Решение № 20024 от 05.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20024 гр. София, 05.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. П.А като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско дело № 20251110112986 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по предявени при условията на обективно съединение осъдителни искове от ЗАД „************” АД срещу „******************” АД с правно основание по чл.411 КЗ за сумата от 8268,19лева, представляваща регресно вземане за изплатено по имуществена застраховка „Сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства Каско” обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 16.03.2023 г. в гр.София, заедно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба -07.03.2025 г. до плащането, и с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 1913,66 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 27.06.2023г. до 06.03.2025г.

Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка „Сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства - Каско” е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени вреди на застрахования при него автомобил. Поддържа, че вредите са на стойност 8253,19 лева, като заплатил тази сума на сервиза, който ги отремонтирал, и сторил ликвидационни разноски от 15 лв..

Твърди, че ответникът е застраховател по валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на делинквента, поради което в полза на ищеца възникнало регресно вземане срещу него за платеното обезщетение и разноските по определянето му. При така изложените твърдения претендира присъждането на съдебно предявените вземания, заедно със законната лихва и разноските по делото.

Ответникът оспорва иска по основание и размер. Не оспорва наличието на застраховка „Гражданска отговорност“, както и получаването на извънсъдебна покана за заплащане на съдебно предявеното вземане. Оспорва констатациите в двустранния констативен протокол.

Оспорва твърдения от ищеца механизъм на настъпване на ПТП, като в тази връзка твърди, че застрахован при него водач не е участвал в него и че изключителната вина за настъпването му била на водача на застрахованото при ищеца МПС. При условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване, като в тази връзка излага, че поведението 1 на водача на застрахованият при ищеца лек автомобил било в нарушение на чл. 20 ЗДвП.

Излага още, че този водач се движел с висока и несъобразена с пътните условия скорост, като преминал през кръстовището при червен сигнал на сигнализацията на светофарната уредба, с което причинил инцидента. При това положение застрахованият при ответника водач бил поставен в обективна невъзможност да предприеме каквито и да било действия, освен спиране на управлявания от него лек автомобил, с цел да предотврати настъпването на ПТП. Оспорва иска и по размер с възражение за отсъствието на причинно-следствена връзка между твърдените вреди и инцидента, от една страна и от друга - завишено им остойностяване. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от правна и фактическа страна:

По иска с правно основание чл. 411 КЗ:

За възникване на регресното вземане по иска с правно основание чл. 411 КЗ е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените обстоятелства, а в тежест на ответника е да докаже твърдените от него действия или бездействия, с които водачът на застрахования при ищеца лек автомобил е допринесъл за настъпване на вредите.

С проекта за доклад, обективиран в определение от 04.09.2025 г. и приет за окончателен без възражения, съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните обстоятелствата, че във връзка с процесното ПТП ищецът е заплатил застрахователно обезщетение по имушествена застраховка сумата от 8253,19 лв., че е направил ликвидационни разноски на стойност 15 лв., както и че към датата на ПТП ответникът е бил застраховател по „Гражданска отговорност” на водача на лекият автомобил „Ситроен Ц3“ с рег. № ************* и че отказал плащане по получената извънсъдебна покана.

Еднопосочно въз основа на съвкупния анализ на събраните по делото писмени доказателства, в т.ч. двустранен констативен протокол за ПТП /на л. 11 от делото/ уведомление за щета /на л. 16 и 17/, разпита на свидетелите И. П. В. и С. Й., и от заключението на съдебно-автотехническата експертиза по делото се установява, че на 16.03.2023г. около 17:20 часа при движението на лек автомобил „Ситроен Ц3“ с рег. № **************** по бул.„ **************“ в гр. София водачът му предприел маневра завой наляво, вследствие на което реализирал ПТП с насрещно движещия се лек автомобил „Тойота **********“ с рег. № *************.

При изслушването му в проведеното на 14.10.2025г. открито съдебно заседание по делото вещото лице е категорично, че водачът на лекия автомобил „Ситроен Ц3“ е имал възможност да предотврати удара при изчакване преминаването на нсрещно движещия се лек автомобил „Тойота **********“. В същото време изяснява, че внезапното навлизане в лентата за движение обичайно води до непредотвратимост на удара от водача на другото МПС-участник в процесното пътно-транспорно произшествие.

В разпита си свидетелят И. П. В. – водач на увредения автомобил „Тойота **********“ подробно, ясно и с категоричност излага, че при настъпване на процесното съприкосновение между двата автомобила се движел направо по бул. ************“ с посока от кв. Люлин към Центъра в собствената си средна лента на кръстовището на пазара „************** при зелен сигнал на светофарната уредба, при което внезапно насрещно 2 движещият се лек автомобил марка „Ситроен“, управляван от св. Й., предприел маневра завой наляво и пресякъл пътя му. Свидетелят изяснява, че светлините на лекият автомобил, който управлявал, били включени и че лошите атмосферни условия предизвиквали силно намалена видимост.

