Решение № 1103 от 29.03.2025, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 10938/2023
- Вид
- Решение № 1103
- Подписан
- 29.03.2025
- В сила
- 23.06.2026
- Състав
- Ралица Каменова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 80 · Закон за културното наследство
- чл. 83 · Закон за културното наследство
- чл. 84, ал. 1 и ал. 2 · Закон за културното наследство
- чл. 84, ал. 1 и ал. 2 · Закон за културното наследство
- чл. 128, ал. 11 · Закон за устройство на територията
- чл. 128, ал. 3 · Закон за устройство на територията
- чл. 129, ал. 2 · Закон за устройство на територията
- чл. 135, ал. 2 · Закон за устройство на територията
- чл. 139, ал. 3 · Закон за устройство на територията
- чл. 306 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 1103 гр. В., 29.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 8 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Ралица К. Райкова при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова като разгледа докладваното от Ралица К. Райкова Гражданско дело № 202331***10938 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени от И. К. В. и Р. К. В. срещу „Е. Д. Т.“ ЕООД субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за заплащането на първия ищец И. К. В. 1) на сумата от 4857,27 евро, частичен иск от 50 000 евро, представляваща неустойка по чл. 13, ал. 5 от Договор за проектиране и строителство на жилищна сграда срещу прехвърляне на право на строеж върху самостоятелни обекти в нея и припадащите им се идеални части от поземления имот от 29.10.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 28.08.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, и 2) на сумата от 500 лв., частичен иск от 6042,48 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната мораторна лихва за периода 24.02.2023 г. до 28.08.2023 г., както и за заплащането на втория ищец Р. К. В. 3) на сумата от на сумата от 4857,27 евро, частичен иск от 50 000 евро, представляваща неустойка по чл. 13, ал. 5 от Договор за проектиране и строителство на жилищна сграда срещу прехвърляне на право на строеж върху самостоятелни обекти в нея и припадащите им се идеални части от поземления имот от 29.10.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 28.08.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, и 4) на сумата от 500 лв., частичен иск от 6042,48 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната мораторна лихва за периода 24.02.2023 г. до 28.08.2023 г.
Твърди се в исковата молба, че между страните е сключен Договор за проектиране и строителство на жилищна сграда срещу прехвърляне на право на строеж върху самостоятелни обекти в нея и припадащите им се идеални части от поземления имот от 29.10.2019 г., по силата на който ответникът се е задължил в качеството си на строител да извърши изцяло за своя сметка, със собствени средства, организация и труд всички действия по изготвяне и одобряване на изменение на ПУП -ПРЗ и РУП за собствения на ищците поземлен имот с идентификатор № ***, находящ се в гр. В., ул. „Б.“ № *, съгласуване на инвестиционния проект на сградата, снабдяването с необходимите за изпълнение на строителството строителни книжа, както и изпълнението на цялото строителство на сградата в завършен вид, на степен на завършеност съгласно договореното, да осигури своевременно свързването й с мрежите на Електроразпределение и ВиК, както и да подаде всички необходими 1 документи за въвеждане в експлоатация, да съдейства за въвеждането й в експлоатация от компетентните органи, вкл. да извърши строителството в съответните етапи в уговорените срокове. Ищците от своя страна изпълнили точно и в срок насрещните им задължения за съдействие на ответника и надлежно упълномощаване.
