Решение № 262971 от 20.12.2021, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Варна, 20.12.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 46 състав, в открито съдебно заседание, проведено на първи декември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА при участието на секретаря Росица Чивиждиян, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 6920/2020година по описа на Варненски районен съд, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по предявен от А.П.А., ЕГН ********** с адрес *** срещу П.С.И., егн ********** и В.И.И., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 108 ЗС за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на реална част с площ 872 кв.м. от имот №

*** по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №РД-8-1971/24.02.2020г., идентичен с ПИ с идентификатор *** по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, с площ от 872кв.м., находящ се в гр. Варна, район Приморски, жк. „Бриз -юг”, м-ст Свети Никола, зашрихован с червени линии на скица на л.75 от делото, при граници на реалната част път -имот ***, имот ***, ***, имот *** и за предаване на владението върху процесната реална част.

Ищецът твърди в исковата молба, че е единствен наследник на майка си П. П. Д., починала на

24.04.2012г. Сестра му Живка Петкова е вписала отказ от наследството й. Навежда се, че първоначално

Павел А., който е съпруг на П. Д. е установил държане върху имота въз основа на договор за наем от 22.06.1984г., сключен с ОбНС за срок от една година, който договор се подновява за всяка следваща календарна година. След смъртта на Павел А. през 1988 г. фактическата власт върху имота се е осъществявала от П. Д. През 1991 г. Д. е спряла да заплаща дължимия наем, с което е демонстрирала спрямо ОбНС промяна на намерението, с което осъществявала фактическа власт върху имота, тоест е трансформира държането във владение. Позовава се, че имотът е заграден с трайна ограда, както и че в него е построена сграда върху бетонова основа. Ищецът и майка му са засадили овощки, изкопан е кладенец и бетонен резервоар за вода. Твърди, че майка му е придобила по давност правото на собственост на процесния имот, установявайки фактическа власт върху него през 1988г. в трайно установените му граници. Сочи се, владението й е било явно и необезпокоявано до смъртта й, когато същото е продължено от ищеца. Твърди, че доколкото е нямала документ за собственост на имота, през 2006г. майка му е отпочнала процедура по снабдяване с констативен НА за собственост по обстоятелствена проверка. Тогава Община Варна е издала АОС на имота, с което е препятствано приключване на процедурата.

Твърди се, че с влязло в сила решение по гр.д. №7321/2018г. на ВРС, 7-ми състав по иск на А. е прието за установено в отношенията с Община Варна, че общината не е собственик на ПИ с идентификатор ***. Междувременно въз основа на титул за собственост на името на В. Д. Й., обективиран в НА № 189, томIII от 06.04.1938 г. на варненски нотариус със заповед на началника на СГКК, гр.Варна е извършено изменение на КК и КР, като ПИ с идентификатор *** е обединен с ПИ с идентификатор ***, собственост на ответниците. След обединението на имота В.П.А., в качеството му на наследник на В. Добрева И. е продал на ответнцците 1000 кв. ид. части от имота, съответстващ на ПИ с идентификатор *** и ПИ идентификатор *** преди изменение на кадастралната карта. Изменението е станало, въпреки че по това време имотът в кадастралните регистри е записан като собствен на Община Варна.

Твърди се, че наследникът на В.

Й. не е бил собственик на имота към датата на сделката, която легитимира ответниците, тъй като преди това е завършен фактическият състав на придобивната давност в полза на ищеца. Навежда се, че понастоящем считано от месец април 2019 г. ищецът е остранен от имота посредством самоволни действия на ответниците. Последните са премахнали входната врата откъм улицата и частично оградата между техния двор и процесния имот. Ищецът е подал жалба за самоуправство.

Въз основа на изложеното се настоява за уважаване на така предявения иск за собственост и предаване на владението върху процесния имот, ведно с присъждане на разноски по спора.