Свидетелката С. Й. потвърждава в основни линии изложеното в разпита на св. В. с известно колебание относно обстоятелството дали към момента на настъпването на удара управляваният от нея лек автомобил е бил спрян или в движение, която съдът отдава на ноторно известните особености на човешката памет и интензитета на уплах й, който същата подчертава при разпита си и обяснява с младата си възраст и неопитност на пътя.

Отчитайки изложеното, съдът кредитира показанията на свидетелите като обективни и последователни, при което намира, че от съвкупната преценка на доказателства по делото се установява, че инцидентът е настъпил поради предприетата маневра завой наляво от водача на застрахования при ответника лек автомобил „Ситроен Ц3“ в нарушение на чл. 25, ал. 1 и чл. 50а ЗДвП.

Тезата на ответника, че инцидентът е настъпил по вина на водача на застрахования при ищеца лек автомобил и без участието на застрахования при него водач не се споделя от съда, защото не намира опора в никое от събраните по делото доказателства.

Не се доказва и възражението за съпричиняване, което ответникът мотивира с конкретни твърдения, че с поведението си водачът на лекията автомобил марка „Тойота“ нарушил правилото на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Цитираната разпоредба предвижда задължение за водачите на ППС при избор на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. По делото от събраните гласни доказателства се установява, че водачът на застрахования при ищеца лек автомобил е спазил изискванията на цитираната разпоредба, като е съобразил скоростта си с лошите атмосферни условия и намалената видимост.

С плащането на застрахователното обезщетение, респ. с възстановяване на вредите в натура (чл. 406 КЗ), застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне - чл. 411 КЗ.

По делото от заключението на съдебно-автотехническата експертиза е установена причинната връзка между всички описани щети по застрахования при ищеца лек автомобил и процесното ПТП.

Страните спорят за размера на застрахователното обезщетение, до който размер ответникът – застраховател по риска "Гражданска отговорност", отговаря спрямо ищеца – застраховател по застраховка "каско" като част от дължимото вземане по чл. 411 КЗ.

При имуществените застраховки стойността на дължимото се застрахователно обезщетение се определя, както следва: ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди не повече от три години и е бил отремонтиран в официален сервиз на марката /официален фирмен сервиз/ дължимата застрахователна сума е тази, по която е бил отремонтиран автомобилът в официалния фирмен сервиз и която е отразена в издадените от фирмения сервиз във връзка с ремонта фактури – виж решение № 167/07.02.2017 г. по т. д. № 1655/2015 г., II т. о. на ВКС. При липса на посочените две условия, т. е. ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди повече от три години или отремонтирането е станало не в официален сервиз на марката, дължимата застрахователна сума се определя на база средната пазарна цена, т. е. изхожда се от възстановителната стойност на имуществото.

От представените по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице 3 по САТЕ се установи, че към датата на настъпване на произшествието процесният автомобил е бил в експлоатация 3 години, 10 месеца и 21 дни, считано от датата на първоначална му регистрация през 2019г. Ето защо дължимата застрахователна сума в случая се определя на база средната пазарна цена, т. е. изхожда се от възстановителната стойност на имуществото.

Съгласно заключението на съдебно-автотехническата експертиза стойността, необходима за възстановяване на вредите, нанесени на процесния лек автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, възлиза на 5538,29 лв.

Съдът приема, че ответникът не отговаря за размер на щетите, оценени при оторизиран от производителя на марката на автомобила автосервиз в страната. Клаузите по застраховка "Каско" относно отремонтирането на автомобила в сервиз на официален представител на марката на съответния автомобил не обвързват застрахователя, който обезпечава вредите по риска "Гражданска отговорност", и чиято отговорност е обусловена от тази на делинквента и се равнява на действителната стойност на вредите, която се съразмерява със средните пазарни цени. В случая платеното от ищеца застрахователно обезщетение за причинените вследствие на процесното събитие щети надвишава действително претърпените вреди, защото е над средните пазарни цени. С изплатеното обезщетение по цени на оторизирания в страната сервиз за марката на автомобила ищецът е изпълнил задължението си спрямо застрахования относно договорения между тях начин на определяне на застрахователното обезщетение. Обстоятелството, че застрахователят е предоставил на застрахователя условия, съгласно които му осигурява по – добро обслужване и покрива по – големи от обичайните разноски, срещу договаряне и на по – висока застрахователна премия, не обвързва трети лица, които не са страни по договора (арг. чл. 21, ал. 1 ЗЗД), какъвто е ответникът – застраховател по риска "Гражданска отговорност". При това уговорката в застрахователния договор за отстраняване на щетите в официален сервиз не е обвързваща за делинквента, респ. встъпИ. в неговите права застраховател по риска "Гражданска отговорност", който има задължение да възстанови автомобила в положение, което е съществувало преди увреждането и този дължим резултат е постижим чрез ремонтно – възстановителни работи, определени по средни пазарни цени.