Акт от 16.06.2021, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№377/16.06.2021г., гр.Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Хасково, в открито заседание на трети юни през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

Съдия: Ива Байнова при секретаря Дорета Атанасова...………………………........…..........и в присъствието на прокурор Делчо Лавчев…….………………………………………………..като разгледа докладваното от съдия Байнова адм. дело № 460 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.84, ал.3 вр. с чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба от М.С.Р. - гражданин на С., с посочен съдебен адрес:***, срещу Решение № 1225/19.04.2021г. на Заместник – Председател на Държавната агенция за бежанците при МС.

В жалбата се сочи, че решението е незаконосъобразно.

Оспорващият твърди, че заявил пред административния орган, че ако му бъде отказана закрила в Република България и на това основание бъде върнат обратно в Ирак, ако това било обективно възможно за българските имиграционни власти, ще бъде изложен на опасност от сериозни посегателства и реален риск за живота и личната му сигурност поради обстоятелството, че е сирийски гражданин, а Ирак не ратифицирал Конвенцията на ООН за статута на бежанците. Ако административният орган приел, че не са налице предпоставките по чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на закрила чрез статут на бежанец, то същият, с оглед на заявленията на чужденеца пред него и най-вече актуалната към момента на постановяване на решението обстановка в Ирак следвало да приеме, че са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9 ал.1 от ЗУБ вр. с чл.2 и чл.3 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи. Вместо това, в оспореното решение административният орган изцяло се позовавал на собствените си справки, отразяващи ситуацията в Ирак. Твърди се, че подходът на административния орган противоречал на методологията на Европейската служба за подпомагане в областта на убежището към Европейската комисия, публикувана на интернет страницата ѝ, изискваща цялостен подход при преценката на основанията за предоставяне на статут, което било свързано най-вече със събиране на доказателства от повече от един източник и анализирането им в количествено и качествено отношение. Във визираната в решението справка не били посочени източниците, въз основа на които била изготвена. От съдържанието ѝ не се установявало какви части от тези източници били използвани и въз основа на какви критерии. В нарушение на принципите на истинност и съразмерност не била обсъдена в цялост дори съдържащата се в решението фрагментирана информация. Твърди се също, че при анализа на ситуацията в страната на произход административният орган подходил напълно формалистично. Сочи се, че в практиката си ЕСПЧ многократно обръщал внимание върху предвидимите последици от принудителното извеждане на лицето в предложената държава на връщане – в случая Ирак. Съдът разглеждал личните обстоятелства на лицето, както и общите условия в съответната държава, например дали има обща ситуация на ширещо се насилие или въоръжен конфликт и дали има нарушаване на правата на човека. В тази връзка, съгласно задължителното тълкуване, дадено от Съда на Европейския съюз (СЕС) в решение от 30.01.2014г. по дело №С-285/2012г. за предоставяне на закрилата по член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО (сега 2011/95/ЕС), транспонирана в чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, СЕС приемал, че за предоставянето на тази субсидиарна закрила не е необходимо конфликтът да бъде квалифициран като вътрешен въоръжен конфликт по смисъла на международното хуманитарно право. Според СЕС достатъчно било да съществува ситуация, при която редовните въоръжени сили на дадена държава се сблъскват с една или повече въоръжени групи или две или повече въоръжени групи се сблъскват помежду си, без интензитетът на тези въоръжени сблъсъци, равнището на организираност на тези въоръжени сили или продължителността на конфликта да бъдат предмет на преценка, отделна от тази за степента на насилие на съответната територия. Определението за вътрешен въоръжен конфликт по смисъла на международното право изисквал преценка за наличие на организираност на въоръжените сблъсъци чрез единно командване и провеждане на продължителни и съгласувани военни операции. По смисъла на даденото тълкуване от СЕС в горепосоченото решение не било необходимо констатацията за съществуването на въоръжен конфликт да бъде обусловена от определено равнище на организираност или от особена продължителност на конфликта. Горното обуславяло най-малкото предоставяне на субсидиарна закрила чрез хуманитарен статут на основание чл.9 ал.1 т.3 от ЗУБ. Моли се за отмяна на решението и връщане на преписката на административния орган с указания за постановяване на решение, с което да се предостави закрила.

Ответникът – Заместник – Председател на

Държавната агенция за бежанците - София, чрез процесуален представител моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Представителят на Окръжна прокуратура –

Хасково счита оспореното решение за правилно и законосъобразно.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молба вх. № 105450-2693/27.10.2020г. в СДВНЧ – Любимец, Дирекция „Миграция“, жалбоподателят, под името М.С.от С., поискал от властите в Република България предоставяне на закрила. Искането е потвърдено с молба с вх. №1140 от 30.10.2020г., с рег. №УП 16028/30.10.2020г. на ДАБ, подадена с името М.С.Р.. На 30.10.2020г. лицето е регистрирано с имената М.С.Р., роден на ***г. в С., гр. Х., със същия постоянен адрес, етническа принадлежност – ***, религия – *** ***, професия *** , образование – ***, ***, документи за самоличност – национално свидетелство за управление на МПС №99889984914 изд. от Т. на 24.07.2020, валидно до 24.07.2030, други документи – турски документ – 1 бр.

