Определение № 4085 от 14.12.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4085 гр. София, 14.12.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Геновева Николаева като разгледа докладваното от Драгомир Драгнев Касационно гражданско дело № 20238002101957 по описа за 2023 година приема следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на "СТОЕКС 2008" ООД против решение № 96 от 23.01.2023 г., постановено по въззивно гражданско дело № 2769 по описа за 2022 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 1 състав, с което е потвърдено решение № 262257 от 07.07.2022 г. по гр. д. № 5576 по описа за 2021 г. на Софийския градски съд, ГО, I-17 състав, за отхвърляне на предявения от касатора против Държавата, представлявана от министъра на финансите, иск по чл. 2в, ал. 1 ЗОДОВ, вр. с чл. 4, § 3 ДЕС за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 29 540,71 лв., изразяващи се в пропуснати ползи от реализиране на приход от произведена електрическа енергия в периода април-ноември 2016 г., януари-октомври 2017 г. и януари-март 2018 г. при цена 106,86 лв./МВтч вместо при цена 576,50 лв./МВтч, поради приемане на § 18, ал. 1 ПЗР на ЗИД на ЗЕ (ДВ, бр. 56/2015 г., в сила от 24.07.2025 г.), която законодателна промяна съставлява съществено нарушение на правото на ЕС.

Касаторът твърди, че решението на Апелативен съд - София е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК.

Като основание за допускане на касационното обжалване сочи чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК по следните въпроси:

1. Следва ли чл. 16 от Хартата на основните права на Европейския съюз, уреждащ правото на свобода на стопанската инициатива в правния ред на Съюза, да бъде тълкуван в смисъл, 1 че не допуска съществуването на национална правна разпоредба като тази на § 18 ПЗР на ЗИД на ЗЕ, по смисъла на която, при наличието на сключен договор и съществуващи договорни отношения, уредени от специални норми на действащото законодателство, се осъществява изменение на един от основните елементи на договора /цена/ чрез законодателен акт в полза на един от субектите по договора?

2. Следва ли принципът на правна сигурност да се тълкува в смисъл, че не позволява преуреждането на вече възникнали въз основа на специални норми отношения между частни лица или между държавата и частни лица, ако с това преуреждане се засягат по неблагоприятен начин оправданите правни очаквания на частноправните субекти и вече придобити от тях права?

3. Като се има предвид решението на Съда по делото Plantanol, Решение от 10 септември 2009 г., дело C-201/08, ECLI:EU:C:2009:539, следва ли принципът на защита на оправданите правни очаквания като основен принцип на правото на ЕС да се тълкува в смисъл, че не позволява държава членка да измени, без достатъчно гаранции за предвидимост, приложимата правна уредба към производството на електроенергия от възобновяеми енергийни източници, като премахне предсрочно съществуващи в законодателството мерки на стимулиране производството на електроенергия от възобновяеми източници, които са свързани със сключени дългосрочни договори за изкупуване на електроенергия, в разрез с условията, при които частните субекти са осъществили инвестиции в производство на електроенергия от възобновяеми източници и са сключили дългосрочни договори за изкупуването й от държавнорегулирани доставчици на електроенергия?

4. Следва ли чл. 3 и чл. 4 от Директива 2009/28/ЕО за насърчаване на използването на енергия от възобновяеми източници, предвид на съображение 8 и 14 от нейния преамбюл, да бъдат тълкувани в смисъл, че налагат на държавите членки задължение, чрез националните мерки по прилагане на Директивата, да гарантират правна сигурност на инвеститорите в производството на електроенергия от възобновяеми източници, в това число от слънчева енергия?

5. Допускат ли чл. 3 и чл. 4 от Директива 2009/28/ЕО тълкувания във вр. със съображения 8 и 14 от Директивата, национална уредба като § 18 ПЗР на ЗИД на ЗЕ, която изменя съществено преференциалните условия за изкупуване на електроенергия от възобновяеми източници, при условията на вече сключени дългосрочни договори за изкупуване на електроенергия от такива източници, в съответствие с първоначално приетите национални мерки по прилагане на Директивата?

