Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 483 от 15.10.2021, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 10481/2021
Вид
Решение № 483
Подписан
15.10.2021
В сила
14.10.2021
Състав
Любомир Василев, Стойчо Попов, Калина Анастасова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 483 гр. София, 14.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ в публично заседание на единадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Калина Анастасова

Стойчо Попов при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20211100510481 по описа за 2021 година

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №10481/2021 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на М. М. ДР. ЕГН ********** от гр.Плевен срещу решение №20104674 от 26.04.2021 г постановено по гр.д.

№55326/19 г на СРС , 170 състав , с което е отхвърлен иска на въззиника с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.7 т.1 б.А от Регламент /ЕО/ №261/2004 г на ЕП и на Съвета от 11.02.2004 г ; да се признае за установено , че „У.Е.У.“ ООД гр.Будапеща вписано в ТР към МП на Унгария с дружествен номер Cg.01-09-964332 , чрез Клон България с ЕИК ***** ; му дължи сумата от 250 евро , която сума представлява компенсаторно обезщетение за отмяна на полет W6 4340 по направление гр.Мюнхен /Мемиген/ - гр.София на 05.02.2019 г , ведно със законната лихва от 02.07.2019 г до окончателното заплащане на сумата ; за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 13.07.2019 г по ч.гр.д.№37885/18 г на СРС , 170 състав . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските.

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС . Безспорно към 20,35 ч на 05.02.2019 г на летището е имало мъгла с видимост под 450 м и това е извънредно обстоятелство по Регламент /ЕО/ №261/2004 г . Но към 21,20 ч – 45 минути след планирания час на излитане , на същия ден - видимостта се е подобрила , но полет не е осъществен и въззивникът е превозен едва на 09.02.2019 г със закъснение от 96 часа . Съгласно практиката на СЕС превозвачът трябва да докаже не само наличието на извънредни обстоятелства , но и 1 че е следвало да понесе „непоносими жертви“ за извършване на превоза , с оглед и капацитета на предприятието към съответния момент . Превозвачът е следвало да превози пътниците при първа възможност , като същият не е доказал , че му е липсвал капацитет , нито че не е можел да предостави билет от друг превозвач . Вместо това е превозил въззивника с 4 дни закъснение .

Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба .

Самолетът , който е бил предназначен да извърши процесния полет е бил отклонен от летище Мемиген и е кацнал на летище Фридрихсхофен на 18,59 ч /координирано универсално време/, защото на летище Мемиген е имало ниска видимост от 16,50 ч до 19,50 ч. Налице са извънредни обстоятелства и процесният полет не е имал закъснение , а е бил отменен . Ищцата е можела да презавери билета си за следващ полет , да поиска възстановяване на сумата за билета или да избере превоз с друга авиокомпания . Ищцата е презаверила билета си за друг полет .

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 09.06.2021 г и е обжалвано в срок на 11.06.2021 г .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива пороци в случая не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да отхвърли иска СРС е приел , че ответникът като въздушен превозвач се позовава на „извънредни обстоятелства“ по смисъла на чл.5 § 3 от Регламент /ЕО/ №261/2004 г на ЕП и на Съвета от 11.02.2004 г. За да има „извънредни обстоятелства“ следва отмяната или закъснението на полета да са причинени от такива извънредни обстоятелства , които не са могли да бъдат избегнати дори и да са били взети всички необходими мерки . В случая самолетът е извършвал предходен превоз , но същият е бил пренасочен на летище Фридрихшафен поради гъста мъгла на летище Мемиген . Ответникът е взел мерки за избягване на извънредното обстоятелство и то е извън ефективния му контрол . При преценяване на капацитета на превозвача да осъществи полета не трябва да се изисква запас от време с продължителност , която налага непоносими жертви с оглед капацитета на предприятието .

Решението на СРС е неправилно . Спорът между страните е съсредоточен по наличие на 2 фактическия състав на чл.5 § 3 от Регламент /ЕО/ №261/2004 г на ЕП и на Съвета от 11.02.2004 г. По останалите факти не се спори .

