Решение № 5118 от 10.09.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5118 гр. С., 10.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-15 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галя Вълкова при участието на секретаря Павлинка П. Славова като разгледа докладваното от Галя Вълкова Гражданско дело № 20221100111269 по описа за 2022 година

Предмет на разглеждане са осъдителни искове за присъждане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с правно основание чл. 432 ал.1 от Кодекса за застраховането (КЗ) във вр. с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът А. А. Е. твърди, че на 30.06.2022 г. около 11:55 часа в гр. С., на ул. „Опълченска“ и кръстовището с ул. „Кавала“ е пресичал на маркирана пешеходна пътека и на зелен сигнал на светофарна уредба, когато е бил ударен от л.а. „Фолксваген“ с рег. № *******, управляван от Л.С. по ул.

„Опълченска“ с посока на движение от бул. „Сливница“ към бул. „Княгиня Мария Луиза“. Твърди се в нарушение на правилата за движение водачът на автомобила да не е спрял и не е дал предимство на пресичащия пешеходец. В резултат на удара ищецът получил травматични увреждания: травматичен оток и деформация на нивото на ляв хумерус и счупване на пубиса (срамна кост) закрито, болки на нивото на таза, както и счупване на горния край на раменна кост (хумерус). На 05.07.2022 г. е бил опериран с извършено наместване на фрактурата на ляв хумерус и поставяне на вътрешна фиксация.

Поради фрактурата на срамна кост не можел да се обслужва самостоятелно, нуждаел се от чужда помощ и не можел да излиза от дома си. Страдал от 1 нарушения на съда. И към днешна дата изпитвал страх да пресича, лечението на травмите също продължавало. Към датата на процесния инцидент гражданската отговорност на водача на л.а. „Фолксваген“ с рег. № ******* била застрахована от ответното дружество. На 25.07.2022 г. ищецът предявил пред ответника претенция по чл. 380 КЗ, но обезщетение не било изплатено.

По изложените съображения ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 60000 лв., ведно със законната лихва, считано от 25.07.2022 г. до окончателното заплащане на претендираната сума.

В отговор на исковата молба ответникът ЗД „Б.И.“ АД оспорва иска.

Оспорва механизъм на ПТП, като виновен за инцидента до голяма степен бил ищецът, който изскочил внезапно на пътното платно, пресичал на необозначено за това място, на червен сигнал на светофарна уредба и без да се увери в собствената си безопасност. Посочва, че претендираното обезщетение е в силно завишен размер.

В съдебно заседание ищецът, чрез адв. Н., поддържа предявения иск.

Ответникът, чрез адв. Димитров, оспорва иска.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

В Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К-326 на Отдел „Пътна полиция“ СДВР е отразено настъпило на 30.06.2022 г. ПТП в гр. С., на ул. „Опълченска“, в района на № 112А, между л.а. „Фолксваген“ с рег. № ******* и пешеходецът А. А. Е.. отбелязано е инцидентът да е настъпил при движение на л.а. „Фолксваген“ по ул. „Опълченска“ с посока от бул.

„Сливница“ към бул. „М. Луиза“ в района на 112А. Пешеходецът се пресичал платното за движение на ул. „Опълченска“ отдясно наляво спрямо посоката на движение на автомобила.

За установяване на механизма на ПТП по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля П.И.Д.. Свидетелят сочи, че през м. юни 2022 г. е бил свидетел на ПТП на ул. „Опълченска“, в района на храм „Св.

Андрей“, бил на спирката, която се намирала пред храма. Автомобил е блъснал пресичащ на пешеходна пътека, спрямо посоката на движение на автомобила – отдясно наляво. Момчето се намирало във втората лента за движение на автомобили, вървяло с нормален темп, в този участък имало 2 общо по три ленти за движение, една от тях бус лента. Светофарът светел в зелена светлина. Нямало наоколо други пешеходци. Не помни дали зад автомобила имало други коли, нито да е имало спрели наоколо коли. Времето било слънчево. След удара момчето отхвръкнало през мантинелата и паднало на пътното платно. Събрали се много хора, имало кръв навсякъде.

По делото е приета и неоспорена Съдебна автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. А. П. А.. Вещото лице посочва следния найвероятен механизъм на ПТП: ударът между л.а. „Фолксваген“ и пешеходецът е настъпил на ул. „*******, на пешеходна пътека и светофарна уредба. При отчитане на счупването на предно челно стъкло експертът определя като найвероятна скорост на автомобила от около 50 км/ч без данни за превишаването й, а скоростта на пешеходеца, при отчитане на възрастта от 17 години, от около 5,4 км/ч при спокоен ход. При тези данни експертът определя опасната зона за спиране на лекия автомобил при скорост от 50 км/ч на 33,48 метра, а при скорост 30 км/ч – 16,72 метра. Т.е. при движение на автомобила със скорост 50 км/ч водачът не е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара, а при движение със скорост 30 км/ч. би могъл да предотврати настъпване на ПТП. Т.е. при тази скорост към момента, в който пешеходецът е предприел пресичане на платното за движение и е слязъл на десния тротоар, водачът на удара е имал техническа възможност да предотврати удара и ПТ чрез аварийно спиране независимо от темпа за движение на пешеходеца, освен при тичане. Експертът не отбелязва данни за ограничаване на видимостта на водача на лекия автомобил.

