Решение № 2124 от 11.04.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2124 гр. София, 10.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Воденичарова

Цветина Костадинова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Воденичарова Въззивно гражданско дело № 20231100504855 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 20075085/18.01.2023 г. по гр.д. № 32 647/2020 г. по описа на СРС, 151 с-в, е признато за установено по отношение на ищеца А. А. А. по предявения от него отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ответникът СО не е собственик на ПИ с идентификатор № *** с площ от 300 кв. м., находящ се в с. Кубратово, район Нови Искър ведно с изградената в имота стопанска сграда с идентификатор № ***.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 10441/06.02.2023 г. /дата пощ. кл.

02.02.2023 г./ на ответника СО срещу решението. Излага се във въззивната жалба, че неправилно съдът е отрекъл по отрицателния установителен иск правото на собственост на ответника СО върху процесния имот. Сочи, че процесният ПИ с идентификатор № *** е част от бивш имот пл. № 307 с площ 6586 кв.м., актуван като общински с АЧОС № 1903/12.03.1999 г. Процесният имот бил общинска собственост: първо, на осн. чл. 2, ал. 2, т. 2 ЗОбС /ред. бр. 23 от 12.03.1999 г./; второ, поради това, че съгл. Акт за държавна собственост № 844/09.10.1987 г. в бивш имот пл.

№ 307 с площ 6586 кв.м. има изградени три жилищни блока държавна собственост, като едната постройка попада в процесния имот с площ 300 кв.м., поради което е налице хипотезата на §42 ЗОбС; трето, позовава се на посоченото в акта за собственост основание. Сочи и че ответникът СО се е противопоставил на упражняваната от ищеца фактическа власт, като е начената процедура по изземане на имота.

Въззиваемият А. А. А. не подава отговор на въззивната жалба.

1

Акт за държавна собственост № 844/09.10.1987 г. не е приет като доказателство в хода на въззивното пр-во. Доказателството съществува от 1987 г.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо.

Според Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК чрез отрицателния установителен иск ищецът защитава своето право, отричайки правото на ответника върху същия обект, или отричайки правата му, които са пречка, за да реализира собственото си право. Правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за собственост ще бъде налице, както когато отричането на собственическите права на ответника със сила на пресъдено нещо ще има преюдициално значение за признаване и упражняване на самостоятелни субективни права на ищеца. Правният интерес при отрицателния установителен иск за собственост или друго вещно право се поражда от твърдението за наличие на притежавано от ищеца, различно от спорното, право върху същия обект, чието съществуване би било отречено или пораждането, респективно упражняването му би било осуетено от неоснователната претенция на насрещната страна в спора. Интерес от предявяване на отрицателен установителен иск е налице и когато ищецът има възможност да придобие имота на оригинерно основание или по реституция, ако отрече претендираните от ответника права. При отрицателния установителен иск за собственост и други вещни права ищецът доказва твърденията, с които обосновава правния си интерес. Той следва да установи наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор, като докаже фактите, от които то произтича.

Съгласно Определение № 245 от 3.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 5082/2021 г., Решение № 52 от 19.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2154/2017 г., II г. о., ГК, Решение № 68 от 24.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2767/2017 г., II г. о., Определение № 105 от 18.06.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1606/2019 г., II г. о., ГК и Решение № 15 от 19.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4705/2015 г., II г. о., ГК, постановени в сходни хипотези, а последното решение е постановено в хипотеза, в която ищецът е твърдял да е собственик на актуван като общински имот поради изтекъл давностен срок, то искът е допустим. Когато ищецът поддържа, че е собственик на спорния имот и е избрал защита чрез предявяване на отрицателен установителен иск, то доказването, че спорното право принадлежи на ищеца е въпрос не на процесуална, а на материална легитимация. Това е така, защото въпросът за титулярството на правото налага произнасяне по съществото на спора, а установяването право на собственост на ищеца изключва възможността ответникът да притежава същото право. Само в хипотезата, в ко я т о ищецът извежда правния си интерес от твърдения, които не включват притежаване на самото спорно право /каквато настоящата хипотеза не е/, то пр-вото следва да се прекрати при недоказване на фактическите твърдения. Когато ищецът поддържа, че е собственик на спорния имот по силата на диспозитивното начало в гражданския процес, то доказването, че спорното право принадлежи на ищеца е въпрос не на процесуална, а на материална легитимация. Въпросът за титулярството на правото обуславя произнасянето по съществото на спора, доколкото установяването на собственическите права на ищеца изключва тези на ответника върху същия имот.

