Решение № 2918 от 29.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2918 гр. София, 29.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 136 СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Н. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ Административно наказателно дело № 20261110202061 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Х. Д. М. срещу наказателно постановление (НП) № 25-4332-031996 от 12.01.2026г., издадено от Д.Д.Д., на длъжност началник сектор към СДВР- ОПП- СДВР, с което на жалбоподателя Х. Д. М., ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 153.39 евро/300.00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 /един/ месец, на основание чл. 183, ал. 6, вр. с чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП за извършено нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, като на основание Наредба №Iз2539 от 17.12.2012г. на МВР на водача му се отнемат общо 13 точки.

Жалбоподателят, редовно призован се явява лично. Уточнява, че с така депозираната по делото жалба обжалва издаденото му наказателно постановление. Моли съдът да отмени издаденото му наказателно постановление. Не прави искане за присъждане на разноски.

Наказващият орган редовно призован, не изпраща представител.

Вместо това чрез юрк. Пашунов депозира писмени бележки, в които излага своите доводи и моли издаденото наказателно постановление да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

1

Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

С акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 4885309 от 22.12.2025г., на Е. В. С., на длъжност мл. автоконтрольор, е установено, че на 22.12.2025г. около 00.29 часа жалбоподателят управлявал товарен автомобил Дачия Докер с рег. №***, собственост на ***, ЕИК *** по бул. “Цар Борис III“ с посока на движение от ул. “Княжевска“ към ул.

“Планинец“, като на кръстовището, образувано от ул. “Райска градина“ и бул.“Цар Борис III“ навлязъл и преминал направо на забранен /червен/ сигнал на светофарната уредба, работеща на автоматиен режим. Водачът е сам в автомобила. След кръстовището с ул. Райска градина“ водачът е бил спрян за проверка на самия бул.“Цар Борис III“.

Въз основа на така съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление, като наказващият орган е възприел по идентичен начин изложената в АУАН фактическа обстановка.

Горната фактическа обстановка се установява преди всичко от показанията на актосъставителя, които съдът кредитира като последователни, логични и вътрешно непротиворечиви. Актосъставителят заявява, че заедно с колегата си е възприел лично извършването на нарушението при изпълнение на служебните си задължения. Показанията му са конкретни относно мястото, начина на извършване на нарушението и последвалата проверка на водача. Не се установяват данни за заинтересованост или предубеденост, които да поставят под съмнение достоверността на изложеното. Показанията му се подкрепят и от съставения АУАН, който съгласно чл. 189, ал. 2 о т ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното. Жалбоподателят не ангажира доказателства, които да оборят фактическите констатации в акта.

В хода на съдебното производство съдът служебно изиска от Столична община разположението на светофарната уредба, фазите на движение и циклограмата на процесното кръстовище с оглед направените възражения относно организацията на движението. От представените схеми и циклограма се установява, че светофарната уредба функционира при ясно определени фази, като различните светофарни секции регулират отделните транспортни потоци. Представените документи не установяват противоречива или 2 технически неизправна сигнализация, нито наличие на едновременно разрешаващ и забраняващ сигнал за едно и също направление на движение.

Напротив, схемите потвърждават правилната организация на светофарното регулиране.

Действително, в съдебно заседание актосъставителят заявява, че на това кръстовище често възниква объркване сред водачите, тъй като различните светофарни секции регулират различни направления на движение.

Това обстоятелство обаче не води до извод за незаконосъобразност на организацията на движението, още по-малко освобождава водачите от задължението им по чл. 6, т. 1 от ЗДвП да съобразяват поведението си именно със светлинния сигнал, който регулира тяхното направление на движение.

Законът възлага на всеки водач задължението да възприеме правилно относимата към него светофарна сигнализация и да съобрази поведението си с нея. Евентуалното объркване поради невнимателно възприемане на сигналите не изключва вината, когато от доказателствата по делото се установява, че управляваното от него направление е било регулирано със забраняващ сигнал.

В случая нарушението е установено чрез непосредствените възприятия на двама полицейски служители, като показанията на разпитания актосъставител са последователни и се подкрепят както от писмените доказателства по административнонаказателната преписка, така и от представената схема на светофарната организация.

Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление. Актът съдържа всички задължителни реквизити по чл. 42 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено при спазване изискванията на чл. 57 от ЗАНН, като нарушението е описано достатъчно ясно, позволявайки на санкционираното лице да организира защитата си.

Правилно административнонаказващият орган е приел, че е осъществен съставът на чл. 6, т. 1 о т ЗДвП, като правилно е приложил санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 6, вр. ал. 5, т. 1 о т ЗДвП, предвид наличието на повторност, установена с предходно влязло в сила наказателно постановление- НП № 24-4332-026822/ 07.11.2024г. /виж приложената по преписката Справка картон на водача/.

3

Ето защо съдът приема, че административното нарушение е доказано по несъмнен и категоричен начин както от обективна, така и от субективна страна, поради което жалбата се явява неоснователна.

По изложените съображения съдът намира, че наказателното постановление е правилно, законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Предвид обстоятелството, че наказващият орган не е бил представляван в открито съдебно заседание, съдът намира че той обективно не е направил разноски, които следва да му бъдат присъдени. В тази връзка искането за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение е неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение.

Така мотивиран и на основание чл.63, ал. 2, т. 5, вр. с ал. 1, вр. с чл.

58д, т. 1 от ЗАНН Софийски районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 25-4332-031996 от 12.01.2026г., издадено от Д.Д.Д., на длъжност началник сектор към СДВРОПП- СДВР, с което на жалбоподателя Х. Д. М., ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 153.39 евро/300.00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 /един/ месец, на основание чл. 183, ал. 6, вр. с чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП за извършено нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, като на основание Наредба №Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР на водача му се отнемат общо 13 точки.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на СДВР за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като неоснователно.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок пред Административен съд, София-град от датата на съобщаването му на страните.

4

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5