Излагат, че през действието на договора не са били уведомявани за изпълнение или липса на такова, както и причините за забавяне или бездействие по отношение на договорните задължения на ответника, а били принудени да търсят източници на информация за хода (липсата на ход), както в административните институции лично, така и чрез трети лица (компетентни лица, приятели и познати). В малкото и кратки разговори управителят на търговското дружество-ответник не говорел с факти за случващото се или неслучващото се и евентуалните причини от обективен характер, а само обвинявал общо всички административни институции и обещавал напредък. В крайна сметка единственият настъпил юридически факт и то почти четири години след сключване на договора била Заповед за одобряване на ПУП - ПРЗ и РУП, влязла в сила на 26.06.2023 г., който се явявал на практика резултат от обичайните технологични процеси без каквито и да било А.ни съдействия от страна на ответника, който не уреждал спорните ситуации, не участвал в процедурата по ПУП А.но, а все чакал. Поддържа се, че заповедта за одобряване на ПУП - ПРЗ и РУП е получена лично в резултат на А.ните действия на първия ищец. Навежда се, че не е изпълнил задължението си по чл. 13, ал. 3 от договора в срок от една година от подписването му да бъде издадена заповед за изменение на ПУП – ПРЗ и РУП и на чл. 13, ал. 5 от същия, който предвижда, че ако в срок от 18 месеца от подписване на договора не е издадено разрешение за строеж на сградата, която следва да се построи в имота, строителят дължи на собствениците неустойка в размер на 50 000 евро, които разпоредби от договора давали право на ищците да го развалят вследствие на неизпълнението. Така в уговорения срок до 29.04.2021 г. не било издадено разрешение за строеж и почти четири години ищците са били лишени от възможността да ползват имота си по предназначение и да осъществяват правата си по ЗС, ЗЗД и ЗУТ. Сочи се, че след множество писмени и устни уведомления от страна на ищците, които били безрезултатни, изпратили нотариална покана до ответното дружество, с която заявили, че считат сключения между тях договор за развален поради неизпълнение на задълженията на търговското дружество-ответник, произтичащи от него. Покана била връчена лично на управителя на ответника на 24.02.2023 г. от помощник-нотариус на И. М.-М.. В същата предоставили възможност на ответника в 3-дневен срок от получаването да заплати на всеки от ищците неустойка в размер на по 50 000 евро, както и да официалните строителни книжа и всички оригинални документи в кантората на нотариуса. При тези съображения ищците молят за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените съдебни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Е.
Д. Т.“ ЕООД, в който се изразява становище за нередовност на исковата молба и допустимост, но неоснователност на предявените искове. Оспорват се твърденията в исковата молба, вкл. досежно неизпълнението на ответника на задълженията си по чл.
7, ал. 1 от договора от 29.10.2019 г., както и даването на възможност за изпълнение и уведомление, отнасящо се към начина на изпълнение на договора . Твърди, че основната цел на договора е да се осъществи успешно процедура по изменение на ПУП-ПРЗ и РУП, инвестиционно проучване, проектиране, изготвяне на инвестиционен проект в съответствие с одобреното изменение на ПУЛ, както и изпълнение на строителството и въвеждане в експлоатация на жилищна сграда, предвидена да бъде изградена в имота. От това следвало, че за имота е съществувал подробен устройствен план, който е позволявал строителство, но в по-малък обем.
Навежда се довод, че това изменение на ПУП-ПРЗ и РУП трябва да отговаря на точно определени изисквания, а именно да е възможно да се построи жилищна сграда с РЗП равна или по-голяма от 2 900 кв. м. - чл. 2, ал. 1 и чл. 12, първо изречение от Договора.
Осъществяването на това условие е съществена цел на страните по договора, вкл. и 2 най-вече на ищците, но именно то е станало причина за забавянето на инвестиционния процес, а не бездействието на ответника. В изпълнение на поетите с Договора задължения ответникът е предприел незабавни действия за осъществяване на тази планувана цел, изготвил и подал чрез първата ищца - И. К. В., действаща и като пълномощник на втория ищец - Р. К. В., описани в отговора на исковата молба документи, необходими за постигане на договорната цел. За всички тези действия и всяка предприета от ответника стъпка или действие за разрешаване на проблемите около желаното от страните по договора изменение на ПУП, така че да могат да се постигнат исканите от ищците параметри, ответникът ги е уведомявал чрез имейли, съобщения по уотс-ап, телефонни разговори и лично. Първата ищца била запозната в детайли с всички описани в отговора действия, както на компетентните органи, така и на ответника. Самата тя присъствала на всяко от тях и е подавала необходимите книжа лично и в качеството си на пълномощник на брат си. Ответникът не е бил упълномощаван никога от ищците.
