Определение № 776 от 11.10.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 776 гр. София, 11.10.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгений Стайков

Членове:

Ирина Петрова

Десислава Добрева като разгледа докладваното от И. Петрова Касационно търговско дело № 20228002902677 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ответника З. К. Ч. против решение № 396 от 05.08.2022г., постановено по в.т.д.№ 56/2022г. на Апелативен съд Пловдив, с което след отмяна на решението по т.д.№ 716/2019г. на Пловдивския ОС (с което е бил отхвърлен установителният иск, предявен от „Първа инвестиционна банка“ АД по реда на чл.422 ГПК за разликата над 10 764.29лв. до 20 027.65лв. главница по договор за банков кредит от 13.07.2006г., изменен с Анекс № 1 от 30.12.2011г.), е постановено уважаването на този иск за сумата

20 027.56лв., представляваща непогасени вноски от главницата с настъпил падеж към датата на постановяване на въззивното решение, ведно със законната лихва от 25.04.2022г.

Решението в частта за отхвърляне на предявените от банката установителни искове (за главница до пълния предявен размер от 52 402.17лв.; за просрочена договорна лихва по т.1 от Анекс № 1 за периода 25.05.2012 г.- 05.06.2013 г. в размер на 6 124,46 лв.; з а просрочена наказателна лихва за периода 26.06.2012 г.- 05.06.2013 г. в размер на 343,57 лв., лихва по т.9 от договора за периода (за периода 26.10.2011 г.- 30.12.2011 г. в размер на 13,06 лв. и комисионна по т.4 от Анекс № 1 в размер на 503,67 лв.) е влязло в сила като необжалвано от ищеца.

С касационната жалба се иска отмяна на решението в частта за 1 уважаване на установителния иск за сумата 20 027.56лв. и постановяване на друго за отхвърлянето му или връщане на делото за повторно разглеждане от въззивната инстанция. Касаторът се позовава на отменителните основания по чл.281,т.3 ГП Посочва се, че с предявяване на установителните искове ищецът „ПИБ“АД се е позовал на обявена предсрочна изискуемост на задължението на длъжника по договора за кредит, а след като в отговора на исковата молба ответницата е признала този факт, ищецът променил твърденията си по отношение на това обстоятелство. Касаторът счита за неправилен извода на въззивната инстанция, която не е споделила становището на първоинстанционния съд за настъпила предсрочна изискуемост на задължението и неправилно приела, че такава не е налице поради недостигане на това волеизявление на банката до длъжника; неправилно не кредитирала показанията на св. Чешмеджиев, който установил уведомяването на съпругата си в клона на банката чрез връчване на документ с искане заемът да се върне наведнъж (за волеизявлението на банката, че отнема преимуществото на срока). Според касатора неправилно въззивната инстанция се позовала на противоречивост на установеното от свидетеля с изявленията на самата ответница в подадена до ОС Пловдив частна жалба по чл.419 ГПК (вх. № 9885/03.07.2019г. по ч.в.гр.д.№1774/2019г. на ОС Пловдив). Поддържа се, че тази частна жалба не съдържа твърдение на длъжника, че до него не е достигнало волеизявлението за предсрочна изискуемост. Касаторът твърди, че в частната жалба е посочено, че към заявлението за издаване на заповед за изпълнение не са приложени доказателства за предсрочно обявяване на кредита за падежирал. Оспорва се и правилността на извода на ПАС за неоснователност на възражението за изтекла погасителна давност, основано на отсъствие на предприети принудителни действия по отношение на приетото за установено вземане на банката към датата на изготвяне на заключението пред ПАС - 10.05.2022г. и констатациите, че непогасените вноски от главница с настъпил падеж са в общ размер на 20 027.65лв.