В отговора на исковата молба

(идентичен и за двамата ответниците) се оспорва предявеният иск. Оспорва се праводателката на ищеца П. Д. да е придобила право на собственост върху имота по сила на давностно владение. Възразява се договорът за наем от 22.06.1984г. да е прекратен, както и че наемателят е манифестирал промяна на намерението, с което държи вещта, вкл. че това намерение е демонстрирано спрямо собственика. В тази връзка се позовава, че с решение по гр.д №20738/2010г. по описа на ВРС е отречено П. Д. да е станала собственик на имот с идентификатор *** по силата на давностно владение по иска на Д. срещу Общината. В случай, че владение е установено, оспорва то да е непрекъснато, явно и необезпокоявано, както и че владението на П. Д. е продължено от ищеца.

Ответниците противопоставят собствени права върху имот ПИ идентификатор ***, вкл. процесната реална част, придобити на деривативно основание както следва: С НА №189, том III, рег. №1991, н.д.№597/06.04.1938г. на варненски нотариус В. Д. Й. е признат за собственик въз основа на публичен търг на лозе-хавра,м-ст Акчилар от 2,2 дка. С договор за издръжка и гледане, обективан в НА № 25, том I, №74/11.01.1983г. на варненски нотариус В.

Д. Й. е прехвърлил на двамата ответниците 1200 ид.части от притежавания от него имот. Страните по договора са постигнали устно споразумение за разпределение на ползването на съсобствения имот, като са уговорили приобретателите да ползват южната му част с площ 1200 кв.м., а прехвърлителят- северната с площ 1000 кв.м. Към датата на договора целият имот е Тъй като ползването на двете части е било сравнително обособено, при попълване на КП от 1977г. през 1991г. двете реални части са отразени като отделни имоти № 1007-б и №992, за които с ЗП от 1993 г. са отредени отделни парцели. След 1983 г. в изпълнение на задълженията си по договора за издръжка и гледане В.И.И. е построил ползваната от В. Добрев Й. паянтова постройка върху бетонова основа, въз основа на разрешение за строеж. Съсобствениците са владяли процесната реална част от имота до 1986г., когато на Павел А. е предоставено ползването на 600 кв.м част от имота по силата на договор за наем. А. е ползвал имота до смъртта си през 1988г., а след това П. Д. е ползвала и посещавала периодично имота до 2004-2005г., след което го е изоставила. През 2009г. Д. в преустановила плащането на данъци за имота, поради което данъчната партидата е закрита. След 1994-95 г. владенитето върху целия имот се осъществява от ответниците и праводателя им В. Д. Й. Поддържа се, че още към датата на сключване на договора за издръжка и гледане страните по него са имали намерение В.

Йораднов да прехвърли на В. и П. Иванови останалата част от имота, пречка за което са били ограниченията по ЗСГ/1973г. отм./. На 05.05.2004г. ответниците са сключили предварителен договор с наследника на В. Й.-В.А., по силата на който последният се е задължил да продаде на В. и П. ***, м-ст Акчелар, представляващо парцел V, пл. 1007б , заедно с построената в него барака и подобренията в имота. След 2004г. процесната реална част се владее непрекъснато, явно и необезпокоявано от ответниците. В тази част на имота същите са отглеждали зеленчуци, складирали са материали и строителен инвентар.

В постройката са съхранявали сечива и инвентар, а понякога там се е подслонявал техен помощник, който е поддържал двора. През периода 2015-2016г. ответниците са поставили нова ограда откъм главния път Варна- Виница. По искане на ответниците и на праводателя им В.А. със заповед №РД-8-1971/24.02.2020г., на началника на СГКК, гр. Варна е допуснато изменение на КККР, чрез обединяване на ПИ *** с ПИ ***. С договор за продажба, обективиран в НА вх. рег. № 10603, т. XXVII, акт 145 на СВ В.А. е прехвърлил на ответниците притежавания от него по наследство 1000/2200 кв.м от ПИ с идентификатор ***.

В случай, че не се приеме, че

Иванови са придобили собствеността върху процесната реална част по силата на продажбено правоотношение, същите се позовават на давностно владение, упражнявано в периода от 1963г. до настоящия момент, като до 2004г. са давностили имота за себе си и за другия съсобственик, а след 2004 г. - само за себе си.

