Решение № 42 от 03.03.2026, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. Разлог, 03.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Давид Люб. СукА.нски при участието на секретаря И. А. П., разгледа докладваното от Давид Сукалински, Адм. нак. дело №

20251240200268 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН, и е образувано въз основа на жалба, подадена от М.М.Т., с ЕГН*, против НП №* от 07.11.2024 г. издадено от н-к РУ в ОДМВР-Б., РУ-Р., за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена „глоба“ от 200.00 лв. и лишаване от правоуправление за срок от 6 месеца.

Отделно от горното, за нарушение на чл.150 ЗДвП, на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП, му е наложено и глоба от 100.00 лв.

Съдът намира жалбата за допустима. Подадена е от надлежна страна, в законоустановения за това срок и съдържа необходимите реквизити с/у акт, подлежащ на обжалване по реда на ЗАНН.

В СЗ жалбоподателят се представлява от надлежно упълномощен адв. П.С. от АК-Б., които поддържа жалбата и по същество излага подробни доводи за отмяна на процесното НП.

Претендира разноски.

Съдът като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото док-ства и съобрази закона с оглед правомощията си по съд. контрол, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 02.10.2024 г. в 17:36 часа, Р.М.Т., на 15 г., син на жалбоподателя М.М.Т., управлявал в с.Г.К., о.Б., по у.„Б.и.“, с посока на движение от „Г.п.“ за махала „Д.м.“, двуколесно МПС (мотоциклет) марка и модел „Х..“, чужда собственост, което не е било регистрирано по надлежния ред. При извършената проверка от полицейски служители било установено, че Р.М.Т., не е правоспособен водач.

Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от изложена фактическа обстановка в приложения по делото АУАН, като същата е изцяло възпроизведена и в процесното НП. Изложената фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя, а съдът констатира, че същата се изцяло подкрепя и от писмените док-ства представени по делото, които съдът възприема и кредитира като безпротиворечиви. Други док-ства от страна на жалбоподателя не бяха ангажирани.

Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН, реквизити – описано е 1 нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и място на извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на адм. нак. отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на адм. нак. производство.

Действително, от обективна страна се установява, че синът на жалбоподателят е управлявал процесното двуколесно МПС (мотоциклет) марка и модел „Х..“, без да е правоспособен водач, като управляваното двуколесно МПС не е било регистрирано по надлежния ред.

Независимо от гореизложеното, съдът счита че в конкретния случай не се доказва субективната страна на вмененото нарушение, поради което и извършеното, неправилно е било квалифицирано като адм. нарушение. Това е така по следните причини:

За да е налице адм. нарушение от субективна страна, следва деянието да било извършено виновно, т.е. подведеното под отговорност лице да е наясно с фактите и обстоятелствата относно състава на вмененото му деяние и да го извърши, било то умишлено или непредпазливо, съгласно разпоредбата на чл.7, ал.1 от ЗАНН.

Нормата на чл.26, ал.3 ЗАНН, сочи, че за адм. нарушения, извършени от малолетни, непълнолетни на възраст от 14 до 16 г. и поставени под пълно запрещение, отговарят съответно родителите, попечителите или настойниците, които съзнателно са допуснали извършването им. Безспорно в процесния казус налице е адм. нарушение, горното обаче следва да е станало със знанието на неговия баща – жалбоподателя М.М.Т., а такива док-ства по делото липсват. Следователно в случая на първо място нито в АУАН, нито в НП словесно е посочено и се твърди, че жалбоподателя съзнателно е допуснал извършване на вмененото нарушение от неговия непълнолетен син, което по същество сочи на липсва на пълния състав на нарушението, а от там е налице съществено процесуално нарушение, което е самостоятелно основание за отмяна на НП. На следващо място практически липсва извършено от субективно страна нарушение от жалбоподателя, тъй като се установи, че не е действал съзнателно по отношение извършеното от неговия син нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП.

С разпоредбата на чл.140, ал.1, изр. 1 от ЗДвП, законодателят е въвел изискване, по пътищата отворени за обществено ползване, да се допускат само МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с рег.№, поставени на определените за това места. Условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС, се определя с Наредба №*/24.03.2000 г. на МВР, като задължението за деклариране на настъпилите промени в данните за регистрацията на МПС е за собственика според чл.15, ал.1 от Наредбата. По делото на л.6 е приложена ф-ра, от която е видно, че собственик на горепосоченото двуколесно МПС (мотоциклет) марка и модел „Х..“ е лицето И.И.С..