Оспорва се правилността на съображението за този извод: че съгласно чл.422,ал.1 ГПК, искът за установяване съществуването на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, което е изключение от общото правило, че искът се счита предявен от постъпване на исковата молба в съда, което означава, че давността относно вземанията, предмет на заповедното производство се 2 прекъсва с подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Счита, че този извод противоречи на практиката на ВКС, обективирана в решението по т.д.№ 2288/2018г. на второ т.о. на ВКС, с което е прието, че ако заявлението но чл.417 ГПК е уважено, но въпреки това кредиторът бездейства - не получава издадения в негова полза изпълнителен лист, не образува изпълнително производство въз основа на него, респ. не овластява съдебния изпълнител да връчи заповедта за незабавно изпълнение и по този начин препятства осъществяване в пълнота на фактическия състав на заповедното производство и стабилизирането на заповедта, то тогава се касае именно за бездействие на взискателя по смисъла на т.10 от ТР №2 от 26.06.2015г., което не може да има за последица прекъсване на давността.

В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпроса:

„Ако е спазен едномесечния срок по чл.415,ал.4 ГПК за предявяване на иска по чл.422 ГПК, последното има ли обратно действие и прекъсва ли незабавно изпълнение?“

Твърди се, че въззивното решение е в противоречие с решение № 118 от 12.12.2019г. по т.д.№ 2288/2018г. на второ т.о. на ВКС. Касаторът аргументира, че ищецът се е снабдил с изпълнителен лист за процесните вземания на 12.06.2013г., а едва на 24.09.2019г. длъжникът е получил покана за доброволно изпълнение на задължението си по изпълнително дела № 183/2019г. по описа на ЧСИ Даскалов, т.е. повече от шест години от получаването на изпълнителния лист. Поддържа се, че изтеклият срок до предприемането на действия по уведомяване на длъжника зависи от волята на кредитора и бездействието му да предприеме действия за връчване на заповедта чрез съдебния изпълнител, с което започва да тече както срокът на длъжника за възражение по чл.414 ГПК, така и срокът за предявяване на иска по чл.415 ГПК от кредитора, следва да бъде зачетен в производството по чл.422 ГПК като факт с правно значение по смисъла на чл.235,ал.3 ГПК; че преценени в цялост тълкувателните мотиви на ТР №2/26.06.2015г. изтъкват бездействието на кредитора във времето като основание за течение на погасителната давност, а тълкувателните мотиви на ТР №4 от 18.06.2014г. и ТР №8 от 21.02.2019г. отдават значение на факти, които могат да бъдат съобразявани в хода на производството по чл.422 ГПК след подаване на 3 заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

В писмен отговор „ПИБ“АД оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на подадената жалба. Посочва, че законосъобразно съставът на САС е приел, че кредитът е останал срочен и крайният срок за погасяване е 25.07.2024г., а по отношение на вземанията за главница е приложим общият погасителен давностен срок.

Счита за законосъобразен извода, че искът е основателен по отношение на вноските с настъпил падеж като е съобразено тълкувателното решение по тълкувателно дело № 8/2017г. на ОСГТК на ВКС. Акцентира се на отсъствие на бездействие на кредитора след издаването на изпълнителния лист и на образуването на изпълнително дело № 776/2013г. на ЧСИ К.Павлов, въз основа на което черпи доводи за неоснователността на твърдението за изтекла погасителна давност поради неупражняване на правата на банката по предприемане на действия за принудително изпълнение.

За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:

Първоинстанционният съд е приел за установено настъпването на предсрочната изискуемост на кредита и надлежното упражняване на това право от кредитора. Мотивирал е, че от вземанията по предсрочно изискуемия кредит, за които ищецът се е снабдил със Заповед за незабавно изпълнение, се дължат в пълен размер само онези към датата на настъпване на предсрочната изискуемост през м.февруари 2013г.: 52 402 .17 лв. главница, 3 718.46 лв. възнаградителна лихва, както сумата от 343 .57 лв. наказателна лихва за забава към датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК. От тези суми са приспаднати платените доброволно от ищцата суми в общ размер 41 637.88лв., в резултат на което са признати за а дължими към момента на приключване на устните състезания част от главницата на стойност 10 764.29 лева.