По делото е приета и неоспорена Съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Р. Д., изготвена при съобразяване на приетите по делото писмени доказателства и след личен преглед на ищеца. Експертът приема, че в резултат на процесния инцидент А. Е. е получил следните телесни увреждания: счупване на горния край на лява раменна кост – закрито, счупване на долно рамо на дясна срамна кост – закрито, разкъсно-контузни рани в окосмената част на главата, множество разкъсно-контузни рани с наличие на чужди тела (стъкла) – лява предмишница и лакът. По спешност е бил транспортиран от екип на СМП в Детска противошокова зала на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, където е хоспитализиран. На 05.07.2022 г. е опериран – кръвно наместване на счупването на горния край на лява раменна кост с еластичен титаниев пирон и е препоръчан постелен режим по 3 отношение на счупването на дясната срамна кост за период от 30 дни.

Допълнително, поради възпаление на една от раните на лява предмишница, раната е ревизирана и е извадено чуждо тяло – стъкло. През февруари 2023 г. е отстранен фиксационния метал от дясна раменна кост. Според експерта счупването на пубисната кост е зараснало в рамките на 30 дни. При личния преглед експертът не констатира остатъчни явления. За в бъдеще, при много интензивно натоварване, ищецът е възможно да се оплаква от известен дискомфорт в местата на увредите.

За установяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелката О. Г. Е.А., майка на ищеца. Свидетелката сочи, че за пръв път е видяла сина си в „Пирогов“ в детска противошокова зала, имал голяма рана на главата, но скенерът не показал увреждане в тази област. Имал множество охлузвания, оплаквал се от силни болки въпреки приема на обезболяващи. След изписването ползвал подлога, бил на постелен режим за период от 3 седмици.

След това с чужда помощ започвал да се придвижва с придружител. Не е ползвал патерици/проходилки. Придвиждал се, подпирайки се на столове.

Поради преживения стрес ищецът се страхувал да излезе на улицата, свидетелката го придружавала. Успехът му се развалил. Продължавал да сънува кошмари, събуждал се нощем – потен и крещящ. Не е търсил психологическа помощ. С днешна дата ищецът се движи самостоятелно, понякога се оплаква от болки в областта на рамото. Не ходил на рехабилитация, раздвижвал се в дома си и правел упражнения с топка и точилка, за около 2 месеца.

На 25.07.2022 г. ищецът е предявил по реда на чл. 380 КЗ пред ответника писмена застрахователна претенция. Не спори, че плащане не е извършвано.

При така приетите за установени факти, съдът намира следното от правна страна:

Ответникът е застраховател по валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на водача на л.а. „Фолксваген“ с рег. № ******* към 30.06.2022 г. В това си качество е поел риска да застрахова отговорността на водача за вреди, за които последният би отговарял по българското законодателство.

Застрахованото при ответника лице на общо основание отговаря при 4 причинено непозволено увреждане със застрахованото превозно средство и тази отговорност е предмет на застраховката. Фактическият състав на непозволеното увреждане включва виновно извършено и противоправно деяние, от което са произлезли вреди – травматични увреждания, причинили болки страдания и отрицателни преживявания, наличие на причинна връзка между деянието и вредите. В случая посочените елементи на фактическия състав, пораждащ като последица и отговорността на ответника, съдът приема за доказани от събраните по делото доказателства.

Установява се, че в нарушение на правилото на чл. 119, ал. 1 ЗДвП, респ. чл. 120, ал. 1 ЗДвП водачът на автомобила не е намалил скоростта, съответно – преустановил движението на автомобила, за да пропусне ищецът, пресичащ на пешеходна пътека, респ. зелен сигнал на светофарната уредба. При съобразяване на така дадените разяснения и изводите на вещото лице по приетата съдебна автотехническа експертиза, че от момента на навлизане на тротоара до предприемането на пресичане и стъпване на пътното платно пешеходката е била изцяло видима за водача на лекия автомобил, съдът достига до извод, че водачът на автомобила е могъл своевременно да я възприеме пешеходката и да реагира чрез своевременно преустановяване на движението на автомобила.

Не се виновност. събраха доказателства, опровергаващи презумпцията за

В резултат на това противоправно поведение е настъпил пътен инцидент, в пряка причинно-следствена връзка с който ищецът е получил фрактури на лява раменна и на пубисна кост, както и разкъсно-контузни рани в окосмената част на главата, множество разкъсно-контузни рани с наличие на чужди тела (стъкла) – лява предмишница и лакът.

При това положение отговорността на ответника следва да бъде ангажирана за обезщетяване на доказаните вредите от настъпилия деликт – болки и страдания от претърпяното травматично увреждане.

По възражението за съпричиняване.

Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Съобразно задължителните указания по тълкуване на цитираната разпоредба, дадени с Постановление № 17 от 18.XI.1963 г., Пленум на ВС, обезщетението за вреди 5 от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. В случая е от значение наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не и на вина.

По делото не се събраха данни пешеходецът да е навлязъл внезапно на пътното платно. Напротив, събраните гласни доказателства са в обратен смисъл – за осъществено пресичане на зелен сигнал на светофарна уредба за пешеходеца. Няма основание да се приеме, че пешеходецът не е следвало да навлиза на платното за движение. Вещото лице не приема движение на автомобила със скорост над допустимата за населено място, поради което няма основание да се счете, че пешеходецът е следвало да очаква, че лекият автомобил няма да преустанови своевременно движението. Още повече, че инцидентът е настъпил в средната лента на платното за движение. По изложените съображения съдът намира възражението за съпричиняване за неоснователно.

По претендираното обезщетение:

Обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определено от съда по справедливост – чл. 52 от ЗЗД. Понятието "справедливост" по смисъла на тази разпоредба не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, претърпени медицински интервенции и необходим възстановителен период, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др., както и произтичащите от това фактически и психологически последици за увредения (Постановление N 4 от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС). При определяне на обезщетението съдът следва да съобрази и икономическите условия в държавата в периода на настъпване на вредите, чиито обективен белег са и определените от закона лимити на отговорност на застрахователя.