6. Представлява ли имущество, защитено от чл. 17, пар. 1 от Хартата на основните права Европейския съюз (ХОПЕС), вземането по договор за цената на произведената електрическа енергия, чийто размер и срок за изплащане са определени от нормативен акт?

7. Закрилата на имуществото по чл. 17, пар. 1 от ХОПЕС зависи ли от размера или стойността на притежаваното имущество и изключва ли най-благоприятното ползване на имущество, в смисъл на носещо най-големи очаквани приходи?

8. Съответства ли на принципите за недискриминация, равно третиране и равнопоставеност, заложени в решенията на СЕС по дела С-319/02 и С-443/06 въведеното с § 18 ПЗР на ЗИД на 2

ЗЕ (ДВ, бр. 56/2015 г., в сила от 24.07.2025 г.) намаляване на преференциалните цени за изкупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници само за определени производители - тези, които са подали заявление за подпомагане преди влизане в сила на Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ)?

9. Длъжен ли е въззивният съд да провери дали преференциалната цена предоставя предимство на производителите на ел. енергия от ВЕИ, засегнати от § 18 ПЗР на ЗИД на ЗЕ, и дали това предимство представлява несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ по смисъла на чл. 107, § 1 ДФЕС при липса на решение и открита от Европейската комисия официална процедура по разследване дали тази мярка представлява несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ? Допускат ли чл. 107 и чл. 108 ДФЕС законодателният орган на държава членка да извърши тази преценка чрез свой акт?

Ответникът по касационната жалба Държавата, представлявана от министъра на финансите, счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Апелативен съд - София, като оспорва касационната жалба и по същество.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че ищецът /понастоящем жалбоподател/ „Стоекс 2008" ООД е собственик на "Фотоволтаична електоцентрала", находяща се в [населено място], общ. Никопол, област Плевен, която е присъединена към електроразпределителната мрежа на „ЧЕЗ Разпределение България" АД с договор от 01.03.2010 г. Със споразумение от 18.03.2011 г. към договора страните са договорили краен срок за изграждане и въвеждане в експлоатация на съоръженията за присъединяване - 12 месеца от датата на подписването на споразумението. С Договор № 15/312/01735/21.12.2011 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятията" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (ПРСР), подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, сключен между Държавен фонд „Земеделие" и „Стоекс 2008" ООД на дружеството е предоставена финансова помощ, представляваща 80% от одобрените и реално завършени от дружеството разходи, свързани с проект № 15/312/01735 от 10.08.2010 г. за изграждане на фотоволтаична централа.