2

В случая ищецът е обосновал правен интерес от предявяване на отрицателния установителен иск спрямо общината за отричане на правата й, които привидно произтичали от АЧОС № 1903/12.03.1999 г. С него като общински бил актуван имот с площ 6586 кв.м., част от който е процесният имот с идентификатор № *** с площ от 300 кв. м., находящ се в с. Кубратово, район Нови Искър ведно с изградената в имота стопанска сграда с идентификатор № ***. Според писмо от 08.04.2020 г. от СО на л. 9 ответникът СО оспорвал правата на ищеца – сочел, че процесният имот с идентификатор № *** е общинска собственост при издадени АЧОС № 1903/12.03.1999 г. /л. 49/ и АЧОС № 2531/21.06.2005 г.

Ищецът е обосновал правен интерес от предявяване на отрицателния установителен иск.

Ищецът сочи в исковата молба, че е закупил общинско жилище през 1990 –те години в съседство с процесния имот – жилище в блок 2 в УПИ I за ОЖС. Тогава завладял процесния недвижим имот с идентификатор № *** и го владеел необезпокоявано до м. 06.2020 г., когато с писмо Общината му оспорила правото на собственост. Владението на имота било предадено на ищеца през 1997 г. от бивш собственик, който го ползвал като зеленчукова градина. Бившият собственик нямал н.а. Върху мястото имало стопанска постройка, която ищецът поддържал. Ищецът сади зеленчуци в мястото. Процесният ПИ с идентификатор № *** е действително непосредствено съседен на УПИ I за ОЖС и близко до УПИ II за ОЖС, като тези мероприятия били проведени, но това не правело процесния ПИ общинска собственост. Ищецът сочи, че процесният ПИ винаги е бил частна собственост и не е бил отчуждаван. Ищецът го владеел считано от 1997 г. несмущавано /молба от 17.11.2020 г./.

Установява се от писмо от 08.06.2020 г. /л. 45/ и заповед № РНИ – 20-РД09216/30.06.2020 г. /л.47/, че процесният имот е завзет от ищеца, който го е оградил и сади зеленчуци в него. Установява се от показанията на свид. Г. /л. 104/, който е бивш ветеринарен лекар на ТКЗС, че процесното място е било дворно място, в което по време на съществуването на ТКЗС имало барака, в която живеели работниците към ТКЗС. Ищецът го обработвал от 1998 г. непрекъснато.

Съгласно чл. 17, ал. 4 от Конституцията на РБ / обн. ДВ бр. 56 13.07.1991 г./ режимът на обектите на държавна и общинска собственост се определя със закон.

Според § 7, ал. 1, т. 3 ПЗР ЗМСМА /обн. ДВ бр. 77 от 17.09.1991 г./ с влизане в сила на закона преминават в собственост на общините множество държавни имоти.

Според чл. 86 ЗС /ред. бр. 92 от 1951 г./ е налице забрана да се придобие по давност вещ, която е социалистическа собственост. С редакцията от ДВ бр. 31 от 1990 г. е въведена забрана да се придобива по давност вещ, която е държавна или общинска собственост. Касае се за всички вещи държавна или общинска собственост. Едва с изм. ред. ДВ бр. 33 от 1996 г., в сила от 01.06.1996 г., отпада забраната за придобиване по давност на вещи – частна държавна и общинска собственост. Съгл. чл. 86 ЗС /ред.

ДВ бр. 33 от 1996 г./ не може да се придобие по давност вещ, която е публична държавна или общинска собственост.

