Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 141 от 05.06.2023, Районен съд - Казанлък

Съд
Районен съд - Казанлък
Дело
Административно наказателно дело 29/2023
Вид
Решение № 141
Подписан
05.06.2023
Състав
МИХАИЛ ГЕОРГИЕВ МИХАЙЛОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.142, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.40,ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59,ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63,ал.1,пр.III · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63,ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.83 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.118,ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.185,ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност

РЕШЕНИЕ

№ 141 гр. Казанлък, 05.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИХАИЛ Г. МИХАЙЛОВ при участието на секретаря АТАНАСКА Д. ДЖАГЪЛОВА като разгледа докладваното от МИХАИЛ Г. МИХАЙЛОВ Административно наказателно дело № 20235510200029 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Обжалвано е наказателно постановление №663435-F653359/ 20.09.2022г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на НАП, с което на „М.на 2014“ ЕООД гр.П.б., на основание чл.53,ал.2, във връзка с чл.83 ЗАНН и чл.185,ал.1 от ЗДДС, е наложено административно наказание- имуществена санкция в размер на 500 лева.

Жалбоподателят останал недоволен от това и моли съда да отмени оспорваното наказателно постановление. В с.з. същият не се явява, но се представлява.

Въззиваемата страна в с.з. се представлява от юрисконсулт, който оспорва жалбата.

При издаване на горното наказателно постановление Началникът на отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на НАП е приел, че „М.на 2014“ЕООД гр.П.б. е нарушило разпоредбата на чл.3,ал.8 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118,ал.1 от ЗДДС, като при извършени проверки на 04.05.2022г. в 14:30 часа, на обект: Автомат на самообслужване, находящ се в общ.П.б., гр.П.б., до училище „Х.Б.“ и стопанисван от „М.НА-2014“ ЕООД с ЕИК: 203298244, е констатирано, че 1 дружеството в качеството си на задължено лице по чл.3 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на МФ е допуснало нарушение на същата, извършвайки продажба на стоки чрез автомат на самообслужване с електрическо захранване, като не регистрирало и отчитало извършените продажби чрез ФУВАС. На дисплея на устройството не се визуализирал фискалният бон, регистриращ продажбата.

При извършена контролна покупка на 04.05.2022 г. в 14:27 часа на 1бр. кафе на стойност 0,50 лв. платени в брой от орган по приходите преди легитимацията, не се визуализирал на контролния дисплей на ФУВАС фискален бон от въведеното в експлоатация в обекта ФУВАС „Т RЕМОL V КL“ с ИН на ФУ ZК094947 и ФП № 50122981, с рег. № на ФУ в НАП 3620795, и не се изписвал номер на касова бележка, час и стойност на закупената стока, отговарящ на изискванията на Наредба № Н-18/ 13.12.2006г.

Нарушението е установено и документирано с Протокол за извършена проверка сер. АА № 0451384/04.05.2022 г., ведно със събраните доказателства към тях.

АНО отчел, че нарушението е било извършено за първи път, както и че същото не представлява маловажен случай по чл.28 от ЗАНН.

Жалбата е с правно основание чл.59,ал.1 от ЗАНН. Същата е подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект/срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентен съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.

Актосъставителят Г. С. Ф. в с.з. изцяло потвърди описаната от него в акта фактическа обстановка, като уточни, че е свидетел на нарушението. От разпита на същия се установи, че всъщност в проверявания кафе-автомат е имало фискално устройство, което е издавало касови бонове, видно и приложените такива на хартиен носител по делото, но същите не се визуализирали върху контролния дисплей на устройството. В показанията си актосъставителят заяви, че е връчил препис от АУАН на лице, представило пълномощно от „М.НА-2014“ ЕООД, без обаче да уточнява имената на 2 същото.

