Заповед за изпълнение № 254 от 03.02.2026, Районен съд - Лом

ЗАПОВЕД

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. гр. Лом

Районен съд – Лом, Трети състав в проведеното на 03.02.2026 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 284 по описа на съда за 2026 г., докладвано от Боряна Ал. А., районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, след като прецени, че са налице предпоставките за уважаване на искането, на основание чл. 411, ал. 3 от ГПК

РАЗПОРЕЖДА:

Длъжникът Н. А. А., ЕГН ********** с посочен в заявлението адрес: гр.

П***********, с постоянен и настоящ адрес: гр. К************* да заплати на заявителя АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕИК: 203374133, адрес гр. София, БУЛ.БЪЛГАРИЯ 81В, ап.3, представлявано от п-к юрк Б. Т. следните суми: Главница 1 013.66 EUR /хиляда и тринадесет евро и 66 евро цента/ По договор за кредит, ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда 29.01.2026 г., до окончателното изплащане на вземането, Мораторна лихва 639.53 EUR /шестстотин тридесет и девет евро и 53 евро цента/, за времето от 19.02.2021 г. до 13.01.2026 г., в размер на законната лихва върху главницата по Договора за кредит, както и направените в производството разноски за: държавна такса в размер на: 28.10 EUR (двадесет и осем евро и 10 цента) и юрисконсултско възнаграждение в размер на: 40.90 евро (четиридесет евро и 90 евро цента).

ОТХВЪРЛЯ искането на заявителя за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите:

1. Договорна лихва 423.18 EUR /четиристотин двадесет и три евро и 18 евро цента/, за периода от 24.04.2019 г. до 18.02.2021 г., по договора за кредит.

2. Друго 958.73 EUR /деветстотин петдесет и осем евро и 73 евро цента/, представляващо възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда 29.01.2026 г., до окончателното изплащане на вземането

3. Мораторна лихва 516.54 EUR /петстотин и шестнадесет евро и 54 евро цента/, за времето от 19.02.2021 г. до 13.01.2026 г., в размер на законната лихва върху възнаграждението по договор за предоставяне на поръчителство.

1

ОТХВЪРЛЯ искането на заявителя за определяне на разноски в заповедното производство за юрисконсултско възнаграждение за размера над 40.90 евро (четиридесет евро и 90 евро ), до претендирания размер от 100 евро (евро), както и за държавна такса над присъдения размер от 28.10 EUR (двадесет и осем евро и 10 цента) до претендирания размер от 60.38 евро/ шестдесет евро и 38 евро цента/.

Вземането произтича от следните обстоятелства: Неизпълнено парично задължение, произтичащо от Договор за потребителски кредит ********* сключен на 24.04.2019 г. /“Договор за потребителски кредит“/ между(„Заемодател“ или „Кредисимо“ ЕАД) с ЕИК 175330437, от една страна, и А., ЕГН: **********, („Длъжник“), от друга страна, за сумата в размер на 1013.66 евро /главница/, обезпечен чрез сключен на същата дата договор за предоставяне на поръчителство /“Договор за предоставяне на поръчителство“/ между Ай Тръст ЕООД(„Поръчител“ или „Ай Тръст“), от една страна, и длъжника (потребител), от друга страна.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 02.03.2021г.

/кредиторът /„Кредисимо“ ЕАД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, бул. „България“ № 81В, ап. 3. На основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД длъжникът е уведомен за станалото прехвърляне на вземания.

При извършената служебна проверка по чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, съдът установи следното:

В настоящото производство съдът следи за наличие на положителните предпоставки по чл.410 ГПК и наличие на пречки по чл.411, ал.2 ГПК.

Искането за издаване на заповед и изпълнителен лист следва да се отхвърли в случаите, когато противоречи на закона или добрите нрави– арг. чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, както и ако искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това - арг. чл.

411, ал. 2, т. 3 ГПК.

От формулировката на клаузите на представения договор за потребителски кредит и приложимите ОУ следва, че потребителят сам избира дали да предостави обезпечение по кредита съобразно посочените в контракта варианти.

В ОУ, а и в договора за кредит, е посочено, че срокът за одобрение на Заявлението е както следва: (i) в случай че Кредитополучателят е заявил Кредит без Обезпечение - 14 (четиринадесет) дни от подаване на Заявлението, (ii) в случай че Кредитополучателят предостави Обезпечение по реда на т.III.12 - 24 (двадесет и четири) часа от предоставянето му на КРЕДИСИМО. В случай че Кредитополучателят не е предоставил Обезпечение съгласно Заявлението в посочения в т.III.12 срок, ще се счита, че Заявлението не е одобрено от КРЕДИСИМО.

2

Следователно е налице неравноправно третиране на бъдещи клиенти на кредитора с оглед срока на разглеждане и одобряване на заявлението в полза на тези, които са посочили, че ще обезпечат вземането с поръчителство.

