Решение № 420 от 31.07.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 420 гр. В. Т., 24.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В. Т. в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Радка Цариградска

Членове:

Явор Данаилов

Ангелина Богданова при участието на секретаря ГА.на Д. Занчева като разгледа докладваното от Ангелина Богданова Въззивно гражданско дело № 20244100500313 по описа за 2024 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивното производство е по реда на чл. 258 и сл. ГПК вр. чл. 341 и сл.

ГПК вр. чл. 34 ЗС и чл. 537, ал. 2 ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба от А. Ю. А. и Х. К. А. чрез адв. М. М. срещу Решение № 370/23.02.2024 г., постановено по гр. дело № 2621/2023 г. по описа на ВТРС, с което е допусната делба между Ш. А. Е., А.

Ю. А. и Х. К. А. върху следния недвижим имот, находящ се в с. Н. С., Община В. Т., ул. "Д. П." № 8: - УПИ IX-597 в кв. 79 по плана на с. Н. С., с площ от 2 220 кв.м., с уредени регулационни отношения и приложена улична регулация, при граници: улица, УПИ III-596, УПИ II-595, УПИ X-603, УПИ IV-598 с построените в него жилищна сграда от 59 кв.м.; жилищна сграда от 9 кв.м.; мазе 15 кв.м., второстепенна постройка с площ от 36 кв.м., второстепенна постройка с площ от 18 кв.м., второстепенна постройка с площ от 64 кв.м. и второстепенна постройка с площ от 51 кв.м., при квоти: за Ш. А. Е. ½ ид.ч., за А. Ю. А. и Х. К. А. по ¼ ид.ч. С обжалваното съдебно решение се отменя по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК Нотариален акт за собственост върху недвижим имот по обстоятелствена проверка № 198, т. 2, рег. № 1392, д. 79 от 16.02.2023 г. на нотариус рег. № 582 в НК с район на действие ВТРС, с който А. Ю. А. е 1 признат за собственик на основание наследство и давностно владение върху процесния недвижим имот.

С въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Жалбоподателите намират, че при постановяването му съдът неправилно е приел и анализирал представените доказателства, както и че не се е съобразил с основни законови положения и императивни правни норми. Счита иска за недопустим поради липсата на правен интерес да се иска делба на чужда вещ. Навеждат подробни доводи и за неоснователност на иска. Твърдят, че собственик на процесния имот е А. Ю. Ч., което се удостоверява от писмени доказателства, а не А. А.

А.ев. В тази връзка, са изложени изводи, че единствено Ч. или неговите наследници могат да се противопоставят на издадения констативен нотариален акт за собственост на процесното УПИ - 597, кв. 79 по плана на с.

Н. С.. Излага се още, че съобразно разпределената доказателствена тежест, ищцата не е успяла до докаже, че процесният имот е бил собственост на наследодателите й. С въззивната жалба се акцентира, че жалбоподателят А. А. е успял да докаже в първоинстанционното производство, че собственик на недвижимия имот, предмет на делбата, е бил А. Ч., както и че е придобил имота по давност, за което се е сдобил с констативен нотариален акт. Сочи се, че районният съд в противоречие с разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 1 ГПК е допуснал свидетелски показания, които е кредитирал при постановяване на своето решение. По изложените съображения, жалбоподателите правят искане за отмяна на първоинстанционното решение в неговата цялост и постановяване на друго, с което да се отхвърли предявеният иск за делба на процесния недвижим имот. Претендират направените по делото разноски.

Отговор на тази въззивна жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил.

Великотърновският окръжен съд като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от легитимирани страни и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Обжалваното решение е валидно, процесуално допустимо и правилно, 2 поради което следва да бъде потвърдено, като въззивният съд изцяло препраща към мотивите на първоинстанционния съд, като по този начин ги прави свои мотиви, без да е нужно да ги преповтаря - съгласно процесуалната възможност за това, изрично установена с разпоредбата на чл. 272 ГПК във вр. с чл. 235 ГПК.

Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и не намира за нужно да я възпроизвежда.

Производството, в което е постановено обжалваното решение, е образувано по предявен от Ш. А. Е. против А. Ю. А. и Х. К. А. иск с правно основание чл. 34 ЗС – за делба на съсобствен недвижим имот - находящ се в с.

Н. С., Община В. Т. , ул. "Д. П." № 8: - УПИ IX-597 в кв. 79 по плана на с. Н.

С., с площ от 2 220 кв.м., с уредени регулационни отношения и приложена улична регулация, при граници: улица, УПИ III-596, УПИ II-595, УПИ X-603, УПИ IV-598 с построените в него жилищна сграда от 59 кв.м.; жилищна сграда от 9 кв.м.; мазе 15 кв.м., второстепенна постройка с площ от 36 кв.м., второстепенна постройка с площ от 18 кв.м., второстепенна постройка с площ от 64 кв.м. и второстепенна постройка с площ от 51 кв.м., като е предявен и иск по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на нотариален акт за собственост върху недвижим имот по обстоятелствена проверка № 198, т. 2, рег. № 1392, д. 79 от 16.02.2023 г. на нотариус рег. № 582 в НК с район на действие ВТРС, с който А. Ю. А. е признат за собственик на основание наследство и давностно владение върху недвижимия имот, предмет на настоящата делба.

Според твърденията на ищцата процесният недвижим имот е бил собственост на Фатме и А. А.еви. От приложените по делото удостоверения за наследници се установява, че след смъртта си последните оставят като свои наследници дъщеря Ш. Е. и син Юсеин А., който след като почива на 04.01.2022 г. се наследява от съпругата си Х. А. и сина си А. А..

