Решение № 13 от 23.01.2024, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. София, 23.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело № 20231800500805 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.436 и сл. от ГПК.

С жалба вх. № 07347/13.11.2023 год. по описа на ЧСИ Наталия Дангова рег. № 793 с район на действие Софийски окръжен съд, гр. С., допълнена с жалба вх. № 9530/23.11.2023 год. по описа на СОС, длъжниците по изп. дело № 20237930400315 В. Н. Б. и Д. С. Б. чрез адв. К. от САК са обжалвали постановлението на съдебния изпълнител за разноските, обективирани в поканите за доброволно изпълнение и приети в изпълнителното дело. Молят съда да го отмени, тъй като не са налице предпоставките за образуване на изпълнително производство, сумите за разноски са недължими, както и необосновано завишени, а адвокатското възнаграждение е прекомерно.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК не е постъпило възражение от взискателите М. С. и Е. С. по изпълнителното дело.

Ответникът В. Б. взема становище за основателност на жалбата.

Със съпроводително писмо ЧСИ е изпратил жалбата и препис от изпълнителното дело на СОС, като е изложил на осн. чл. 436, ал. 3 от ГПК мотиви по обжалваното действие.

Софийски окръжен съд, като обсъди данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства във връзка с изложените в жалбата доводи, намери следното :

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК от длъжник по изпълнителното дело и против действията на съдебния изпълнител - постановлението за разноските, 1 обективирани в поканите за доброволно изпълнение и приети в изпълнителното дело. С разпореждане от 07.11.2023 год. е оставено без уважение искането на длъжниците за намаляване на разноските, включително тези, направени от взискателите за адвокатско възнаграждение.

Произнасянето на съдия-изпълнителя за разноските на взискателя в изпълнителното производство е действие в изпълнение на общия принцип за отговорност за разноски, което подлежи на обжалване. Според установената практика на ВКС на РБ /определение № 403 от 01.12.2008 год. по ч.гр. дело № 1762/2008 год. и др./ длъжникът разполага с процесуалното право да претендира пред съдебния изпълнител намаляване на разноските на взискателя поради прекомерност, а постановеният по това искане акт на съдебния изпълнител подлежи на обжалване пред съда.

Видно от представения препис от изпълнителното дело, същото е образувано по молба на взискателите М. В. С. от гр. С. и Е. С. С. от гр. П. срещу В. Н. Б., В. С. Б. и Д. С. Б. въз основа на изпълнителен лист от 02.06.2021 год. по гр. дело № 1615/2017 год. по описа на РС-С. и решение по гр.д. № 639/2020 год. на СОС, според който е разпределено ползването на поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта на гр. С., като М. С. ще ползва частта с площ 117,50 кв.м., означена по точки 14, 15, 16, 17, 18, 19, 14 на скица проект № 3 към заключение на в.л. Д. от 08.06.2018 год., както и селскостопанска сграда с посочен идентификатор; В. Б., В. Б. и Д. Б. ще ползват общо част от поземления имот с площ 117,50 кв.м., означена с т. 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 9 по същата скица, както и селскостопанска сграда с посочен идентификатор; М. С., В. Б., В. Б. и Д. Б. ще ползват общо частта с площ 156 кв.м., означена по точки 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 15, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25, 26, 1 на същата скица; разпределено е и ползването на сутерена на двуетажната жилищна сграда, както и на таванското подпокривно пространство на сградата в описания поземлен имот.

Поканите за доброволно изпълнение са връчени лично на В. Н. Б. и Д. С. Б. на 09.10.2023 год.

Приетите от съдебния изпълнител и посочени в поканите за доброволно изпълнение разноски в изпълнителното производство са: такси в полза на ЧСИ в размер на 114 лева, заплатени от взискателя, и разноски за адвокатско възнаграждение на взискателите по делото в размер на 1000 лева. В поканата за доброволно изпълнение на всеки от длъжниците е дадена възможност да направи възражение по отношение на приетите в производството разноски. С молба вх. № 07264/03.11.2023 год. по описа на ЧСИ Дангова длъжниците В. Б. и Д. Б. са възразили срещу образуването на изпълнителното дело с възражения, че липсва изпълнителен титул срещу тях, тъй като не са длъжници по влязло в сила осъдително решение; постановеното от съда разпределение е ясно и точно определено и не са необходими каквито и да било действия на съдебния изпълнител, за да се извърши то; всяка от страните ползва имота съобразно съдебното решение; ако взискателите твърдят да им е нарушено разпределеното ползване, то редът за защита не е чрез образуване на изпълнително дело въз основа на представения изпълнителен лист, а чрез предявяване на 2 осъдителни искове за предаване на владението върху разпределените им части от имота и снабдяване с изпълнителен лист въз основа на осъдително решение, ако исковете бъдат уважени. Правят възражение и за прекомерност на приетите от ЧСИ разноски за адвокатско възнаграждение на взискателите, тъй като не е налице основание за образуване на изпълнително производство, поради което няма да бъдат реализирани никакви изпълнителни действия срещу жалбоподателите. Последните също разполагат с идентичен изпълнителен лист въз основа на съдебното решение, с което е разпределено ползването на процесния имот, поради което имат право също да бъдат конституирани като взискатели и да им се заплатят разноски в същия размер /представят адвокатско пълномощно и фактура/.