Разпоредбата на чл. 9 ЗЗД урежда принципа на свобода на договарянето, но той не може да оправдае уговарянето на клаузи, противоречащи на повелителните норми на закона и добрите нрави.

По смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК- „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

От гореизложеното се налага извода, че разходът „възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство“ е пряко свързан с процесния договор за кредит и е известен на кредитора при подписването му, т.е. това възнаграждение представлява „общ разход по кредита“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, макар да не е бил отразен като такъв в „ГПР“по процесния договор за кредит.

Същевременно възнаграждението за предоставяне на поръчителство е платимо на кредитодателя, видно от уговореното в представените контракти.

След като плащането на това възнаграждение на кредитодателя е с погасителен ефект, следва да се приеме, че се касае за уговорки, които по заобиколен път установяват дължимост на допълнително възнаграждение по договора за кредит, което не е включено в годишния процент на разходите по кредита по смисъла на чл.19 ЗПК. Т.е. с т.нар. договор за поръчителство всъщност се цели една допълнителна облага за кредитодателя. Така възнаграждението в полза на поръчителя следва да се приеме, че представлява разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит. Още повече, че от служебно извършена справка в ТРРЮЛНЦ се установява, че „КРЕДИСИМО“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД. Следователно юридическото лице-поръчител, се явява и свързано с кредитодателя лице. Това води до значително неравновесие в правата между потребителя и търговеца и не отговаря на изискването за добросъвестност, в частност лишава длъжника от право на избор и възможност за индивидуално договаряне. Нещо повече, размерът на възнаграждението по договора за поръчителство е равен на размера на предоставения кредит.

Освен това в договора за потребителски креди е посочен годишен процент на разходите по кредита в размер на 50% , но съгласно чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и 3 съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Т.е. просто посочването на ГПР в процентна цифра не е достатъчно, а следва в договора за потребителски кредит да бъдат посочени и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите, което в случая не е сторено.

Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Съгласно чл. 23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Предвид гореизложеното, съдът намери, че на основание чл. 411, ал. 2, т.

2 и т. 3 ГПК заявлението досежно сумите за договорна лихва, възнаграждение по договор за поръчителство и мораторни лихви, следва да бъде отхвърлено, като се присъди само главницата, съобразно претендирания от заявителя размер.

По отношение на разноските: Съгласно чл.78, ал.8 ГПК в полза на юридически лица се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът му не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 ЗПП. Това означава, че и без възражение за прекомерност от насрещната страна, съдът може да намали претендираното юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.26 от НЗПП, към която препраща чл.37 ЗПП, за защита в заповедно производство възнаграждението е от 80 до 230 лв. /40.90 евро до 117,60 евро/. Заявителят е претендирал /100евро /195.58 лева/. С оглед размера претендираното вземане съдът счита, че на заявителя се следва юрисконсултско възнаграждение в размер от 40.90 евро /четиридесет евро и 90 евро цента/, равняващо се на 80 лева. Освен това юрисконсултско възнаграждение в този размер се следва и защото не се касае за водене на исково производство, което се отличава с повече процесуални действия и съответно с повече положен юридически труд от страна на процесуалния представител и защото юрисконсултското възнаграждение в съдебната практика не се приравнява на адвокатското такова. ДТ е уважена съобразно уважената част от претенцията.

Разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти заявлението, може да се обжалва от заявителя в едноседмичен срок от съобщението, с частна жалба пред ОС Монтана, от която не се представя препис за връчване.

Заповедта за изпълнение в частта за разноските подлежи на 4 обжалване по реда на чл.413, ал.1 от ГПК с частна жалба пред ОСМонтана в едноседмичен срок от съобщението.

След влизане в сила на заповедта в отхвърлителната й част препис да се връчи на длъжника.

Присъдената сума може да бъде внесена по следната банкова сметка на титуляр "АПС Бета България" ЕООД IBAN: BG34STSA93000027770481, име на банката (BIC) или друг подходящ банков код: STSABGSF ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДЛЪЖНИКА

1. Предоставя Ви се възможност в едномесечен срок:

1.1. Да подадете възражение по чл. 414 ГПК по образец, приложен към заповедта, че не дължите изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. Ако оспорвате само част от претенцията, следва да посочите тази част във възражението, в противен случай заявителят може да предяви иск за цялото вземане. Възражението може да бъде подадено писмено на хартиен носител до който и да е районен съд или в електронна форма чрез Единния портал за електронно правосъдие. В случай че възражението е неоснователно, може да понесете разноски в по-висок размер от посочения в заповедта.

1.2. Да платите сумата, посочена в настоящата заповед, и да подадете възражение по чл.

414а ГПК по образец, приложен към заповедта, за изпълнение изцяло или частично на задължението Ви. Ако с поведението си не сте дали повод за предявяване на вземането, може да възразите, че не дължите разноски за производството. Към това възражение се прилагат доказателства за изпълнението на задължението с препис за заявителя.