по делото и обсъди събраните доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, приема за установено от фактическа страна следното:
Страните по делото са сключили Договор за заем от 08.03.2018 г., с който ответникът – заемодател е предоставил на ищеца – заемател сумата от 200 000 лв., който се е задължил в 7-дневен срок от подписване на договора да 4 учреди в полза на заемодателя договорна ипотека върху собствения си конкретно посочен недвижим имот, както и в 4-месечен срок от подписване на договора да върне на заемодателя дадената в заем сума, вкл. разноските за адвокат в размер на 1 600 лв. и тези, във връзка с ипотеката, както и разходи за управление, обслужване, такси, комисионни и др. в размер на 7 000 лв. месечно, а при неизплащането на последната сума в срок, да плати и неустойка върху нея в размер на 3 % на ден. Уговорената сума е постъпила по сметката на заемателя на 08.03.2018 г. В чл. 6 от договора е предвидено, че ако заемателят не учреди посочената ипотека, всички дължими суми по договора стават незабавно предварително изискуеми, без да е настъпил падежа или да е необходимо изявление за това от страна на заемодателя. Между страните няма спор, че ипотека не е била учредена.
В периода 25.07.2018 г. – 13.02.2020 г. заемателят е изплащал на части дължимите суми по договора, като е върнал сумата в размер на общо 235 000 лв.
Ответникът – заемодател се е снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, и двете от 23.12.2020 г., издадени по ч. гр. д. № 546/2020 г. по описа на РС – Момчилград, поради което срещу ищцовото дружество е било образувано изп. д. № 55/2021 г. по описа на Х. П. – ЧСИ с № * на КЧСИ.
В хода на изпълнителното производство са били запорирани суми по банковите сметки на длъжника в размер на общо 178 098.31 лв., които впоследствие са му върнати.
Предвид депозираното възражение е образувано исково производство по чл. 422 от ГПК, предмет на т. д. № 46/2021 г. по описа на ОС – Кърджали, по което е постановено Решение № 14/09.12.2021 г., с което е признато за установено съществуването на вземане на едноличния търговец – заемодател в размер на 30 170.82 лв. неизплатена главница, ведно със законната лихва, считано от 23.12.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, като искът за разликата над 30 170.82 лв. до пълния му предявен размер от 103 595 лв. е отхвърлен, като неоснователен и недоказан. С Решение № 242/18.05.2022 г. по в. т. д. № 78/2022 г. по описа на АС – Пловдив решението на първоинстанционния съд в частта досежно признатото за установено вземане в размер на 30 170.82 лв. е отменено и искът в тази част е отхвърлен, като 5 неоснователен. С Определение № 50300/04.05.2023 г. по т. д. № 2048/2022 г. по описа на ВКС решението на въззивния съд не е допуснато касационно обжалване.
В заключението на вещото лице по назначената в настоящото производство съдебно-счетоводна експертиза е посочено, че плащанията от заемателя са направени по банков път и са осчетоводени от заемодателя, които са в размер на общо 235 000 лв., в това число 96 683.25 главница, 61 011.66 лв. разходи за управление, обслужване, такси, комисионни и др. и 77 305.09 лв. неустойка, като длъжникът при внасяне на вноските не е посочил реда на погасяване, поради което същото е извършено в следната последователност: неустойка, разходи за управление и др., главница.
Вещото лице е предложило шест варианта за изчисляване на дължимите остатъци при различна предсрочна изискуемост и различна поредност на погасяване, като надплащане е налице единствено при вариантите на изчисление без включени неустойка и разноски при предсрочна изискуемост на 16.03.2018 г. – за сумата от 19 037.66 лв., респективно на 09.04.2018 г. – за сумата от 21 555.04 лв.