На другия ден - 15. 02. 2023 г., след като ищците били уведомени от ответника, че Заповедта за одобряване на ПУП-ПРЗ и РУП е влязла в сила, те изпратили до него нотариалната покана за разваляне на договора. Ответникът поддържа, че не е имало основание за разваляне на договора и не е бил в неизпълнение на което и да е от договорните му задължения. В чл. 12, изр. първо от Договора е договорено изрично, че това право възниква и може да бъде упражнено в 14-дневен срок от съобщение до собствениците, че инвестиционният проект е изготвен. Ищците са били уведомени на 23.11.2020 г. относно възникването на този факт - изготвянето на инвестиционен проект. Пряко доказателство за това са обстоятелствата, че те са обсъждали с ответника разпределението на помещенията в обектите на 7 и 8 етаж, които е следвало да станат тяхна изключителна собственост, искали са промени в разпределението на общите части. Провеждали са се многобройни срещи между страните и архитект Т.Х., както и трети заинтересовани лица, на които са били обсъждани именно изработения инвестиционен проект в част „Архитектура“.
От изложеното следвало, че правото да се развали договора е възникнало на 23.11. 2020 г., което е могло да бъде упражнено в 14-дневен срок. Дори и да се оспори посочената дата, ищците са узнали за този проект най-късно на 30. 11. 2020 г., съгласно съобщение по „Вайбър“ от 30.11.2020 г. от И. В. до Н.С.. Следователно след 15.12.2020 г. правото на ищците да развалят договора се е погасило.
Сочи се, че в чл. 5, ал. 1, т. 1 от договора е уговорено изрично, че ответникът (наречен там „Строителят“) „нe обещава действията на трети лица, в това число, но не само на различните административни органи и негримираните да обжалват заповедта за изменение на ПУП-ПРЗ и РУП лица и не отговаря за техни действия или бездействия, които могат да забавят или осуетят влизането в сила на плана“.
Навежда се довод, че ищците не са изпълнили задължението си по чл. 5, ал. 1, т.
2 и чл. 6, ал. 2 от договора да упълномощят ответника с посочените в разпоредбата права и то с пълномощно с нотариална заверка на подписите им в деня на подписване на договора — 29.10.2019 г. Ако такива пълномощни са били съставени и заверени по уговорения в договора начин, то те никога не са били предавани на ответното дружество или на неговия управител. В резултат на това ответникът не е можел да предприеме каквото и да е правно или фактическо действие самостоятелно. Било е необходимо да бъде придружаван винаги от първата ищца, което е водело до забавяне на нужните действия, което сега се сочи като основание за неговото бездействие.
Ответникът счита такова поведение за недобросъвестно.
Излага се, че с договорните клаузи страните са постигнали ясно и безсъмнено съгласие, че всички срокове за изпълнението му започват да текат от момента на влизане в сила на ПУП-ПРЗ и РУП за имота. Така в чл. 1 страните са договорили, че предмет на договора е на първо място осъществяване на успешна процедура за изменение на ПУП-ПРЗ и РУП за имота. Тази особеност на съгласието е посочена 3 неслучайно в самото начало на договора. Очевидна е целта на страните да се постигне такова изменение на устройствения план, което да позволява построяване на сграда с минимална РЗП от 2 900 кв. м, от която ищците да получат 28%. Същото следва и от съдържанието на чл. 5 от договора, където е описана последователността на действията, които те следва да предприемат, но срокът за извършването им е поставен от одобряването на ПУП-ПРЗ и РУП за имота. Срокът за извършване на строителството също е поставен в зависимост от влизане в сила на изменението на ПУП-ПРЗ и РУП, защото той е 24 месеца от откриване на строителната площадка и определяне на строителна линия и ниво, което не може да бъде извършено без да се издаде разрешение за строеж. Последното от своя страна може да се извърши едва след като се изработи инвестиционен проект, условие за което е действащ ПУП-ПРЗ за имота и са издаде строително разрешение. С поведението си ищците всъщност са осуетили виновно изпълнението на договора.