Решение № 2217 от 08.05.2025, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 14009/2024
- Вид
- Решение № 2217
- Подписан
- 08.05.2025
- В сила
- 08.05.2025
- Състав
- Николай Диянов Голчев
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.239, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 40, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 41, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 56, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 318 · Търговски закон
- чл. 327, ал. 1 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 2217 гр. Пловдив, 08.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Николай Д. Голчев при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело № 20245330114009 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с искова молба и уточнение към нея от 26.08.2024г., подадени от „Хмела- Велинград“ АД срещу „Бирария Пловдив“ ЕООД, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ, вр. чл.
318 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми: сумата от 22 560 лева с вкл. ДДС- главница, представляваща продажната цена на хмелов гранулат сорт „Амарило“ – 160 кг., хмелов гранулат сорт „Цитра“ – 60 кг. и хмелов гранулат сорт „Симко“ – 60 кг., по сключен между страните неформален договор за покупко- продажба, за който е издадена Фактура № 0000004908/ 04.05.2023г. и сумата от 3 826, 66 лева- мораторна лихва върху главницата дължима за периода от 05.05.2023г.- 08.08.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /09.08.2024г./ до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен неформален договор за покупко- продажба на хмелов гранулат. Във връзка с така възникналото правоотношение, ищецът – продавач е предал на ответника – купувач хмелов гранулат сорт „Амарило“ – 160 кг., хмелов гранулат сорт „Цитра“ – 60 кг. и хмелов гранулат сорт „Симко“ – 60 кг. Посочените количества са предадени на ответника и натоварени на осигурен от него транспорт на дата 03.05.2023г., като стоката е приета на 04.05.2023г. без никакви забележки досежно количеството и качеството. За стойността на продаденото количество хмелов гранулат е издадена Фактура № 0000004908/ 04.05.2023г. Същата е изпратена на електронна поща на управителя на ответното дружество, но плащане не е постъпило и към момента, въпреки многократно проведените разговори. Доколкото ответникът не е изпълнил срочно главното задължение се претендира и мораторна лихва в горепосочения размер. Моли се предявените искове да бъдат уважени. Претендират се и сторените в процеса разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е подаден отговор на исковата молба от ответника 1
(съобщение, ведно с препис от исковата молба и приложенията към нея, е редовно връчено на управителя на ответното дружество на дата 12.12.2024 г. – л. 39 от делото).
В открито съдебно заседание, проведено на 22.04.2025г., процесуалният представител на ищеца изрично е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответната страна (л. 62- 63 от делото).
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и твърденията на страните, счита следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение съгласно чл.239, ал.1 ГПК са ответникът да е уведомен за последиците по чл. 238 ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.
Както вече бе посочено, процесуалният представител на ищеца в открито съдебно заседание проведено на 22.04.2025г. отправя изрично искане за постановяване на неприсъствено решение. Препис от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на управителя на ответното дружество на дата 12.12.2024г., когато е и уведомен за последиците по чл. 40, ал. 2 ГПК и чл. 41, ал. 2 ГПК (съобщение на л.
39 от делото). С цел призоваване за датата и часа на откритото съдебно заседание от 22.04.2025г., ответникът е търсен на вписаното седалище и адрес на управление в Търговски регистър при Агенция по вписванията- с. Й Г, УПИ .., кв.. Длъжностното лице по призоваване не е открил лице, което да получи съобщението и е събрал информация, че „…бирарията е затворена от доста време“. Предвид тази констатация, съдът е разпоредил на адреса с. Й.Г. УПИ .., кв.. да се залепи уведомление по реда на чл. 50, ал. 4, вр. чл. 47, ал. 1 ГПК. Уведомлението е залепено на адреса на 11.02.2025г. (пуснато е и в пощенската кутия на адреса) като в предвидения от закона двуседмичен срок не се е явило лице, което да получи съобщението и приложените към него книжа, включително и определение № 1287/ 28.01.2025г., с което делото се насрочва за разглеждане в открито съдебно заседание на 22.04.2025г. Съобразно това и на осн. чл. 50, ал. 4 ГПК съдът е счел съобщението за редовно връчено на дата 25.02.2025г. (л. 48 от делото). От дата 25.02.2025г. до датата на провеждане на първото открито заседание по делото (22.04.2025г.) е изтекъл срок по- дълъг от една седмица, поради което е изпълнено и особеното изискване на чл. 56, ал. 3 ГПК. Поради това съдът приема, че ответникът е редовно уведомен за датата и часа на първото по делото открито съдебно заседание със следващите се от това 2 процесуални последици.