Съдът е констатирал също, че на 23.08.2012 г. „ЧЕЗ Разпределение България" АД и „Стоекс 2008" ООД са сключили два договора - за използване на разпределителната мрежа от производителя „Стоекс 2008" ООД и за изкупуване от „ЧЕЗ Разпределение България" АД на произведената от „Стоекс 2008" ООД електрическа енергия по цени и условия, определени в договора и в съответствие с действащите нормативни актове. В чл. 2, ал. 1 от договора страните са определили срока на действие на постигнатото съглашение - до 23.08.2032 г., тоест 20 години. В чл.11, ал.4 от договора цената, по която купувачът изкупува електрическата енергия е определена на 576,50 лв./МВтч без ДДС, като тази цена е валидна до изтичане срока на договора. Уговорено е също, че в случай на промяна на действащото законодателство, в резултат на която се промени договорената преференциална цена, 3 страните се съгласяват тя да бъде актуализирана в съответствие със законодателните промени. С решение № Ц-18/20.06.2011 г. на ДКЕВР, считано от 01.07.2011 г., е определена преференциална цена за продажба на електрическа енергия от възобновяеми източници, като за електрически централи с фотоволтаични модули до 30 кВТч цената е 576,50 лв./МВтч без ДДС. С решение № Ц-14/01.07.2014 г. ДКЕВР, считано от датата на вземане на решението, е приета преференциална цена за изкупуване на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници, когато инвестицията за изграждането на енергийния обект се подпомага със средства от национална или европейска схема за подпомагане, като за фотоелектрически централи с инсталирана мощност до 30 МВт цената е 106,86 лв./МВтч без ДДС, когато обектът е изграден с безвъзмездно финансиране от 70% до 80%. След това обаче на 24.07.2015 г. в „Държавен вестник" е обнародван ЗИД на ЗЕ. В параграф 18, ал. 1 от ПЗР на този закон е предвидено, че за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници чрез енергийни обекти, които са изградени със средства от национална или европейска схема за подпомагане и по отношение на които заявления за подпомагане са постъпили до влизането в сила на Закона за енергията от възобновяемите източници (ЗЕВИ), се прилагат цените по чл. 31, ал. 8 от същия закон, които последно са определени с решение на Комисията за енергийно и водно регулиране към датата на влизането в сила на този закон. Ал. 2 вменява в задължение на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници в срок до 31.07.2015 г. да приведат договорите за изкупуване на електрическа енергия, които са сключили с обществения доставчик или съответния краен снабдител, в съответствие с изискванията на ал. 1 на параграф 18. Според дружеството приемането на параграф 18 представлява нарушение на правото на ЕС. Това нарушение е довело до вреда за дружеството, състояща се в пропуснати приходи от цената на произведената електроенергия в резултат от намаляването на преференциалната цена за изкупуване на електрическа енергия от ВЕИ с разпоредбите на параграф 18 на ЗИД на ЗЕ. Затова дружеството е предявило срещу Държавата иск за обезщетение за тези имуществени вреди в размер на 29 540,71 лв., който е бил отхвърлен от първоинстанционния съд.

При тези данни от правна страна въззивният съд е приел, че отговорността за нарушаване правото на ЕС се предпоставя от установяване на следните елементи, посочени в решения на Съда на ЕС: 1. нарушение на правна норма, която предоставя права на частноправни субекти; 2. нарушението да е достатъчно съществено и 3. да съществува пряка причинноследствена връзка между нарушението и претърпяната вреда. Посочил е, че съгласно чл. 4, § 3 от ДФЕС държавите членки са длъжни да осигурят спазването на правото на ЕС, като прогласеното там задължение за лоялно сътрудничество изисква от тях да гарантират върховенството и ефективното прилагане на правото на ЕС. В изпълнение на това задължение националният законодателен орган дължи да приема закони, които не противоречат на общностното право, както и да изменя съществуващите, така щото да не противоречат на същото. Констатирал е, че ЗЕВИ въвежда във вътрешния правен ред Директива 2009/28/ЕО за насърчаване използването на енергия от ВИ (§ 2 от ДР на ЗЕВИ).

Съгласно възприетия в ЗЕВИ режим за насърчаване на енергията от ВИ остава задължението 4 за изкупуване на енергията от ВИ по договори с продължителен срок на действие - от 12 до 20 г. в зависимост от вида на първичния енергиен източник. За производителите на енергия от ВИ съществува опцията да излязат на енергийния пазар или да бъдат на регулирания сегмент на пазара за изкупуване с преференциални цени на посочения обем електроенергия от ВИ, който обем се променя с изменение на ЗЕВИ. Енергийните обекти, производители на енергия от ВИ, с оглед на определяне на преференциалните цени на изкупуване, съгласно чл. 31, ал. 7, т. 2 ЗЕВИ (в неговата редакция при влизане в сила на 3.05.2011 г.), във връзка с ал. 8 от същия закон, са разграничени в две основни групи: такива обекти, които са ползвали инвестиция за изграждане от национални и европейски фондове, и други, които са изградени със собствени инвестиции. За изкупуването на електроенергията от първите не се прилагат преференциалните цени по чл. 31, ал. 1, които са общи, а такива, които са определени от КЕВР, съгласно наредбата по чл. 36, ал. 3 от ЗЕ. Последната изисква намаляване на преференциалната цена пропорционално на инвестицията за изграждане от национална или европейска схема за подпомагане. Съгласно §11 от ПЗР на ЗЕВИ разпоредбите на чл. 31, ал.