Съгласно нормата на чл.3,ал.8 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин:

„Лице, което извършва продажби на стоки или услуги чрез автомат на самообслужване с електрическо захранване, с изключение на услуги по обмяна на валута, е длъжно да регистрира и отчита всяка продажба:

1. чрез ФУВАС, като фискалният бон, регистриращ продажбата, се визуализира само на дисплей, без да се издава хартиен документ, или 2. чрез фискално устройство по чл.2, ал.2, т.2, което се вгражда в автомата, като фискалният бон, регистриращ продажбата, се издава на хартиен носител.“.

Очевидно АНО е повдигнал административно обвинение по отношение на санкционираното лице и по двете точки на цитираната разпоредба и в тази посока объркване, за каквото твърди процесуалния представител на жалбоподателя в с.з., не съществува.

Съдът не споделя възражението на адв.М. и по отношение на чл.28 от ЗАНН. Действително АНО не е посочил защо е приел, че деянието на въззивника не представлява маловажен случай. Законът обаче не съдържа подобно задължение за наказващия орган. Последният по никакъв начин не е задължен да мотивира защо приема, че определено деяние не представлява маловажен случай. Напълно достатъчно е само да го упомене. В този смисъл е и практиката на Административен съд гр.Стара Загора.

Въззивният съд не споделя и друго възражение на процесуалния представител на жалбоподателя, който счита, че съществува задължение за наказващия орган преди да издаде наказателно постановление да се увери дали нарушението е все още актуално.

Съгласно разпоредбата на чл.142, ал.1 от АПК: „Съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му.“.

За да е налице правилно приложение на материалния закон пък е задължително да е налице съответствие между фактите, установени по делото 3 и отправеното административно обвинение.

В случая процесуалният представител на въззивника се е позовал на цитираната норма, без да посочи на какви несъответствия евентуално се е натъкнал, което прави твърдението му голословно, а тълкуването на разпоредбата неправилно и дори превратно, тъй като законодателя е имал предвид, че наказващия орган, преди да издаде оспорваното наказателно постановление, следва да се е уверил, че прилага действащия към момента закон, а не дали извършеното от него нарушение е актуално.

При осъществената служебна проверка, относно наличието на формалните изисквания на ЗАНН, настоящият съдебен състав констатира допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

Наказващият орган, с оглед доказване на твърдението на актосъставителя за връчването на препис от АУАН на лице срещу пълномощно, следваше да представи копие на такова или друго доказателство за съществуването му.

Така, като не са представени категорични доказателства, че дружествотожалбоподател е било уведомено за задължението му да изпрати свой упълномощен представител за съставянето на акт, е допуснато нарушение на императивната норма на чл.40,ал.1 от ЗАНН.

Производството по налагане на административно наказание е един строго формален процес, който изисква стриктно спазване на процедурата и законовите норми.

Констатираното по-горе нарушение на процесуални правила е съществено, тъй като нарушава правото на защита на въззивника и представлява формална предпоставка за отмяната на обжалваното наказателно постановление. Същото опорочава изцяло производството по ангажиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя. В конкретния случай се установи, че не е налице стриктно спазване на процедурата по съставяне на акта, поради което настоящият съд счита, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

На основание нормата на чл.63,ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административно-процесуалния кодекс. Жалбоподателят желае заплащане на възнаграждение за ангажирания от него адвокат, но не сочи доказателства за 4 затрудненото си материално състояние, което да обосновава безплатна адвокатска помощ, съгласно приложеното пълномощно по делото. Това дава основание на съда да не уважи молбата на адвокат М. в тази посока.

Предвид гореизложеното и на основание чл.63,ал.1,пр.III от ЗАНН съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление №663435-F653359/ 20.09.2022г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ в Националната агенция по приходите, с което на „М.на 2014“ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.П.б., ул.„Г. Р.“№30, с ЕИК 203298244, представлявано от М.

И. Н., с ЕГН **********, е наложена имуществена санкция в размер на 500(петстотин) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението, че самото то и мотивите към него са изготвени, пред Административен съд гр.Стара Загора.

Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________ 5