Макар и редовно призован за първото по делото открито съдебно заседание и уведомен за последиците по чл. 238 ГПК (със самото съобщение и с доклада по делото, връчен ведно със съобщението, с което се уведомява за първото открито съдебно заседание), ответникът не е проявил процесуална активност под каквато и да било форма.
Предвид изложеното, налице са предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, регламентирани в чл. 239, ал.1 ГПК, а именно: ответникът не е депозирал писмен отговор в законовия срок по чл. 131, ал.1 ГПК, уведомен е за последиците на чл.238 ГПК, не се е явил в първото съдебно заседание, макар и редовно призован, не се е явил, не е изпратил представител и не е изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие. Едновременно с това, от представените към исковата молба писмени доказателства, се извежда заключение за вероятната основателност на предявените искове.
Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира. Поради това, след като са налице предпоставките за постановяването му, следва предявените искове с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 318 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да бъдат уважени изцяло.
По отношение на разноските:
Съобразно изхода на спора, право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се поражда в полза на ищцовата страна. Представени са доказателства за сторени разноски в исковия процес, както следва: 1055, 47 лв. – държавна такса, 2800 лв.заплатен адвокатски хонорар. Допълнително, в рамките на ч.гр.д. № 861/ 2024г., по описа на Районен съд- Велинград, I I I - ти гр. с-в е допуснато обезпечение на предявените искове. В обезпечителното производство ищецът е сторил разноски, както следва: 40 лв.- държавна такса, 1580 лв.- заплатен адвокатски хонорар. Разноските сторени от ищеца в обезпечителното производство също подлежат на възмездяване.
Предвид гореизложеното, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски сторени в исковия процес и в рамките на производството по ч.гр.д. № 861/ 2024г., по описа на Районен съд- Велинград, III- ти гр. с-в в общ размер от 5475, 47 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Бирария Пловдив“ ЕООД, ЕИК 206603758 да заплати на „ХмелаВелинград“ АД, ЕИК 112058592 на основание чл. 327, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 318 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми: сумата от 22 560 лева с вкл. ДДС /двадесет и две хиляди 3 петстотин и шестдесет лева/- главница, представляваща продажната цена на хмелов гранулат сорт „Амарило“ – 160 кг., хмелов гранулат сорт „Цитра“ – 60 кг. и хмелов гранулат сорт „Симко“ – 60 кг., по сключен между страните неформален договор за покупко- продажба, за който е издадена Фактура № 0000004908/ 04.05.2023г. и сумата о т 3 826, 66 лева /три хиляди осемстотин двадесет и шест лева и шестдесет и шест стотинки/- мораторна лихва върху главницата дължима за периода от 05.05.2023г.08.08.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /09.08.2024г./ до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Бирария Пловдив“ ЕООД, ЕИК 206603758 да заплати на „Хмела- Велинград“ АД, ЕИК 112058592 сума в размер от 5475, 47 лева /пет хиляди четиристотин седемдесет и пет лева и четиридесет и седем стотинки/, представляваща сторени разноски в рамките на исковия процес и обезпечителното производство по ч.гр.д. № 861/ 2024г., по описа на Районен съдВелинград, III- ти гр. с-в.
Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред Окръжен съд- Пловдив в едномесечен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4