АНО не ангажира абсолютно никакви док-ства, които да обосноват субективната страна на деянието. Тоест по делото липсват док-ства, че жалбоподателя М.Т. от една страна е знаел, че синът му управлява МПС и от друга, че въпросното МПС не е било регистрирано по надлежния ред.

Предвид изложеното и изхождайки от нормата на чл.6 от ЗАНН, определяща за адм. нарушение деяние, което нарушава установения ред на държ. управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с адм. наказание, налага извода, че М.М.Т., не е действал виновно, включително и при форма на вината - непредпазливост, поради което и извършеното от него деяние не съставлява адм. нарушение.

Горният извод се подкрепя и от Тълк. постановление №2 от 05.04.2023 г. по тълк. дело №3 от 2022 г. по описа на ВАС - ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС.

Предвид гореизложеното, съдът счита че незаконосъобразно е била ангажирана адм. нак.

2 отговорност на жалбоподателя, като в хода на производството не са ангажирани док-ства за наличие на виновно извършване на вмененото нарушение, поради което и атакуваното НП следва да се отмени изцяло.

Предвид крайния извод на съда, не се налага обсъждане приложимостта на чл.28 от ЗАНН.

По разноските: Жалбоподателят - ч/з процесуалния му представител, претендира присъждането на разноски по Договор за правна защита и съдействие, от 850.00 лв.

На основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и адм. съд, както и в касационното производство, страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.

Искането за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на жалбоподателя е направено своевременно, като последният има право на такива предвид изхода на спора – отмяна на обжалваното НП и с оглед разпоредбата на чл.63д, ал.1 ЗАНН, препращаща към чл.143, ал.1 АПК. По силата на чл.143, ал.1 АПК, когато съдът отмени обжалвания адм. акт или отказа да бъде издаден адм. акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за 1 адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.

Следователно в случая следва на въззивника да бъдат присъдени разноските, представляващи възнаграждение за 1 адвокат.

От съдържанието на приложения на л.26 договор за правна защита и съдействие от 03.06.2025 г., се установява че жалбоподателят М.М.Т., е възложил на адв. П.С. от АК-Б. оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство по АНД №268/2025 г. пред Рг.РС. Договореното адв. възнаграждение е от 850.00 лева и е заплатено в брой при подписване на договора, т.е. разходът е направен съгласно т.1 от Тълк. решение №6 от 06.11.2013 г. по дело №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

Съгласно чл.78, ал.5 ГПК, приложим на основание чл.144 АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от ЗАдв.. В случая възражение за прекомерност е направено от въззиваемата страна.

В чл.36, ал.2 от ЗАдв. е посочено, че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, размерът на който се определя в договор м/у адвоката и клиента, който трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на ВАдв.С размер за съответния вид работа.

Размерите на адв. възнаграждения са уредени в Раздел IV от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за адв. възнаграждения.

Съгласно Наредбата, в редакцията от 18.02.2025 г., когато адм. наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението за адв. възнаграждение се определя по правилата на чл.7, ал.2 в/у ст-стта на санкцията, съответно обезщетението. Съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за защита по дела с определен интерес възнаграждението при интерес до 1`000.00 лева е от 400.00 лв. В случая е наложено адм. наказание глоба от 200.00 лева и миним. адв. възнаграждение, съобразно горепосочения текст от наредбата е 400.00 лева. Съдът намира, че именно посоченият минимален размер от 400.00 лева – равняващ се на 204.52 €, следва да бъде присъден в полза на въззивника.

Според легалното определение на §.1, т.6 от ДР на АПК, „Поемане на разноски от адм. орган“ е поемане на разноските от ЮЛ, в структурата на което е адм. орган. Поради това и с оглед изхода на делото, на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 от АПК, възнаграждение на адвокат в случая подлежи на възстановяване от бюджета на ОДМВР-Б., чийто орган – РУ-Р., е издал отменения адм. нак. акт.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1, във вр. с ал.2, т.1 ЗАНН, съдът 3

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ НП №* от 07.11.2024 г. издадено от Н-к РУ в ОДМВР-Б., РУ-Р., с което за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП, на М.М.Т., с ЕГН*, е наложено адм. наказание „глоба“ от 200.00 лв. и лишаване от правоуправление за срок от 6 месеца.

На основание чл.177, ал.1, т.2 ЗДвП, за нарушение на чл.150 ЗДвП, му е наложено и глоба от 100.00 лв.

ОСЪЖДА ОДМВР-Б., да заплати на жалбоподателя М.М.Т., с ЕГН*, сумата от 400.00 лв. – равняващ се на 204.52 €, заплатено адв. възнаграждение за 1 адвокат.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Бл.АС.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

4