Ответникът като опериращ въздушен превозвач счита , че не е длъжен за заплати обезщетение по чл.7 т.1 б.А от Регламент /250 евро/ , тъй като отмяната на полета е причинена от извънредни обстоятелства , които не са могли да бъдат избегнати , дори да са били взети всички необходими мерки. Самолетът , с който е трябвало да пътува ищцата е извършвал предходен превоз , но същият е бил пренасочен на летище Фридрихшафен поради гъста мъгла на летище Мемиген . По тази причина не е могло да се осъществи процесния полет от летище Мемиген , а ищцата е превозена с 4 дни закъснение .

Вярно е и не се оспорва от ищцата , че наличието на гъста мъгла на летище Мемиген е равнозначно на извънредно обстоятелство , което не е могло да бъде избегнато . От друга страна ответникът не доказва какъв е бил периода на извънредните обстоятелства , още помалко , че същият е продължил 4 дни . Според трайната практика на СЕС по дела С-294/10 , С-315/15 г , С-402/07 и С-432/07 в тежест на превозвача е да докаже извънредните обстоятелства , тяхната продължителност , както и че е положил дължимата грижа за избягване на извънредните обстоятелства и техните последици . При това се преценява и дали превозвачът е трябвало да даде „непоносими жертви“ с оглед капацитета на предприятието му към дадения момент .

В случая освен , че ответникът не е провел пълно доказване на продължителността на извънредните обстоятелства , не е доказано и че в период от 4 дни /предвид капацитета на предприятието му/ не е могъл да избегне продължително забавяне/отмяна на полета с друго , освен с „непоносими жертви“ . Разграничението между закъснение и отмяна на полета , което се прави в отговора на въззивната жалба не намира опора в Регламента и практиката на СЕС. Според т.4 от решение от 04.05.2017 г по дело С-315/15 г на СЕС ако закъснението от 3 и повече часа е причинено не само от извънредни обстоятелства , но и от други причини , то периодът на извънредни обстоятелства се изважда от общата продължителност на закъснението.

В случая ответникът не е установил , че с оглед капацитета на предприятието си не е могъл в разумен срок да пренасочи същият или друг самолет за извършване на полета . Не е доказано и че е не е било възможно излитане на самолета с пътниците от летище Фридрихшафен , макар и в по-късен час , на какво разстояние са двете летища и пр.относими обстоятелства . Трябва да се приеме , че осъществения полет след 4 дни е извън разумния срок , както и че безспорно е налице закъснение/отмяна на полета и ищцата има право на обезщетение по чл.7 т.1 б.А от Регламент /ЕО/ №261/2004 г на ЕП и на Съвета от 11.02.2004 г.

Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се отмени и искът да се уважи със законните последици /законна лихва и разноски за държавни такси/ . Не се присъждат адвокатски възнаграждения на ищцата , тъй като по делото няма доказателства за уговаряне 3 и плащането им . Фактурите и разписките са съставени едностранно от адв.А.И. и не са подписани от ищцата .

Водим от горното , СЪДЪТ

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №20104674 от 26.04.2021 г постановено по гр.д.№55326/19 г на СРС , 170 състав ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на М. М. ДР. ЕГН ********** от гр.Плевен , които иск е с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.7 т.1 б.А от Регламент /ЕО/ №261/2004 г на ЕП и на Съвета от 11.02.2004 г , че „У.Е.У.“ ООД гр.Будапеща вписано в ТР към МП на Унгария с дружествен номер Cg.01-09-964332 , чрез Клон България с ЕИК ***** ; дължи сумата от 250 евро , която сума представлява компенсаторно обезщетение за отмяна на полет W6 4340 по направление гр.Мюнхен /Мемиген/ - гр.София на 05.02.2019 г , ведно със законната лихва от 02.07.2019 г до окончателното заплащане на сумата ; за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 13.07.2019 г по ч.гр.д.№37885/18 г на СРС , 170 състав.

ОСЪЖДА „У.Е.У.“ ООД гр.Будапеща вписано в ТР към МП на Унгария с дружествен номер Cg.01-09-964332 , чрез Клон България с ЕИК ***** да заплати на М. М. ДР. ЕГН ********** от гр.Плевен сумата от 50 лева разноски пред СРС и в заповедното производство и сумата от 25 лева разноски пред СГС .

Решението не подлежи на обжалване / чл.280 ал.3 т.1 ГПК /.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4