С писмо с рег.№УП 16028/02.11.2020г. на

ДАБ, Директор на РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за закрила, като в писмото е посочено, че при задържането си чужденецът се представил като М. С., роден на ***г., от С.. С писмо рег.№М-8620/30.11.2020г. (рег. №УП 16028/04.12.2020г. в ДАБ при МС) е постъпил отговор от ДАНС, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Р България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

На 12.11.2020г. с кандидата е проведено интервю по Глава шеста, Раздел I- чл.63а от ЗУБ, резултатите от което са отразени в Протокол с рег.№УП-16028/12.11.2020г. В хода на производството жалбоподателят е заявил, че потвърждава казаното от него при попълване на регистрационния лист. Нямал други използвани имена. Притежавал само сирийско гражданство. Нямал роднини в държава-членка на ЕС. Заявил, че представил своята турска шофьорска книжка и турски документ за временна закрила. Нямал никакви документи за самоличност, издадени от сирийските служби, тъй като бил на 13 години, когато напуснал С. със семейството си. Не отбил военна служба и не бил и търсен, защото през 2014 година напуснал С. и никога не се е връщал там.

Напуснал нелегално С. някъде през юли 2014 г. за Т., заедно със семейството си.

Останал повече от 6 години в град М., а семейството му все още било там. Имали документи за временна закрила.

През това време учил и работел при баща си в ресторант. Дори наскоро си изкарал шофьорска книжка. На 06.10.2020г. влязъл нелегално в България от Т.. Бил заедно с още едно момче и пресекли с помощта на трафикант зелената граница. След това били задържани от полицията. Живял в град Х . Заявил, че не е женен. Не притежавал разрешение за влизане или пребиваване в друга държава-членка на ЕС. За пръв път подал молба тук, в България. Не бил арестуван, нито осъждан в държавата си по произход или в друга държава. Посочил, че е ***. Не е имал проблеми заради принадлежността си към тази етническа група. Посочил също, че е мюсюлманин сунит. Не е имал проблеми заради изповядваната от него религия. Не е членувал в политическа партия или организация. Не участвал в религиозни организации, общност, секта. Нямал близки роднини в страната си. Имал средно образование и втори курс студент.

Заявил, че е *** . Имал конкретен повод да напусне страната си, главно заради войната в С.. Разказал, че през 2014г. военните действия били изключително много и като цяло войната била в разгара си. В техния град Х. имало много сражения между официалната власт и въоръжените терористични групировки. Домът им бил разрушен, вследствие на бомбардировките.

Семейството му се страхувало да не им се случи нещо лошо и затова напуснали С..

Заминали нелегално за Т., където им дали документи за временна закрила, с които живеели вече над 6 години. През годините завършил средното си образование и започнал висше, помагал в ресторанта, в който работел баща му, като помощник *** , но като цяло ги гледали с други очи в Т.. Имало огромна дискриминация спрямо тях и не можели да се реализират. Това влошило условията им на живот, защото не можел да си намери по-добра работа. Живеели в много лоши условия, на квартира в една стая под земята, заедно с цялото си семейство. Майка му била с влошено психическо състояние и трудно се грижела за тях. Именно поради тези причини взел решение да напусне Т. и да тръгне към България, защото била мирна и спокойна страна, в която мисли, че може да се установи и да си намери работа, за да живее добре и да помага финансово на семейството си. Нямало заплаха, отправена лично към него. Семейството му не било заплашвано. Върху него лично не било оказвано насилие. Заявил, че някой ден, когато войната свърши, можело и да се върне в държавата си по произход. Подал молба за закрила в Република България, защото България била първата европейска страна до Т., в която искал да се установи и да си намери работа, за да помага на семейството си.

Представено е становище рег.

№УП-16028/13.01.2021г. от младши експерт в РПЦ – Харманли, с което, след преценка на събраните по преписката доказателства, се предлага на чужденеца да се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.

С Решение № 1225/19.04.2021г.,

Заместник-Председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет отказва да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на М.С.Р., на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ.

По делото, като писмени доказателства са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорения акт.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.3 от ЗУБ.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна.

Оспореното в настоящото производство решение изхожда от компетентен орган – Зам. Председател на ДАБ, за който съобразно чл.52 от ЗУБ във вр. с чл.48, ал.1, т.1, т.3-4 от ЗУБ е делегирано правомощие да отказва международна закрила в Република България – л.22 от делото, Заповед №РД05-803/14.12.2020г.

Административният акт отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението се сочат както фактически, така и правни основания за издаването му. Административният орган излага подробни съображения относно приетото от него, че на жалбоподателя не следва да се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут, като задълбочено е обсъдена обстановката в страната на произход – С., както и в Т., където е живял със семейството си. Обективираните в решението фактически съображения имат подробна мотивировка, ясни са, кореспондират на приложените правни норми и дават възможност на жалбоподателя да разбере какви са мотивите, възприети от административния орган, за да постанови решението, с което му се отказва предоставяне на исканата международна закрила. Административният орган е изследвал в мотивите си и данните, изложени в интервюто, като е посочил, че не са изложени факти и обстоятелства, релевантни към молбата за международна закрила, които да бъдат обсъждани. Видно от данните по преписката, както и от съдържанието на процесното решение, не се установява органът да пропуска да изследва твърдян факт от бежанската история, свързан с личното положение на молителя. Напротив, обследвани са всички заявени от търсещия закрила факти от личната му бежанска история, същите подробно са анализирани, като въз основа на тях ответникът възприема, че те не установяват наличие на предприето по отношение на жалбоподателя преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ в страната по произход или в Т., където е живял последните 6 години със семейството си. В този смисъл административният орган е изпълнил задължението си при произнасяне по молбата за статут на бежанец и хуманитарен статут да извърши всестранна и задълбочена преценка на всички относими факти, декларации или документи, свързани с личното положение на чужденците с държавата по произход и третата държава – Т..