Въззивната инстанция е била сезирана жалби на двете страни - ищецът е обжалвал отхвърлената част на предявените установителни искове, ответницата - признатото вземане на банката за сумата 10 764.29лв., дължима главница по договор на банков кредит от 13.07.2006г с краен срок за погасяване 25.07.2024г. и сключен към него Анекс № 1 от 30.12.2011г.

Приела е за установено по делото, че при преустановено погасяване на вноските по погасителния план въз основа на заявление на банката от 4

06.06.2013г., е издадена заповед № 386 от 12.06.2013 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д № 869/2013 г. по описа на Районен съд Асеновград (за сумите: главница 52 402,17 лв. – главница; 6124,46 лв.просрочена договорна лихва по т.1 от Анекс № 1 за периода 25.05.2012 г.- 05.06.2013 г.; 343,57 лв. - просрочена наказателна лихва за периода 26.06.2012 г.- 05.06.2013 г.; 1248,35 лв. - лихва по т.9 от договора за периода 25.10.2011 г.- 30.12.2011 г.; 13,06 лв. - лихва по т.11 от договора за периода 26.10.2011 г.- 30.12.2011 г.; 503,67 лв. комисионна по т.4 от Анекс № 1, ведно със законната лихва от 06.06.2013 г. до окончателното погасяване на задължението) и изпълнителен лист от същата дата.

Въззивната инстанция не е споделила становището на първоинстанционния съд, че кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем от банката през м. февруари 2013г., за което длъжникът да е бил уведомен (в който смисъл са били първоначалните твърдения на кредитора в исковата молба, но са променени в хода на производството с позоваване в смисъл, че банката се „отказва“ от направеното и в заповедното производство твърдение за надлежно настъпване на предсрочната изискуемост). Изложила е, че изводът на първоинстанционния съд, че правото за обявяване на кредита за предсрочно изискуем не е оттегляемо по волята и желанието само на кредитора, след като изявлението му вече е достигнало до длъжника и са настъпили желаните с него правни последици, би бил верен само когато правото по чл. 71 ЗЗД действително е било упражнено т.е. когато са били налице всички предпоставки за това. Мотивирала е, че за да се прояви действието на предсрочната изискуемост по отношение на длъжника, е необходимо волеизявлението на банката, че обявява вземанията си по договора за предсрочно изискуеми да е достигнало до длъжника. Обсъдено е, че в договора - чл.29.1 е изрично уговорена писмена форма на уведомлението. При доказателствена тежест на ищеца да установи спазването й, е прието, че отсъстват данни изпратеното уведомление с изх. № 219297/31.01.2013г., да е редовно връчено/доставено на длъжника . Обосновано е, че не се установява уведомяване на ответницата за обявената през м. февруари 2013г. от банката предсрочна изискуемост на вземанията по кредита, поради което кредитът е останал срочен. Изложени са правни съображения за необосновано и в нарушение на чл.172 ГПК кредитиране от 5 първоинстанционния съд на показанията на свидетеля Чешмеджиев - съпруг на ищцата относно обстоятелствата, свързани с връчването на уведомлението за предсрочна изискуемост при неотчитане на явната му заинтересованост от изхода на делото и при очевидното противоречие на твърденията му относно тези факти с изявленията и действията на самата ответница, обективирани в подадена от нея частна жалба вх.№ 9885/03.07.2019г. по чл. 419 ГПК против разпореждането за незабавно изпълнение, основаващо се на обратното на показанията на съпруга й твърдение относно уведомлението. Обсъдено е, че по тази жалба, с определение № 1645/14.08.2019г. по ч.гр.д. № 1774/2019г. състав на Пловдивския окръжен съд е отменил разпореждането за незабавно изпълнение, обективирано в процесната заповед за изпълнение и е обезсилил издадения въз основа на тази заповед изпълнителен лист, приемайки, че длъжникът не е бил уведомен за обявената предсрочна изискуемост, а в исковото производство ищецът се е съобразил с постановеното с този съдебен акт.