Следователно до 01.06.1996 г. е налице забрана за придобиване по давност на всички вещи държавна или общинска собственост. Въпреки че след 01.06.1996 г. отпада забраната за придобиване по давност на вещи – частна държавна и общинска собственост, то съгласно § 1, ал. 1 ЗС / ред. ДВ, бр. 46 от 2006 г., в сила от 1.06.2006 / давността за придобиване на имоти частна общинска собственост спира да тече за 3 срок 7 месеца, считано от 31 май 2006 г. Т.е. с тази законова разпоредба течението на давностния срок, започнал да тече на 01.06.1996 г., е спряно един ден преди неговото изтичане. С последващи редакции на посочената разпоредба по силата на закона давността продължава да бъде спряна. Съгласно § 1, ал. 1 ЗС / ред. ДВ, бр. 7 от 2018 г., в сила от 31.12.2017 г./ давността за придобиване на имоти частна общинска собственост спира да тече до 31.12.2022 г.

Така при оспорване от страна на ответника правата на ищеца като собственик и издадени актове за частна общинска собственост, то за ищеца възниква правен интерес да предяви отрицателния установителен иск. След оборването на АЧОС ищецът би могъл, ако са налице законовите предпоставки за това, да докаже, че е придобил имота по давност по съответния ред.

Решението следва да бъде отменено, а искът – отхвърлен, по следните съображения.

Ответникът оспорва иска. С отговора ответникът твърди, че процесният имот е частна общинска собственост по силата на АЧОС № 1903/12.03.1999 г. /л. 49/ и посочените в него основания. Сочи, че процесният имот е част от имот пл. № 307, кад. лист № Б-9-3-А с площ 6586 кв.м., който е актуван с АЧОС № 1903/12.03.1999 г.

Позовава се на чл. 2, ал. 2, т. 2 ЗОбС /ред. ДВ бр. 23 от 12.03.1999 г./, на § 42 ЗОбС /ред. ДВ, бр. 96 от 5.11.1999 г./, както и на другите посочени в акта основания.

Сочи, че със заповед № РНИ – 20-РД09-216/30.06.2020 г. на кмета на район Нови Искър е наредено да се изземе процесният имот от ищеца /л. 47/, като се установило, че ищецът отглежда зеленчуци в имота и е направил пристройка към сградата в имота; заградил е имота. С писмо от 08.06.2020 г. /л. 45/ ищецът е уведомен, че за имота има издадени АЧОС, както и че бараката –пристройка е незаконно строителство и следва се премахне, както и оградата около имота.

Процесният имот представлявал междублоково пространство, завзето от ищеца.

От фактическа страна. Видно от писмо от 08.06.2020 г. /л. 45/ и заповед № РНИ – 20-РД09-216/30.06.2020 г. /л.47/, то процесният имот е завзет от ищеца. Към съществущата постройка е изградена прилепена барака. Също така имотът е ограден с лека ограда. Заповед № РНИ – 20-РД09-216/30.06.2020 г. е отменена с решение № 1065/22.02.2021 г. по а.д. № 6338/2020 г. по описа на АССГ /л. 88/, решението е в сила от 11.11.2021 г.

По делото е представен АЧОС № 1903/12.03.1999 г. на л. 49. Друг акт за общинска собственост относно поземлен имот не е представен въпреки споменаването на АЧОС № 2531/21.06.2005 г. в писмо на ответника по повод заповед № РНИ – 20РД09-216/30.06.2020 г.

АЧОС № 1903 е от дата 12.03.1999 г. /л. 49/. Според него дворно място с площ 6586 кв.м., съставляващо имот пл. № 307, е стар общински имот. Той е актуван като частна общинска собственост и на осн. чл. 2, ал. 2, т. 2 ЗОбС.

Представени са и актове № 1707/06.01.1997 г. и № 1708/06.01.1997 г. /л. 97/, според които отново на основание чл. 2, ал. 2, т. 2 ЗОбС частна общинска собственост са жилищен блок № 2 и № 1.