В допълнително становище ищецът поддържа иска си на предявеното основание и оспорва правата на ответната страна. Оспорва се В. Й., а след смъртта му наследникът му В. Aтанасов да са отправяли претенции пред праводателите на ищеца. За първи път претенции са отправили ответниците, премахвайки ограда между техния имот и процесния. До пролетта на 2019г. ответниците не са влизали в имота. Оспорва се праводателят на ответниците В. Добрев да е притежавал права върху имота, тъй като по предходни планове имотът е записан на неидентифициран собственик, а придобитият от Добрев имот с нотариален акт от 1938 г. не е идентичен с процесния. Към 1938г. процесният имот не е отразен в плана като част от имота с площ 2,2 кв.м. Имотът на Й. попада частично върху пътя Варна- Виница, а на север от него върху част от дере. По същия начин имотът не е отразен в КП от 1956г. В КП от 1956г. вече е отразен пътя Варна- Виница и имотът, придобит от В. Й. е на юг от пътя в терен с незатворен контур и без кадастрален номер. Твърди се, че в НА от 1938г. неправилно е отразено местоположението на имота, който се пресича от пътя Варна- Виница, а не от лозарски път. Изобщо твърди, че в никой план не е отразен имот, отговарящ по площ и местонахождение на процесния. Оспорва В.И. да е изградил постройка в имота въз основа на строителното разрешение. В тази връзка се позовава, че към 1984г., когато е сключен договора за наем имотът е бил незастроен, а в самият договор изрично е предвиждал забрана за строителство. П. Д. и Павел А. са оставали да пренощуват в имота, ползвали са вода. Предварителният договор от 05.05.2004г. се оспорва като антидатиран и съставен за целите на производството. Акцентира се, че срокът, за който е сключен договора, а именно един месец след издаване на заповед за възстановяване на собствеността съгл. решение № 771/05.02.2001г. на ПК Варна е изтекъл, тъй като ПНИ е влязъл в сила през 2006г. Оспорва се след 2004г. ответниците да са владяли имота.

В съдебно заседание страните чрез процесуалните си представители поддържат становищата си по спора. И двете страни са представили писмени бележки, с който са развили доводите си по същество на спора.

Подпомагащата страна В.П.А., чрез процесуалния си представител оспорва исковата претенция.

I. За да се произнесе по спора, съдът съобразява следното от фактическа страна:

1. С договор за отдаване под наем на държавен имот от 22.06.1984г.(л.111), сключен между Служба Земеделие при Областен Народен съвет и Павел А. Д., на последния е предоставена за ползване под наем хавра (градина) в м-ст Сотира с площ 600 кв.м при граници Георги Киров Чернев, В.И. и Божидар Пандев. Договорът е сключен за срок от една календарна година и се подновява през януари на съответната година, в случай, че са спазени условията, при които е нает имота.

2.

Видно от удостоверение за наследници (л. 11) от 9.7.2012г. и удостоверение (л.12), издадено от ВРС по ч.гр.д. №10152/2012г. за отказ от наследството на П. П. Д., починала на 24.02.2012г. от дъщеря й Живка Павлова Петкова, ищецът А.П.А. е единствен наследник на П. П. Д.

3. От удостоверение, издадено от Отдел „Земеделие“ при Община Варна от 7.03.2007г. (л. 23) се установява, че по молба на П. Д. е отпочната процедура за признаване право на собственост на недвижим имот ПИ № 1007Б, кв. 1 по плана на ж.к.“Бриз“ чрез извършване на обстоятелствена проверка.

4. Видно от удостоверение, издадено от

Община Варна, Дирекция Общинска собственост от 11.10.2006г. (л. 121) на П.

Д. е отказано издаване удостоверение във връзка със снадбяваване с тутул за собственост по обстоятелствена проверка за 367 кв.м. ид. частни от парцел V пл. №1000Б, кв. 1 по плана на ж.к.“Бриз“, тъй като издаването на изисканото удостоверение ще засегне правата на трети лица, а именно наследниците на В. Д. Й., предявил реституционни претенции по ЗСПЗЗ, за които Поземлена комисия-гр. Варна е признала право на собственост с решение № 771/5.02.2001г.