С разпореждане от 07.11.2023 год. съдебният изпълнител е отхвърлил искането на жалбоподателите за намаляване поради прекомерност на приетото адвокатско възнаграждение на взискателите, като неоснователно.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

При образуване на изпълнителното дело съдебният изпълнител трябва да се произнесе по въпроса за разноските, направени от взискателя, ако има направено искане за тяхното събиране.

Въпросът за разноските в изпълнителното производство е уреден в част I, глава VIII, раздел II от ГПК и като норми от общата част на процесуалния закон, тези правила важат и за изпълнителното производство. Съгласно чл. 79 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, с посочените в текста изключения. Безспорно дължимите на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение са сред разноските по изпълнението, които са за сметка на длъжника /чл. 78, ал. 1 от ГПК/.

В случая съдебния изпълнител в поканите за доброволно изпълнение правилно е посочил разноски в изпълнителното производство, а именно: 1. такси в полза на ЧСИ в размер на 114 лева, като сметката по чл. 79 от ЗЧСИ е приложена по изпълнителното дело:

24 лева с ДДС – за образуване на изпълнително дело – т. 1 от ТТР към ЗЧСИ, 72 лв. с ДДС – такса за връчване на три броя покани за доброволно изпълнение – т. 5 от ТТР към ЗЧСИ, 18 лева с ДДС – три броя справки – т. 3 от ТТР към ЗЧСИ; 2. Разноски за възнаграждение за адвокат по делото в размер на 1000 лева, в т.ч. 200 лева – за образуване на изпълнително дело /съгласно т. 10, ал. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/ и 800 лева – за предприемане на действия по изпълнителното дело с предмет въвод във владение /съгласно т. 10, т. 3 вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 год./. В случая разноските за адвокатско възнаграждение са определени в размер, изцяло съобразен с минималния размер на адвокатското възнаграждение, съгласно чл. 10, т. 1 и т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Според посочената разпоредба, за процесуално представителство във връзка с образуване на изпълнително дело минималното възнаграждение е в размер на 200 лв. В изпълнителното производство кредиторът плаща авансови такси за образуване на делото и за поисканите изпълнителни действия, разноски за предприетите изпълнителни 3 действия и възнаграждение за един адвокат. Длъжникът отговаря за всички тези разноски, в случай, че не е изпълнил доброволно постановеното съгласно съдебното решение, въз основа на което е издаден изпълнителният лист и ако е дал повод за образуване на делото (вж. решение № 82/8.05.2012 год. на ВКС, IV г.о. по гр. д. 1891/2010 год.). Длъжникът отговаря и за разноските за процесуално представителство, доколкото съответстват на действителната фактическа и правна сложност на делото и на извършените изпълнителни действия.

Съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 13 от 10.04.2013 год. по т.д. № 13/2012 год. на ВКС на РБ постановеното в производството по чл. 32, ал. 2 от ЗС решение има изпълнителна сила именно относно разпределянето на ползването и въз основа на него съсобственикът може да се снабди с изпълнителен лист за въвод във владение на реалната част от имота, която му е разпредЕ. от съда. Следователно, оплакванията на жалбоподателите за липса на изпълнителен титул, както и за невъзможност за предприемане на принудително изпълнение въз основа на представения по делото изпълнителен лист /без осъдително решение/, са несъстоятелни. Налице е изпълнителен лист, който сочи начина, по който е разпределено ползването на процесния съсобствен имот между страните. Съдебният изпълнител е подчинен на този изпълнителен лист и въз основа на него миже да пристъпи към принудително изпълнение. В случай, че жалбоподателите В. Б. и Д. Б. също са се снабдили с изпълнителен лист и смятат, че правото им на ползване на съсобствения имот е нарушено и не съответства на постановеното с влязлото в сила съдебно решение, то те могат като взискатели на самостоятелно основание да искат образуване на изпълнително дело въз основа на издаден изпълнителен лист по същото дело. Следва да се има предвид също така, че с поканата за доброволно изпълнение длъжниците само са уведомени за приетите от съдебния изпълнител разноски, тъй като производството с предмет „непарично вземане“ не е приключило. Разноските могат да бъдат събрани едва след реализиране предмета на изпълнението: извършване на разпределяне на ползване чрез въвод във владение. Тогава те ще бъдат изчислени и разпределени между длъжниците и то в случай, че бъде установено, че имотът не се ползва от тях по посочения в изпълнителния лист начин.

Възраженията на жалбоподателите, че добросъвестно изпълняват влязлото в сила съдебно решение, с което е разпределено ползването на общата вещ и не са дали повод за обрауване на изпълнителното дело, не могат да бъдат преценени предварително от съдебния изпълнител, като въпросът за тяхната основателност може да бъде решен само след насрочване на принудителното действие – разпределяне на ползване /въвод във владение/ и посещение на имота на място от ЧСИ в присъствие на страните и на назначеното вещо лице, от заключението на което ще се установи дали ползването на имота от страните съответства на изпълнителния титул.

По тези съображения жалбата следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна.

Воден от горното, съдът

4

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 07347/13.11.2023 год. по описа на ЧСИ Наталия Дангова рег. № 793 с район на действие Софийски окръжен съд, гр. С., подадена от В. Н. Б. и Д. С. Б. чрез адв. К. от САК срещу постановлението на съдебния изпълнител за разноските, приети в изпълнителното производство по изп. дело № 20237930400315, обективирани в поканите за доброволно изпълнение до жалбоподателите, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5