Нито един от съделителите не представя по делото документ, който да удостовери правото на собственост на починА.те наследодатели – Фатме и А.

А.еви по отношение на процесния недвижим имот. От показанията на разпитаните пред районния съд свидетели се установява тяхно право на 3 собственост, както и че са живеели в имота дълги години. Това обстоятелство се изяснява и от изричното изявление на св. Гидиков, че починА.те Фатме и А. А.еви са го построили. Със свидетелските показания се подкрепя и вече установеният факт, че наследодателите са имА. две деца – Ш. и Юсеин. С оглед на изложеното, не следва да бъде уважено възражението на ответниците, че А. А. А.ев не е собственик на процесния имот. Представените в тази връзка документи, а именно разписен лист на с. Н. С. и скица № 94АА13226-1#1 от 06.01.2023 г. на Община В. Т., в които фигурира по отношение на УПИ IX-597 името на А. Ю. Ч., не могат да бъдат приети като безспорно и категорично доказателство, че именно той е собственик на имота, тъй като същите не представляват годен титул за собственост. Ето защо, като първоначални собственици на процесния недвижим имот следва да се приемат Фатме и А. А.еви, а като техни наследници дъщеря им Ш., която притежава ½ ид. ч. и починА.ят им син Юсеин, чиято ½ ид.ч. следва да се наследи от съпругата му Х. А. и А. А. на основание чл. 5 , ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН.

След извършена обстоятелствена проверка от нотариус Дочка Тютюнджиева по реда на чл. 587 ГПК е съставен Нотариален акт за собственост върху недвижим имот по обстоятелствена проверка № 198, т. 2, рег. № 1392, д. 79 от 16.02.2023 г. на нотариус рег. № 582 в НК с район на действие ВТРС, с който А. А. е признат за собственик по наследство и давностно владение върху процесния имот. Трайната съдебна практика, обобщена с ТР 1/2012 г. от 06.08.2012 г. по т.д. № 1/2012 г. на ВКС, ОСГК, приема, че за придобиването по давност на съсобствен недвижим имот, когато основание за възникване на съсобствеността е наследяване, презумпцията по чл. 69 ЗС (в тези случаи) не се прилага и наследникът, който упражнява фактическа власт върху целия имот, следва да извърши действия, отричащи правото на останА.те наследници, като манифестира своето намерение спрямо тях и волята му трябва да достигне до тяхното знание. Следва да се посочи още, че дори и снабдяването на ответника А. А. с нотариален акт за собственост въз основа на обстоятелствена проверка № 198/2023 г. да представлява действие, с което е изразена промяната на намерението му да превърне държането на идеалните части на ищеца във владение за себе си, то ответникът носи тежестта да докаже пълно и главно, че е довел промяната на намерението си до знанието на останА.те сънаследници /вкл. на ищцата/, както изисква установената практика, което означава да докаже, че е връчил 4 препис от акта на ищеца или да го е уведомил за него и запознал със съдържанието му. В случая, нито се твърди, нито се доказва ответникът А. А. да е връчил препис от нотариалния акт на ищцата Ш. Е., нито да я е уведомил за съставянето му и за съдържанието му по друг начин. И още - самото вписване в книгите по вписванията не означава, че актът е доведен до знанието на ищцата. Напротив, установява се, че едва при извършена проверка в Службата по вписвания ищцата е узнала за нотариалния акт на ответника от 2023 г., което води до извода, че същият е издаден по скрит за останА.те наследници начин.

На последно място, следва се посочи, че с Решение № 214 от 28.10.2015 г. по гр. д. № 1919/2015 г. на ВКС, I г. о. по спор между съсобственици е дадено тълкуване, че обвързването на определени правни последици със задължение за действие, извършването на което следва да достигне до друг правен субект и да бъде възприето от него, винаги следва да бъде поставяно в зависимост от възможността процесът на узнаване и възприемане да бъде обективно осъществен, тъй като осъществяването на този процес не винаги зависи само и единствено от волята на извършващото действието лице. В случая не е нА.це такава обективна невъзможност за манифестиране на промяната в намерението на ответника да свои наследствените части на останА.те сънаследници.

Предвид всичко изложено следва да се приеме, че ищцата при условията на пълно и главно доказване е опровергала констатациите на нотариуса, обективирани в издадения на ответника А. А. НА № 198/2023 г., а именно, че същият е собственик на процесния недвижим имот по наследство и давностно владение в признатия му обем, поради което следва да бъдат признати за собственици на основание наследствено правоприемство от А. А. А.ев, починал на 07.07.2007 г. на следните идеални части от процесния имот: за Ш.

А. Е. ½ ид.ч., за А. Ю. А. и Х. К. А. по ¼ ид.ч.

По изложените съображения, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК следва издаденият Нотариален акт за собственост върху недвижим имот по обстоятелствена проверка № 198, т. 2, рег. № 1392, д. 79 от 16.02.2023 г. на нотариус рег. № 582 в НК с район на действие ВТРС, да се отмени.

Като е достигнал от същите правни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, поради което същото следва да бъде 5 потвърдено.

Доколкото делбеното производство е двуфазно, искането за присъждане на разноски е неоснователно, тъй като в първата фаза на делбеното производство страните не си дължат разноски, а присъждането на такива се прави едва с решението по извършване на делбата.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 370/23.02.2024 г., постановено по гр. дело № 2621/2023 г. по описа на ВТРС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6