Определение № 1122 от 09.11.2023, Районен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1122 гр. Плевен, 09.11.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Асен Ив. Даскалов като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Частно наказателно дело № 20234430202360 по описа за 2023 година

ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ. 213 АЛ. 4-6 НПК

РАЙОНЕН СЪД-ПЛЕВЕН е сезиран с жалба от страна на С. Г. Г. от С.***, ОБЛ.ПЛЕВЕН против Постановление от 16.10.2023г. по преписка №5294/2023г. по описа на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА-ПЛЕВЕН.

С обжалваното Постановление е потвърдено Постановление от 20.09.2023г. за отказ да бъде образувано досъдебно производство по преписка №4759/2023г. по описа на РП-ПЛЕВЕН. Прокурорът при ОП-ПЛЕВЕН изцяло възприел фактическата обстановка на своя колега от РП-ПЛЕВЕН, както впрочем и правните доводи на последния, а именно – че се касае за случай на неправилно развили се гражданскоправни отношения, при които не е реализиран състав на престъпление от общ характер и в частност – по чл.209 и сл. от НК; наред с това, изложил доводи във връзка с това, че в случая не е осъществено и престъпление по чл.170 ал.1 НК.

Съдът намира, че жалбата се явява допустима, тъй като е подадена от лице и в срока, предвидени в чл.213 ал.4 НПК. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения:

На първо място, Съдът не приема изложената от страна на РППЛЕВЕН /и възприета от страна на ОП-ПЛЕВЕН/, фактическа обстановка на случая. Видно е, че същата представлява цялостно – и за жалост, безкритично – препредаване на обясненията на К.В.К.. Същевременно, явно са приети като недостоверни – без обаче да бъдат изложени мотиви – обясненията на С. Г. Г., 1

Г.А.Х., Л.Г.Х., А.Р.С.. От обясненията на всички лица по преписката, с изключение на споменатия К. и лицето В.С.П., се установява различна фактическа обстановка, а именно: на 10.07.23г. между С. Г. и К. К. бил сключен устен договор за изработка /чл.258 и сл. от ЗЗД/, като параметрите му били следните: К. следвало да извърши СМР - цялостна подмяна на ламаринената обшивка на покривната част на къща в с.***, за срок от една седмица, а на свой ред – Г. следвало да заплати сумата от 3000 лева, от които – 1400 лева, авансово. След заплащането на авансовата сума, от страна на К. била поискана допълнително сума от 300 лева, която също му била заплатена.

Действително, К. започнал да извършва известни работи по покрива, като в течение на няколко дни бил подпомаган от лицето В.П., но същевременно, от една страна, предприетите работи били в минимален обем, а от друга - К. продължавал да настоява за изплащането на нови парични суми. Когато му било отказано, на 29.07.2023г. практически преустановил всякакви работи по обекта, като дори на неустановен ден след това, влязъл без разрешение в имота на Г. и си прибрал инструментите. Съществен момент в цялата тази фактическа обстановка е този, че всъщност Г. настоявала за писмено уреждане на договорните отношения, което обаче категорично било отказано от страна на К.. Същият, наред с това, не представил и разписки за получените от негова страна, значителни парични суми, „на ръка“. Именно такива са според Съда установимите към моменти факти от предварителната проверка, като отново следва да бъде подчертано, че очевидно, РП-ПЛЕВЕН и ОП-ПЛЕВЕН са възприели изцяло тезата на К. К., без да държат сметка за обясненията на другите лица, чиито сведения са събрани по преписката.

На второ място, Съдът не споделя и крайния извод на споменатите две прокуратури, свеждащ се до това, че се касае за случай на неуредени /неправилно развили се/ облигационни отношения по договор за изработка.

Следва да бъде подчертано, че както РП-ПЛЕВЕН, така и ОП-ПЛЕВЕН правилно са изтъкнали, че договорните отношения, сами по себе си, представляват потенциален предмет на гражданско, а не на наказателно дело; отново правилно са изтъкнали, че неизпълнението на определен договор, само` по себе си не води до извода, че е извършено престъпление от общ характер и в частност – такова по чл.209 НК. Наред с това, правилно са отбелязали, че за да се обоснове евентуална измамливост на действията на един от двама съконтрагенти, по правило следва да се установи, че 2 неизправният длъжник по правоотношението изобщо не е имал намерението да се задължи, да предприеме действия по изпълнение на сключения договор.

Случаят обаче е именно такъв и този извод не се разколебава от обстоятелството, че К. все пак е предприел някакви /видно, неголеми/ усилия по изпълнение на сключения договор. Отново следва да бъде подчертано – К., подобно впрочем на мнозина други лица /известни в българското общество като „майстори“, независимо дали са такива или пък не/, категорично е отказал всякакво документиране на отношенията по договора, включително – на заплащането на парични суми в немалък размер от страна на С. Г.; предприел е минималистични усилия по изпълнение на договора и е започнал да своеволничи във връзка със заплащането на допълнителни парични суми; явно не спазил посочения по-горе срок за изработка, но и използвал първата възможност да изостави обекта недовършен, като дори скришно си прибрал инструментите от имота на Г.. Всички тези факти и обстоятелства ясно разкриват изначалната липса на намерение у К. да изпълни сключения договор, но не само – а наред с това, да създаде за себе си удобно „алиби“, базиращо се на това, че отношенията му с Г. са се влошили и вината за неизпълнение на договора, всъщност е у нея – което обаче, не се установява от събраните по преписката, материали и данни. Органите на Прокуратурата обаче, някак са неглижирали и показателното обстоятелство, че К. четирикратно е съден за различни престъпления от общ характер през годините и макар към момента да е реабилитиран, това обстоятелство следва да се цени като характеристични данни за неговата личност, и разкрива същата като такава, притежаваща определена склонност към нарушаване на Закона и правовия ред.

Ето защо Съдът намира, че обжалваното Постановление на ОППЛЕВЕН е незаконосъобразно и като такова – следва да бъде отменено, наред с потвърденото Постановление на РП-ПЛЕВЕН, за отказ да бъде образувано досъдебно производство. Предвид наличието на законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление по чл.209 ал.1 НК, досъдебно производство следва да бъде образувано, като в хода на разследването бъдат разпитани като свидетели горепосочените лица, бъде извършено строително-техническо експертно изследване, както и бъдат събрани други относими доказателства, за изясняване обстоятелствата на случая.

Водим от горното и на основание чл. 213 ал.5 и ал.6 НПК, Съдът 3

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНИ Постановление от

16.10.2023г. по преписка №5294/2023г. по описа на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА-ПЛЕВЕН и Постановление от 20.09.2023г. за отказ да бъде образувано досъдебно производство по преписка №4759/2023г. по описа на РП-ПЛЕВЕН.

ВРЪЩА преписката на РП-ПЛЕВЕН за изпълнение гореизложените задължителни указания по приложението на Закона. на

Определението е окончателно. За същото да се съобщи на жалбоподателката.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 4